В обектива

Приемането на Директива (ЕС) 2024/2853 бележи съществена промяна в европейското право за отговорността при дефектни продукти. С нея се заменя остарялата рамка от 1985 г. и се въвеждат правила, съобразени със съвременната цифрова и технологична реалност.

Основната цел на новата уредба е да адаптира концепцията за обективната отговорност на производителя към предизвикателствата на изкуствения интелект, софтуерните продукти и кръговата икономика. В този контекст Европейският съюз разширява понятието „продукт“, като в него вече се включват не само движими вещи, но и софтуер, цифрови производствени файлове и системи, които функционират чрез непрекъснат обмен на данни.

Така се запълва съществуваща празнина в правната рамка, която до момента затрудняваше ефективната защита при вреди, причинени от софтуерни дефекти.

Нов подход към „дефектния продукт“

Една от най-значимите промени е преразглеждането на критериите за това кога един продукт се счита за дефектен. Вече изрично се отчитат характеристики като способността на продукта да се самообучава след пускането му на пазара, неговата свързаност с други устройства, както и ефектите от софтуерните актуализации.

Директивата въвежда и механизми за облекчаване на доказателствената тежест за пострадалите лица. При определени условия – например висока техническа сложност на продукта или отказ на производителя да предостави информация – съдът може да приеме презумпция за наличие на дефект или причинно-следствена връзка между дефекта и вредата.

Това представлява съществен баланс между интересите на технологичната индустрия и потребителите, които обикновено не разполагат със същия достъп до информация и експертиза.

По-широк обхват на обезщетението и отговорността

Разширява се и кръгът на вредите, които подлежат на обезщетяване. Освен смърт и телесни увреждания, вече изрично се включват и медицински доказани психологически вреди, както и вреди, свързани с унищожаване или компрометиране на лични данни, когато те не се използват за професионални цели.

Отпада и досегашният минимален праг от 500 евро за имуществени вреди, което позволява търсене на обезщетение и за по-малки по размер щети.

Съществено се разширява и кръгът на отговорните лица по веригата на доставка – от производители и вносители до доставчици на услуги за изпълнение. Целта е винаги да съществува лице, установено в рамките на ЕС, срещу което увреденото лице да може да предяви претенция.

Кръгова икономика и нови „производители“

Особено внимание се отделя на продуктите, които са претърпели съществена модификация в рамките на кръговата икономика. Лицата, които реконструират или значително изменят продукт извън контрола на първоначалния производител, се считат за производители по смисъла на Директивата и носят съответната отговорност за извършените промени.

По този начин се насърчава устойчивото потребление, без да се компрометира безопасността на пазара.

Заключение

С новата директива ЕС се стреми да постигне по-добър баланс между технологичните иновации и защитата на потребителите. Въвеждат се по-ясни и адаптирани към дигиталната среда правила за отговорност, които следва да гарантират по-високо ниво на сигурност за потребителите в целия Съюз.

Държавите членки трябва да транспонират директивата до 9 декември 2026 г., като новите правила ще се прилагат за продукти, пуснати на пазара след тази дата.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ следи отблизо динамичните промени в европейското законодателство и е на разположение за предоставяне на експертна правна помощ. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод предстоящите промени в областта на потребителското право и новата правна рамка за дефектни продукти, бихте могли да се свържете чрез murgova.com.

В дигиталната икономика софтуерът отдавна не е просто технически продукт. За много компании той е основният актив, върху който се изгражда цялата бизнес стойност – независимо дали става дума за мобилно приложение, вътрешна корпоративна система, SaaS платформа или специализиран индустриален софтуер. Именно затова въпросът кой притежава правата върху компютърната програма има не само юридическо, но и сериозно икономическо значение.

На практика именно тук възникват и най-честите недоразумения. Много възложители приемат, че щом са платили разработката, автоматично придобиват и правата върху резултата. Разработчиците, от своя страна, често остават с впечатлението, че всеки код, написан лично от тях, им принадлежи независимо от контекста, в който е създаден. Истината обикновено е по-сложна и зависи от конкретното правоотношение, в рамките на което е разработен софтуерът.

В българското право компютърните програми са защитени като обект на авторското право по реда на Закон за авторското право и сродните му права, който транспонира Directive 2009/24/EC. Това означава, че софтуерът попада в режим, създаден първоначално за литературни и художествени произведения – особеност, която често създава напрежение между технологичната реалност и класическите правни конструкции.

Закрилата възниква автоматично от момента на създаване на програмата. Не е необходима регистрация или друга формалност. Защитени са както изходният и обектният код, така и подготвителният проектен материал, структурата и организацията на програмата, доколкото са оригинални. От друга страна, идеите, алгоритмите и функционалността като такива не са обект на авторскоправна закрила. Този принцип е ясно утвърден в практиката на Съд на Европейския съюз, включително по делото C-406/10 SAS Institute Inc v World Programming Ltd, където се приема, че програмните езици и функционалността сами по себе си не представляват защитимо произведение.

Основното правило в авторското право е сравнително просто: авторът е първоначалният носител на правата върху произведението. Приложено към софтуера, това означава, че разработчикът – физическото лице, което създава кода – придобива правата върху него от момента на създаването му. Именно тук обаче започват и практическите усложнения.

Най-честият източник на спорове е въпросът дали софтуерът е създаден в рамките на трудово правоотношение или по външна поръчка. Разликата е съществена. Когато компютърната програма е разработена от служител в изпълнение на трудовите му задължения, имуществените права върху нея принадлежат на работодателя, освен ако не е уговорено друго. На практика това означава, че програмист, който разработва код като част от служебната си дейност, не може впоследствие свободно да използва този код в друг проект или при конкурентен работодател.

Граничните ситуации обаче далеч не са рядкост. Практиката познава случаи на код, създаден извън работно време, върху лични проекти или чрез използване на собствени устройства. В подобни хипотези решаващо значение имат длъжностната характеристика, реално възложените задачи и връзката между разработката и дейността на работодателя. Именно тук възникват и най-сериозните доказателствени проблеми при евентуален спор.

При договорите за изработка на софтуерен продукт, логиката е различна. За разлика от трудовите правоотношения, тук законът не създава презумпция в полза на възложителя. Това означава, че ако липсва изрична уговорка, правата върху софтуера остават при разработчика, дори възложителят да е финансирал цялата разработка. В практиката това често се оказва неприятна изненада за компании, които приемат, че плащането автоматично им гарантира пълен контрол върху продукта.

Именно поради това договорите за разработка на софтуер имат критично значение. В тях следва ясно да се уреди дали правата се прехвърлят изцяло, дали се предоставя лиценз, какъв е неговият обхват, има ли право на модификация, интеграция, подлицензиране или последващо развитие на продукта. Липсата на подобни клаузи често оставя разрешаването на спора изцяло в ръцете на съда.

В практиката редовно се смесват и две различни правни фигури – прехвърляне на авторски права и лицензиране. Разликата между тях е съществена. При прехвърлянето приобретателят става носител на съответните имуществени правомощия, част от съвкупното авторско право и може самостоятелно да използва, лицензира и защитава софтуера. При лицензията авторът запазва правото върху програмата, а на ползвателя се предоставя само ограничено право на използване в договорените граници. Именно затова лицензът не включва автоматично право на изменение, разпространение или създаване на производни продукти, освен ако това не е изрично уговорено.

Допълнителна специфика внасят и лицензите с „отворен код“. В практиката често се подценява фактът, че „отворен код“ не означава липса на правила. Редица лицензи, като MIT License или Apache License, позволяват сравнително свободно използване, докато други (например GNU GPL) могат да задължат разработчика да разкрие собствения си код при разпространение на производен продукт. Именно поради това проверката на използваните компоненти с „отворен код“ е стандартна част от всеки технологичен due diligence при инвестиции или придобивания.

Софтуерът рядко се изчерпва само с авторското право. В практиката компютърните програми често се защитават и чрез режима на търговската тайна – особено когато става дума за алгоритми, архитектура, вътрешна логика или софтуерни решения със затворен код, които не са публично достъпни. В определени случаи може да се приложи и патентна защита, когато софтуерът е част от техническо решение с т.нар. „технически ефект“, макар европейският подход в тази област да остава сравнително консервативен.

В крайна сметка, най-честите проблеми при интелектуалната собственост върху софтуер не възникват поради липса на правна уредба, а поради неправилно структуриране на отношенията между страните. Реалното разпределение на правата зависи не толкова от интуитивните представи на участниците, колкото от закона, договора и възможността волята на страните да бъде доказана.

Практиката показва, че именно навременното уреждане на въпросите, свързани с интелектуалната собственост, е едно от най-важните условия за избягване на бъдещи спорове, за успешното развитие на технологични проекти и за безпроблемното привличане на инвестиции.

Настоящата публикация е изготвена въз основа на практическия опит на Адвокатско дружество „Мургова & партньори” в областта на технологичното право, интелектуалната собственост и структурирането на IT проекти. Адвокатското дружество консултира местни и международни клиенти по въпроси, свързани с разработка, лицензиране и прехвърляне на права върху софтуер, защита на търговска тайна, SaaS, CRM системи, лицензионни споразумения с крайния потребител (EULA) и при извършване на правен due diligence в рамките на инвестиции, придобивания и корпоративни преструктурирания в технологичния сектор. Натрупаният практически опит показва, че навременното и прецизно уреждане на въпросите, свързани с интелектуалната собственост, е не просто юридически въпрос, а ключов фактор за устойчивото развитие и реалната пазарна стойност на всеки технологичен бизнес.

С брой № 41 от 05.05.2026 г. на Държавен вестник бе окончателно обнародвана дълго очакваната наредба във връзка с оказване на медицинска помощ от разстояние. По този начин се доразвива конкретната нормативна рамка, която регулира предоставянето на медицински консултации и помощ в съвременната действителност, отчитайки технологичните достижения. Телемедицината има потенциала значително да подобри достъпността на услуги за пациентите, като се преодоляват фактически препятствия като географско разположение, премахване на необходимостта от ангажиране на значително време в път, намаляване на разходите и други.

Наредбата дефинира рамката за предоставяне на медицинска помощ от разстояние, включително обхват, изисквания към технологиите, правила за информирано съгласие, защита на личните данни и документиране на услугите.

Съгласно Наредбата допустимите дейности са: профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация както и консултации между различни специалисти. По този начин се предвижда значително широк спектър от услуги, които могат да бъдат предоставяни съгласно новата регулация. Наредбата предвижда конкретни форми на предоставяне на медицинска помощ от разстояние, а именно: планова и спешна помощ. Съгласно начина на предоставяне, помощта се разделя на синхронна (в реално време) и асинхронна (без едновременна комуникация).

Важна възможност за лечебните заведения е предвиденото в чл. 5 от Наредбата, че лечебните заведения могат да извършват и съвместно дейности по оказване на медицинска помощ от разстояние, при спазването определени изисквания към създаваните центрове за оказване на медицинска помощ от разстояние. Лечебните заведения са длъжни предварително да уведомят пациентите за вида, обема и целта на данните, които следва да им бъдат предоставени, както и за последиците от непредоставянето им.

Задължение за лечебните заведения е да обявяват на интернет страницата си (когато поддържат такава) или по друг достъпен за населението начин конкретен обем от информация, която включва:

1. описание на медицинските услуги, които извършват от разстояние;
2. медицинските специалности, по които оказват медицински услуги от разстояние;
3. медицинските специалисти, които оказват медицински услуги от разстояние;
4. възможности за предоставяне на медицински услуги от разстояние съгласно вътрешните правила на лечебното заведение.

Новата регулация поставя като изисквания за предоставянето на медицинска помощ от разстояние – 1) спазването на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика съгласно Закона за лечебните заведения, 2) прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи, 3) осъществяване чрез медицински, информационни и комуникационни технологии, които осигуряват надеждна идентификация на участниците, проследимост на извършените дейности и защита на личните данни и здравната информация, както и 4) в съответствие с чл. 81, ал. 1, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от Закона за здравето. Важно условие, което поставя Наредбата е, че предоставянето на медицинска помощ от разстояние се документира чрез създаване на електронен медицински документ, включително амбулаторен лист или друг съответен медицински запис. Изрично е предвидено, че медицинският специалист носи професионална отговорност за клиничните решения, включително при използване на цифрови инструменти и системи за подпомагане на решения. Въвеждат се и конкретни времеви периоди, в които трябва да е готово писменото документиране на предоставената медицинска помощ от специалистите.

Наредбата ясно предвижда и случаи, в които е недопустимо предоставянето на медицинска помощ от разстояние, като най-общо това са: случаи, когато може да се застраши животът или здравето на пациента, когато е необходим пряк физически преглед, при невъзможност за гарантиране на качество и ефективност на медицинската помощ, при невъзможност за надеждна идентификация на самоличността или когато става дума за дейности в денталната медицина (с някои изключения за консултации между определени специалисти). Не е допустимо и водене на раждане или установяване на смърт чрез средствата за предоставяне на медицинска помощ от разстояние.

С влизане в сила на наредбата се регулира и принципът, че медицинската помощ от разстояние може да се осъществява след изразено информирано съгласие от пациента в съответствие с чл. 87 от Закона за здравето и чл. 6б, ал. 5 от Закона за лечебните заведения.

Ключова тема относно въвеждането и развитието на телемедицината е осигуряването на техническа сигурност и защита на данните. Наредбата предвижда общо, че предоставянето на медицинска помощ от разстояние се извършва чрез използване на информационни и комуникационни технологии, включително платформи за медицинска помощ от разстояние, информационни системи, медицински устройства за дистанционен мониторинг или други цифрови решения, които осигуряват сигурна комуникация и обмен на здравна информация. Всички използвани системи трябва да отговарят на приложимите изисквания за информационна и киберсигурност, оперативна съвместимост и защита на здравните данни, включително изискванията на раздел VIII „Киберсигурност“ от Наредба № Н-6 от 2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система. При обработването на лични данни трябва да се спазват принципите и изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR), Закона за защита на личните данни и Наредба № Н-6 от 2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система.

Контролът върху дейността на лечебните заведения и медицинските специалисти в тях, които извършват медицинска помощ от разстояние, ще се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Макар и до голяма степен обществените отношения да наложиха ползването на телемедицината в различни аспекти преди да бъде въведена регулацията, и към момента медицински специалисти, лечебни заведения и пациенти да използват в отношенията помежду си различни технологични решения за предоставяне на медицинска помощ от разстояние, важно е всички страни да отбележат, че новата регулация поставя конкретни и специфични изисквания, за да бъдат взаимодействията им законосъобразни.

Във връзка с новата регулация нашият съвет към всички лечебни заведения и специалисти в медицината е да направят:

• Анализ на текущото състояние на вътрешните си правила;
• Анализ на техническата обезпеченост и използваните системи;
• Предварителна юридическа консултация за потенциални рискове и начините за осигуряване на съответствие със Наредба № Н-5 за оказване на медицинска помощ от разстояние.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на медицинско право и life sciences, търговското право, административно право, нормативно съответствие и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на дейностите и проектите на наши клиенти, така и към процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Влизането на България в Еврозоната не е просто техническа смяна на валутата – това е мащабна регулаторна трансформация, която засяга всеки аспект на Вашия бизнес. Първото тримесечие на годината вече премина и компаниите започнаха да се приспособяват към новата валута. За бизнеса „плавният преход“ е от съществено значение и означава преди всичко предвидимост и информираност относно изискванията към компаниите и осигуряването им на съответствие с новата валута и изискванията на Законът за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

ЗВЕРБ поставя ясни изискванията и срокове, чието неспазване може да доведе до значителни имуществени санкции и репутационен риск.

С настоящия материал маркираме основните аспекти, на които всяка компания следва да обърне внимание, за да бъде в пълно съответствие с регулациите и новата валута.

Изискванията за двойно обозначаване на цените

Непосредствена задача пред бизнеса е задължителното двойно обозначаване на цените. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започна на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

Съобразно разпоредбите на ЗВЕРБ, всички цени на стоки и услуги трябва да са изписани едновременно в левове и евро. Двете цени трябва да са разположени в непосредствена близост, да са с еднакъв размер, вид и цвят на шрифта, така че да не въвеждат потребителя в заблуждение.

Търговците разполагаха с „гратисен период“ за адаптиране от 8 август до 8 октомври 2025 г., в който контролните органи издавaха предписания, вместо да налагат глоби.

Математическият тест: Превалутиране и закръгляване

При преизчисляването на сумите бизнесът следва стриктно да спазва изискванията за превалутиране, като законът забранява използването на курсове, различни от официалния (1.95583 лв.). Получената сума в евро се закръглява до два знака след десетичната запетая на база на третия знак. Ако третият знак е под 5 – вторият остава непроменен. Ако е 5 или повече – вторият знак се увеличава с единица.

Важен аспект на ЗВЕРБ е въведената протекция и забрана за спекула.

ЗВЕРБ изрично забранява необоснованото увеличение на цените под претекст за въвеждане на еврото.

В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, следва да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Тази формулировка на закона, обаче създава множество компликации за бизнеса при извършване на проверки от страна на контролните органи на НАП и КЗП, тъй като на практика към момента няма методика, по която да се формират цените, а същевременно от началото на 2026 г. има множество обективни икономически фактори, които повлияха на цените на стоките и услугите, като процента на инфлацията, войната в Близкия изток, стремглавото покачване на енергийните ресурси и др.

В този контекст е от съществено значение, търговците в хода на проверките да представят доказателства, които да обосноват повишаване на цените на предлаганите от тях стоки и услуги, като такива доказателства могат да са фактури за повишени сметки за комунални услуги, фактури от доставчици за повишени цени на суровини и др.

Непрецизната формулировка, използвана от законодателя, може да доведе до необосновано налагане на санкции на търговците.

Липса на необходимост от приподписване на договори

ЗВЕРБ въвежда принципът на приемственост, като изрично бе уредено, че въвеждането на еврото не променя и не прекратява действието на съществуващите договори. Сумите, посочени в лева, се считат за суми в евро по официалния курс. Възнагражденията на служителите по сключени трудови договори също се превалутират автоматично.

Необходимост от промяна на вътрешните дружествени документи на компаниите, с оглед въвеждането на еврото

ЗВЕРБ урежда как дружествата следва да адаптират своите дружествени документи и капитал при преминаването към единната валута.

• Основното изискване е преобразуването на стойностите от левове в евро да става при прилагане на официалния фиксиран валутен курс** (1.95583 лева за 1 евро) и спазване на правилата за закръгляване, упоменати по-горе.
• Номиналната стойност на акциите или дяловете се преизчислява. Тя не може да бъде по-малка от 1 евроцент.
• Учредителни актове и Устави: всички суми, посочени в дружествените документи (капитал, номинал на дялове/акции, прагове за вземане на решения), трябва да бъдат актуализирани в евро.
• Изрично е регламентирано, че Агенцията по вписванията не събира такси за вписване на промени, които са пряко следствие от въвеждането на еврото.
• Промяната не изисква незабавно свикване на събрание на съдружниците или акционерите, тъй като законът предвижда следните механизми за улеснение:
• Автоматично преизчисляване: Към датата на въвеждане на еврото сумите в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се считат за преизчислени по закон, но компаниите трябва да отразят това в документите си при първата следваща промяна.
• За промени в дружествените договори/устави, които се отнасят единствено до техническото адаптиране към еврото, често е достатъчно решение на управителния орган на съответното юридическо лице.
• В Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ следва да се подаде заявление заедно с актуализираните учредителни документи, в които сумите са посочени в евро.
• ЗВЕРБ поставя краен срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България, в който всички компании следва да приведат в съответствие с новите изисквания своите дружествени документи.

Важно е да се има предвид, че ако след датата на въвеждане на еврото дружеството планира да прави каквато и да е друга промяна (смяна на адрес, управител и т.н.), то е длъжно едновременно с това да актуализира и цифрите в евро.

Следва да се вземе предвид, че не рядко при преизчисляване на дяловете на съдружниците и акционерите,  стойността на дяловете и акциите може да не съвпада точно с общия преизчислен капитал. В такива случаи законът позволява минимални корекции, за да се изравни математическият модел, като в този процес е важно да се извърши по начин, който не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала.

Както е видно от въведените нормативни изисквания, бизнесът има редица задължения с оглед новата официална валута, като в този процес е от ключово значение да имате доверен правен съветник, който надлежно да Ви информира и осигури плавния преход на компанията.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ осигурява цялостно юридическо корпоративно обслужване на своите клиенти, включително привеждането на вътрешните им корпоративни документи към новите изисквания, както и съдействие при осъществяване на проверки на страна на контролните органи, с оглед спазване на нормативната уредба. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

В контекста на подготовката на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), националното законодателство в областта на обществените поръчки претърпя промени, насърчаващи устойчиви модели на потребление. Ключов момент в този процес е приемането на Наредба № Н-1 от 23 юли 2024 г. за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки, обнародвана в Държавен вестник (бр. 64 от 30.07.2024 г.).

В настоящия материал ще акцентираме върху новите императивни изисквания и тяхното отражение върху практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС).

Какво предвижда Наредба № Н-1/2024 г.

Наредбата въвежда задължителни минимални екологични изисквания. Нейната основна цел е да стимулира пазарното търсене на екологосъобразни и иновативни продукти, без да натоварва излишно администрацията при поръчки на ниска стойност. Изискванията са приложими само за публични възложители при процедури, чиято стойност надвишава праговете по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗОП.

Регулацията обхваща четири специфични продуктови групи, избрани заради техния значим екологичен отпечатък: копирна и графична хартия, почистващи препарати и услуги, компютърно оборудване и храни/кетъринг услуги.

Възложителите разполагат с оперативна самостоятелност да внедрят тези изисквания или чрез техническите спецификации, или като показатели в критериите за възлагане.

Как доказваме съответствие и икономически ефект?

За доказване на екологичните характеристики на продуктите (хартия, препарати, компютри) се приемат такива, които са в зависимост от продуктовата група:

Екомаркировки тип I, напр. Екомаркировката на ЕС или еквивалентни; Техническа документация на производителя; Протокол от изпитване от орган за оценяване на съответствието; Сертификати; Доказателства за енергийни характеристики (ETEC), като напр. резултати от изпитвания и изчисления или протоколи от акредитирани лаборатории; Доказателства за неизползване на опасни вещества (хлор и бром), като напр. данни от изпитвания по стандарти БДС и дори декларации от производителя; Енергиен стикер и др.

При храните и кетъринга е въведено изискване за минимален дял биологични продукти, като тук важи правилото за пропорционалност – биологичните продукти трябва да присъстват във всяка отделна група храни (месо, мляко, плодове и др.), което предотвратява формалното изпълнение на изискването чрез доставката само на един вид евтини и тежки продукти. В тази група изискуемите документи, с които се доказва съответствие са: Сертификати, Декларации за съответствие; Стандартни оперативни процедури, Планове, Инструкции.

Практика на КЗК и ВАС

Прилагането на екологични изисквания, известни като „зелени обществени поръчки“, се ръководи от принципите на пропорционалност, недискриминация и прозрачност.

1. КЗК стриктно следи за спазването на Наредба № Н-1. Липсата на изискуеми документи, като сертификати за биологични продукти или планове за управление на отпадъците, е категорично основание за отстраняване на участник (Решение № Акт-1152/04.12.2025 г. по преписка КЗК/850/2025 г.). Важно е да се отбележи, че общи системи за безопасност на храните (напр. HACCP) не се приемат за еквивалент на специфичните екологични изисквания (Решение № Акт-998/30.10.2025 г. по преписка КЗК/773/2025 г.).

2. Критерии за подбор и ISO 14001: Като честа грешка в практиката се отчита незаконосъобразното изискване на сертификат ISO 14001 (Решение № АКТ-980-05.10.2023 г. на КЗК; Решение по адм.д. № 420/2022 г. на АС-Велико Търново). Съдилищата и КЗК приемат това изискване за ограничително, когато то не е пряко свързано и пропорционално на предмета на поръчката (например при консултантски услуги в областта). Обратно, при доставка на съдове за отпадъци такова изискване е допустимо, ако е предвидена възможност за еквивалентни мерки.

3. Технически спецификации и оценка: Съдебната практика (ВАС) изрично изисква ясно разграничение между критериите за подбор (годност на участника) и показателите за оценка (качество на офертата), за да се избегне нарушение на чл. 70, ал. 12 от ЗОП, дори и когато те са в областите на „зелени поръчки“ – виж напр. Решение № 10660/09.10.2024 г. по адм.д. №7297/2024 г. на ВАС. В Решение № 11762 от 05.10.2017 г. по адм.д. 7577/2017 г., ВАС приема, че показател „Мерки за опазване на околната среда“ в техническото предложение е законосъобразен показател за оценка и не представлява недопустимо смесване с критериите за подбор.

4. Яснота на изискванията: Съдилищата приемат, че екологичните изисквания трябва да бъдат ясни, конкретни и обективно оценими. В Решение № 7364 от 17.06.2021 г. по адм.д. 13417/2020 г., ВАС потвърждава налагането на финансова корекция, тъй като изискването за представяне на „организационни мерки, съответстващи на препоръките за зелени обществени поръчки“ е било неясно, създавало е предпоставки за субективна преценка и е ограничило конкуренцията

Ключови принципи

Въвеждането на задължителни екологични критерии поставя пред възложителите задачата -да превърнат устойчивите изисквания в работещ елемент от подготовката и изпълнението на поръчките. Практиката показва, че успешните „зелени“ процедури се основават на три ключови действия: прецизно формулиране на техническите спецификации, реалистична оценка на пазарните възможности и ефективен контрол върху изпълнението на договорите. Когато тези елементи са налице, екологичните критерии, заложени в “зелените обществени поръчки” не водят до ограничаване на конкуренцията, а до по‑качествени доставки, по‑ниски разходи в жизнения цикъл и по‑голяма правна сигурност за възложителя.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ осигурява цялостно юридическо обслужване на клиентите, чиято дейност следва да бъде съобразена със ЗОП – възложители и изпълнители,  като консултираме и съдействаме за нормативно съответствие на дейността на възложител/изпълнител; за подготовка на документации/оферти; за оформяне на документи в процеса на възлагане; за процесуално представителство по дела; за изменения на договори за обществени поръчки; за подготовка на документи по вътрешни и външни проверки; а така също и в приложението на разпоредбите на ЗОП по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал и други в материята, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Семейният бизнес има ключова роля за развитието на икономиките по света. В рамките на Европейския съюз семейните предприятия представляват над 60% от всички компании и осигуряват повече от 40% от работните места. Тези данни ясно показват, че тяхното значение далеч надхвърля рамките на отделните семейства – те са важен фактор за икономическата стабилност, предприемачеството и създаването на устойчиви работни места.

Подобна е картината и в България. По данни на Националния статистически институт през 2023 г. активните предприятия в страната са над 400 хиляди, като приблизително една четвърт от тях могат да бъдат определени като семейни. Особено значим е делът им в сегмента на малките и средните предприятия, като около три четвърти от малките и средните компании у нас са създадени и управлявани от семейства.

Устойчивостта на семейния бизнес и значението на приемствеността

Наред с икономическите показатели, съществено значение за тяхната устойчивост играе и  способността им да изградят работещи механизми за приемственост – процес, при който управлението и собствеността постепенно преминават към следващото поколение.

За много семейни компании именно този преход се оказва най-сложният етап от развитието им. Докато създаването и разрастването на бизнеса обикновено се основават на предприемаческата енергия на основателя, бъдещето на компанията изисква по-структуриран подход – ясно определени правила, роли и стратегическа визия за развитието след смяната на поколенията.

В редица държави този процес се планира години предварително- още с раждането на наследниците. Семействата създават и подобряват своите вътрешни правила за управление на собствеността, определят ясни принципи за участие в бизнеса и изясняват начина, по който ще се вземат ключовите решения. В международната практика подобни документи често се наричат семейна харта или „семейна конституция“ – рамка, която урежда отношенията между бизнеса и семейството и намалява риска от бъдещи конфликти.

Защо липсата на план създава риск

В България много семейни компании, макар второто поколение да е встъпило в бизнеса, все още не е уреден въпросът за тяхната роля в поемането на бизнеса и  въпросът за наследяването на бизнеса се отлага във времето, докато не възникне конкретна необходимост – например при оттегляне на основателя или при настъпване на непредвидено събитие.

И тогава възникват рисковете, които се изразяват в блокиране на компанията и нейните активи, невъзможност да се ползват банковите сметки, докато бъдат вписани наследниците и редица други компликации, които съществено затрудняват бизнеса. Но това е само част от проблема – в множество случаи, при непълнолетни наследници преживелият родител упражнява правата им, а ако той не е сегашният съпруг/съпруга на починалия съдружник, ситуацията става още по-сложна, поради проблеми между поколенията, неразбирателство между различните наследници и разностранни желания за притежаване на активи, за продажба и осребряване на акгиви, особено при деца от различни бракове. Философията на компанията и нейното управление може да са непознати на наследниците, а понякога и практически невъзможни за менажиране, поради което проблемите са разнородни и рискът от конфликти и на практика блокиране на бизнеса докато не се уредят, значително нараства.

Например, наш реален казус при който собственик на производствена компания почива внезапно, без да е уредил план за наследяване, като същевременно собственикът е и управител на дружеството. Негови наследници са съпругата му и две деца – едното работи в компанията, а другото никога не е участвало в бизнеса. До приключване на наследствената процедура банковите сметки на дружеството са блокирани и заплатите на служителите не могат да бъдат изплатени, както и да бъдат заплатени задълженията на дружеството за данъци, осигуровки на служители, такси и др. Междувременно възниква спор кой трябва да поеме управлението – работещото в компанията дете настоява да продължи развитието на бизнеса, докато другият наследник предпочита продажба на активите. Съпругата, която формално упражнява права и от името на непълнолетен наследник, няма опит в управлението и се колебае между различните позиции. В резултат на настъпилите противоречив в интересите, стратегическите решения се отлагат, ключови партньори губят доверие, а оперативната дейност на компанията сериозно се затруднява и бизнесът на практика е блокиран.

Подобна несигурност може да доведе до напрежение между членовете на семейството, особено когато те имат различни очаквания или визии за бъдещото развитие на бизнеса. В някои случаи част от наследниците желаят активно участие в управлението, докато други предпочитат да останат само собственици или изобщо да се дистанцират от дейността на компанията. Когато тези въпроси не са изяснени предварително, конфликтите могат да се задълбочат и да доведат до блокиране на важни решения, спад в ефективността на управлението и до съдебни спорове, които продължават с години, възбраняване на активи и други.

Човешкият фактор – най-сложният елемент

В семейния бизнес  се преплитат два различни свята – този на бизнеса и този на личните отношения, докато в корпоративната среда конфликтите обикновено се разглеждат през призмата на професионалните интереси, а в семейните компании, предвид личните отношения тези конфликти имат и силно емоционално измерение.

Различията между поколенията също могат да окажат влияние върху развитието на бизнеса. По-младите наследници нерядко имат различен подход към управлението, по-голяма готовност за технологични промени или въвеждане на нови бизнес модели. От своя страна основателите често се стремят да запазят доказаните във времето практики, които са изградили компанията.

Когато между поколенията липсва диалог и постепенно предаване на отговорностите, преходът може да се окаже рязък и труден както за наследниците, така и за самата организация.

Правните аспекти на приемствеността

Наред с управленските и човешките фактори, процесът на наследяване има и важни правни измерения. В практиката често възникват въпроси, свързани с наследяването на дялове или акции в търговски дружества, правата на наследниците и начина, по който те могат да участват в управлението на компанията.

Тъй като не всички наследници могат и желаят да бъдат активни участници в бизнеса, следва да бъдат намерени механизми за уреждане на техните права – например чрез изплащане на паричен еквивалент на дяловете или чрез други форми на компенсация.

Предварителното уреждане на тези въпроси значително намалява риска от бъдещи спорове и създава по-голяма предвидимост за развитието на компанията.

Най-честите рискове пред семейните компании

Практиката показва, че трудностите при приемствеността в семейния бизнес най-често се дължат на няколко основни фактора:

• липса на навременна подготовка на наследниците за участие в управлението;
  • нежелание на основателя да сподели контрола върху бизнеса или да се оттегли навреме;
  • отсъствие на ясен план за наследяване и разпределение на ролите;
  • неуредени правни въпроси, свързани със собствеността и наследяването;
  • липса на обща визия за развитието на компанията в следващото поколение.

Планирането като инструмент за устойчивост

В крайна сметка устойчивостта на семейния бизнес не се определя единствено от икономическите резултати, а от способността на семейството да управлява достатъчно мъдро едновременно бизнеса, собствеността и отношенията помежду си. Навременното планиране на приемствеността – чрез ясни правила, съчетание на подходящи и добре структурирани правни механизми и постепенно въвеждане на следващото поколение в управлението – е ключов фактор за запазването на стабилността на компанията. Когато този процес бъде разглеждан като част от дългосрочната стратегия, а не като реакция на настъпил проблем, семейният бизнес има значително по-голям шанс да съхрани не само икономическата си стойност, но и ценностите, върху които е изграден.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на семейното планиране и онаследяване на компании, създаване на успешни бизнес стратегии за управление на бизнеса.. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. Ще се радваме  да се свържете с нас по повдигнатата тема  на https://murgova.com/ или info@murgova.com.

Удръжките от трудовото възнаграждение представляват съществен елемент от уредбата на трудовите правоотношения, тъй като засягат начина, по който се формира и изплаща дължимото на работника или служителя възнаграждение. В практиката често възникват ситуации, при които работодателят се опитва да компенсира причинени от служител вреди чрез директни удръжки от трудовото възнаграждение, включително въз основа на подписано съгласие. Макар това да изглежда логично от бизнес гледна точка, трудовото законодателство поставя строги ограничения, които не могат да бъдат заобикаляни дори по взаимно съгласие.

 Основната правна уредба се съдържа в Кодекса на труда, и по-конкретно в чл. 272, който изчерпателно посочва в кои случаи работодателят има право да прави удръжки без съгласието на работника или служителя. Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда без съгласие могат да се правят удръжки единствено за получени аванси, за надвзети суми вследствие на технически грешки, за данъци, които по силата на специални закони подлежат на удържане от трудовото възнаграждение, за осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, за наложени по съответния ред запори, както и в случаите по чл. 210, ал. 4 от КТ (удръжка в резултат на реализирана ограничена имуществена отговорност). Това изброяване е изчерпателно и работодателят не може да разширява неговия обхват. Всяка удръжка, извън предвидените в закона хипотези, извършена без съгласие на работника, би била незаконосъобразна.

Законът въвежда и ограничение относно размера на удръжките. Съгласно чл. 272, ал. 2 от Кодекса на труда общият размер на месечните удръжки, които се извършват без съгласие, не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс. Това препращане има съществено значение, тъй като ГПК урежда така наречената несеквестируема част от трудовото възнаграждение – частта от дохода, която не може да бъде принудително отнета, за да се гарантира минималното издържане на длъжника и неговото семейство. По този начин се постига баланс между интересите на кредитора и необходимостта от социална защита на работника.

В правната теория и съдебната практика бе дискусионен въпросът дали работодателят разполага с правото да приспада от трудовото възнаграждение суми, представляващи обезщетение за причинени от работника имуществени вреди, когато е дадено писмено съгласие от служителя. Нерядко работодатели, а и съдебната практика приемаше, че подписването на писмено съгласие от страна на работника е достатъчно основание за автоматично прихващане или приспадане на цялата претендирана сума от дължимото трудово възнаграждение или командировъчни суми.

В рамките на разгледано от адвокатското дружество трудово дело актуалната съдебна практика на Върховния касационен съд внесе необходимата яснота по този въпрос. Съдът прие, че дори при наличието на писмено съгласие от страна на работника е незаконно работодателят да извършва автоматично приспадане на цялата сума, равностойна на претърпените вреди или санкции, ако не е спазен установеният в Кодекса на труда ред за реализиране на ограничената или пълна имуществената отговорност. В този смисъл императивните разпоредби, които уреждат имуществената отговорност на работниците и служителите, не могат да бъдат дерогирани чрез съгласие между страните.

Имуществената отговорност в трудовото право е уредена като ограничена или пълна, в зависимост от конкретните предпоставки. За да бъде ангажирана такава отговорност, следва да се установят наличието на вреда, противоправно поведение, вина и причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат. Освен това законът предвижда специална процедура и срокове, които работодателят трябва да спази. Само при законосъобразно реализирана имуществена отговорност може да се пристъпи към удържане на съответните суми при наличие на нанесена имуществена вреда от служителя.

Следователно не е допустимо работодателят едностранно да санкционира работника чрез директно намаляване на трудовото му възнаграждение, дори ако разполага с подписано съгласие. Подобно действие би представлявало заобикаляне на императивните разпоредби на трудовото законодателство и би довело до незаконосъобразност на удръжката, въпреки че на практика реда за реализиране на пълната или ограничена имуществена отговорност по съдебен ред би била доста по-утежняваща за служителя.

Така, със съдебната практика на ВКС се затвърди принципът на равновесие в трудовите отношения и се осигури защита на едно от фундаменталните социални права – правото на трудово възнаграждение.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на трудовото право, нормативното съответствие и изготвянето на успешни бизнес стратегии за приобщаване към предстоящите промени. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите в материала въпроси бихте могли да се свържете с нас на https://murgova.com/

На 30.01.2026 г., Народното събрание на Република България (НС) окончателно прие нови промени в Закона за адвокатурата (ЗАдв.) и процесуалните закони, които създават предвидимост и яснота относно дискусионните правила за размера на адвокатските възнаграждения по дела при направено изрично възражение за техния размер oт другата страна. Допълнително, с измененията, бяха уредени и изрични правила за възнагражденията за адвокат, действащ като особен представител на страна по делото, както и критерии за определяне на възнаграждението му.

Приетите промени са повече от две години след постановеното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), с което на практика в този период отпадна задължителното прилагането на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, изготвяна от Висшия адвокатски съвет, което доведе до противоречия в практиката на съдилищата, както и в отношенията между участниците в процеса.

С цел създаване на предвидими правила относно присъждането на възнаграждения за адвокатска защита на страните в процеса, НС измени и допълни текстове на съответните закони, като предвиди, че при осъществено от страна (или неин процесуален представител) изрично възражение за прекомерност на разноските за адвокат на другата страна в съдебното производство, съдът не може да присъди по-ниско възнаграждение, отколкото е платила на защитника си насрещната страна по делото.

За прекомерно се счита това определено между доверител и довереник възнаграждение, при което договорения размер не отговаря на юридическата и фактическата сложност на казуса, не представлява времеотнемащо дело, както и такова, което не се отличава със специфики, различаващи се от сходен тип дела. Уговореният значително по-висок от обичайния за такъв тип казуси хонорар би довел до неоправдани и сериозно обременителни разходи за насрещната страна, която бъде осъдена да заплати тези разноски. Поради тази причина законодателят е призван да уреди правила, които не създават прекалено обременителни разпоредби за страната, която ще понесе тежестта от загубения процес. В същото време, разпоредбите трябва да са съобразени с обективни обстоятелства и критерии, които да не доведат до несправедливо присъждане на възнаграждение в дотолкова намален размер, че тежестта му да бъде поета от страната спечелила процеса.

Измененията на закона не преустановяват залегналия принцип в отношенията между адвокат и доверител, съгласно който размера на възнаграждението се определя свободно и по обща воля на страните. Изрично обаче ще се посочва, както в ЗАдв., така и в приетата съвместно от Министерство на правосъдието и Висшия адвокатския съвет наредба към закона, че определеното възнаграждение трябва да бъде справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Както до момента, неговият размер може да се уговаря в абсолютна сума или като процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Изключение от това правило е предвидено единствено относно възнаграждението за процесуално представителство по наказателни дела и по граждански дела, при които няма определен материален интерес. В тези случаи хонорарът следва да е фиксирана сума, която не позволява допълнителни уговорки, свързани с изхода и решението по делото.

В случаите, когато възнаграждението между страните не е уговорено изрично в договор, законът въвежда критерии, които адвокатските съвети задължително следва да прилагат когато определят възнаграждението на адвокат. Такива критерии са фактическата и правна сложност на казуса, засегнатия интерес – типа и материалния интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита – по неотложност, респ. спешност или друг случай, включително отделеното време, квалификацията, опита и специализацията на ангажирания адвокат.

Законодателят е предвидил и задължение за Министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет в шестмесечен срок от обнародването и влизането в сила на измененията и допълненията, съвместно да изготвят наредба към ЗАдв., която да определи правилата за прилагане на горепосочените критерии. Те ще важат и за определяне на възнаграждението на особения представител от адвокатските съвети.

Важно за защита на интересите на страните по делото е приетото изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), свързано със задължаването на страните или техните представители, които отправят възражение за прекомерност, задължително да мотивират това свое волеизявление. До момента, законът не изискваше мотивиране на възражението за претендираните разноски, като бланкетното възражение за прекомерност обвързваше съда да се произнесе относно размера на разноските в мотивите на своето съдебно решение. След приетите изменения, единствено в случай на изрично мотивирано становище за прекомерност на претенцията за разноски на насрещната страна, съдът ще е ангажиран да се произнесе по направеното възражение. При преценката за прекомерност съдът прилага критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по закона и наредбата. В тези случаи съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не и по-ниско възнаграждение от това, което е заплатено на адвоката на насрещната страна.

Измененията и допълненията на ЗАдв., както и в ГПК, Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в частта, касаеща размера на присъжданите разноски при волеизявления на страните за тяхната прекомерност, заслужават положително становище. Те създават по-голяма предвидимост в отношенията между страните относно присъждането на разноските, включително и уреждат една спорна тема, която през последните години създаде предпоставки за несигурност по темата. Положително е и предвиденото задължително мотивиране при възражение за прекомерност, което ще доведе до значително по-добре мотивирани актове на съдилищата, основаващи се на изявленията на страните по делото.

Заплащаните от страните разноски по съдебни дела са основополагащ въпрос за разглеждане още от началния етап на вземането на решение за водене на съдебно производство. Знанието на всяка от страните какъв би бил предела на възможните загуби по присъдените разноски, както и при какви условия е възможно присъждането на сторените разноски в пълен размер, е сигурна гаранция за интересите на участниците в процеса. С осигуряването на предвидимост, касаеща сторените по делото разноски, страните ще получат по-голяма сигурност при вземането на решението си за водене на процес и по-осезаемо усещане за справедливост при тяхното присъждане. Изхождайки от принципа, че правото си поставя за цел справедливото уреждане на обществените отношения, всяко действие в тази насока заслужава подкрепа.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ е водеща правна кантора в сферата на процесуалното представителство, в която има изграден екип с многогодишен опит във всякакъв тип граждански, търговски и административни дела. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които проектозакона урежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с екипа ни на https://murgova.com/

Дигитализацията на административните процеси в България навлезе и в сферата на трудовите правоотношения. След десетилетия на хартиени книжки, от 01.06.2025 г. електронната трудова книжка вече е факт. Единният електронен трудов запис (или т.нар. електронна трудова книжка) е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Администрирането на електронния регистър ще се извършва от Националната агенция за приходите (НАП), като системата съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите и данните за трудовата история на всеки работник.

Промяната има за цел да улесни обмена на информация между работодатели, НАП и работници/ служители, да намали грешките и да осигури постоянен достъп до данните за трудовия стаж. За работодателите това означава не просто административна промяна, а нов начин на работа с трудовите досиета.

Така от 1 юни 2025 г. се премина от хартиени трудови книжки към изцяло дигитална система за съхранение и обработка на трудовите данни. Всички трудови данни при започване на трудово правоотношение след 01 юни 2025 г. се вписват в електронния регистър и отпадна необходимостта от издаване на хартиена трудова книжка. Работодателите имат задължение в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. да оформят хартиените трудови книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето й трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя.

Работниците или служителите имат право на достъп до своя единен електронен трудов запис по всяко време за проверка на вписаните записи и историята на достъпите до тях чрез портала на НАП, като могат да го достъпват лично с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК). Родителите, настойниците и попечителите на наетите на трудов договор лица под 18 години също имат право на достъп до трудовите данни.

Работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Работодателите имат право и на информация за изплатените обезщетения по чл. 222, ал. 2 (при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест ) и по ал.3 (при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) от Кодекса на труда.

От 1 юни 2026 г. системата ще обхване и държавните служители, като електронните трудови досиета ще станат задължителни и за тях.

Единният електронен трудов запис ще съдържа данни за работодателя, имена и идентификатор на работника, дати на сключване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, основания за промените, срок на трудовия договор, размер на основното трудово възнаграждение, заемана длъжност, основна икономическа дейност на работодателя и др. Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис данни и настъпилите промени в тях за всеки служител/ работник. Старите записи от хартиените трудови книжки няма да се прехвърлят автоматично, а ще останат в тях като официален архив.

С оглед защитата на личните данни, работодателите трябва да спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и Закона за защита на личните данни. Достъпът до профилите трябва да е защитен, а служителите, които обработват данните, да бъдат обучени за спазване на мерките за защита на данните.

Въвеждането на електронната трудова книжка е важна стъпка към модернизация на трудовите отношения и намаляване на административната тежест. За работодателите това е възможност да направят процесите си по-прозрачни, бързи и надеждни. Очаква се, че чрез електронната трудова книжка да се помогне за ограничаване на сивата икономика, да се осигури по-ефективен контрол върху спазването на трудовото и осигурителното законодателство, да се намали бюрокрацията и използването на хартия, както и ще се позволи по-добър мониторинг на пазара на труда.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на трудовото право, нормативното съответствие и изготвянето на успешни бизнес стратегии за приобщаване към предстоящите промени. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите в материала въпроси бихте могли да се свържете с нас на https://murgova.com/