Публикации маркирани с ‘CSRD’

След официалното приемане от страна на Европейската комисия (“ЕК”) на Европейските стандарти за отчитане на устойчивост (“ESRS”), изглежда че голяма част от практическите въпроси, които се коментираха сред бизнеса и обществеността получиха отговори или поне по-конкретни насоки за разбирането на процесите по оповестяване във връзка с устойчивостта. ESRS бяха приети в съответствие с Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (“CSRD”). Като позитивна проява се прие и фактът, че ЕК реши да намали обема от задължителните за оповестяване данни от страна на задължените лица по Директивата спрямо първоначалните проекти. ЕК аргументира смисъла на промените в сравнение с първоначалните проекти, с желанието да се гарантира, че стандартите са пропорционални, без да подкопават постигането на целите на заложената политиката.

На практика действащите стандарти за отчитане на устойчивост (“ESRS”) са разделени в 12 групи. Част от тях са определени като общи стандарти (“Cross-cutting”), а останалите са разпределени в съответните категории – Екологични, социални и управленските показатели (от английски Environment, Social and Governance), а именно:

За всеки от стандартите се предвиждат конкретни изисквания за оповестяване, които трябва да бъдат съблюдавани от дружествата при дефиниране на информацията и изготвяне на своите отчети.

Важна особеност е, че стандартите предвиждат оповестяването в много от областите да се извършва, ако задълженото лице прецени, че те са съществени за неговия бизнес. ESRS 1 и ESRS 2 определят общи принципи, които да се прилагат при отчитането и уточняват съществена информация, която трябва да бъде оповестена, независимо кой въпрос за устойчивост се разглежда. Останалите стандарти и отделните изисквания за оповестяване подлежат на индивидуална “оценка на съществеността” от всяко конкретно дружество. Това означава, че предприяте може да оповестява само относима информация и може да пропусне всяка информация, която не е определило като релевантна за съответния бизнес модел и дейност. Тази възможност обаче не следва да се възприема като генерална и позволяваща произволно спестяване на информация.

При извършването на своята индивидуална оценка на материалността е важно дружествата да съобразяват определената от CSRD „перспектива на двойната същественост”, в която рисковете за предприятието и въздействието на предприятието представляват две отделни линии. Това означава, че от предприятията се изисква да могат да се отчитат за въздействията на неговите дейности върху хората и околната среда, както и за това как въпросите на устойчивостта засягат предприятието (създаване на рискове или нови възможности).

Друга съществена промяна, която беше предприета от ЕК в унисон с прокламираното намаляване на административната тежест, е доразвитото поетапно въвеждане на редица от задълженията за оповестяване. Освен диференцирания подход от кога новите задължения влизат в сила за различните видове предприятия, ЕК предвиди възможност за отлагане на отчитането за част от информацията. Така спрямо различните стандарти и за отделните изисквания за оповестявания към тях, бяха въведени множество конкретни критерии, при които отделни дружества могат да пропуснат оповестяването на определена информация  през първата или първите три години на изготвяне на отчет за устойчивостта. В някои случаи става дума за очаквани финансови последици от рискове свързани с климата или замърсявания, а в други данни свързани с персонала, емисии парникови газове и др. Дружествата ще трябва внимателно да преценят доколко неотчитането на конкретна информация е допустимо в техния конкретен случай без това да води до неизпълнение на задължения.

По своята същност приетите към момента стандарти са от групите на общите и тематичните (междусекторни) стандарти. Те са независещи от конкретния сектор, което означава, че се прилагат за всички предприятия без значение в кой сектор или в кои сектори осъществява икономическа дейност. Предстои тепърва разработването и конкретизирането и на секторни стандарти като следваща стъпка в цялостната концепция за осигуряване на рамка по отношение на надеждно оповестяване на нефинансова информация от дружествата във връзка с устойчивостта на техния бизнес.

С приемането на Европейските стандарти за отчитане на устойчивост се внася така необходимият единен подход към докладването и отчитането във връзка с устойчивостта на предприятията по основните направления на отговорното бизнес поведение. Наближаващият момент, в който за различните дружества ще стане задължително отчитането по ESRS, предполага своевременно започване с индивидуалния анализ от страна на всяко дружество. Дори и на пръв поглед да изглежда, че дружество няма да бъде засегнато от новите правила, с голяма доза вероятност, то също ще се сблъска с новите изисквания в качеството си на доставчик, клиент или подизпълнител на друго дружество, което следва да прилага новите правила за докладване.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговско и финансово право. Практиката ни е насочена, както към консултиране и оптимизиране на търговската дейност и осигуряване на съответствие с промените в законодателството, така и към предоставяне на цялостно съдействие и процесуално представителство. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.