В последните години законодателните инициативи по въпросите свързани с мерките срещу изпирането на пари са неизменно актуална тема. С различен интензитет тези инициативи се проявяват от закъсняло приемане на законодателни текстове за имплементиране на европейското законодателство до спешни промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с цел поправката на предишни текстове, които са приети набързо или без достатъчно обмисляне на реалните практически проявления. В практиката се наблюдаваха и случаи, в които промените се въвеждаха чрез преходните и заключителни разпоредби на други закони без реална връзка с проблематиката на мерките срещу изпиране на пари. Всичко това допълнително усложнява задачата на широкия кръг от задължени лица, които в ежедневните си операции биват изправяни пред най-разнообразни практически проблеми при изпълнение на законовите си задължения.

На 30-ти Март 2023 г. изтече срокът за обществено обсъждане на последно обявения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. До голяма степен този проект повтаря предишен проект от края на 2022 г., като се предвиждат значителни промени в съществуващите текстове, както и създаването на нови разпоредби.

Ако законопроектът бъде приет и обнародван в сегашния му вид, съществен ефект биха имали новосъздадените чл. 9б и чл. 9в в глава първа, раздел II на ЗМИП.

Новият чл. 9б от ЗМИП предвижда значителни ограничения по отношение на лицата, които:

1) по занятие извършват правни консултации;

2) по занятие извършват услуги по предоставяне на адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрация и/или функциониране на юридическо лице и

3) извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, включително по отношение на сделки за отдаване под наем на недвижими имоти.

Към момента действащият закон предвижда по отношение на физическо лице, което извършва въпросните дейности или е прокурист, управител, член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на/ в ЮЛ, осъществяващи такива дейности, единствено то да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано.

От своя страна законопроектът предвижда допълнителни изисквания, според които лицето да:

• не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, през последните пет години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори;
• не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. 124 от ЗМИП;
• не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;
• въз основа на събраните за него данни не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност;

Важно да се отбележи е, че ограниченията се предвижда да се прилагат не само за физическите лица, които извършват дейностите, но и ако такова лице заема позицията на прокурист, управител, член на управителен или контролен орган, или на ограничено отговорен съдружник в ЮЛ, което осъществява дейностите. Допълнително е разширен обхватът и до действителен собственик на юридическо лице, което извършва дейностите по чл. 4, т. 15, 16 и 18 от ЗМИП.

Сериозно внимание изисква срокът от 5 години назад, който се предвижда лицето да не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори. Съгласно действащия Търговски закон последователно и еднакво за всички подобни длъжности е предвидено ограничение за срок от 2 години назад. В случай че законопроектът остане в сегашния му вид, в практиката ще се появи паралелно и по-рестриктивно изискване към лицата, които попадат в обхвата на тази разпоредба, което несъмнено е предпоставка за противоречива практика.

Доста любопитно е и последното изискване – въз основа на събраните за лицето данни да не се дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност. Този текст предпоставя извършването на оценка по изключително субективни критерии, които създават значителна несигурност и по-скоро не са в интерес на обществените отношения. В допълнение, от така предвидения текст и систематичното му място в ЗМИП, не може да се стигне до извод кой следва да извършва тази преценка, на кой етап подобна преценка ще поражда ефект за засегнатите лица, как ще се третират всички действия извършени от лицето преди установяване на негова ненадежност/непригодност и въобще в какъв обем ще се прилага спрямо другите хипотези на закона.

Новият чл. 9б от ЗМИП предвижда създаването на специален публичен регистър към Министъра на правосъдието за лицата, извършващи дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП по занятие, които следва да бъдат вписани в него за да могат да продължат да изпълняват дейностите. В тази хипотеза попадат значителен брой услуги, между които предоставяне на адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги, предоставянето на услуги по доверително управление на имущество, изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер и други.

Друго съществено изменение предвижда въвеждането на изискване за комплексна проверка от задължените лица за клиенти при извършване на случайна операция или сделка, която представлява обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро. Видно от предложения праг, може да се очаква, че немалък брой от операции с виртуални валути биха попаднали в хипотезата на новия текст.

Законопроектът съдържа и редица нововъведения по отношение на лицата, които се определят като доверителни собственици или сходни длъжности в тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания. С интерес остава да се проследи какво ще се случи с цялостния законопроект и кои текстове ще бъдат окончателно приети.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговско право, финансово право и осигуряване на нормативно съответствие със специални закони и регулации. Практиката ни е насочена, както към консултиране и оптимизиране на търговската дейност и осигуряване на съответствие с промените в законодателството, така и към предоставяне на цялостно съдействие и процесуално представителство. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.