В обектива

Дигитализацията на административните процеси в България навлезе и в сферата на трудовите правоотношения. След десетилетия на хартиени книжки, от 01.06.2025 г. електронната трудова книжка вече е факт. Единният електронен трудов запис (или т.нар. електронна трудова книжка) е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Администрирането на електронния регистър ще се извършва от Националната агенция за приходите (НАП), като системата съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите и данните за трудовата история на всеки работник.

Промяната има за цел да улесни обмена на информация между работодатели, НАП и работници/ служители, да намали грешките и да осигури постоянен достъп до данните за трудовия стаж. За работодателите това означава не просто административна промяна, а нов начин на работа с трудовите досиета.

Така от 1 юни 2025 г. се премина от хартиени трудови книжки към изцяло дигитална система за съхранение и обработка на трудовите данни. Всички трудови данни при започване на трудово правоотношение след 01 юни 2025 г. се вписват в електронния регистър и отпадна необходимостта от издаване на хартиена трудова книжка. Работодателите имат задължение в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. да оформят хартиените трудови книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето й трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя.

Работниците или служителите имат право на достъп до своя единен електронен трудов запис по всяко време за проверка на вписаните записи и историята на достъпите до тях чрез портала на НАП, като могат да го достъпват лично с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК). Родителите, настойниците и попечителите на наетите на трудов договор лица под 18 години също имат право на достъп до трудовите данни.

Работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Работодателите имат право и на информация за изплатените обезщетения по чл. 222, ал. 2 (при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест ) и по ал.3 (при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) от Кодекса на труда.

От 1 юни 2026 г. системата ще обхване и държавните служители, като електронните трудови досиета ще станат задължителни и за тях.

Единният електронен трудов запис ще съдържа данни за работодателя, имена и идентификатор на работника, дати на сключване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, основания за промените, срок на трудовия договор, размер на основното трудово възнаграждение, заемана длъжност, основна икономическа дейност на работодателя и др. Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис данни и настъпилите промени в тях за всеки служител/ работник. Старите записи от хартиените трудови книжки няма да се прехвърлят автоматично, а ще останат в тях като официален архив.

С оглед защитата на личните данни, работодателите трябва да спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и Закона за защита на личните данни. Достъпът до профилите трябва да е защитен, а служителите, които обработват данните, да бъдат обучени за спазване на мерките за защита на данните.

Въвеждането на електронната трудова книжка е важна стъпка към модернизация на трудовите отношения и намаляване на административната тежест. За работодателите това е възможност да направят процесите си по-прозрачни, бързи и надеждни. Очаква се, че чрез електронната трудова книжка да се помогне за ограничаване на сивата икономика, да се осигури по-ефективен контрол върху спазването на трудовото и осигурителното законодателство, да се намали бюрокрацията и използването на хартия, както и ще се позволи по-добър мониторинг на пазара на труда.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на трудовото право, нормативното съответствие и изготвянето на успешни бизнес стратегии за приобщаване към предстоящите промени. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите в материала въпроси бихте могли да се свържете с нас на https://murgova.com/

Министерството на правосъдието (МП) отново публикува за обществено обсъждане промени в Правилника за вписванията (ПВ), с които се предвижда нов по-стриктен контрол за получаването на преписи и преписи извлечения от вписани актове в Агенция по вписванията, касаещи чужди имоти от тези на заявителя. Въпреки че предварителната оценка на МП е да се стигне до намаляване на имотните измами и да се редуцира прекалената свобода при издаване на незаверени преписи от актове, значителна част от бизнеса и юридическата общност не гледат със същото позитивно отношение на предвижданите промени.

От мотивите на проектоизмененията става ясно, че определеният като „свободен“ достъп до книгите по вписванията (и актовете, подлежащи на вписване), който над 20 години не е ограничаван значително, към момента вече не изпълнявал функциите си по гарантиране на информираността на лицата, заинтересовани при придобиване на вещни права върху недвижими имоти или имащи друг интерес при получаване на информация, касаеща имотите. В частност, според оценката на Министерство на правосъдието, умножилите се имотни измами в последните години са ясен знак, че прекалено голямата публичност на вписаните актове в Агенция по вписванията създава предпоставки за злоупотреба. В тази връзка се предлагат сериозни ограничения, касаещи субектите, които могат да получават такава информация и преписи от книжа, както и се лимитира цялостни достъп при получаването им, който за значителна група от субекти ще се случва при доказан интерес.

Следва да припомним, че това е вторият опит на Министерство на правосъдието да ограничи достъпа за получаване на преписи от актове, вписани в службите по вписванията в страната. В първоначалният проект, споделен с обществеността през месец август на 2025 г., беше дадено предложение незаверени преписи от чужд акт да могат да се издават само на адвокати и нотариуси. След сериозен отпор от страна на адвокати, правозащитници, банки и брокери, към днешна дата МП отново прави предложения за ограничаване достъпа до преписи от актове, които обаче може да се определят като смекчени, въпреки че в сравнително-правен аспект те отново са сериозно отстъпване от свободния достъп до документи за правото на собственост.

С настоящите изменения в Правилника за вписвания е предвидено ограничение на лицата, които ще могат да искат издаване незаверени преписи и препис-извлечения. Страните, за които се касае искането, техни правоприемници и пълномощници, нотариуси и техни служители, адвокати, частни съдебни изпълнители, органи на съда и прокуратурата, както и предвидени със закон органи ще имат безпрепятствена възможност да искат и получават всякакъв вид преписи.

За всички останали лица, извън посочените по-горе, предоставянето на незаверени преписи и препис-извлечения от вписани актове е поставено в зависимост от доказването на правен интерес. Въз основа на посочените от заявителя обстоятелства и представените от него документи, единствено съдията по вписванията ще преценява наличието или липсата на правен интерес за всеки конкретен случай.

Наличието на интерес ще се преценява индивидуално за всеки случая от длъжностните лица по вписванията въз основа на посочените от заявителя обстоятелства и представените от него документи. Общото положение предвидено с измененията е, че заявителят на препис от акт ще следва изрично да посочи целта за която се иска издаването на препис и в полза на кое лице е направено искането. В проекта за изменение на ПВ са посочени лицата, които могат да искат издаване на преписи, както и какви документи следва да представят за доказване на правния интерес, а именно:

• купувач по сделка за недвижим имот и/или лице което води преговори от негово име ще следва да представи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, кореспонденция или друг документ удостоверяващ воденето на преговори;
• лице, което осъществява посреднически услуги за придобиване на недвижим имот (брокер), ще следва да представя при заявяването договор с възложителя на услугата или друг документ удостоверяващ представителните му права;
• юрисконсултите в ЮЛ, което по занятие извършва сделки с недвижими имоти, вкл. учредяване на ипотеки за обезпечаване на вземания (банки, финансови институции и други) ще получават исканите преписи с пълномощно, с предвидени изрични права за извършване на тази услуга;
• други изрично посочени лица

В частичната предварителна оценка, публикувана от МП е дадена положителна оценка на предложенията. Вносителят, счита че измененията ще осигурят ефективна възможност  на всеки притежател на вещни права върху недвижим имот да направи самостоятелно справка за него без нуждата от услугите на нотариус или адвокат. При искане на заявителя да получи препис от акт за чужд имот, същото можело да се осъществи доказвайки правен интерес или чрез самия собственик на недвижимия имот.

Както вече беше посочено, тези мотиви на МП, макар и частично изменени от предходното предложение през същата година, са сериозно критикувани от юридическите и бизнес средите, които често имат необходимост от свободен достъп до данните и актовете вписани в Агенция по вписванията. Един от основните аргументи против ограничаването на свободата за получаване на преписи (заверени, но най-вече незаверени) е възможността да проявяване на субективизъм при анализа за наличие на правен интерес от издаване на препис от акт. Друго притеснително обстоятелство е все още непълната законова регламентация кои са другите изброени документи и/или кореспонденции, които в случая на представяне ще дават възможност на заявителя на получи преписи.

Предвижданите сериозни ограничения на лицата и основанията, въз основа на които ще се допуска издаването на заверени и незаверени преписи от актове, вписани в Агенция по вписване, би създало сериозни затруднения и при обезпечението на искове по реда на ГПК. В тези производства една съществена част от предварителното изготвяне на молба за обезпечение на иска е проучването на имотното и имуществено състояние на длъжника. В случая тази възможност ще бъде предоставена само на адвокати или нотариуси и няма да е възможно да бъде извършвана от други лица.

Сериозни са и критиките от юридическите среди за това, че по този начин макар и с представена като добронамерена цел се ограничават правата на купувачи да проучат имотите, които желаят да закупят, което има противна на обявената цел да избегне имотните измами.

Допълнително, в проекта за изменение е предложено да се осигури на възможност за всички лица, които имат вещни права върху недвижим имот да имат възможността да използват специализирана услуга от Агенцията по вписванията за автоматизиран достъп до информация (електронно известяване) за извършени от трети лица справки и издадени преписи и препис-извлечения от вписани актове, отбелязвания или заличавания по книгите за вписване или от партидите им. С това нововъведение се предлага всеки титуляр на вещни права върху недвижим имот в във всеки момент да може да получи информация дали е извършена справка или е предоставен препис или препис-извлечение от акт, отнасящ се за негов имот.

Макар и на пръв поглед това да изглежда като удачно предложение, при което всеки притежател на право на собственост ще може да следи кой и защо е търсил информация за имота му, същото крие рискове. Последните отново са свързани с обезпечителното производство, целящо защита на процесуални права на кредиторите. Така, когато един длъжник очаква, че срещу него може да се заведе иск, в реално време би се информирал, че се иска информация за имота му, което ще му даде преднина при евентуалното му отчуждаване и ликвидиране на възможността за изпълнение спрямо този имот.

Анализът на направените предложения, както и реакцията на част от бизнеса, юристи и други организации водят до извод, че доброто намерение да се ограничат законовите измами следва да бъде подкрепено, но се изисква да се осъществи без съмнение за ограничаване на правата на гражданите да бъдат осведомени и без да се създават възможности за крайно затруднен достъп до документи и информация, с които се осъществяват сделки или други действия ежедневно. Предвид това дискусията за гарантиране на правото на собственост на всеки гражданите, чрез пресичане на имотната мафия, следва да продължи при равно третиране на други фундаментални права на субектите.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има над 25 години опит в извършване на сделки с недвижими имоти, проучване на тежести върху имоти, както и процесуално представително в обезпечителни производства и дела по защита на права на собственост върху недвижими имоти. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Предвид предстоящото въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2026 г. за търговците възникват редица административни и правни задължения по привеждане на бизнеса им в съответствие с новата валута в страната. Част от предстоящите задължения за търговските дружества е осъществяването на посочените в Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действия по изменение на основните дружествени документи в съответствие с превалутирането на капитала и запазването на правата на съдружниците и акционерите.

Наред с мерките по двойно посочване на цени на стоки и услуги, привеждането на счетоводството на дружествата в левова и еврова валута, търговците ще следва да извършат и някои съществени промени по своите основни дружествени документи – учредителни актове, дружествени договори и устави. За да бъдат в нормативно съответствие, предприятията ще трябва да предприемат конкретни стъпки за актуализиране на тези документи в определения от закона срок.

Важно за всеки акционер или съдружник в търговско дружество е, че разпоредбите на закона предвиждат пълно запазване на правата им спрямо притежаваните дружествени дялове при превалутирането на капитала от левове в евро. Законът издига общо задължение, съгласно което превалутирането на вписания капитал в дружествените актове следва да става по начин, който да не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и да не води до промени в размера на дяловото им участие в капитала. Допълнителни утежнени правила са създадени за небанковите финансови институции и финансовите посредници.

Промените, които всяко дружество следва за извърши по основните си дружествени корпоративни документи трябва да бъде осъществено от съответните върховни органи на дружеството в рамките на 12 месеца от приемане на еврото (т.е. до 31.12.2026 г.). В този срок обявяването на уставите, респ. дружествените договори, трябва да бъде извършено задължително едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър. За обявяването на дружествени договори и уставите във връзка с посочването на капитала, дяловете и акциите в евро няма да се дължи държавна такса.

Законът не дава яснота какво се случва, ако в посочения период дружеството няма необходимост от подаване на заявление за конкретно вписване, обявяване и заличаване. Предвид приетия дванадесетмесечен срок за представяне на дружествени договор или устав, посочващ капитала, акциите и дружествените дялове в евро, може да се приеме, че такова заявление за вписване на промени трябва да бъде направено самоинициативно от всяко дружество, дори без да се посочват други промени по партидите.

Самият процес на превалутиране на капитала на дружеството и отделните дружествени дялове, които го съставляват, е императивен и не се отличава от общото правило за превалутиране. За удобство и с цел правна сигурност е създадено задължение за Агенция по вписванията служебно да извърши превалутирането на размера на капитала на регистрираните дружества, както и на размера на акциите в деня на въвеждане на еврото. Това обаче не освобождава от задължение дружествата да извършат съответните действия по вписване на промени на дружествените си актове, в които да е посочено изписването на капитала и дружествените дялове в новата валута. За неизпълнението в срок на посочените в закона задължения за привеждане на дружествените актове в съответствие с приетите правила е предвидена глоба в размер между 400 лева и 5 000 лева.

Законът предвижда и облекчен механизъм в случаите при които от превалутирането се получават непълни дялове и акции, които след превалутирането променят стойността си. При акционерните дружества е предвиден изричен механизъм в закона, когато съществува разлика при официалното превалутиране, посочено в закона и прилагането на специалната формула за превалутиране на акции. В тези случай числовата стойностна разлика ще бъде отразявана в счетоводството на дружествата като неразпределена печалба или непокрита загуба от минали години.

Неизяснен от законодателя е въпросът, свързан със закръглянето на дружествените дялове при ООД. Законът не създава изрични правила за превалутиране на дружествени дялове и не препраща към правилата предвидени за акциите в акционерни дружества, което вероятно се дължи на законодателен пропуск. Предвиден е обаче текст, съгласно който при необходимост от запазване на правата на съдружниците във връзка с превалутирането ще бъде възможно увеличаване на капитала в размер до 5% без да е необходимо да се спазва утежнената процедура по увеличаване на капитала, предвидена в Търговския закон. Тоест в случаите, когато превалутирането води до намаляване на стойността на дружествените дялове на съдружниците или прави дяловете непълни, ще бъде възможно увеличаването на капитала с парична вноска и преминаване през облекчена процедура по обявяване на дружествения договор в Търговския регистър,.

Във връзка с приемането на ЗВЕРБ са заложени и нови разпоредби в Търговския закон, свързана с определяне на нови стойности на минималния капитал на търговските дружества, които ще влязат в сила от датата на приемането на еврото в страната. С новите разпоредби на ТЗ, минималната стойност на капитала на акционерното дружество е 25 000 евро. Капиталът на ООД няма да може да бъде под 1 евро, а акциите ще бъдат единствено в евро и евроцентове. Минималната номинална стойност на една акция и един дружествен дял не може да бъде по-малка от един евроцент.

Предвидените задължения в закона изискват от търговските дружества активни действия по:

• извършване на промени по основните дружествени документи на компаниите;
• съобразяване на размера на дяловете и акциите след превалутирането им в контекста на защита интересите на всеки акционер и съдружник;
• точно преизчисляване на дружествените дялове в пълно съответствие с капитала на дружеството;

При извървяване на пътя през промяна на официалната валута в страната, ангажирането на отговорен юридически съветник ще даде сигурност на компаниите да изпълнят новите нормативни изисквания по промяна на дружествени документи, ликвидирайки възможностите за налагане на санкции, както и ще даде на всеки инвеститор, акционер и съдружник сигурност за инвестицията му. Ние от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ вярваме, че предвижданите изменения не се свеждат единствено до осигуряване на нормативно съответствие на дружествени документи, а дават възможност за изграждане на нови бизнес модели за развитие на предприятията.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ осигурява цялостно юридическо корпоративно обслужване на бизнес клиенти, включително всякакви услуги свързани с търговско и дружествено право. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Новия Закон за несъстоятелност на физическите лица – възможности и специфики на производството

В брой 54 на Държавен вестник от 04.07.2025 г. беше обнародван Закона за несъстоятелността на физическите лица (ЗНФЛ), който за първи път у нас създава възможност граждани да бъдат обявени в несъстоятелност и след изчерпаните възможностите за удовлетворяване на кредиторите им да бъдат освободени от натрупаните парични задължения.

Съгласно новоприетия закон, физическите лица ще могат да поискат да бъдат обявени в несъстоятелност, чрез молба до районния съд по настоящият им адрес, ако в продължение на повече от една година не могат да изплатят свои задължения на стойност над десет минимални работни заплати и при условие, че са били добросъвестни при натрупване на задълженията си. Законът изрично изключва приложението му спрямо физически лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, тъй като при тези случаи действат разпоредбите за несъстоятелност, предвидени в Търговския закон.

Страни и изисквания към участниците в производството

Законът набляга на изискването, подаващите молби физически лица да бъдат добросъвестни. Като такива законът определя тази категория длъжници, които са поемали задължения съобразявайки имуществените си възможности и са разходвали наличните си средства без да увреждат кредиторите си. Въпреки изричната регламентация в закона, добросъвестността ще бъде преценявана от съда във всеки отделен случай. Предвидени са и изрични действия на длъжника, преди и по време на производството, които изключват неговата добросъвестност.

Кредиторите в това производство са лицата, които имат вземане към длъжника възникнало преди иницииране на производството, като не се предвижда изискване за вида му. Облекчение за всеки кредитор е, че полученото обезпечение от длъжника преди образуване на производството ще запазва своето обезпечително действие спрямо конкретното имущество на длъжника. Всеки кредитор в производството ще може да упражнява сам правата си в производството, но може да участва и в събранието на кредиторите. Своите вземания кредиторите следва да предявят писмено пред съда, в срок до три месеца от обявяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

След решението за откриване на производството по несъстоятелност ще бъде назначаван синдик, който срещу възнаграждение ще упражнява контрол върху сделките на длъжника, ще издирва и уточнява имуществото му, ще прекратява договори, по които е страна длъжника и ще участва в производствата, по които страна е длъжника.

Развитие на производството и специфични актове и действия в него

Съществено за това ново производство е предвижданата му бързина. Освен съкратени срокове за обжалване и предявяване на вземанията на кредиторите (в сравнение с търговската несъстоятелност), законът предвижда принципно правило за двуинстанционно обжалване на актовете на съда. Обжалването на три инстанции е предвидено като изключение, което се налага по отношение на най-съществените по производството решения и действия. В допълнение всички актове на съда и документи изготвяни от синдика ще бъдат обявявани в специално създаден модул в Регистър по несъстоятелността, до който ще има безплатен публичен достъп.

За да бъде осигурено справедливо обезщетяване на кредиторите по това производство, общото правило (с някои изключения) е, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират всички съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника. Изпълнителните дела касаещи имущество, включено в масата на несъстоятелност също ще бъдат спирани.

Общото събрание на кредиторите ще приема план за погасяване на задълженията на длъжника, който има задължително съдържание, посочено в закона. С него може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на участващите в производството кредитори.

Когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден от съда, длъжникът се обявява в несъстоятелност. С това решение съдът лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряване на установеното и събрано в хода на производството имущество. Половината от стойността на вещи съпружеска имуществена общност (СИО) също ще служи за удовлетворяване на кредиторите.

Приключване на производството и правни последици

Производството по несъстоятелност се прекратява, когато са изплатени задълженията или когато масата на несъстоятелността бъде изчерпана. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, освен в изрично предвидените в закона случаи. Задълженията на неплатежоспособния длъжник за удовлетворяване на вземанията, посочени в приложенията на подадената от него молба за откриване на производството по несъстоятелност, се погасяват с изтичане на тригодишна давност от влизане в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и при спазване на определени в закона условия.

Положително е, че за длъжника по производството съществува възможност във всеки момент да сключи с всички кредитори с приети вземания извънсъдебно писмено споразумение (договор за уреждане на плащане на парични задължения). Ако този договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, но само при липса на оспорени вземания.

Изрично е предвидено, че не подлежат на погасяване задълженията, които са обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора по производството, за глоби, за непозволено увреждане, за издръжка по закон, както и по отношение на задължения възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и задълженията на поръчителите и солидарно задължените с длъжника лица.

Важно е да се отбележи, че молби за обявяване в несъстоятелност ще могат да бъдат подавани от физически лица едва когато бъде създаден новия специален модул за производствата по несъстоятелност на физическите лица в Регистъра по несъстоятелност. Очаквания срок за това е девет месеца след приемането на закона, но точният момент зависи от удостоверяване на годността на новия регистър и въвеждането му в експлоатация от Министъра на правосъдието.

Приемането на Закона за несъстоятелността на физическите лица следва да бъде определено като позитивна мярка за гражданите, техните кредитори и бизнеса. Това законодателно разрешение следва добрите европейски практики по изключване на фигурата на т.нар. „вечен длъжник“, който след изпълняване на законовите изисквания ще има възможността да стане отново активен участник в икономическия живот. От друга страна за кредиторите и бизнеса се създава възможност да получат плащане от длъжниците си в рамките на ясна и предвидима законова процедура. По този начин се смекчава и неблагоприятната перспектива за дългосрочно и непредвидимо събиране на  вземания.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в сферите търговско право, производството по несъстоятелност и процесуалното представителство, включително и представителство по разнообразни граждански дела с предмет имуществени права и задължения на длъжници. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/  

Министерството на правосъдието (МП) представи през май 2025 г. за обществено обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Към настоящия момент законопроектът е внесен за разглеждане и гласуване в Народното събрание.

Предвиждат се съществени промени в Закона, включително в наименованието му, както и съществени негови разпоредби, които според вносителите са свързани с ниски нива на доверие към някои арбитражни съдилища, зачестилите злоупотреби при използването на този несъдебен способ за решаване на спорове, както и намаляване на броя производства, разглеждани от арбитражи в страната. За преодоляване на тези негативи са заложени редица промени, които целят укрепване на правната сигурност и доверието в арбитража.

Като част от мерките за превенция срещу злоупотреби чрез арбитражните съдилища, както и за осъвременяване на това производство, са предложени следните по-важни изменения:

1. Промяна на наименованието на закона на Закон за арбитража, което да отговаря на действителното съдържание на закона. При приемането на ЗМТА през 1988 г., той е създаден да се прилага по отношение на международен търговски арбитраж, възникнал при спор във външнотърговски отношения. С допълнение прието през 1993 г., приложното поле на закона е разширено, като това производство е започнало да се прилага и при арбитраж със страни с местожителство и седалище в Република България. Предвид това положение, с предложеното изменение на наименованието на закона ще се постигне съответствие с действителното правно и фактическо положение. Уредбата за прилагане на международен арбитраж в рамките на страната ще остане част от обхвата на закона.
2. Предвижда се създаване на регистър на арбитражите към Министерство на правосъдието, който да съдържа информация относно постоянни институции, осъществяващи арбитражна дейност със седалище в страната, както и относно производствата, образувани пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. За да осъществява легитимно своята дейност, конкретния арбитраж и арбитър задължително следва да бъдат вписани във водения от МП регистър. В допълнение се забранява създаването на вътрешни арбитражи за конкретни случаи (ad hoc), а споразуменията за такъв арбитраж се прекратяват, освен по отношение на международния арбитраж.

Липсата на ясен контрол и средства за осъществяването му по отношение на арбитражните институции до момента е проявило единствено негативи за този извънсъдебен способ за решаване на спорове. Предвид това, ясното посочване на МП като отговорна институция, която да следи за спазването на законовите правила от ангажираните с арбитража страни следва да бъде положително подкрепено.

По отношение на предвижданото премахване на възможността да се създават вътрешни арбитражи за определени случая (ad hoc) следва да се отбележат възможни негативни рискове. Такава промяна е равнозначна на пренебрегване на предварително установената воля на страните по дадено съглашение, включително и неотчитането на тяхното желание да възложат спора на лице към което могат да имат голямо доверие (надхвърлящо това към постоянните арбитражи).

3. Законопроектът съдържа предложения за допълване на разпоредбите за нищожност, отмяна и спиране на изпълнението като възможна обезпечителна мярка на предявените искове. Предвижда се арбитражното решение да бъде отменяно, когато противоречи на обществения ред, установен в страната. Върховния касационен съд (ВКС) ще може да отмени решението като последиците от това са връщане за ново разглеждане на делото от арбитража. Въвежда се и допълнително основание за отмяна на постановено решение от арбитраж – в случаите, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, свидетелски показания, и заключение на вещо лице, върху което е основано решението, включително и при извършено престъпно действие от страна по делото или от член на състава на арбитража или негов служител.

Друга важно изменение е предвидено по отношение на основанията за нищожност на арбитражното решение. За нищожно ще се обявява решение, което е постановено по неарбитрируем спор и когато то е постановено от арбитраж или арбитър, които не са вписани в новосъздадения регистър. Тази нищожност може да бъде прогласена от ВКС по иск на някоя от страните или техните правоприемници. Законопроектът отива дори още по-далеч като предвижда възможност ВКС служебно да обяви нищожност на решението, когато е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение на друго основание.

4. Намалят се държавните такси за защита правата на страните срещу арбитражно решение при предявен иск пред ВКС.
5. От изключителна важност е предвижданото нововъведение, ВКС да може да спре изпълнението на арбитражното решение без страната, завела иска, да внася обезпечение за това и при налични убедителни писмени доказателства за наличие на основания за отмяна на решението.
6. Съществени ще бъдат и промените, свързани с назначаването на арбитри при международен арбитраж, връчването на книжа до страните и последиците при неуспешното им достигане до знанието на страните. За надлежното получаване на редица съдебни книжа от ответника ще бъде необходимо те да се връчват чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, в случаите когато не е било успешно връчването им чрез поща или куриер. По отношение на физическите лица, които не са търговци, няма да бъдат прилагани правилата за възприемане на надлежно връчване, когато на лицето не са могли да бъдат връчени книжата при няколко извършени опита. Ако връчването остане невъзможно, ищецът ще може да предяви иска си пред държавен съд.

В заключение може да се направи кратък извод, че част от съществените промени, предложени от МП и разгледани по-горе, се очаква да имат по-скоро положително въздействие по отношение на производствата пред арбитражните съдилища. Във всеки случай положителна е нагласата за извършване на промени, които да върнат доверието на обществото в арбитража – легитимен способ за по-бързо и по-евтино разрешаване на спорове.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат опит пред различни местни и международни арбитражни съдилища, включително и членове на екипа вписани като арбитри към утвърдени арбитражни съдилища.  В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които проектозакона урежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с нас на https://murgova.com/