+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com

В обектива

  • Предимства на арбитража пред държавното съдопроизводство

    В категория В обектива на дата

    В предходния ни материал, ви представихме накратко какво представлява арбитражното производство и кога бихме могли да използваме арбитражна клауза .

    В продължение на темата с настоящия материал ще ви запознаем с основните предимства на арбитража пред държавното правораздаване, защо бизнесът все по-често прибягва до него като алтернативен способ за разрешаване на спорове и ще предложим на вашето внимание примерна арбитражна клауза, която бихте могли да използвате при сключване на договори.

    Като алтернатива на държавното съдопроизводство арбитражът се отличава с редица преимущества, които го правят предпочитан метод за разрешаване на възникнали граждански и търговски имуществени спорове между страните:

    – Страните участват в избора на арбитри, което обезпечава доверието в арбитражната процедура, чрез избора на решаващ орган, в който  те самите са участвали. Изборът на арбитри предоставя възможност спорът да бъде решен от висококвалифицирани специалисти в съответната област, притежаващи богат академичен и практически опит и ползващи се с авторитет.

    Бързина на процедурата – арбитражното производство се отличава със значително по-голяма бързина, дължаща се на редица фактори. Арбитражните дела се разглеждат едноинстанционно, като постановеното арбитражно решение не подлежи на обжалване и би могло да бъде приведено в изпълнение. Натовареността на арбитражните съдилища и броят на делата, които се разглеждат, са значително по-малко от тази на държавните съдилища, което също допринася за бързината на процедурата.

    Арбитражът е значително по-евтин в сравнение с държавното съдопроизводство. С покачване на цената на иска, размерът на дължимата арбитражна такса намалява, което прави арбитражното производство по-икономично. За сравнение – при държавното съдопроизводство дължимата таксата е фиксиран процент от цената на иска, като възможността за обжалване на съдебните решения води до значителни разходи за страните по спора за всяка една от съдебните инстанции.

    По-опростена процедура – страните имат възможност да приспособят процедурата съобразно естеството на спора и неговите специфики, както и да вземат дейно участие в определяне на правилата, по които ще бъде проведено производството.

    Арбитражното производство е конфиденциално – това от своя страна спомага страните да запазят добрите отношения помежду си и да защитят своите търговски тайни.

    Арбитражното решение се отличава със стабилност – същото не подлежи на обжалване. Съдебен контрол може да бъде упражнен по исков ред пред Върховния касационен съд и то само при наличието на изчерпателно посочените в чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж отменителни основания.

    Арбитражното решение съставлява изпълнително основание и се ползва със сила на присъдено нещо – съгласно разпоредбите на действащата нормативна уредба изрично е посочено, че решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела подлежат на принудително изпълнение, като страните биха могли да се снабдят с изпълнителен лист;

    Облекчена процедура по изпълнение на арбитражните решения в чужбина –  Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения и Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж обезпечават по-облекчена процедура за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

    Гъвкавост и едноинстанционност на производството.

    В последните години всички тези предимства доведоха до значителен ръст на броя на арбитражните спорове и на арбитражните съдилища на територията на страната. Поради тази причина препоръчваме страните внимателно да подхождат при избора на арбитражен съд и арбитражна колегия, като предварително се информират за съответния арбитър или да авторитета на арбитражен съд, за стабилността и качеството на решенията им. Като част от предпочитаните арбитражни съдилища, които се отличават с традиция, авторитет на арбитрите и качество на съдопроизводството и постановените арбитражни решения, биха могли да бъдат посочени Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Арбитражния съд при Българската стопанска камара и Арбитражния съд при Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

    Примерна арбитражна клауза

    Съобразно изискванията на чл. 19 от Гражданския процесуален кодекс и разпоредбите на ЗМТА, съветваме страните преди сключване на граждански и търговски договори, чиито предмет не попада в изрично в посочените от закона изключения, предварително ясно и недвусмислено да уговорят, че при наличие на спорове, същите ще бъдат разрешавани от избрания от тях арбитър или арбитражна институция, като бихме могли да предложим следната примерна арбитражна клауза:

    Всеки спор, разногласие или иск, произтичащ от или свързан с изпълнението, съответно – неизпълнението на този договор, или отнасящ се до неговото тълкуване, недействителност или прекратяване, както и спорове за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при…………………………“

    Предложената арбитражна клауза е приложима както по вътрешни, така и по международни търговски и граждански договори. При външнотърговските договори страните следва изрично да уговорят в арбитражната клауза и приложимото към договора материално право, мястото на провеждане на арбитража, както и използвания език на арбитражното производство.

    Въпреки гореизброените преимущества на арбитража, предвид спецификата на всеки казус и динамиката на търговския оборот, Ви съветваме преди избора на най-подходящ способ за разрешаване на спорове съобразно Вашите нужди, да се консултирате с юрист с дългогодишен експертен опит в областта на гражданското, търговското право и процесуалното представителство, какъвто притежават и членовете на екипа на  Адвокатско дружество „Мургова и партньори“. При нужда от консултация или допълнителна информация, можете да можете да ни намерите на  www.murgova.com

     

    *Image from https://medium.com/

  • Кoга бихме могли да използваме арбитражна клауза в договорите?

    В категория В обектива на дата

    Динамиката на търговските взаимоотношения в национален и международен мащаб поставя пред бизнеса нелеката задача да избере оптимален способ за разрешаване на правни спорове в условията на все по-бързо развиващия се стопански оборот. В тези условия все по-често бизнесът прибягва до използването на арбитража като предпочитан метод за разрешаване на спорове, носещ редица предимства пред държавното правораздаване.

    В настоящия материал ще разгледаме  накратко  какво представлява арбитража, кога бихме могли да се възползване от арбитражна клауза в договорите и кои спорове подлежат на разглеждане от арбитраж.

    На първо място следва да се посочи, че арбитражът не е част от държавното правораздаване, а е негова алтернатива. При него страните овластяват трето лице или лица (арбитър или арбитражен съд) да разрешат възникналия помежду им правен спор.

    Основната предпоставка за разрешаване на даден спор от арбитраж е наличието на арбитражно споразумение между страните. В чл. 7, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА) е дадена легална дефиниция на понятието, съгласно която „арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение.“

    За да бъде валидно, законът изисква арбитражното споразумение да бъде писмено, като се смята се, че споразумението е писмено и в случаите, в които се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Смята се, че има валидно арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражно заседание пред арбитражен съд, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез извършване на процесуално действия, без да оспорва компетентността на арбитража.

    Кои спорове могат да бъдат решавани от арбитраж?

    На практика всички граждански и търговски имуществени спорове биха могли да бъдат решавани чрез арбитраж по волята на страните.

    Все пак съгласно действащата нормативна уредба са предвидени и някои изключения, като извън обхвата на арбитражното производство попадат следните видове спорове и дела:

    • имуществени спорове, които имат за предмет вещни права или владение върху недвижим имот;
    • имуществени спорове, които имат за предмет издръжка;
    • имуществени спорове, които имат за предмет права по трудово правоотношение;
    • спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, „”Потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.“;
    • всички неимуществени спорове;
    • публичноправни спорове – относно нарушения или недействителност на административни актове.

    В тази връзка е особено важно да се отбележи, че при наличие на посочените изключения, спорът не подлежи на разглеждане от арбитраж, а евентуално постановеното по такъв спор арбитражно решение би било нищожно съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА.

    Арбитражът е значително по-бърз в сравнение със съдебното производство, тъй като е едноинстанционен, по-гъвкав като процедура, по-евтин, конфиденциален, страните пряко участват в избора на арбитри, което обезпечава по-голямото доверие в арбитражната процедура и обезпечава стабилността на арбитражното решение.

    В следващия ни материал ще Ви запознаем с основните предимства на арбитража пред държавното правораздаване и ще Ви дадем пример за арбитражна клауза.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит както в изготвянето на арбитражни споразумения, съобразно спецификата на конкретния казус и нуждите на страните, така и в осъществяването на процесуално представителство по арбитражни производства. При възникване на въпроси и нужда от консултация, ще се радваме да Ви бъдем полезни. Свържете с нас чрез www.murgova.com

     

    *Image by Gerd Altmann from Pixabay 

  • Как да използвате фотографски произведения в интернет, без да нарушавате права на автора?

    В категория В обектива на дата

    В практиката ни в сферата на интелектуалната собственост и защита на авторски и сродните им права все по-често се сблъскваме с различни казуси, при които фотографски произведения се използват в интернет от трети лица, различни от авторите, респективно от носителите на авторските права. Все по-често наблюдаваме как някои потребители възприемат достъпните във виртуалното пространство чужди произведения като такива, подлежащи на свободно използване, като в подобни случаи се пропуска съобразяването на някои конкретни особености, което в общия случай води до нарушаване на авторски права.

    С настоящия материал Ви представяме основните насоки, които следва да съобразявате при използване на фотографски произведения в интернет, така че да не се нарушават авторските права.

    В английския език е възприет общия термин “copyright”, който доста по-всеобхватно съдържа правата на авторите на различни произведения на интелектуалната собственост. Българският закон борави или с общото понятие „авторски и сродни права“, или разглежда различните видове такива права.

    Какво трябва да знаете за правата на интелектуална собственост върху фотографските произведения в светлината на използването им в интернет?

    Българският Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) разглежда няколко хипотези относно използването на фотографски произведения, без обаче да разглежда  конкретната хипотеза на използването им  в интернет, която следва да се приравни на публично показване по смисъла на нашия закон. Според ЗАПСП правото на публично показване на фотографии принадлежи на автора или на лице, на което авторът е прехвърлил това право. Следователно по правило е забранено свободното използване на фотографии (вкл. и в интернет) без съгласието на автора. Това правило се отнася дори и до портретните снимки, като законът допуска авторът и фотографираното лице да уговорят помежду си условията за използване на снимката. Важно е в тези хипотези, да се обърне внимание, че фотографът на първо място следва да получи съгласието на фотографирането лице да го фотографира.

    Изключение от горното правило според ЗАПСП се допуска при използване на произведения (вкл. фотографски), които са постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел. При такова използване не се изисква съгласие на носителя на авторското право и не се дължи заплащане на възнаграждение.

    Следващото изключение по нашия закон за използване на фотографско произведение без съгласието на автора е допустимо при възпроизвеждането на произведението, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел. При тази хипотеза обаче се дължи заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение на автора.

    Независимо в коя от хипотезите на използване попада всеки конкретен случай обаче, не следва да се забравя основното право на всеки автор, включително и на фотографите, а именно, че следва да се посочва авторството им или да се дава т. нар. „photo credit”. Дори в общите условия на уебсайтове, които предлагат достъп и използване на напълно „безплатни“ фотографии, се съдържат текстове, според които позоваването на автора и/ или на източника на снимката винаги е добра, а по наше мнение и най-сигурната практика.

    Тази наша препоръка е базирана не само на опита ни при разрешаване на множество подобни казуси при използване на фотографии в интернет, но и въз основа работата ни с изключително развитите способи за следене на използването на фотографии в интернет. Напредъкът на технологиите позволи да се създадат автоматични платформи, които засичат използването на снимки в интернет и уведомяват фотографите за всяко такова използване. Преценката за това дали използването е законосъобразно, или не се прави обикновено от самия автор или от ангажирания от него адвокат.

    В допълнение следва да се има предвид, че позоваването само на източника, от който се използва фотографията също може да не е достатъчно. Според ЗАПСП без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо възпроизвеждането на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно. Уверете се действително дали е невъзможно да откриете името на автора на фотографията, тъй като обичайно това биха били редки хипотези. Често възприета практика особено от младите фотографи е да публикуват в интернет произведенията си и да предоставят възможност за използването им без да се дължи възнаграждение, но със задължително позоваване на автора. По този начин се гарантира авторското право при използването на иначе „безплатната“ снимка. Пропуск на позоваването на автора при използването на такива произведения се приравнява на нарушение на авторските права с всички последици на закона.

    За такива нарушения ЗАПС предвижда имуществена санкция в размер от 2 000 лв. до 30 000 лв., както и остава отворена възможността за автора да претендира обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред. Тук следва да се има предвид и хипотезата, при която, ако сте ползвали фотография на чужди автори, не българският закон ще е приложим и евентуално съдебното дело за установяване на нарушение на авторското право е много вероятно да е подсъдно на чуждестранен съд, с което възможностите за защита биха се усложнили допълнително, както и в допълнение да бъдете натоварени с високи съдебни разноски и адвокатски хонорари. В подобни хипотези, обичайно съветваме нашите клиенти да използват извънсъдебни способи за постигане на споразумение с насрещната страна. Преговорите и медиацията са изключително подходящи и успешни решения в такива казуси.

    За да избегнете подобни последици и рискове при използване на чужди фотографски произведения в интернет, ви съветваме да следвате препоръките в настоящата статия, както и да се консултирате с юристи с експертен опит в областта на интелектуалната собственост, каквито сме ние в Адвокатско дружество „Мургова и партньори“. При въпроси и нужда от консултация, ще се радваме да сме ви полезни. Свържете с нас чрез www.murgova.com

     

    *Image by mohamed Hassan from Pixabay

  • Какво трябва да знаете при организиране на реклама в онлайн среда

    В категория В обектива на дата

    В предходния ни материал по темата за онлайн търговията, достъпен тук, Ви представихме част от най-важните изисквания, които законодателството поставя към извършването на тази дейност. В негово продължение с настоящия материал ще Ви представим няколко допълнителни, но основополагащи за всеки търговец въпроса:  как следва да бъде организирана рекламата на продукти, така че, да не се нарушават нормативно установени забрани,  как търговецът може да открои собствените си продукти спрямо тези на конкурентите си и така да насочи потребителското търсене именно спрямо тях, както и на това как следва да бъдат организирани законосъобразно промоционални кампании.

    Изисквания за извършване на сравнителна реклама, които следва да се съблюдават:

    Нормативната уредба изхожда от разбирането, че сравнението между качествата на различни продукти е принципно полезно за потребителя и поради това сравнителната реклама е разрешена при спазване на заложените изисквания, целящи да не се допусне злонамерено увреждане на интересите на конкурентни компании. От друга страна, сравнението между продукти на конкуренти винаги крие риск да накърни интересите на конкурента, тъй като функцията на рекламата е именно да изтъкне предимствата на рекламирания продукт и така да насочи потребителското търсене към него.

    Затова, а и за да се избегнат ограниченията на забранената сравнителна реклама, много често в практиката се използват утвърдени способи, в които в самите реклами се залага базов външен вид на сходни продукти с цел потребителят да не се насочва към тези на определен конкурент, но въпреки това се постига ефектът на подчертаване на положителните характеристики на собствения рекламиран продукт.

    Как следва да изглежда рекламното послание на търговеца, който все пак е решил да се възползва от предвидените възможности за сравнителна реклама?

    • Сравнението следва да бъде обективно, между продукти и услуги, които задоволяват еднакви потребности. В противен случай, няма как да се направи реална и адекватна съпоставка, а рекламата няма да бъде обективна;
    • Следва да се избягват рекламни послания, които изнасят неверни твърдения, използват неясни или заблуждаващи послания, премълчават или преувеличават информация, както и такива, които недобросъвестно увреждат името или търговски марки на конкурентите.

    Изисквания за организиране на промоционални кампании: 

    При организация на намаления или т. нар. промоционални кампании търговецът следва да спазва следните изисквания:

    • Препоръчително е при по-големи кампании да се подготвят ясни писмени правила към промоцията, предназначени за клиентите;
    • Съобщението за намалението следва да съдържа информация относно намалените стоки и услуги, както и за срока на намалената цена;
    • Съобщението следва да е направено по един от начините, предвидени в Закона за защита на потребителите, така че да е видна съпоставката между стара и нова цена;
    • За стара цена, която да бъде посочена в съобщението за намаление, се приема тази, прилагана от търговеца поне месец преди намалението (посоченото условие е въведено, за да се избегнат спекулации с цените и провеждането на т.нар. „фиктивни намаления“);
    • Периодът на намаление следва да бъде между 1 работен ден и 1 месец;
    • Провеждането на промоционална кампания не дава право на търговеца единствено поради предложената по-ниска цена да „отнема“ определени права на потребителите (напр. правото на отказ, на рекламация и др.).

    Важно е да се има предвид, че неспазване на изискванията за законосъобразно провеждане на промоционални кампании би могло да доведе до налагане на административни санкции за търговеца, но по-съществени биха били „санкциите“, наложени от самите потребители, които в резултат на установена нелоялна практика биха пренасочили търсенето си към други сходни продукти на конкурентни компании.

    От друга страна е важно да се има предвид, че голяма част от нормативната уредба в областта на електронната търговия цели освен опазване на интересите на потребителите, още и опазване на конкурентната среда. Затова, при предприемане на редица действия в онлайн среда, търговецът следва да продължи да съблюдава правилата на конкурентното право, към които се придържа и при извършване на обичайната си дейност.

    В настоящия материал бяха изложени част от най-съществените аспекти, които всеки търговец следва да има предвид при извършване на онлайн търговия. Разнообразието от фактически отношения води до възникването на много други казуси, които изискват от търговеца комплексно и своевременно решение, с фокус в потребителското и конкурентното право. Затова, ние от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ сме ежедневно до нашите клиенти, като им оказваме постоянно съдействие в намирането на най-подходящите решения и превантивно ги консултираме, за да избегнат потенциални спорове и санкции от административни органи. При нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с нас като посетите нашия уебсайт: https://murgova.com/

  • Как законосъобразно да подготвим online магазина си?

    В категория В обектива на дата

    През изминалия период на социална дистанция и ограничения бяхме свидетели на невиждан досега тласък в развитието на електронната търговия. Невъзможността на много търговци да продължат директните продажби на стоки и услуги на своите клиенти доведе до пренасяне на редица бизнеси в онлайн среда.
    (още…)

  • Кратък преглед на мерките по  Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

    В категория В обектива на дата

    С Указ № 71 от 23.03.2020 на Президента на Република България беше обнародван приетият от Народното събрание Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (още…)

  • Ключови мерки за бизнеса по време на извънредното положение

    В категория В обектива на дата

    обявено в Република България за периода 13.03.2020 – 13.04.2020

    (актуално към 18.03.2020 г.)

    С представения в Народното събрание Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март
    2020 г. на Народното събрание
    , се предвиждат редица мерки, които ще бъдат въведени на територията на Република България за периода на обявеното извънредно положение в страната. (още…)

  • Белгийският надзорен орган (БНО) наложи глоба за „бисквитки“

    В категория В обектива на дата

    Излезе ключово решение на Белгийския надзорен орган по прилагането на GDPR

    Белгийският надзорен орган (БНО) наложи глоба за „бисквитки“ – това е заглавието на публикация на Kristof Van Quathem, която се
    (още…)

  • Адвокат Петя Мургова: правото е моя кауза, мечта и страст

    В категория В обектива на дата

    Адвокат Петя Мургова: правото е моя кауза, мечта и страст

    (още…)

  • За противоконституционността на чл. 280, ал. 2, предл. последно от ГПК

    В категория В обектива на дата

    От година насам интерес сред професионалните среди представляват въпросите по приложението в практиката на измененията на Гражданскопроцесуалния кодекс („ГПК“), въведени с Държавен вестник, бр. 86 от 2017 г. (още…)