-
Защита при подадена опозиция срещу търговска марка
Представете си, че имате бизнес идея, която искате да развиете. Създали сте план за действие, намерили сте инвеститори, потенциални клиенти, сигурен и отдаден екип. Заедно сте създали концепция и визия, която искате да е разпознаваема и затова сте отделили време и ресурси, за създаване на подходящото лого и име, за да регистрирате търговска марка и да защитите правата си. Преминавате през промени и допълнения, и накрая пускате заявката си за регистрация, доволни в бъдещето развитие на бизнеса ви.
Тогава получавате съобщение за подадена опозиция срещу вашата търговска марка.
Какво правите тогава? Пропуснали ли сте важна стъпка? Ще можете ли да продължите бизнеса си, така както сте го визуализирали? Какъв е планът? ….
Това са множество въпроси, които могат да възникнат за всеки бизнес, който е искал да защити правата си на интелектуална собственост, но опозицията на трето лице, с предхождащи го права, го възпира.
В тази статия ще ви запознаем с основните характеристики, етапи на опозицията срещу ТМ, но и със стратегии и насоки за ефективно и бързо преодоляване на пречката.
Периодът за опозиция представлява гарантирания от всяка организация за защита на ИС период, в който всяко лице, може да подаде опозиция като форма на възражение срещу регистрацията на търговска марка, нарушаваща правата му поради сходство или идентичност на двете марки. За Офиса на ЕС за интелектуална собственост този период е 3 месеца, като Патентното ведомство, отговарящо за националните търговски марки също възприема този срок.
Три месечният срок започва да тече от датата на публикуване на заявлението за регистрация в официалния бюлетин на Европейския офис.
При постъпването на опозиция, важна особеност е, че опозицията по начало се основава на субективната преценка на трети лица – притежаващи регистрирана търговска марка/марки, които са счели, че биха били афектирани, поради сходство с вашата заявка за ТМ. Офисът има основно административна функция и няма правото да подава опозиции.
Това означава, че се предоставя възможност за страните да уредят помежду си предявените претенции, което е желаният резултат за Офиса, а при невъзможност за такова споразумение – се стига до участие на компетентни органи, разглеждащи спора по същество.
Опозицията не е гаранция за възпиране на вашата регистрация, но ако е подадена може да трае до 2 години, през които вие няма да имате регистрирана ТМ и ще трябва да водите преговори с притежател на такава, който счита, че вие нарушавате неговите права.
Това е пречка, която с информация за процедурата, добро планиране и работа с юридически подготвен екип, може да бъде преодоляна.
Производството по опозиция пред Европейския офис за ИС е подробно уредено и описано в Регламента за европейска ТМ, както и в Насоките на Офиса за ТМ и включва следните етапи:
Етап 1 – Одобрена и публикувана заявка за регистрация на ТМ
Необходимо условие за влизане в периода на опозиция е одобрението на заявката за нова ТМ, от Европейския офис за интелектуална собственост.
Етап 2 – Известие за възражение
В случай, че от трето лице, с вече съществуващи права, срещу заявката ви за марка бъде подадено възражение, Офисът ще извести за опозицията.
От тук започва период, в които свободно може като заявител, да се свържете с направилия опозицията и да започнете разговори за същността на съмненията му за сходство, както и преговори за последващите стъпки.
Етап 3 – Проверка за допустимост
След като се получи възражението, Офисът започва упоменатата вече формална проверка на опозицията.
Първоначалната проверка е въз основа наличие на платена административна, без която възражението се счита за неподадено.
При установено плащане, Офисът продължава да проверява допустимостта на опозицията, на база абсолютни и относителни недостатъци, тоест такива, които не могат или могат да бъдат отстранени след изтичането на срока за подаване на опозиции.
Спазването на условията за допустимост на опозицията, както и самото пускане, са изцяло отговорност на притежаващия по-старите права върху обект на интелектуална собственост и никакви съобщения не се изпращат, за да бъде уведомяван за недостатъци.
Етап 4 – „Период на охлаждане“
В случай, че опозицията бъде призната за допустима, Офисът изпраща уведомление и до двете страните за това.
С това съобщение започва така нареченият „период на охлаждане“. Целта на този период е оптимална ефективност, процесуална и финансова икономия.
Страните се насърчават да преговарят за споразумение, за да достигнат до решение по взаимно съгласие, като в допълнение, ако са изпълнени определени условия, таксата за възражение ще бъде възстановена на подалия опозицията.
Този период трае два месеца след уведомлението за допустимост, като може да бъде удължен еднократно с 22 месеца и съответно да продължи общо до 24 месеца.
Това е етап с голяма важност, защото може с подходяща подготовка, стратегия, изготвена на база обстоен анализ на елементите на опозицията и разбира се, чрез екип с богат юридически опит, да се избегнат продължителни преговори, а да се достигне до оптимален резултат, в най-кратък срок.
Етап 5 – Състезателната част на производството
До този етап би се достигнало, в случай, че преговорите в периода на охлаждане не са били успешни. Това е факултативния начин за достигане на края на производството за опозиция, чрез прякото участие на Офиса.
По време на състезателната част на производството, на подалия опозицията се дават още два месеца, за да представи всички необходими и важни според него, доказателства и становища, с които да защити своята позиция. След изтичането на този период, същата възможност се дава и на заявителя на новата ТМ.
Тук се дава и допълнителна възможност за заявителя, а именно да подаде искане до опонента за доказателство за използване на ТМ, с което да изиска да докаже, че всички по-ранни марки, регистрирани за повече от 5 години, са били реално използвани и съответно има основание и правен интерес от опозиция.
Етап 6 – Решение
При подаване на всички становища от страните и при изтичане на сроковете, състезателната част се прекратява и се стига до последния етап – финалното решение на спора.
Офисът прави преценка на база критерии за сходство и анализ на предоставените доказателства, както и обследване на таргетираните клиенти и развитието на пазара. С това се цели адекватно и справедливо решение, дали по-ранните права върху вече регистрирана ТМ имат предимство и дали заявката трябва да бъде отхвърлена за всички, за някои от стоките и услугите или опозицията да не бъде уважена.
Видно от продължителната и комплексна процедура на производството по опозиции на ТМ, е необходимо, ако сте в такава ситуация да имате подготвен екип зад себе си.
Основните стратегии и насоки, които сме използвали и са се доказали като успешни в нашия опит, могат да бъдат обобщени по следния начин:
- Провеждане на задълбочено проучване на търговската марка на опонента
- Обстоен преглед и анализ на всички негови изисквания и важни елементи на опозицията
- Консултация с правни експерти в областта на алтернативно разрешаване на спорове
- Прояваване на проактивност в комуникацията с представляващите опонента
- Поддържане на тон в комуникацията, който да декларира вашите изисквания и граници, но и да оставате отворени за преговори и компромиси
- Обмислен и стратегически подход, вземане на решения и предприемане на действия, след анализ на ситуацията, без прибързаност и емоционалност
Глобализацията и плановете за разрастване на бизнесите в днешния свят, създават нужда от защита на авторски права и права на ИС, и на европейско или международно ниво. Това предполага една по-задълбочена стратегия, при избора на характеристиките на ТМ, което включва разбиране на световните пазари, както и познаване на особености, знаци и елементи от други култури и езици.
При подготовката за регистрация и избора на вашата марка е задължително да се обмисли, дали тя няма да наруши определени правила, тоест да не бъде сходна с марка на ваш конкурент, да не бъде твърде обща и да липсва елемент на уникалност, който се свързва с различието между предлаганите стоки и услуги от вас, и от други лица.
Поради тези причини ние винаги препоръчваме, т.н. предварително проучване за търговски марки. Това дава шанс да се направи първоначална обща картина на възможните бъдещи претенции от трети лица, притежаващи регистрирани ТМ и съответно да се завиши защитата ви от възможни опозиции, още преди заявката ви да е била публикувана.
Нашият дългогодишен и разностранен опит в сферата на защитата на интелектуалната собственост, е показал, че поради спецификите в процедурата по регистрация на търговска марка и най-вече процедурата при опозиция, за препоръчване е да имате предварителна защита и подготовка, която да се основава на екип от професионалисти, за да имате възможно най-добри шансове за успешна регистрация и развитие на вашия бизнес.
Ние от АДД Мургова и Партньори имаме богат опит при консултиране, съдействие и оказване на правна помощ на клиентите, които искат да защитят интелектуалната си собственост, под формата на търговска марка, включително при защитата и разрешаването на спорове за обекти на ИС, воденето на преговори и консултиране при всяка една стъпка от процедурата по успешна регистрация на ТМ.
Ако искате да научите повече за това какви са специфичните възможностите за вас и да подсигурите защита за вашите обекти на ИС, не се колебайте да ни потърсите на имейл office@murgova.com.
0 -
Какво трябва да знаят работодателите при наемане на работа на чужденци, граждани на трети държави
В последните години сме свидетели на значителна динамика в световните миграционните процеси. Набиращите скорост международни компании, които работят на българския пазар на труда създадоха условия все повече чужденци да търсят реализация в България, а недостигът на квалифицирана работна ръка накара работодателите да привличат подходящи кадри от чужбина. С присъединяването на България към Европейския Съюз пред гражданите на съюза се даде възможност на облекчен достъп до българския пазар на труда и равно третиране на гражданите на друга държава – членка на ЕС, но за гражданите на трети държави все още са налице определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда.
В зависимост от заетостта, която желаят да упражняват работниците-граждани на трети държави на територията на страната са предвидени различни режими и процедури за достъп до пазара на труда. Регулациите се изменят и осъвременяват периодично с цел да отговарят в най-пълна степен на развитието на обществените отношения и изисквания.
В зависимост от вида процедура, Дирекция „Миграция“ издава разрешение за достъп до пазара на труда, а в други случаи се прилага по-облекчен режим на регистрация.
Процедурите, които дават право на гражданите на трети държави да имат достъп до българския пазар на труда и въз основа на които се иска разрешение от Дирекция „Миграция“ са следните:
- Упражняване на трудова заетост във връзка с издаване на “Единно разрешение за пребиваване и работа”– Този вид разрешение се издава на граждани на трети държави, които ще бъдат наети на работа от български работодател. Разрешението се предоставя за срок до 3 години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Не се изисква чужденецът с разрешено право на пребиваване в страната при първоначално кандидатстване и при последващо да е извън територията на Република България.
- Висококвалифицирана заетост на чужденец във връзка с издаване на “Синя карта на ЕС”– Тази процедура е подходяща за висококвалифицирани граждани на трети държави, наети от български работодател за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение. Следва да се знае, че достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство, като чужденецът следва да притежава и докаже необходимата за съответната работа компетентност. Разрешението се предоставя за срока на трудовия договор с чужденеца, който не трябва да бъде по-кратък от 24 месеца, а максималният срок е 5 години. След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си като подаде уведомление до дирекция „Миграция“ от новия работодател.
- Сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца –Този вид разрешение се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел сезонна работа при български работодател от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. Чужденецът може да продължи да работи при същия работодател или да го смени за срока на действие на новия трудов договор, но за не повече от 180 дни последователно в рамките на всеки 12 месеца от първоначалната регистрация, без да се налага да напуска територията на страната. Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности в съответствие със Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, като в него са включени два сектора: селско, горско и рибно стопанство; хотелиерство и ресторантьорство. Работодателите е добре да знаят, че са задължени да покрият за своя сметка транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България и обратно, както и разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник.
- Вътрешнокорпоративен трансфер на служители– Това разрешение се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер. При тази процедура се изисква изпращащото и приемащото предприятие да принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия. Необходимо е служителят да има наличието на трудов стаж от 12 месеца, положен в дружеството – изпращач без прекъсване, непосредствено преди датата на подаване на заявлението за разрешение за работа. Разрешението се издава за срок от 1 година, като има възможност да се подновява. В случай че, срокът на трудовия договор е по-кратък от 1 година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Предвидена е и възможност срокът на валидност на разрешението да бъде удължаван. Чужденецът трябва да притежава необходимите професионален опит и квалификация, както и да продължи да работи в изпращащото предприятие, установено в третата държава, след срока на трансфера.
- „Разрешение за работа” на командировани работници-граждани на трети държави– Този тип разрешение се издава на работник, гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на Република България, с работодател, чието седалище е на територията на друга държава – членка на ЕС или на трета държава. Между чуждестранния работодател и българския следва да е сключен договор за предоставяне на работната ръка. Тук е важно да се знае, че изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования се поемат изцяло от чуждестранния работодател. Срокът на разрешението e до 12 месеца, като ако възникне необходимост периодът на командироването да продължи повече, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, може да поиска от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ периодът да бъде удължен за срок, не по-дълъг от 18 месеца.
За избор на подходяща процедура за достъп до пазара на труда на чужденци и съдействие по кандидатстването пред Дирекция „Миграция“, препоръчваме да се обърнете към опитен адвокат с експертен опит в областта на трудовото и миграционно право. Всяка една от процедурите изисква набор от документи, който е специфичен по съдържание и следва да бъде внимателно изготвен и съобразен със закона и допълнителните нормативни актове.
Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богата успешна експертиза и практически опит при издаване на разрешение за достъп до пазара на труда на чужденци, граждани на трети държави. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите чрез www.murgova.com
-
Законодателят предлага отлагане на ESG одитирането. Какво трябва да знаем?
В управленските бизнес средите темата екологични, социални и управленски правила (ESG) на Европейския съюз все още предизвиква повод за притеснение. Макар че повечето компании осъзнаха, че възприемането на тези европейски правила е неизбежното бъдеще, което ще диктува ежедневния бизнес климат в следващите десетилетия, все още съществува състояние на неразбиране на широката нормативна уредба. За да може ЕС и България като страна членка, в която правилата ще се прилагат, да се справят с предизвикателствата на конкурентоспособността в съвременния свят, както и за да бъдат облекчени предприятията, в момента се изготвят и предлагат редица нормативни облекчения, както и създаване на времева обезпеченост за въвеждане на правилата.
На първо място, новият състав на Европейската комисия (ЕК) си поставя амбициозна цел – облекчаване на регулационната тежест чрез преразглеждане на редица съществуващи наднационални нормативни актове. Следвайки тези европейски тенденции, в Народното събрание (НС) на Република България вече са депозирани законопроекти за отлагане на нефинансовите отчети за дружествата с една година. Краткосрочната цел на това отлагане е да се даде на бизнеса възможност за по-лесна адаптация към новите изисквания за одитиране.
Предизвикани от негативните прогнози за развитието на икономиката на съюза, които бяха очертани в доклада на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, озаглавен „Бъдещето на европейската конкурентност“, както и от ответната реакция на бизнеса, новите членове на ЕК поставиха цел на своето управление, а именно опростяване на правилата, отнасящи се до ESG. Сигнал за необходимост от улесняване на правилата за ESG одитирането и отчитането дойде и от влошаващия се бизнес климат спрямо основни конкуренти като САЩ и Китай. Тези причини водят до нелеката задача да се извърши реформа във все още формиращите се правила на ЕС относно екологичните, социалните и управленските правила, които компаниите следва да възприемат, спазват и развиват.
За да успее с амбициозната си задача да улесни ESG правилата, ЕК ще предложи съвкупна промяна на няколко от съществените нормативни актове, регулиращи материята. Част от обсъжданите актове, в които ще се цели да се въведат регулационни облекчения, са Директива за корпоративното отчитане на устойчивостта, Директивата за комплексната проверка на корпоративната устойчивост и Регламентът за таксономията. Именно тези наднационални нормативни актове на ЕС създадоха трудности по отношение на възприемането на правилата за отчитане на ESG показателите, както и изискванията към съдържанието на одитните доклади.
Необходимостта от облекчаване на нормативната база и облекчаване на начина за нефинансовото одитиране, което от своя страна дава неяснота около бъдещите правила, които ще претърпят корекции, води до неизбежна необходимост от частично отлагане на сроковете за имплементиране на ESG правилата в страните-членки.
На следващо място и стъпвайки на европейските данни за липсата на готовност бизнеса да приложи всички стандарти в нефинансовото одитиране, включително и с цел да осигурят на местните компании комфорт и време, родният законодател предприе решителна стъпка, предлагайки законопроекти, с които да се отложи с една година началният момент за приемането на първия отчет за устойчивост на всяко задължено предприятие.
В депозираните в НС законопроекти за изменение и допълнение на Закона за счетоводството са изложени мотиви за отлагане въвеждането на началните моменти за представяне на нефинансови отчети, основавайки се на липсата на практически опит до момента, което би довело до грешки или значителни непълноти в докладите. На следващо място, като причина за отлагането е посочена липсата на кадрова обезпеченост и експертиза. Крайната цел на тази законодателна инициатива, според вносителите, е избягването на значителни разходи, които при настоящата обстановка могат да не доведат до желания резултат, включително и поради необходимост от хармонизиране на законодателството с тези нови правила за отчетност на дружествата.
Тази национална законодателна инициатива е изляло съобразена с вижданията на редица правителства на държавите-членки и на самата ЕК, които споделят същите притеснения относно готовността на бизнеса да отчита своя екологичен, социален и управленски напредък. Общата цел е да се създаде хармонизирано законодателство на европейско и местно равнище, което да бъде достъпно и разбираемо за предприятията и спазването му да не води до изразходване на нереципрочни средства и усилия.
Както е известно, цялото ESG отчитане се гради върху задачата бизнес управленската култура да въздейства положително върху околната среда, социалната отговорност и корпоративно управление. Активните действия и политики на компаниите за отговорно развитие, приобщаване и управление, в съответствие с добрите управленски практики, ще доведат до устойчиво развитие на предприятието. В допълнение ESG рейтинга на дружеството ще бъде решаващ фактор при определяне на обезпечеността на компаниите при кредитиране, показател за потребителите относно отговорността на компанията към природните и обществените процеси, включително и не само и индикация към инвеститорите и служителите за рентабилността на компанията и разпознаването й като надежден партньор и контрагент.
Разбирайки важността на ESG отчитането за своето финансово израстване, компаниите следва радушно да приемат общите нагласи за “олекотяване” на правилата. Това обаче не бива да се възприема като обратна стъпка в започналия “ударен” преход към новото бизнес съществуване в рамките на Стария континент. Точно обратното, фокусът на всяка от компаниите, която е задължено лице, следва да е насочен към първото отчитане на екологични, социални и управленски стойности, а ако такъв одит вече е бил извършван, то как той следва да се подобри за целите дружествения просперитет. Едно намаляване на бюрократичните изисквания би било добра помощ, но не освобождава компаниите от техните задължения, както и потенциалните санкции за непредставянето на нефинансов одит, които се формират в процентно отношения от нетния приход за продажби на отчетния период.
Компаниите опериращи на местния пазар следва да са запознати, че при положително гласуване на предложените в Закона за счетоводството промени, големите предприятия със средносрочен брой служители от над 500 души и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, ще следва да представят доклад за устойчивост за отчетната 2025 г. (вместо на 2024 г.). За други големи, предприятия, за които броят служители не се ползва за критерий, новата първа отчетна година следва да стане 2026 г., а не както до момента 2025 г. Малките и средни предприятия, които са предприятия от обществен интерес, големи предприятия, които са несложни кредитни институции и са в обществен интерес, както и големи, малки и средни каптивни застрахователни предприятия в обществен интерес ще имат възможността да представят първото си нефинансово отчитане през 2027 г., вместо 2026 г., какъвто е срокът, поставен от закона към момента.
Следва да се отбележи, че към момента около 68% от компаниите не са готови да определят времева рамка за пълно изпълнение на ESG стандартите. Това не се дължи на неглижиране на темата от страна на бизнеса, а поради по-честото „лутане“ из европейските правила по темата и неяснотата, относно одитирането и изискванията за отчитане. За да адаптирате съществуващата управленска рамка към новото бъдеще на отчетното бизнес съществуване, компаниите следва да бъдат улеснени в технически, административен и финансов аспект.
Следва обаче да се има предвид, че действието по отлагането на стартовите дати за представяне на ESG нефинансов отчет не е единствено решение, което следва да успокоява бизнеса, тъй като осведомеността по темата продължава да е ниска, а необходимите стъпки, които всеки бизнес следва да извърши все още са много на брой. Предвид това привидното спокойствие на отдалечаващият се срок не следва да бъде възприемано като решение, а като възможност фирмите да бъдат реално подготвени да изпълняват поставените към тях изисквания.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ следи динамично развиващата се нормативна ESG рамка, като разполага с експерти, познаващи задълбочено регулациите, изискванията и стандартите на ESG отчитането, както и изискванията които всяка задължено дружество следва да спазва. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които новият закон урежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с експертите на https://murgova.com/
-
ВАЖНО УВЕДОМЛЕНИЕ !!!
Уважаеми, клиенти, колеги и партньори,
Във връзка със зачестилите опити за изпращане на злонамерни e-mail-и, заблуждаващи, че са изпратени от адвокатски кантори, включително и от АДД Мургова и партньори, предлагаме на вашето внимание няколко основни насоки, които да ви предпазят при подобна ситуация.
Познатите като „Phishing“ e-mail-и имат за цел да подведат получателя да предостави определена информация или да достъпи определени линкове или файлове, най-често съдържащи зловреден код.
В тази връзка, за да се предпазите, ние съветваме:
- Обръщайте внимание на e-mail адреса, от който е изпратено съобщението, а не само на текстовата част, реферираща към изпращач. Обикновено такива злонамерени съобщения се изпращат от e-mail адреси с разширение след „@“, което няма връзка със страната, която се имитира като изпращач;
- Обърнете внимание на цялостното съобщение – дали съдържа общи обръщения, дали има грешки в текста, дали призовава към неотложно действия и други индикатори, че не е адресирано конкретно до Вас;
- Не предоставяйте в никакъв случай лична информация или чувствителни данни;
- Не достъпвайте линкове и файлове, които са прикачени към съответния e-mail, преди да сте се уверили, че съобщението произлиза наистина от легитимен изпращач;
- Проверявайте URL адреса преди да достъпите линкове, като задържите мишката върху линка и в никакъв случай не достъпвайте линкове, които започват само с http:, а не с https:;
- Не предприемайте действия преди да се консултирате с IT отдел;
- Актуализирайте винаги антивирусната си защита
В допълнение, бихме искали да Ви информираме, че Адвокатското ни дружество не е изпращало подобни имейли, а те са част от описаната по-горе фишинг атака. Моля, не отговаряйте на подобни имейли и не свалявайте съдържанието от тях.
Нашият екип е на Ваше разположение! Свържете се с нас на office@murgova.com
-
Специален ред за обжалване на уволнение по Whistleblowing act
На 04.05.2023 г. влезе в сила Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) или т. нар. Whistleblowing act, който въведе изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.
Директивата беше предложена вследствие на големи случаи на подаване на сигнали за нередности, като например Panama Papers и WikiLeaks, които привлякоха голямо обществено внимание към положението на лицата, които разкриват неправомерни действия и злоупотреби в публични и частни структури, и цели да насърчи лицата да разкриват нарушения на националното правото на ЕС с цел защита на правото на ЕС.
Основната цел на закона е осигуряването на защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското законодателство или актове на ЕС, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения.
Припомняме, че субекти съгласно Закона са:
• работодателите в публичния сектор или
• работодателите в частния с сектор с над 50 работника или служителя или
• ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на някои актове на Европейския съюз,
а сигнализиращи лица по Закона са различни категории физически лица, които в процеса на извършване на определена работа са узнали за дадено нарушение в структурата на работодателя, в т.ч. са служители, бивши служители, стажанти, консултанти и др.В изпълнение целите на Директивата законът въведе обща забрана за ответни действия спрямо сигнализиращите лица. Това са действия, имащи характера на репресия и поставящи лицата в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, като в това число се включва и прекратяването на трудов договор на служител, който е подал сигнал по реда на закона.
В резултат на повече една година от въвеждането на Закона по естествен начин се създаде и практика по неговото прилагане, която е от съществено значение при уреждането на трудовоправните отношения между служител и работодател.
Законът по категоричен начин обявява за недействителни ответни действия, предприети срещу сигнализиращо лице във връзка с подаден сигнал. С чл. 33, ал. 5 от Закона е предоставена възможност сигнализиращото лице, срещу което са предприети репресивни действия да подаде и молба за възстановяване на положението, в което тo сe е намирало преди предприемането от работодателя на ответните действия. Чл. 34 от Закона предвижда, че в случай на нарушение на забрана по чл. 33 лицето по чл. 5 има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.В този смисъл защитеното лице може да подаде съдебен иск срещу работодателя за отмяна на предприетите от работодателя репресивни действия и има възможност да потърси обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Предвидената защита в Закона закономерно породи и въпроса какво е съотношението между защитата, предвидена в Кодекса на труда и в ЗЗЛПСПОИН и кой е специалният закон между двата?Към днешна дата Върховният касационен съд разреши горния въпрос, като казусът инициирал създаването на съдебна практика по въпроса е за служител на ръководна длъжност, който е подал сигнал за нарушения на работното си място, свързани с изготвяне на доклади с неверни данни във връзка с ценообразуване под себестойността на продукта. Подаден е официален сигнал пред КЗЛД по смисъла на ЗЗЛПСПОИН за нелоялна конкуренция и манипулиране на данни. Два месеца след подаване на сигнала работодателят е издал Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ /съкращаване в щата/, като е премахната от организационната структура на дружеството дирекцията, в която ищеца е заемал длъжност. Служителят е реализирал правото си на иск по чл. 33, ал. 5 от ЗЗЛПСПОИН пред Софийския районен съд.
С Определение СРС е прекратил производството по делото по предявените искове с правно основание чл.33, ал. 4 и ал. 5 от Закона, приемайки че цитираните разпоредби не установяват самостоятелна искова защита. Според съда прекратяването на трудовото правоотношение подлежи на защита само по реда на чл. 344 от КТ, в което специално производство следва да се съобрази установената в ЗЗЛПСПОИН защита. Постановеният акт се потвърждава и от Софийски градски съд, което дава възможност на служителя да постави въпрос за допустимост към ВКС, а именно: Какво е съотношението между защитата, предвидена в Кодекса на труда и в ЗЗЛПСПОИН срещу определението за прекратяване на производството?
Така, ВКС постанови , че ЗЗЛПСПОИН е специален закон по отношение на КТ, доколкото с него се уреждат средства, приложими към дадена хипотеза на извършено нарушение като действие срещу лице, подало сигнал за нарушение, и в този смисъл съдът не би следвало да откаже да предостави защита срещу предявени искове по реда на ЗЗЛПСПОИН или да разглежда тези искове като недопустими и да прекратява производството по тях.
Доколкото съдилищата следва да се съобразяват с насоките по тълкуване и прилагане на закона, дадени в практиката на ВКС, с постановеното определение се установява възможността да се обжалва заповед за уволнение по реда и на специалния закон – ЗЗЛПСПОИН.
ВКС намира, че така установената защита на национално ниво на сигнализиращите лица следва да се разглежда и преценява в светлината и съобразно принципните постановки, изложени в т. 1 – 110 на Директивата. Това е така, защото бидейки транспониращ закон, предназначението на ЗЗЛПСПОИН е да постигне целта, определена от Директивата, която предвижда във вътрешното право да се създадат „общи минимални стандарти, с които да се осигури високо ниво на защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза“. Когато се установят предвидените в Директивата минимални стандарти и има основателна причина да се смята, че подадената информация за нарушения е била вярна към момента на подаването й, то тогава съдът не може да откаже да предостави на лицето по чл. 5 гарантираното му с ясните и безусловни норми на Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019 г. високо ниво на защита.
В този смисъл, независимо от използваната в закона формулировка – след като на лицето по чл. 5 е предоставена бърза, сигурна и ефективна защита – чрез предоставянето му на възможност да предяви искане за обявяване за недействителни на предприетите срещу него ответни действия от работодателя, изразяващи се в издаване на заповед за уволнение и възстановяване на положението отпреди нейното издаване, съдът не може да откаже тази защита.
В светлината на изложеното, с формираната съдебната практика се закрепи трайно приложеното поле на предвидената специална защита по чл. 33 ал. 4 и чл. 33, ал. 5 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, с която се дава право на служителите да обжалват заповеди за уволнение именно поради нарушения на Закона. Несъмнено, предвидената закрила по Закона дава още едно, допълнително основание за обжалване на заповедите за уволнение от страна на служителите в допълнение на общоизвестната законодателна инициатива за закрила на служителите в трудовите правоотношения по КТ. Спецификата на тези норми следва да бъде взета предвид и да се оценява задълбочено и от работодателите при евентуални прекратявания на трудови отношения със служители.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, административно право, нормативно съответствие с различни регулации и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, включително изготвянето на всички вътрешни документи във връзка с действащи регулации, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/
-
Телемедицината – вече факт в българското законодателство
След няколко неуспешни опита да бъдат приети законопроекти за изменения и допълнения на Закона за здравето, телемедицината е вече факт в правния ни мир. С това дългогодишните и упорити усилията на група народни представители, сред които основният инициатор д-р Александър Симидчиев, се увенчаха с успех и за първи път в българското закондателство бе легално уредена възможността диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности да бъдат предоставени от разстояние. С предходна наша статия по темата „Телемедицина – нормативни аспекти и медицинска иновация“ 1 бяха маркирани някои от най-важните аспекти на предложените промени с внесените до момента законопроекти.
С настоящия материал ще Ви запознаем с новостите, които се предвиждат с направените изменения и допълнения в Закона за здравето, приети от 50-то Народно събрание, и какво предстои в сферата на дигитализация на здравния сектор.
Електронен здравен запис
С приетите промени в Закона за здравето се въвежда задължение за медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения да създават електронен здравен запис за всяка извършена дейност. Изготвената в лечебните и здравните заведения здравна документация следва да се изпраща към Националната здравноинформационна система (НЗИС) като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис.
Изирично се предвижда, че електронният здравен запис представлява електронен документ или съвкупност от електронни документи за всяка една от извършените от медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения дейности, включително и за дейностите, извършени от разстояние, с които се създава или използва здравна информация за пациента или които са относими към неговото здравословно състояние, независимо от неговия здравноосигурителен статус и източника на финансиране на съответната дейност.
Важно е да се отбележи, че лечебните и здравните заведения намят право да изискват заплащане от пациентите за създаването на електронен здравен запис.
С въведените промени се предвижда, че не може да се въвеждат изисквания за възпроизвеждане или съхранение на хартиен носител на електронни документи, които са част от електронните здравни записи в Националната здравноинформационна система, освен при обективна необходимост по технически причини или когато пациентът изрази желание да получи информация на хартиен носител. Това от своя страна ще облекчи медицинските специалисти и лечебните заведения в процеса на администриране на медицинската документация и нейното съхранение, тъй като информацията ще се съхранява в НЗИС.
Предоставяне на медицинска помощ от разстояние
С Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето се правят и редица допълнения в Закона за лечебните заведения, като на практика именно с тези допълнения за първи път в българското законодателство се регламентира телемедицината или възможността за предоставянето на медицински услуги от разстояние.
Съгласно измененията се предвижда възможност лечебните заведения и медицинските специалисти в тях да могат да извършват медицинска помощ от разстояние.
Медицинската помощ от разстояние включва диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности и се извършва при спазване на следните изисквания:
- при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента;
- чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи;
- чрез медицински, информационни и комуникационни технологии, които гарантират сигурност на личните данни и здравната информация;
- в съответствие с изискванията на Закона за здравето.
Изрично се дефинират и случаите, при които не се извършва медицинска помощ от разстояние:
- ако липсата на присъствен контакт с пациента би могла да застраши живота и/или здравето на пациента;
- ако липсата на присъствен контакт с пациента не гарантира качество и безопасност на медицинската помощ.
Решението за оказване на медицинска помощ от разстояние ще се взима за всеки отделен случай от прилагащия я медицински специалист, който ще носи отговорност за нейното качество и безопасност.
Информирано съгласие на пациента за осъществяване на медицинска помощ от разстояние
С въведените промени в Закона за лечебните заведения изрично се предвижда, че медицинската помощ от разстояние се осъществява след изразено информирано съгласие от пациента относно редица обстоятелства, като:
- обхват на прилаганата медицинска помощ от разстояние;
- мерките за защита на личните данни и здравната информация;
- описание на разумните алтернативи и очакваните резултати от прилаганата медицинска помощ от разстояние;
- потенциалните рискове, свързани с прилагането на медицинската помощ от разстояние; вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето при прилаганата медицинска помощ от разстояние;
- ограниченията в прилагането на медицинската помощ от разстояние; името и специалността на лицата, които прилагат съответната медицинска помощ от разстояние, с ясно дефинирани отговорности и професионална компетентност;
- правото на пациента да прекрати предоставяната медицинска помощ от разстояние по всяко време;
- правото на медицинския специалист да откаже или да прекрати оказването на медицинска помощ от разстояние; индивидуалните разходи за пациента при предоставянето на медицинската помощ от разстояние, при наличие на такива.
Посочената информация следва да бъде предоставена на пациента в подходящ обем и форма преди оказване на съответната медицинска помощ, даваща възможност за свободата на информиран избор.
Пациентът, желаещ да използва медицински услуги от разстояние или неговите родители и попечители (в случай че пациентът е малолетен или непълнолетен), са длъжни да предоставят своевременно достъп до цялата здравна информация, касаеща здравословно състояние на пациента: точни и изчерпателни данни при снемането на анамнеза, както и данни за оказаната до момента медицинска помощ, диспансеризация, приемани лекарствени продукти, рисковите фактори, свързани със заболяването му, и други относими обстоятелства, свързани със здравословното му състояние.
При предоставяне на медицинска помощ от разстояние медицинските специалисти ще имат право на достъп до електронния здравен запис на пациента след получаване на неговото информирано съгласие.
Предвижда се министърът на здравеопазването с наредба да определи детайлно реда за оказване на медицинска помощ от разстояние, критериите, на които следва да отговарят медицинските дейности и в кои хипотези не се допуска оказване на медицинска помощ от разстояние, условията за предоставяне на информация и изразяване на информирано съгласие, както и изискванията към медицинските, информационните и комуникационните технологии за оказване на медицинска помощ от разстояние.
Въведените законодателни промени съставляват важна стъпка и предоставят нови възможности за пациентите, които да удовлетворят техните нужди и да повишат качеството и достъпността на предоставяне на медицинска помощ, както и редица нови перспективи пред медицинските специалисти. Предстои по-детайлно да бъдат регламентирани условията и реда за предоставяне на медицински помощ от разстояние, както и осъществяването на ефективен контрол върху тези дейности, което от своя страна да повиши доверието на пациентите към телемедицината.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит в областта на медицинското право, като в последните години взема активно участие в процеса на актуализация на нормативната уредба и дигитализация на здравния сектор. Членовете на кантората притежават дългогодишна експертиза в правното обслужване на лечебни заведения и компании, предоставящи иновативни продукти в сферата на здравеопазването и телемедицината и разработващи платформи за телемедицински услуги. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете чрез https://murgova.com/
-
Новите предизвикателства пред бизнеса във връзка с Директива NIS 2
На 17.10.2024 изтече срокът, който Директива (ЕС) 2022/2555, позната като NIS 2, даваше на държавите членки да транспонират в националните си законодателства новите изисквания във връзка с осигуряване на киберсигурност. България и още немалко държави не успяха да проведат всички национални етапи по изготвяне и одобряване на съответните законодателни норми. Въпреки това бизнесът трябва да насочи внимание към своята подготовка за новите изисквания и да предприеме действия за гарантиране на своята устойчивост, в контекста на все по-засилващата се роля на мрежовите и информационни системи.
Директива NIS 2 (съкращение от Network and Information Systems) се основава на първоначалната Директива за мрежовите и информационните системи, която бе приета още през 2016 г. С новите редакции значително се разширява обхватът, като Директивата вече засяга повече сектори и въвежда по-строги надзорни мерки. NIS 2 може да бъде определена като значителен напредък в законодателството на европейско ниво в областта на киберсигурността. Директивата има за цел да подобри цялостното състояние на киберсигурността на ЕС, чрез подобряване на устойчивостта и сигурността на критичната инфраструктура, цифровите услуги и мрежи в държавите членки. Това се постига чрез определяне на по-високи стандарти за сигурност и утвърждаване на стабилни механизми за докладване на инциденти, като се измества фокусът към един по-всеобхватен подход при управлението на рисковете за киберсигурността.
Основните цели на Директива NIS 2 включват:
- Осигуряване на защита на критичната инфраструктура и услугите от съществено значение от постоянно нарастващия брой киберзаплахи;
- Осигуряване на високо общо ниво на киберсигурност на територията на ЕС;
- Засилване на сътрудничеството между държавите членки;
- Установяване на ефективна рамка за реагиране на инциденти.
Съществена промяна е налице в определянето на засегнатите лица спрямо действащия до момента подход. Директива NIS 2 очертава секторите и различните образувания, които имат значително влияние върху дигиталната сфера и киберсигурността в ЕС, като се акцентира на необходимостта от привеждане в съответствие с общностен подход сред различните индустриални сектори и разграничаване на отговорностите между частния и публичния сектор. Това се постига чрез разделянето им на две категории: 1) Сектори с висока степен на критичност и 2) Други критични сектори.
Прилага се критерий за размер, който изключва микро и малките предприятия от обхвата на Директивата, като в обхвата попада всяко средно и голямо предприятие – компании с поне 50 служители или с годишен оборот над 10 млн. евро. Директивата обаче предвижда и редица изключения, като дружества могат да бъдат засегнати лица дори и ако не покриват критерия за размер.
Директивата разделя засегнатите лица на Съществени субекти (Essential subjects) и Важни субекти (Important subjects), спрямо различни специфики, приложими към конкретното дружество.
Секторите с висока степен на критичност включват енергетика, транспорт, банков сектор, инфраструктура на финансови пазари, здравеопазване, питейна и отпадъчна вода, цифрова инфраструктура, управление на услуги в областта на информационни и комуникационни технологии, публична администрация и космическо пространство.
Категорията на други критични сектори включва пощенски и куриерски услуги, управление на отпадъците, производство, изготвяне и дистрибуция на химикали, доставчици на цифрови услуги, производство на медицински изделия, компютри, електронни и оптични продукти, електрически съоръжения, както и на машини и оборудване, моторни превозни средства и друго транспортно оборудване и научноизследователски организации.
Основно задължение на засегнатите лица е предприемане на подходящи и пропорционални технически, оперативни и организационни мерки за управление на рисковете за сигурността на мрежовите и информационните системи. Това включва множество и разнообразни действия, като например: изготвяне на политики за анализ на риска и сигурност на информационните системи, подсигуряване на непрекъснатост на стопанската дейност, сигурност на човешките ресурси, политики за контрол на достъпа и управление на активи, използването на многофакторни решения за удостоверяване на автентичността, действия при инциденти и много други.
Важно място сред новите изисквания към засегнатите лица е идентифицирането на инциденти и тяхното докладване. За значителните инциденти субектите ще трябва да извършват ранно предупреждение – „без ненужно забавяне“ в рамките на 24 часа, както и последващо уведомление – „без ненужно забавяне“ в рамките на 72 часа. Уведомяването следва да се извършва до специално създадени от държавите членки екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност. Възможно е за някои случаи да се изисква и уведомяване на получателите на услугите, което дружествата се очаква да могат да подсигурят.
Новата нормативна рамка предвижда и сериозни санкции в случаи на нарушения. За съществените субекти се предвиждат глоби в размер до 10 млн. евро или най-малко 2% от общия световен годишен оборот, докато за важните субекти – глоби в размер до 7 млн. евро или 1.4% от общия световен годишен оборот. Предвиждат се и санкции за физическите лица, представляващи дружествата, ако не са изпълнили своите задължения като управителен орган за осигуряване на необходимите нива на киберсигурност.
В България все още се очаква разглеждането от Народното събрание на внесения Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, за да може да се направи пълна оценка на обхвата и изискванията към засегнатите лица. Директивата NIS 2 дава известна свобода на държавите членки да надградят изискванията и да предвидят допълнителни мерки в националните си законодателства, включително и допълването на засегнатите лица с вече идентифицирани от държавата дружества, част от критичната на местно ниво инфраструктура.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, административно право, нормативно съответствие с различни регулации и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, включително изготвянето на всички вътрешни документи във връзка с действащи регулации, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/
-
Защо да регистрираме търговска марка
Търговската марка представлява разпознаваем знак, фраза, дума, лого, комбинация от цветове, изображения и други, които обозначават конкретен продукт и го разграничават от всички останали от този вид.
Целта й е да идентифицира дадена стока и/или услуга като принадлежащи на определена компания, като заради това търговската марка се счита за обект на интелектуална собственост.
С регистрацията на ваша търговска марка, ще можете:
- да имате собственост над нея и създадената репутация;
- да предприемете правни действия срещу всеки, който използва вашата марка без ваше разрешение;
- да предприемете действия срещу всеки, който иска да регистрира марка, която е сходна на вашата;
- да продавате и лицензирате своята марка;
- да означавате като ваши всички предлагани от вас стоки и услуги;
- да изградите разпознаваемост за дейността ви.
При подготовката за регистрацията и избора на вашата марка е важно да се обмисли, дали тя отговаря на множество изисквания, които са от голямо значение за бързата и сигурна регистрация на марката ви, както и за липсата на противопоставяния от страна на трети лица.
Важен елемент за разпознаваемостта на марката и правата, които произлизат от нея, е да се извърши анализ и да се направи правилен избор, относно територията, в която тази марка ще бъде защитена. Тази преценка обикновено се основава на района, в които компанията развива дейност, както и плановете за нейното разрастване.
Регистрация на ТМ може следва да се извърши пред:
- Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) за регистрация на ТМ на ЕС;
- Патентното ведомство на Република България за регистрация на национална ТМ;
- Световната организация по интелектуална собственост (WIPO) за регистрация на международна ТМ;
Всяка процедура пред съответното ведомство има определени особености и характеристики, което предполага подготовка за регистрация, основана на професионален опит и анализ.
Извън новостите като цифровизация, използване на изкуствен интелект и глобализация, които предполагат развитие и в методите за защита на интелектуалната собственост, в процедурата по регистрация са включени етапи, които осигуряват оптимална защита на марката и предлаганите с нея стоки и/ или услуги.
Етапите, през които се преминава включват:
- определяне на наименование и/или лого;
- избор на класовете, за които ще се регистрира марката;
- извършване на предварително проучване за сходство с други ТМ;
- успешно преминаване на проверката за абсолютни оснонания за отказ за регистрация
- липса на опозиция от трето лици с вече регистрирана марка
- мониторинг относно последваща защита на ТМ.
Ще обърнем внимание на особеностите на някои от тези етапи при защитата на ТМ,и по-специално на тези, при които могат да изникнат допълнителни обстоятелства, определящи успеха на ТМ.
Предварителното проучване за сходство с други ТМ
Този етап предоставя възможност да се направи първоначална преценка и анализ на възможни претенции от трети лица, притежаващи регистрирани ТМ още преди да е стартирала същинската процедура по регистрация на вашата ТМ.
Нашият опит, в сферата на защитата на интелектуалната собственост, показва, че при липса на такова проучване, има завишен риск от незапознаване със съществуващи сходни марки, които могат да са предпоставка за неуспешна регистрация на ТМ.
Възражения/ опозиция срещу подадената заявка за регистрация на ТМ
Това е етапът, в който всяко лице, обосновало правен интерес, може да подаде опозиция като форма на възражение срещу подадената заявка за регистрация на ТМ пред съответното ведомство. Правният интерес в случая следва да е свързан с основателно предположение, че новоподадената за регистрация ТМ би нарушавала права на интелектуална собственост, поради сходство или идентичност на двете марки.
В този етап на страните се предоставя възможност да постигнат споразумение за уреждане на предявените претенции, като експертното участие на консултанти с опит винаги е гаранция за улесняване на процеса.
Мониторинг и последваща защита на ТМ
Това е етапът, който следва успешната регистрация на ТМ и гарантира нейната допълнителна защита при нови заявки за регистрация на сходни и/ или идентични марки, както и при неоторизирано използване на ТМ от трети лица.
В него се извършват проверки на периодична база, които се осъществяват чрез автоматизирани и неавтоматизирани средства за анализ на базите данни на националните офиси, на Европейската и Международната организация за интелектуална собственост.
Регистрацията и защитата на търговската марка е цялостен процес, в който вашите права и интереси могат да бъдат обезпечени като част от цялостна стратегия по защита на обектите на интелектуална собственост и от репутационната и имиджова визия на компанията ви.
Тази статия има за цел да ви запознае с най-важните елементи, особености и етапи от регистрацията, тъй като търговската марка е важен актив за всяко дружество, което се развива и обособява на определен пазар и цели разпознаваемост.
Ние от АДД Мургова и Партньори имаме богат опит при консултиране, съдействие и оказване на правна помощ на клиенти, които искат да защитят правата си върху интелектуалната собственост (ИС), включително регистрация, защита и разрешаване на спорове за обекти на ИС. Ако искате да научите повече за това какви са специфичните възможностите за вас и вашата копмания да подсигурите защита за вашите обекти на интелектуална собственост, не се колебайте да ни потърсите на имейл office@murgova.com.
-
Арбитражната клауза остава в сила и при прехвърляне на вземания
Често използван институт на правото, който има пряко проявление в бизнеса у нас, е прехвърлянето на вземания (т. нар. цесия).
При него кредиторът прехвърля вземането си към своя длъжник на трето лице, което го придобива заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности (съгл. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД). По този начин се заменя кредиторът по вземането, а задълженото лице остава същото. Цената за прехвърляне на това вземане се уговаря свободно между прехвърлителя и приобретателя на вземането.
Макар и законодателното разрешение да изглежда ясно, в практиката възникват редица въпроси, а именно:
– Какво се случва, когато при прехвърляне на вземането на новия кредитор има включена арбитражна клауза между предходния кредитор и длъжника, съгласно която посочен арбитражен съд следва да разреши възникнал спор между страните?
– Продължава ли своето действие тази клауза или нейното действие се прекратява с оглед самостоятелния характер на тази уговорка?
Отговорите на така поставените въпроси бяха противоречиви и създаваха известна несигурност в отношенията между лицата, които участват по сделки за прехвърляне на вземания. Тази несигурност в определена степен не позволяваше на бизнеса да предвижда възможностите си при придобиване на вземания, които след това иска да събере именно въз основа на арбитражната клауза и последващото решение на арбитражния съд. Тези неизвестни около прехвърлимостта на арбитражното споразумение при цесия бяха напълно преодолени с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 2023 г. на ОСТК на ВКС. В настоящия анализ ще бъдат разгледани най-важните елементи на постановеното решение, което е задължителна практика за всички съдилища. Ще изясним и преимуществата, при извършване на прехвърлителни сделки – често използван инструмент от редица бизнеси.
С диспозитива на посоченото решение се прие, че Арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да разгледа и решава спорове между приобретател на вземането (новият кредитор) и длъжника на това вземане по силата на вече съществуваща арбитражна клауза, сключена между прехвърлителя (старият кредитор) и длъжника. Тоест, съгласно новата задължителна практика – при прехвърляне на вземане, по което съществува арбитражно споразумение, последното запазва силата си и за новия кредитор и досегашния длъжник.
Това разяснение, дадено от Върховния касационен съд (ВКС), спомага за яснотата в търговските и гражданските правоотношения, които се пораждат по повод на прехвърляне на вземанията.
От мотивите на решението става ясно, че макар арбитражното споразумение да представлява самостоятелен процесуален договор, той не трябва да се разделя от материалноправната същност на основанието за възникване на вземането. Съдът стига до извод, че макар и самостоятелно, арбитражното споразумение представлява принадлежност към прехвърленото материално право. Отделно от това е преодоляно противоречието в практиката на съдилищата, че при цедирането се променят други характеристики на взаимоотношенията освен личността на кредитора. Напротив, съгласно горепосоченото тълкувателно решение арбитражният съд не се избира с оглед на личността на кредитора, а единствено заради доверието към институцията.
Практическите ползи, които се постигат с това разяснение на съда, гарантират предвидимостта в отношенията между съконтрахентите. Така се гарантира и действителната воля на първоначалните страни по правоотношението (преди цесията), свързани с разрешаването на спорове, които може да възникнат по отношение на постигнатите договорености.
На следващо място, яснотата относно преминаването на арбитражната клауза и по отношение на приобретателя по вземането създава гаранции за него, че именно избраният начин за решаване на евентуални спорове ще продължи да действа и по отношение на него. Не са рядко случаите, при които основната причина за извършване на цесията и купуването на дадено вземане произтича именно от арбитражна клауза, даваща на новия кредитор гаранция за ефективно и бързо разрешаване на спор от арбитражен съд.
С оглед на тези тълкувателни разяснения, считаме че към днешна дата за бизнеса, както и за гражданскоправните субекти вече съществува сигурност относно възможностите им да се ползват от привилегиите, които една арбитражна клауза създава. Това от своя страна създава сигурност в отношенията между прехвърлител и приобретател по договора за цесия, както и по отношение на длъжника, който също знае, че договорената арбитражна клауза ще действа и по отношение на новия му взискател.
Положителен резултат се очаква да настъпи по отношение на редица бизнеси, които търгуват със закупуване на вземания, както и за такива, които искат да премахнат трудно събираемите си вземания. Друг вид бизнеси също ще бъдат засегнати положително от внасянето на яснота чрез Тълкувателното решение, тъй като арбитражните клаузи са все по-често използван инструмент в сключваните договори и сделки.
В допълнение с Решението е прието, че за сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично, допълнително и нарочно овластяване за включване на арбитражната клауза.
Това разяснение на съда също е важно, тъй като досега съществуваше противоречива съдебна практика и по този въпрос. В единия случай се разглеждаше, че е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражно споразумение с оглед на неговия независим характер спрямо материалноправния договор. Отделно от това, съдът разглежда правилно уредбата, посочена в чл. 39 от ЗЗД, съгласно, която обемът на представителната власт на пълномощника се определя от изричната воля на упълномощителя, която не може да се предполага, а следва изрично от дадените представителни права.
В други решения се четеше, че такова изрично упълномощаване не е необходимо, ако вече си бил упълномощен за сключване на самия договор, но не изрично за съгласието по арбитражната клауза (каквото е и разбирането на ВКС в задължителната му практика). Това от своя страна създаваше несигурност, излишни разходи по изрично упълномощаване за сключване на договори, както и непредвидимост на решението на съдилищата при спор относно правомощията на упълномощения.
С дадените от Върховния касационен съд разяснения и на особеностите, свързани с представителната власт на упълномощения по сключване на арбитражно споразумение, се дава яснота по отношение на представителната власт на упълномощените субекти, което безспорно е положително разрешение в практиката.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има значителен опит при съставянето на договори за прехвърляне на вземания (cesio), както и изключително богата практика в разрешаване на спорове и процесуално представителство пред различни местни и международни арбитражни съдилища. . В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които новото тълкувателно решение разглежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие можете да се свържете с експертите от екипа ни по Процесуално представителство и разрешаване на спорове на https://murgova.com/
-
КАК МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ДЛЪЖНИКЪТ В ХОДА НА ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ? ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ И СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Данъчната ревизия е процедура, регламентирана в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), която цели установяване на задължения за данъци и/или осигурителни вноски от физически или юридически лица. В хода на развитие на данъчната ревизия може да се стигне до принудително изпълнение на публични вземания срещу длъжник, който не е погасил просрочените си публични задължения в срока за доброволно изпълнение. Независимо дали административният акт, с който се установяват такива задължения се оспорва или не, той подлежи на изпълнение. Своевременното предприемане на защита от задълженото лице срещу наложените обезпечителни мерки е от съществено значение за запазване на имуществото и активите му. В настоящия материал сме разгледали именно законовите възможности за защита, с които разполага задълженото лице.
- Законови възможности на публичния изпълнител (Национална агенция по приходите)
Налагане на обезпечителни мерки
Съгласно ДОПК на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания. Ако срещу физическо или юридическо лице има образувано изпълнително дело и същото не погаси задълженията си в законоустановените срокове, публичният изпълнител (Национална агенция за приходите), за да гарантира принудителното събиране на дължимите средства, ще проучи доходите, които получават и притежаваните от същите имущество/ активи. При наличието на такива, същият издава постановление, с което налага обезпечителни мерки, които могат да бъдат:
- запор на банкови сметки
- запор на вземания от трети лица (например трудово възнаграждение)
- запор на моторни превозни средства и други движими вещи, ценни книжа и дялове, стоки в оборот, парични средства в каси
- възбрана върху недвижим имот или кораб
Едновременно могат да бъдат налагани обезпечителни мерки от различен вид върху различно имущество на едно задължено лице.
Постановлението, с което публичният изпълнител налага обезпечението, съдържа информация за общия размер на задълженията към държавата и натрупаните лихви, вида на обезпечителната мярка и описание на имуществото, върху което се налага. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от връчването му, като обаче обжалването не спира неговото изпълнение.
В случай, че задълженията надхвърлят 5000 лева и не бъде представено съответното обезпечение, публичният изпълнител разполага със следните правомощия:
- да уведоми органите, които по силата на нормативни актове са издали на задълженото лице лиценз и/или разрешение за извършване на определена стопанска дейност (за които се изисква удостоверяване на липсата на публични задължения)
- да включи лицето в съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си, поставено на видно място в офисите на НАП
- да включи лицето в списък на длъжници, неплатили в срок задълженията си, които се разгласяват чрез бюлетин или средствата за масово осведомяване
Налагане на предварителни обезпечителни мерки
В ДОПК е уредена и възможността за предварително обезпечаване на задължения. Налагането на предварителни обезпечителни мерки се инициира в хода на извършвана ревизия от страна на НАП или при издаване на ревизионния акт, с мотивирано искане до публичния изпълнител от органа по приходите, извършващ ревизията. Целта е да се предотврати извършването на сделки и действия с имущество, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено. Стойността на обезпеченото имущество трябва да съответства на очаквания размер на недекларираното публично задължение, ведно с лихвите за забава.
Когато в срок до четири месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, публичният изпълнител изпраща искане за продължаване действието на мерките до съответния административния съд. Такова искане може да изпрати и задълженото лице в качеството си на ревизирано лице. Ако искане до съда не бъде изпратено в посочения срок, то предварителните обезпечителни мерки се смятат за прекратени.
Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки може да бъде обжалвано пред директора на компетентната ТД на НАП, в 7-дневен срок от връчването му. Също така решението, с което се произнася териториалният директор може да бъде обжалвано пред съответния административен съд, в 7-дневен срок от връчването му.
- Законови възможности за защита на задълженото лице
Спиране на предварителното изпълнение по искане на жалбоподателя
Законът допуска такава възможност, като спирането на принудителното изпълнение се извършва по искане на задълженото лице – жалбоподател, от публичния изпълнител с разпореждане, което се връчва на задълженото лице. Спиране се допуска, когато е налице някое от законовите основания, а именно:
- при поставяне на длъжника под запрещение – до назначаването на настойник или попечител
- при повикване на длъжника на учебен сбор – до завършването му
- при смърт на длъжника – до приемане на наследството
- при смърт на законния представител на физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или попечителство или назначаване на представител
- при смърт на единствения представляващ на юридическото лице – длъжник – до вписване на нов представляващ или назначаване на представител
- други случаи, предвидени в закон.
Ако след спиране на принудителното изпълнение не бъде заплатена някоя от вноските, както и размера на новите задължения по изпълнителното дело, след спирането му, публичният изпълнител възобновява изпълнението и възможността да бъде подадено ново искане за спиране се преклудира.
Замяна на обезпечителните мерки и искане за тяхната отмяна
След налагане на обезпечителна мярка върху имуществото, длъжникът, в качеството си на задължено лице, може да направи искане към публичния изпълнител или към съда за замяна на обезпечението с друго равностойно. Замяната може да бъде извършена независимо от етапа на производството по събиране на публични задължения, като например:
- при предварително обезпечение
- при обезпечение в хода на доброволното изпълнение
- при обезпечение в процеса по принудително изпълнение
За целта е необходимо да бъде подадено искане за замяна на обезпечителни мерки. След подаване на искането, публичният изпълнител разглежда искането, като допуска замяна или постановява отказ, с който не допуска замяната.
Публичният изпълнител, може да откаже замяната в няколко случаи, например ако искането за замяна не е придружено с необходимите доказателства или предложеното имущество е на по-ниска стойност от вече запорираното или възбраненото имущество и не съответства на пълния размер на публичното задължение. Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение също може да бъде обжалван пред директора на компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от връчването му.
Винаги може да бъде заменено наложеното обезпечение като задълженото лице предостави обезпечение в пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа.
След погасяване на публичното задължение, обезпечителната мярка се отменя (изцяло или частично) служебно от публичния изпълнител или по искане на задълженото лице. Същият се произнася по искането за отмяна в 14-дневен срок с постановление, което се връчва на лицето. Отказът за отмяна на обезпечителна мярка може да бъде обжалван пред директора на компетентната ТД на НАП, в 7-дневен срок от връчването му.
Спецификата на разгледаните в настоящата статия видове обезпечителни мерки, както и действията, които законът позволява да бъдат предприемани от задълженото лице предполага и задължителна експертна консултация с адвокат с опит в областта на данъчното право и процес. Процедурата по обжалване на актове от НАП изисква задълбочено познаване на законодателството, както и на специфичните процедури, свързани с данъчното облагане и административните мерки, уредени в ДОПК и АПК.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит в предоставянето на юридически консултации и услуги в сферата на данъчното право, корпоративното облагане и оптимизация на приходи и разходи и административния процес. Настоящият материал има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства. При възникване на въпроси или нужда от консултации може да се свържете на www.murgova.com
+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com