-

Инвестиционната среда в България и разширяващият се достъп на компаниите до различни възможности за финансиране
През последните години България не просто проправи своя уникален път, но и устойчиво се утвърди като държава със сериозен профил и потенциал да се превърне в технологичен хъб, не само на Балканите, но и в Централна и Източна Европа. Това от своя страна доведе до значително засилване на инвеститорския интерес към българските технологични компании – както към тези на ранен етап от своето развитие (early stage), така и към дружества в по-напреднала фаза от дейността си (growth stage).
Възходящата тенденция се наблюдава не само в нарастващия брой сделки, реализирани на местния пазар, но и по отношение на стойността на самите инвестиции и размера на предоставяния капитал. Ако допреди няколко години инвестициите в български стартъпи от порядъка на няколко милиона евро заемаха сравнително малък дял от общия брой транзакции, днес размерът на финансирането, осигурено от един инвеститор в рамките на един рунд, често надхвърля прага от 1 милион евро.
Докато при институционалните и професионалните инвеститори фокусът естествено пада върху инвестиционната им политика, стратегията за генериране на доходност (Internal Rate of Return – IRR) и възвръщаемостта за фонда, по-интересна динамика се очертава в интереса на утвърдени компании от частния сектор, които не са професионални инвеститори (Corporate Venture Capital). Големи компании, развиващи специфичен продукт или услуга на глобално ниво, все по-често насочват вниманието си към български екипи, разработващи сходни или допълващи се технологии. Както размерът на инвестираните суми, така и разпознаваемостта на успешните местни бизнес модели се налагат като категоричен индикатор за зрелостта на българските компании.
Важно е да се отбележи, че този възходящ тренд не е случаен. Нивото на разработваните от български компании и компании с българско участиe продукти, използваните технологии, иновативните решения и високата експертиза се превръщат в истински бенчмарк за качество и успеваемост. Успехите на български технологични компании вече не са изолирани случаи на „щастлива случайност“, а резултат от последователните усилия на изключителни основатели. Тези визионери превръщат своите идеи и мечти – подплатени със задълбочени познания и изпитан професионален опит – в доказани, повтаряеми резултати с дългосрочен модел на работа и, съществено важно, с реално въздействие върху ключови сектори от обществения живот и бизнеса.
В епохата на изкуствения интелект, автоматизацията и глобалното преформатиране на познатите ни бизнес модели, умението да създадеш, развиеш и скалираш успешен продукт е ценен актив, в който занапред ще се инвестира приоритетно – а именно способността да разпознаеш потенциала на една идея, да я реализираш и да я позиционираш успешно на пазара.
Възможностите пред българските компании и техните основатели за достъп до свеж капитал, нови пазари и мащабиране се разширяват в значително разнородни и атрактивни посоки. Инвестиционните рундове днес рядко се ограничават до участието на един-единствен голям публичен или частен фонд. Семейните офиси (family offices – структури за управление на частни и семейни активи), частните инвестиционни дружества и ангелските инвеститори (angel investors – лица, инвестиращи в лично качество и предоставящи smart money) се превръщат в изключително активни участници в българската стартъп екосистема.
Относително компактната микросреда и концентрираният кръг на инвестиционната общност у нас създават благоприятни условия за осъществяване на директен контакт между търсещите финансиране компании и подходящите за тях инвеститори. За стартиращите компании на етап pre-seed (предпазарен/начален етап, обичайно свързан с валидиране на концепцията и разработване на MVP (Minimum Viable Product) и на етап seed (ранен пазарен тест), сред предпочитаните форми на финансиране са грантовете по европейски програми. Наред с тях съществуват и възможности под формата на подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). У нас те се достъпват предимно чрез финансови посредници (алтернативни инвестиционни фондове), управляващи ресурс по оперативни програми за подкрепа на иновациите, предприемачеството и технологичния трансфер.
Публичният, както и частният капитал, предоставян от фондове за рисков капитал (venture capital funds – фондове, които инвестират преимуществено в компании с висок потенциал за растеж срещу придобиване на дялово участие), се инвестира най-често под формата на дялово участие (equity investments) срещу отстъпване на миноритарен дял от капитал, или чрез конвертируем заем (convertible note / SAFE), при който предоставеният ресурс се преобразува в дялове или акции при настъпване на определено бъдещо събитие – обикновено следващ инвестиционен рунд или достигане на конкретна оценка/valuation на компанията).
За по-зрелите компании спектърът от възможности за привличане на външен капитал е още по-широк. Заслужено внимание тук заслужава пазарът за растеж на малки и средни предприятия, създаден и управляван от „Българската фондова борса“ АД (БФБ) – пазар beam – Bulgarian Enterprise Accelerator Market. Макар често да се възприема като подготвителна стъпка преди излизане на основния първичен пазар за публично търгуване на акции, пазар beam всъщност предлага самостоятелни и значителни предимства както за емитентите, така и за инвеститорите. Процедурата за допускане до търговия, изискванията за периодична отчетност, сделките със свързани лица и административната тежест са значително облекчени спрямо основния сегмент на БФБ. Едно от основните улеснения е липсата на необходимост от изготвяне на подробен проспект, одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН). Освен това, с нормативните промени от тази година, прагът за набиране на капитал на пазар beam беше съществено увеличен от 8 на 12 милиона евро без изготвяне на проспект. Постигането на такъв обем финансиране при първоначално листване осигурява на компаниите солидна основа за разрастване, като същевременно повишава техния авторитет, инвеститорски интерес и публичност.
Разбира се, нито листването на пазар beam, нито привличането на дялова инвестиция или конвертируем заем са бързи или прости процеси. Всяко дружество, което се стреми към привличане на капитал, трябва да разполага с ясна и дългосрочна визия за своето развитие. Изключително важно е да се отчитат и структурните промени, които настъпват в компанията – не само в нейната акционерна структура и капитал, но и в организационен, административен и корпоративен аспект. Това включва преформулиране на процесите по вземане на решения, спазване на засилени договорни и регулаторни ангажименти и спазване на добри практики на корпоративно управление.
Преди да направят своя избор, основателите и мениджмънтът следва внимателно да преценят няколко ключови фактора:
- Точния размер на необходимия капитал и неговото целево разпределяне спрямо етапите на растеж;
- Готовността за споделяне на контрола върху дружеството и допускане на нови лица в органите на управление;
- Нужните вътрешни промени в корпоративното управление и отчетността;
- Съответствието на профила и стратегията на инвеститора (или избрания инструмент) с дългосрочната визия и планирания хоризонт за изход (exit strategy) на основателите.
Ето защо, при избора на конкретен модел за набиране на капитал, водещи за компаниите следва да бъдат не само финансовите параметри (размер на инвестицията и последваща капитализация), но и дълбокото разбиране за трансформациите в „живота“ на дружеството. Важно е да се прецени как тези промени се съпоставят с текущата дейност, постигането на стратегическите цели и запазването на контрола върху бизнеса. Всички тези аспекти имат пряко правно отражение, от една страна върху структурата на търговското дружество (включително чрез споразумения между съдружниците – Shareholders’ Agreements), а от друга, върху правилното разходване и ефективната монетизация на привлечения ресурс.
Превеждането на една компания през цялостния инвестиционен цикъл – от първоначалното решение за необходимост от капитал, през избора на подходящ инструмент, структурирането на преговорите с инвеститори (или подготовката за пазар beam), извършването на правен и финансов анализ (due diligence), до договарянето на параметрите, изпълнението на предварителните условия (conditions precedent/pre-closing conditions) и подписването на инвестиционната документация – изисква синергия и задълбочена екипна работа между основателите и техните правни и финансови консултанти.
Въпреки че този тип финансиране попада в категорията на рисковия капитал (venture capital investments), прецизното структуриране на сделката и балансираното уреждане на отношенията между основатели и инвеститори още в самото начало са ключовата гаранция за трансформирането високорисковата инвестиция в печеливш и за двете страни партньорски проект. А защо не и за раждането на следващия еднорог.
В следващите материали предстои да разгледаме в детайли спецификите, предимствата и разликите между отделните видове дялови инвестиции. В самостоятелна статия ще ви запознаем и с актуалните тенденции на пазар beam, както и с успехите на българските компании, чиито акции се търгуват на него.
0