-
Правни аспекти и данъчно третиране на криптовалутите
В категория В обектива на датаКриптовалутите отдавна станаха част от ежедневието ни и тема, която вълнува голяма част от обществото. Темата по настоящем е особено актуална след новия връх в цената на Биткойн-а, непрестанните туитове на ексцентричния милиардер Илон Мъск относно Dogecoin, множеството големи компании, като Tesla, които придобиват огромни количества криптовалути с цел инвестиция и, не на последно място, приемането на Биткойн-ът за официална валута в Ел Салвадор. С големия интерес, идват и много въпроси относно тяхната правна регулация и данъчно третиране, на които ще отговорим в настоящата статия.
Правна рамка на криптовалутите
Правната регулация на криптовалутите, както в световното законодателство, така и в българското все още е доста оскъдна. В националното законодателство един единствен закон съдържа регулация на тези активи и това е Законът за мерките срещу изпирането на пари. Друг източник на информация за третирането на криптовалутите са разясненията на НАП, в които Агенцията е имала възможността да се произнесе по някои въпроси, относно данъчното третиране на виртуалните валути.
След промените от 2019 година, криптовалутите или т.нар. „виртуални валути“ получиха своята дефиниция в Закона за мерките срещу изпирането на пари, според която те представляват цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път. Освен това, лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие са задължени субекти по закона. Тази регулация утежнява изискванията към тези лица, като създава задължения за идентифициране на клиентите и други подобни.
Данъчно третиране на криптовалутите
Данъчното третиране на печалбите от продажбите на ценните „сатошита“[1] е друг основен въпрос, важен за инвеститорите, търгуващи с тях.
Поради липсата на правна рамка, единствената отправна точка, предоставяща насоки по този въпрос са официалните разяснения на Национална агенция по приходите и приложението на съответния текст по ЗДФЛ. Разясненията на НАП не са източници на правото и не обвързват съда, а могат да служат единствено като ориентир за правно задължените субекти, търгуващи с криптовалути.
Според НАП, виртуалните валути могат да се определят като финансов актив и следователно са облагаеми доходи, които трябва да се декларират по чл. 50 от ЗДДФЛ в годишната данъчна декларация от физическите лица. По този начин, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажбата на криптовалути е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Накратко, данъчната основа се формира като продажната цена (цената, на която продаваме криптовалутата) се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (цената, на която сме купили криптовалутата). Приложимата данъчна ставка за тези сделки е общата 10 % ставка, начислена върху тази сума.
Тази ставка е приложима при сделките, извършвани от физически лица и в случай, че не са налице условията, при които се приема, че същите се извършват по занятие. В тази хипотеза инвеститорът, извършвайки дейността си по занятие, е търговец по смисъла на Търговския закон, без значение дали е вписан в Търговския регистър като такъв. Друг критерий, за определяне на лицето като търговец, е броят на извършваните сделки на годишна база. Според практиката на НАП, при извършване на повече от три сделки годишно дейността на това лице се третира като такава по занятие. В случай, че доходите на лицето са от извършването на дейност по занятие като едноличен търговец, то облагаемите доходи се облагат с данъчна ставка от 15 на сто от облагаемия доход. Този доход се формира по правилата, относно доходите от стопанска дейност на едноличните търговци. По този начин, дори при инвестиция с лични средства, без да има лицето за цел да извършва търговска дейност, ако сделките по закупуване или продажба на криптовалути, са повече от 3 за съответната година, печалбата от тях следва да се обложи с 15% ставка.
Друг интересен въпрос е третирането на „добиването“ на криптовалути чрез машини за „копаене“. НАП дава детайлно обяснение какво точно представлява „копаенето“ на криптовалута. Съгласно него, копаенето основно се състои в потвърждаване валидността на публикувани от потребители транзакции в мрежата и тяхното организиране във времето. При потвърждаване на валидността на транзакцията, копачът я записва в т. нар. „блок“ заедно с други получени и валидирани транзакции. Така образуваният „блок“ се прибавя към блокчейна след последния изкопан „блок“. По този начин се организират транзакциите във времето. Транзакцията се счита за потвърдена след като е прибавена в „блок“.
За всеки създаден „блок“ от системата се получава възнаграждение (т. нар. награда) в криптовалутата, която се копае (добива). Възнаграждението се разпределя между всички участници в процеса на копаене на база техните изчислителни мощности, с които участват в съответния „блок“ с транзакции. Възнаграждение (т. нар. такса превод) се получава и за всяка една потвърдена/валидирана транзакция, като неговият размер се определя от наредителя на транзакцията.
НАП е категорична в своите разяснения, че при използване на машини за добиване на криптовалути, лицето винаги образува търговско предприятие и тогава данъчната ставка следва да е 15 на сто върху печалбите от „добитите“ криптовалути.
Задължителна регистрация по ДДС
В своите разяснения, НАП обстойно е разгледала и задължителната регистрация по ДДС при сделки с дигитални валути. В тях се пояснява, че ако системно и с цел придобиване на доход се извършват сделки, свързани с търговия с криптовалута, които не се ограничават до обикновено управление на имуществото на лицето, а се предприемат активни действия на пазара /по търговски начин/, дейността, за целите на ЗДДС ще има характеристиките на „независима икономическа дейност“, с което лицето ще е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 от ЗДДС. Тъй като всяко данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, то при достигане на оборот от 50 000 лв. възниква задължение за регистрация по ДДС.
Регулацията на криптовалутите е голямо предизвикателство не само на национално равнище, но и в международен план, поради фактът, че те са относително нова технология, която за да бъде разбрана и регулирана изисква специфична експертиза. Съществува спор на междунационално ниво и дали криптовалутата следва да се третира като електронни пари. Но нуждите на икономиката и постоянно развиващия се свят създават задължение възможно най-скоро криптовалутите да бъдат облечени в нормативна рамка, за да бъдат защитени максимално интересите на инвеститорите. Все още не е ясен дали ще има и какъв би бил унифицирания подход в тази посока, но едно е сигурно – следващите няколко години ще бъдат изключително динамични и интересни за развитието на тази област от финансово икономическите отношения. Ние ще следим за всяка промяна в регулацията на национално или европейско ниво и ще ви държим в течение.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областта на търговското и данъчното право, като консултира както български така и чуждестранни клиенти при избора на най-подходящи средства за структуриране и оптимизиране на инвестиционните им проекти. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/
[1] Сатоши е най-малката неделима частица от Биткойн криптовалутата, кръстена на нейния създател – Сатоши Накамото.
18 -
Новите реформи на ЕС за достъп на висококвалифицирани работници в България чрез издаване на „Синя карта на ЕС“
В категория В обектива на датаОтпадна най-утежняващото задължение за работодателя да докаже, че свободната позиция не може да бъде запълнена от професионалист със същото или друго европейско гражданство.
В последните години сме свидетели на значителна динамика в световните миграционните процеси. Ако преди години актуални бяха въпросите, свързани единствено с достъпа на граждани от трети страни в България за нискоквалифицирана заетост, то в силно променящата се социално-икономическа обстановка, недостигът на висококвалифицирани кадри е все по-осезаем. Това обстоятелство, заедно с демографските проблеми, на които сме изложени, несъмнено принуждава все повече български работодатели да търсят привличане на високо обучени кадри от трети държави. Това от своя страна постави множество предизвикателства пред Европейския съюз за създаване на реформа на пазара на труда, улесняваща достъпа на тези граждани.
Каква е действащата законодателна рамка?
Граждани на държави извън Европейския съюз могат да извършват висококвалифицирана работа в България с т. нар. „Синя карта на Европейския съюз“.
Процедурата дава възможност на висококвалифицирани граждани на трети държави, наети от български работодател за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение.
Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство, като чужденецът следва да притежава и докаже необходимата за съответната работа компетентност (диплома за завършено висше образование от признато висше училище от съответната държава), а работодателят следва да осигури брутна заплата 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България.
Необходимо е работодателят да представи и обосновка на искането, като посочи се факти и обстоятелства, които налагат наемането на гражданин на трета страна, като се посочва и мотивът защо няма възможност да се наеме български гражданин или гражданин на ЕС със същите права за позицията.
Важно е да се отбележи, че общият брой на гражданите на трети държави, наети в предходните 12 месеца в предприятието на местния работодател, не трябва да е повече от 20% от броя на наетите по трудово правоотношение български граждани, а за малки и средни предприятия – 35%.
Разрешението се предоставя за срока на трудовия договор с чужденеца, който не трябва да бъде по-кратък от 12 месеца, а максималният срок е 4 години.
От 01.06.2021 г. на национално ниво бяха въведени законодателни промени и облекчения в Закона за трудовата миграция, при които компетентният орган, който издава разрешението за достъп до пазара вече е Дирекция „Миграция“ с оглед постигане на по-голяма бързина при издаване на Синя карта и централизация на самата процедура в една институция.
Въпреки това, процедурата е твърде бавна и тежка за работодателите от гледна точка на изискванията, които следва да покрият, като най-големият проблем е свързан с доказването, че свободната позиция не може да бъде запълнена от професионалист със същото или друго европейско гражданство.
Какви законодателни промени бяха въведени на ниво Европейски съюз?
Несъмнено бяха необходими значителни законодателни реформи от страна на Европейският съюз за улесняване на достъпа на граждани на трети държави, и в тази връзка, след близо 5-годишни обсъждания, на 07.10.2021 г. Съветът на ЕС прие нова Директива за определяне на условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани граждани на трети държави, идващи да живеят и работят в ЕС .
С новите правила се предоставя много високо равнище на достъп до пазара на труда, като се установяват по-приобщаващи и гъвкави критерии за прием на висококвалифицирани граждани на трети страни, улеснява се мобилността и събирането на семействата в рамките на ЕС и се опростяват процедурите за работодателите.
От кандидатите се изисква да имат валиден трудов договор или обвързващо предложение за висококвалифицирана работа за най-малко 6 месеца и да получават минимално заплащане до нивото на средната работна заплата, (а не 1.5 пъти, както беше до сега).
Кандидатстването за синя карта вече ще може да се инициира както от работника, така и от бъдещия работодател и отпада най-утежняващото условие – задължението на работодателя да докаже, че свободната позиция не може да бъде запълнена от професионалист със същото или друго европейско гражданство.
Предвижда се и всяка държава членка да взима решение за стандартния срок на валидност на синята карта, като минимумът ще бъде 2 години и удължаването да бъде за поне още две. Ако трудовият договор е по-кратък от този период, синята карта ще бъде издадена за срока на договора плюс 3 месеца.
Директивата предвижда периодът от кандидатстване до получаване на синята карта да бъде ограничен до максимум 60 календарни дни.
Приетият текст ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС. След това държавите членки ще разполагат с две години за транспонирането на директивата.
АДД „Мургова и партньори“ разполага с богат опит във връзка с издаването на „Синя карта на ЕС“, както и за всякакво допълнително съдействие на работодателите и гражданите на трети страни за достъп до пазара на труда. Адвокатското дружество разполага и с експерти в областта на трудовото и миграционното право с успешна практика в процедурите по издаване на разрешение за достъп до пазара на труда за чужденци, граждани на трети страни. При възникване на въпроси или нужда от консултации може да се свържете с нас на www.murgova.com.