В обектива

Три години след обнародването на първият у нас Закон за индустриалните паркове (Закона/ът), Министерския съвет (МС) внесе за обсъждане в Народното събрание законопроект за изменението му, който цели доразвиване на настоящата уредба. От предложените значителни промени ясно се вижда стремеж за предоставянето на по-достъпна среда на бизнеса до този ключов елемент за индустриалното развитие на компаниите и регионите в страната, както и за повишаването на конкурентостта.

Натрупаната през последните години практика относно прилагането на Закона, както и действителните проблеми, с които инвеститорите се сблъскват при прилагане на административната уредба, са довели до осъзнаването, че са необходими изменения на действащото законодателство. Положително в случая е, че държавата следва нуждите на бизнеса и създава по-благоприятна среда за инвестиции в страната.

Едно от ключовите изменения в Закона е предвидено в чл. 4, съгласно който се въвежда възможност за създаване на  индустриален парк с територия между 150 и 300 декара. Целта на това ново предложение е създаването на индустриален парк, специализиран в един вид производствени или свързани с тях дейности. Това ще създаде предпоставки за обединение на еднородни инвеститори, които ще имат възможността да осъществяват еднакъв тип дейност, ставайки по-конкурентни именно заради общото производство.

С цел да се улесни изграждането на индустриални паркове, законопроектът предвижда и намаляване на административната тежест, свързана с преустройството на териториите, върху които ще се изграждат парковете. В електронния регистър на индустриалните паркове по чл. 21 от Закона се предвижда да може да се вписва заповедта за допускане и задание за проектиране на ПУП или проект за ПУП за територията на парка, в случай, че ПУП на индустриален парк не е влязъл в сила. С предвиденото изменение бъдещите инвеститори в индустриалните паркове ще имат възможността да ползват  облекчено административно обслужване, което досега беше невъзможно поради, липсата на срок за приемане на специализиран ПУП.

За да не продължи безконечно състоянието, в което няма влязъл в сила ПУП за индустриалния парк, се предвижда процедура, създаваща възможност за заличаване на индустриалния парк, когато в срок от две години от вписването (в регистъра) собственикът или операторът на парка не представи влязъл в сила ПУП.

С новите предложения в законопроекта се стимулира помощта по отношение на ключовите индустриални паркове. На първо място, поради необходимост от по-голяма оперативност, свързана с нуждите на бизнеса, списъкът на ключови индустриални паркове със стратегическо значение ще може да бъде актуализиран чрез електронния регистър на индустриалните паркове. На следващо място е предвидено, че ще бъде създадена специална Наредба за определяне на критериите на ключови индустриални паркове. Този нов подзаконов акт ще бъде от голяма важност, тъй като така ще се създадат обективни правила и процедура при определянето на ключовите индустриални паркове. Изменението е свързано и предвиденото в новата алинея трета в чл. 20 от Закона, според която ще се получава приоритет по отношение на собственици или инвеститори в ключови индустриални паркове, когато те кандидатстват при равни и други условия за подкрепа по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Изискване за получаване на приоритет при получаването на помощта, посочена в чл. 20, ал 2 от Закона, е индустриалният обект да не нарушава балансираното териториално развитие на страната.

Допълнително са направени изменения, които изрично да посочват необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението за вписване на парка в регистъра по чл. 21, ал. 1 от Закона. Новият текст на чл. 30, ал. 2 от Закона (след изменението ще бъде ал. 3) е изцяло съобразено с практическите нужди, възникващи при подаване на заявление за вписване в регистъра. Липсата на конкретика, съществуваща към момента в закона относно необходимите документи, които следва да придружават заявлението, се преодоляват чрез предложените изменения.

С приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове се очаква да се създадат по-добри, прозрачни и улеснени условия за кандидатстване до тази възлова за националната икономика дейност. Чрез нововъведенията ще се насърчат инвестициите, които ще спомогнат за още по-голямото развитие на този важен за инвеститорите бизнес модел. Всяко изменение на закон, който спомага бизнесът да има улеснен достъп до административните процедури и по-пряк път за реализация на проектите, следва да бъде стимулирано и приветствано.

Към датата на публикуване на настоящия материал Законопроектът все още не е съгласуван от ресорните комисии в Народното събрание, поради което не е гласуван и в пленарна зала. Екипът ни ще следи процеса по евентуално допълване или изменение на проектозакона при гласуванията на текстовете в Народно събрание и ще ви информира своевременно при евентуални съществени промени при неговото приемане.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има опит в работата с индустриални паркове в България, като сме участвали като правен консултант при изготвянето на цялостна стратегия на чуждестранни инвеститори, във връзка с придобиването на имоти в големи индустриални паркове в страната и последваща реализация на проектите. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които новият закон урежда, като. при нужда от допълнителна информация и съдействие. Можете да се свържете с експертите на https://murgova.com/

[1]Екипът на АДД Мургова и партньори ви информира за Закона в материала си, достъпен тук – https://www.tbmagazine.net/statia/industrialnite-parkove-v-blgariya-veche-imat-svoyata-normativna-uredba.html

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и Партньори в сайта на списание „Твоят Бизнес“.

В контекста на актуалните тенденции в дигиталната трансформация, Европейският парламент прие изменения в Регламент (ЕС) № 910/2014 за създаването на рамка за европейска цифрова самоличност (eID), които влизат в сила от 16.04.2024 г. и следва да бъдат прилагани в пълна степен през 2026 г. Новите правни изисквания гарантират:

• трансграничното използване с високо ниво на сигурност на електронната самоличност за публични и частни услуги;
• установяването на персонална цифрова идентичност за физически и юридически лица;
• възможности за целево споделяне на данни за самоличност, които са ограничени до необходимото за конкретната поискана услуга;
• по-мащабно приложение на квалифицираните удостоверителни услуги.

Основи на европейската цифрова идентичност

Основното приложение на европейската цифрова идентичност са т. нар. портфейли за цифрова самоличност (EDIW). Те предоставят на гражданите и бизнеса технологични функционалности за достъп до онлайн услуги чрез тяхната национална цифрова идентификация, която ще се признава в целия Европейски съюз. Регулацията дава възможност на всеки потребител на специални средства за контрол на неговия цифров идентификатор и персонално управление на данните при споделянето им. Освен това се осигуряват и условия за максимална сигурност по отношение на индивидуалната цифрова самоличност, включително при издаването на единния портфейл и цялостната инфраструктура за събиране, съхранение и разкриване на данни за дигиталната идентичност.

Държавите членки ще предоставят на гражданите и дружествата цифрови портфейли, свързвани с тяхната национална цифрова самоличност посредством доказателства от други удостоверителни данни (например регистрация в публични регистри, шофьорска книжка, професионални регистри за квалификация, банкови данни и други). Гражданите ще могат да удостоверяват самоличността си и да предоставят електронни документи от своите цифрови портфейли и чрез използваните от тях мобилни устройства.

Европейските портфейли за цифрова самоличност се издават от държава членка, съгласно разрешение от държава членка или от независими участници, признати от държава членка. Те трябва технически да дават възможност за избирателно разкриване на атрибути на доверяващи се страни, още на етапа на проектиране и да свеждат до минимум на обработването на лични данни.

Какви са нововъденията при цифрова идентификация?

С промените се подсигурява оптималното цифрово опериране на вътрешния пазар и сигурността на средствата за електронна идентификация и удостоверителни услуги чрез следните изисквания:

• задължават се държавите членки да предоставят и признават средствата за електронна идентификация на физически и юридически лица;
• определят се правилата за удостоверителните услуги и електронните трансакции;
• установява се единна правна рамка за електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща, услугите за удостоверяване на автентичността на уебсайтове, електронното удостоверяване на атрибути;
• определят се условията за издаване на европейските портфейли за цифрова самоличност от държавите членки.

Когато частните доставчици, използват удостоверяване на автентичността на потребителя чрез онлайн идентификация или когато договорно задължение изисква стриктно удостоверяване на автентичността на потребителя, следва да приемат също използването на европейските портфейли за цифрова самоличност. Основни области за приложение са транспорта, енергетиката, банковото дело и финансовите услуги, социалната сигурност, здравеопазването, пощенските услуги, цифровата инфраструктура, образованието или далекосъобщенията и други подходящи сфери.

Изисквания към квалифицираните удостоверения за автентичност на уебсайтове

Въвеждат се специални условия към квалифицираните удостоверения за автентичност на уебсайтове, които да предоставят информация на потребителите за това кой стои зад даден уебсайт и засилени стандарти за сигурност в сектора на цифровите технологии. Уеб браузърите трябва да гарантират, че данните за самоличност, трябва да поддържат и да са оперативно съвместими с квалифицираните удостоверения за автентичност на уебсайтове. Изключение от това правило е предвидено за предприятията, считани за микро и малки предприятия (в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията), през първите 5 години от тяхната дейност като доставчици на услуги за уеб-браузъри.

Правно действие на електронното удостоверяване на атрибути

По същността си „атрибут“ представлява представено в електронен формат свойство, характеристика или качество на физическо или юридическо лице. За „електронно удостоверение за атрибути“ се приема удостоверение в електронен формат, което дава възможност за удостоверяване на автентичността на атрибути. Тези данни следва да се запазват в хранилище или система, които се управляват от орган от публичния сектор или на частен субект и съхраняват атрибути за физическо или юридическо лице, които са основен източник на тази информация или са признати за автентични в националното право. Като доказателство в съдебни производства те имат същата правна сила като законно издадените удостоверения на хартиен носител и се признават във всички държави членки.

Доставчиците на услуги трябва да информират държавите членки, когато решат да използват европейския портфейл за цифрова самоличност и да подсигурят механизми за защита на чувствителните набори от данни, в съответствие с националното и европейско право. Те не следва да комбинират лични данни, свързани с предоставянето на тези услуги, с лични данни от други услуги, предлагани от тях и се задължават да ги съхраняват физически и технологично отделно от всички други обработвани данни.

Обновената нормативната рамка ще осигури множество възможности за разработването на нови цифрови услуги. Посредством нея значително ще се улесни развитието на иновациите в технологичния сектор, както и на трансграничните партньорства между фирмите, опериращи в съвременната динамична дигитална среда. Същевременно при всеки отделен проект за въвеждането и прилагането на цифрови инструменти следва да бъде направен детайлен правен анализ за нормативно съответствие. Реализацията на новите проекти трябва да бъде съобразена с други трансформиращи законодателни тенденции и регулативни изисквания към конкретния сектор. Такива нормативни регулации, които са със съществено значение за бизнесите, базирани на дигитализацията на процесите, са: Регламентите относно хармонизираните правила за справедлив достъп и използване на данни и за изкуствения интелект; Директивите за киберсигурност, за съответствие на финансовия сектор, на здравеопазването, ИКТ услугите, онлайн търговията, логистиката и други

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава значителен опит в осигуряването на нормативно съответствие с европейските и национални регулации на компании в различни сектори при използването на цифровите технологии и правната обезпеченост за осъществяването на проекти за дигитални услуги. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по темите в настоящия материал, бихте могли да се свържете чрез https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и Партньори в сайта на списание „Твоят Бизнес“.

Европейската комисия в Съобщението „Повишаване на ефективността на обществените поръчки в Европа и в полза на Европа“ от 2017 г. определи шестте приоритетни области в обществените поръчки. Една от областите е стратегическата обществена поръчка, която оттогава до днес се разглежда и осъвременява в различни видове документи, като насоки, указания и стратегии. Тя включва политики, насочени към създаването на екологосъобразна, социално приобщаваща и все по-иновативна икономика.

Стратегическите обществени поръчки включват:

• Екологосъобразните („зелени“) обществени поръчки;
• Социално отговорните („запазени“) обществени поръчки;
• Обществените поръчки за иновации.

Специфики и промени при отделните видове стратегически поръчки

Екологосъобразните („зелени“) обществени поръчки

Министерството на околната среда и водите публикува Проект на Наредба за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки. Проектът е изготвен в изпълнение на чл. 47а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки, както и на Препоръка на Съвета на ОИСР за подобряване на изпълнението на политиката по околна среда при обществените поръчки.

С Наредбата се определят продуктовия обхват, минималните задължителни екологични изисквания към продуктите, предмет на обществени поръчки, които се доставят или се използват за предоставяните услуги, както и начина на доказване на тези изисквания.

Продуктите, за които се отнасят разпоредбите на екологосъобразните („зелени“) изисквания са регламентирани в чл. 3 от наредбата, а именно: копирна и графична хартия, почистващи препарати и принадлежности, компютри и монитори, храни, кетъринг услуги и автомати за продажба на храни и напитки.

Възложителите задължително, когато се провежда обществена поръчка за някоя от гореизложените продуктови групи, трябва да отбележат в обявленията за откриване и възлагане, съществуването на екологосъобразните („зелени“) изисквания.

Общественото обсъждане на поднормативния акт ще приключи на 18 април 2024 г.

С цел намаляване на негативното въздействие на потреблението върху околната среда, беше обнародвана в Държавен вестник от 5 януари 2024 г. и Наредба за изискванията към чистите превозни средства, която се прилага при възлагане на обществени поръчки за доставка на пътни превозни средства. В Наредбата са посочени изисквания за превозните средства за стойност на вредните емисии, брой на твърдите частици и други вредни за околната среда вещества, които не трябва да превишават определени мерни единици.

Социално отговорните („запазени“) обществени поръчки

Социално отговорните обществени поръчки (СОВОП) имат за цел да бъде отчетено въздействието върху обществото на стоки, услуги и строителство, които са закупувани и/ или използвани от публичния сектор.

Чрез използването на конкретни изисквания за възлагане на обществени поръчки Възложителят се стреми да бъде постигнат положителен резултат в социален план. Резултатите от процедурите по обществени поръчки засягат голям брой хора, които са ползватели на обществени услуги, участници в производството и доставките или служители на закупуващите организации. Освен пряко влияние върху заинтересованите страни, СОВОП потенциално може да влият на пазара в по-широк смисъл по отношение както на търсенето, така и на предлагането.

Чрез тях се гарантира, че Възложителите не са заинтересовани само от достигането до най-ниската цена или от икономически най-изгодната оферта, но и се предоставя възможността чрез обществените поръчки да се реализират социални ползи  и се предотвратяват или се смекчават неблагоприятните обществени последици по време на изпълнението на поръчката.

Обществени поръчки за иновации

„Обществени поръчки за иновации“ се характеризират със следните аспекти:

• Закупуване на процеси на иновации, които представляват услуги за научноизследователска дейност и развойна дейност – с (частични) резултати;
• Закупуване на резултатите от иновации.

При първия случай, Възложителят първо описва своята потребност, като насърчава предприятията и изследователите да разработват иновативни продукти, услуги или процеси, които все още не съществуват на пазара, за да се отговори на потребността.

Във втория случай, публичният купувач, вместо да купува пазарно утвърдени продукти, изпълнява ролята на „ранен“ потребител и купува продукт, услуга или процес, който е нов за пазара и съдържа характеристики , които по същество са новаторски.

Обществените поръчки за иновации създават възможности за по-висококачествени и по-ефикасни решения, с които се определят екологичните и социалните ползи, по-голяма разходна ефективност и нови бизнес възможности за предприятията.

Обществените поръчки и тенденциите в развитието им не правят изключение от останалите области на обществения живот, имайки за цел да трансформират и намалят негативното въздействие на потреблението върху околната среда, както и да насърчат икономическото развитие в държавите. Тяхната роля на основен двигател за икономическия растеж, създаване на работни места и развитие на иновациите, с оглед на стойностите, за които публичните органи сключват договори за стоки и услуги. Именно с уредбата на стратегическите обществени поръчки се подчертава значимостта им не само на национално, но и на европейско ниво.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат опит при консултирането, както на кандидати и участници в процедури за възлагане на обществени поръчки, така и на възложители. Подпомагаме клиентите си по сигурен и устойчив начин, съобразен с европейските и национални нормативни изисквания. В настоящия материал бяха изложени част от съществените изисквания, които кандидатите, участниците и възложителите следва да съблюдават в процедури относно стратегически обществени поръчки. При нужда от допълнителна информация и съдействие, може да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и Партньори в сайта на списание „Твоят Бизнес“.

В последните години развитието на технологичните иновации и модерните методи в областта на здравеопазването съставляват все по-съществен фактор за постигане на по-добри здравни резултати и подобряване качеството на здравеопазването. Именно за да се оптимизират процесите по извършване на оценка на здравните технологии на лекарствени продукти и медицински изделия, на европейско ниво е приет Регламент (ЕС) 2021/2282 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2021 година относно оценката на здравните технологии и за изменение на Директива 2011/24/ЕС., който предстои да се прилага от 12 януари 2025 г.

С настоящия материал ще се фокусираме върху основните аспекти и новости, които урежда Регламента, както и предстоящите промени в националното ни законодателство по приложението му.

Оценката на здравните технологии (ОЗТ) е процес, основан на научни доказателства, който позволява на компетентните органи да определят относителната ефективност на нови или съществуващи здравни технологии. Тази оценка се съсредоточава по-специално върху добавената стойност на дадена здравна технология в сравнение с други нови или съществуващи здравни технологии, като позволява да се оцени относителната ефикасност на разходите и тяхната рентабилност, ефикасността на здравните технологии върху живора на пациентите и здравната система, както и бюджетните последици при прилагането на лекарствен продукт, медицинско изделие или медицинско изделие за инвитро диагностика. Съгласно определенията, дадени с Регламент 2021/2282 „оценка на здравните технологии“ означава мултидисциплинарен процес, който обобщава информацията за медицинските, пациентските и социалните аспекти и икономическите и етичните въпроси, свързани с използването на дадена здравна технология, по систематичен, прозрачен, безпристрастен и ясен начин.

Целта на Регламента и предвидените нормативни промени е да се повиши качеството на оценката на здравните технологии и да се допринесе за подобряване на достъпа на пациентите до иновативните технологии в областта на здравеопазването и лекарствените продукти и медицински изделия, заплащани с публични средства.

По този начин ще се хармонизират процедурите в държавите членки по оценка на здравните технологии на иновативни терапии, които навлизат и се предлагат на пазара на Европейския съюз, като се очаква и да се намали административната тежест, за лицата които ги разработват. Цели се и подобряване на сътрудничеството между държавите членки при извършване на съвместни клични проучвания, като по този начин ще се осигури възможност да бъдат обединени експертните познания и ресурсите на националните органи при извършване на ОЗТ.

Основната задача, която си поставя Регламента е постигане на високо равнище на защита на здравето на пациентите, като същевременно да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на ЕС по отношение на лекарствени продукти, медицински изделия и меидицински изделия за инвитро диагностика.

Регламентът се фокусира върху клиничните аспекти на ОЗТ – относителната клинична ефективност и относителната клинична безопасност на нова здравна технолигия в сравнение със съществуващите технологии, като се предвижда националните органи на държавите членки да провеждат съвместни клинични оценки на нови лекарства и някои медицински изделия с висок риск. Съвместни клинични оценки следва да се извършват и за определени медицински изделия, съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета, които попадат в класове с най-висок риск и за които съответните експертни групи, посочени в Регламента , са предоставили своите становища или мнения, както и за медицински изделия за ин витро диагностика, класифицирани като клас D в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/746 на Европейския парламент и на Съвета.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина

На 21.02.2024 г. в портала за обществени консултации на Министерски съвет е публикуван и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с който се предлагат промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) в няколко основни насоки, включително промени в областта на извършването на оценка на здравните технологии и осигуряване прилагането на Регламент 2021/2282, заложен като мярка № 166 в Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз (РМС № 57 от 25.01.2023 г.).

Оценката на здравните технологии на лекарствени продукти е едно от задължителните условия при включване на лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование в Позитивния лекарствен списък, като този процес се осъществява в България от 2015 г. След извършени нормативни промени през 2019 г. тази дейност се осъществява от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти.

До настоящия момент в страната ни не се извършва оценка на здравните технологии на медицински изделия. За изделията, които се заплащат от НЗОК в обхвата на задължителното здравно осигуряване, се представя единствено анализ за оценка на здравните технологии, като този процес не е синхронизиран с новите изисквания на Регламента.

Съгласно предложения законопроект се предвижда оценката на здравните технологии на медицинските изделия да съдържа клинична и фармако-икономическа оценка и да включва: анализ на здравния проблем; сравнителен анализ на терапевтичната ефикасност, ефективност и безопасност; анализ на фармако-икономическите показатели и анализ на бюджетното въздействие.

За целите на прилагане на Регламента, с внесения законопроект за измение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти се предвижда да се преименува на Национален съвет за регулиране и оценка на здравните технологии, като именно това ще е националният орган по прилагане на европейската регулация в сектора.

Предложените нормативни промени на национално ниво, касаещи оценката на здравните технологии, целят да се синхронизира националното законодателство с европейското, като бъдат осигурени условия и ред за прилагането на Регламент 2021/2282.Тепърва предстои да се проследи процесът по гласуване на внесения законопроект в Народното събрание и приемането на окончателните текстове, както и да се направи оценка как въведените промени на националната и европейска правна рамка ще се отразят цялостно върху използването на иновативни здравни технологии в медицината и повишаване на качеството, достъпността и безопасността им.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областта на медицинското право и следи нормативните промени в сектора. Членовете на екипа активно участват със своята експертиза при извършване на промени в законодателството, като кантората предоставя на своите клиенти цялостно съдействие и правни консултации, с оглед осигуряване на съотвествие с европейската и национална правна рамка в сектора. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Интелектуалната собственост е една от най-бързо развиващите се сфери на днешния свят. На ниво нормативна уредба, осигуряването защита на авторското право и сродните му права, съставляват основа за защитата на всеки един творец и автор, когато става дума за разпространение и използване на творбите му. Поради все по-високото ниво на технологиите, нормативните уредби се изменят своевременно, за да могат да отговарят в най-пълна степен на развитието на обществените отношения. Защитата на интелектуалната собственост претърпява множество промени на европейско и международно ниво поради различните нововъведения в ежедневието ни, от електронните книги, през онлайн предаването на програми и достигайки до изкуствения интелект и възможностите за използването му.

Настоящият материал има за цел да ви запознае с новостите в тази сфера, а именно приетите промени в Закона за авторското право и сродните му права в Република България (Закона / ЗАПСП).

На 23 ноември 2023 г., бе приет от Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, с който се цели:

• да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвет;
• да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право и сродните му права в Цифровия единен пазар и за изменение на Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО.

В тази връзка, измененията в ЗАПСП могат да бъдат представени по следния начин:

Какво предвиждат промените във връзка с Директива 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. ?

А) Въвежда се принципа на „държава на произход“, съгласно който действия по излъчването, предаването, и предоставянето на електронен достъп до обекти на закрила, които са  включени в телевизионните и радиопрограми, като част от спомагателна онлайн услуга, се считат за извършени единствено в държавата членка, в която се намира мястото на основна стопанска дейност на излъчващата или предаваща организация.

Това допълнение на уредбата е следствие на новите предлагани услуги, в допълнение към традиционните форми на разпространение, които осигуряват достъп до програмите, едновременно с тяхното излъчване, но и възможност за онлайн достъп до тях, след определен период от време. Въз основа на Директивата тези услуги се обединяват в единна дефиниция за „спомагателни онлайн услуги“.

Важен принцип, който се въвежда, във връзка с тях, е при определянето размера на дължимото възнаграждение, а именно да бъдат взети предвид всички аспекти на спомагателната онлайн услуга, включително продължителността на онлайн достъпа до нея, езиковите версии и аудиторията на територията на всички държави, в които се достъпват програмите.

Б) Съобразно Директивата се въвежда и уредба за правоотношенията при осъществяване на услуги за препредаване, използвайки нови технически способи като мрежи, базирани на интернет. Така операторите, които предлагат такива услуги ще се възползват от вече съществуващите разпоредби, въведени за препредаването, осъществявано по кабел.

Въвежда се и изискване за препредаващите предприятия да имат разрешение, в което да се описват изрично предоставените им от радио- и телевизионните организации права за препредаване. С промените и новите разпоредби се цели да има яснота и прозрачност за това какви и в какъв обем са отстъпените права за препредаване, за да се защитават интересите, както на правоносителите, така и на ползвателите.

В) Съобразно Директивата се осигурява и достъп до медиация, във връзка със сключването на лицензионни договори за услуги по препредаване, както и за по-ефективно и бързо разрешаване на спорове.

Какво предвиждат промените във връзка с Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. ?

А) Въвежда се нов раздел „Свободно използване на произведения“, където са уредени изрично случаите, при които може да има свободно използване, но без съгласие от носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение. Някои от допустимите случаи са: временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица за критика или обзор при посочване на източника и автора, използването с нетърговска цел на части от разгласени произведения и други.

Промените са с цел да се урегулират новите възможности, с които се използват обекти на закрила и се извлича информация от тях. В тази връзка е допълнена дефиницията на „възпроизвеждане“ на произведение, за да се обхванат и новите методи.

Б) Създават се правила за т.н. „автоматизиран анализ на текст и информация“, които включват възможността без съгласието на носителя на правото и без заплащане на възнаграждение, да е допустимо използването на произведения и други обекти на закрила от лице, което разполага с правомерен достъп до тях. Това използване ще се извършва по цифров път или в цифрова форма, чрез определени от ЗАПСП действия.

Урежда се, че носителите на права могат да забранят използването на обекти на закрила или части от тях, във връзка с автоматизирания анализ.

В) Въвеждат се и особени правила при използването на произведения и други обекти на закрила, които са извън търговско обращение, а именно произведения, които са защитени с авторско право, но не са достъпни в търговската мрежа, например литературни произведения, аудио-визуални произведения, звукозаписи, фотографии и уникални произведения на изкуството.

Дава се право на представителните организации за колективно управление на права да отстъпват с договор, неизключителни права за използване на територията на Европейския съюз с нетърговска цел, на обекти извън търговско обращение от постоянен архивен фонд или постоянна колекция на тези лица. С тези договори се отстъпват права за използване чрез възпроизвеждане, разпространение, излъчване, предаване, препредаване или предлагане на електронен достъп, като носителят на права може да оттегли занапред отстъпените неизключителни права по всяко време с писмено предизвестие от 6 месеца.

Г)Уреждат се и права на издателите на публикации в пресата, което представлява доставчик на услуги, който представя на обществото като част от икономическата си дейност, по своя инициатива и контрол, публикации в пресата като издателите на периодични издания, на новини, новинарски агенции и други. Издателят на публикации в пресата има изключителното право да отстъпва на доставчиците на услуги, срещу възнаграждение, възпроизвеждането в онлайн среда на публикациите си или части от тях, както и предлагането на електронен достъп до същите.

Към настоящия момент законът е влязъл в сила, на 1 декември 2023 г. Екипът на АДД Мургова и партньори ще продължи да следи за прилагането на новите правила, както и на останалите новости в сферата на авторското право и сродните му права и ще Ви информира своевременно.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на авторското право и сродните му права и указване на съдействие при защита на интелектуална собственост в Република България е Европейския съюз. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите чрез www.murgova.com.

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.