На фокус

Министерството на правосъдието (МП) представи през май 2025 г. за обществено обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Към настоящия момент законопроектът е внесен за разглеждане и гласуване в Народното събрание.

Предвиждат се съществени промени в Закона, включително в наименованието му, както и съществени негови разпоредби, които според вносителите са свързани с ниски нива на доверие към някои арбитражни съдилища, зачестилите злоупотреби при използването на този несъдебен способ за решаване на спорове, както и намаляване на броя производства, разглеждани от арбитражи в страната. За преодоляване на тези негативи са заложени редица промени, които целят укрепване на правната сигурност и доверието в арбитража.

Като част от мерките за превенция срещу злоупотреби чрез арбитражните съдилища, както и за осъвременяване на това производство, са предложени следните по-важни изменения:

1. Промяна на наименованието на закона на Закон за арбитража, което да отговаря на действителното съдържание на закона. При приемането на ЗМТА през 1988 г., той е създаден да се прилага по отношение на международен търговски арбитраж, възникнал при спор във външнотърговски отношения. С допълнение прието през 1993 г., приложното поле на закона е разширено, като това производство е започнало да се прилага и при арбитраж със страни с местожителство и седалище в Република България. Предвид това положение, с предложеното изменение на наименованието на закона ще се постигне съответствие с действителното правно и фактическо положение. Уредбата за прилагане на международен арбитраж в рамките на страната ще остане част от обхвата на закона.
2. Предвижда се създаване на регистър на арбитражите към Министерство на правосъдието, който да съдържа информация относно постоянни институции, осъществяващи арбитражна дейност със седалище в страната, както и относно производствата, образувани пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. За да осъществява легитимно своята дейност, конкретния арбитраж и арбитър задължително следва да бъдат вписани във водения от МП регистър. В допълнение се забранява създаването на вътрешни арбитражи за конкретни случаи (ad hoc), а споразуменията за такъв арбитраж се прекратяват, освен по отношение на международния арбитраж.

Липсата на ясен контрол и средства за осъществяването му по отношение на арбитражните институции до момента е проявило единствено негативи за този извънсъдебен способ за решаване на спорове. Предвид това, ясното посочване на МП като отговорна институция, която да следи за спазването на законовите правила от ангажираните с арбитража страни следва да бъде положително подкрепено.

По отношение на предвижданото премахване на възможността да се създават вътрешни арбитражи за определени случая (ad hoc) следва да се отбележат възможни негативни рискове. Такава промяна е равнозначна на пренебрегване на предварително установената воля на страните по дадено съглашение, включително и неотчитането на тяхното желание да възложат спора на лице към което могат да имат голямо доверие (надхвърлящо това към постоянните арбитражи).

3. Законопроектът съдържа предложения за допълване на разпоредбите за нищожност, отмяна и спиране на изпълнението като възможна обезпечителна мярка на предявените искове. Предвижда се арбитражното решение да бъде отменяно, когато противоречи на обществения ред, установен в страната. Върховния касационен съд (ВКС) ще може да отмени решението като последиците от това са връщане за ново разглеждане на делото от арбитража. Въвежда се и допълнително основание за отмяна на постановено решение от арбитраж – в случаите, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, свидетелски показания, и заключение на вещо лице, върху което е основано решението, включително и при извършено престъпно действие от страна по делото или от член на състава на арбитража или негов служител.

Друга важно изменение е предвидено по отношение на основанията за нищожност на арбитражното решение. За нищожно ще се обявява решение, което е постановено по неарбитрируем спор и когато то е постановено от арбитраж или арбитър, които не са вписани в новосъздадения регистър. Тази нищожност може да бъде прогласена от ВКС по иск на някоя от страните или техните правоприемници. Законопроектът отива дори още по-далеч като предвижда възможност ВКС служебно да обяви нищожност на решението, когато е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение на друго основание.

4. Намалят се държавните такси за защита правата на страните срещу арбитражно решение при предявен иск пред ВКС.
5. От изключителна важност е предвижданото нововъведение, ВКС да може да спре изпълнението на арбитражното решение без страната, завела иска, да внася обезпечение за това и при налични убедителни писмени доказателства за наличие на основания за отмяна на решението.
6. Съществени ще бъдат и промените, свързани с назначаването на арбитри при международен арбитраж, връчването на книжа до страните и последиците при неуспешното им достигане до знанието на страните. За надлежното получаване на редица съдебни книжа от ответника ще бъде необходимо те да се връчват чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, в случаите когато не е било успешно връчването им чрез поща или куриер. По отношение на физическите лица, които не са търговци, няма да бъдат прилагани правилата за възприемане на надлежно връчване, когато на лицето не са могли да бъдат връчени книжата при няколко извършени опита. Ако връчването остане невъзможно, ищецът ще може да предяви иска си пред държавен съд.

В заключение може да се направи кратък извод, че част от съществените промени, предложени от МП и разгледани по-горе, се очаква да имат по-скоро положително въздействие по отношение на производствата пред арбитражните съдилища. Във всеки случай положителна е нагласата за извършване на промени, които да върнат доверието на обществото в арбитража – легитимен способ за по-бързо и по-евтино разрешаване на спорове.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат опит пред различни местни и международни арбитражни съдилища, включително и членове на екипа вписани като арбитри към утвърдени арбитражни съдилища.  В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които проектозакона урежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с нас на https://murgova.com/

Ключовата роля на международния транспорт в днешната бизнес реалност определя и решаващото значение всяка страна по транспортни договори да познава своите права и задължения съгласно Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, известна като ЧМР или CMR (за краткост тук ,,Конвенцията“). По същността си международен договор, Конвенцията е създадена през 1956 година в рамките на Европейската икономическа комисия към ООН при участието на Международния институт за уеднаквяване на частното право (UNIDROIT), Международната търговска камара (ICC) и Международната търговска организация (IRU). Въпреки дългата си история, тя е най-младата сред конвенциите, които уреждат въпросите с международния транспорт.

Множество са аспектите на Конвенцията, които могат да бъдат анализирани, но централно място заемат въпросите кога договорът за международен превоз на стоки се счита за сключен и какво е значението на международната товарителница.

Начинът, по който се сключва договорът за превоз по Конвенцията, не е предмет на изрична разпоредба. Поради това и практиката на държавите, ратифицирали Конвенцията, се различава. Върховният касационен съд на Република България (ВКС) например е приел, че този договор е реален, тоест освен съглашението между страните е необходимо и реалното предаване на товара, за да се счита договорът за сключен. Това виждане не се споделя изцяло в международен план. В Германия и Нидерландия се е наложил възгледът, че за сключване на договора е достатъчно само съглашението на страните. Разбирането си те подкрепят с чл. 9, ал. 1 от Конвенцията, която прави разлика между сключването на договора и предаването на товара. Особено виждане имат съдилищата на Италия. Те прилагат правилата на Конвенцията, само ако това е вписано в товарителницата или ако и двете страни се позовават на нея. Въпреки тези различния, консенсус в сравнителноправен аспект е налице относно въпроса, че договорът се счита са сключен и тогава, когато не е издадена товарителница. Това следва от изричното разпореждане в чл. 4, ал. 2 от Конвенцията, съгласно който липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора. Въпреки това, нейното значение в практиката е голямо, защото с нея се установява сключеният договор.

Съгласно Конвенцията именно с товарителницата са свързани и редица права, които има изпращачът по договора за  превоз. Например съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията, изпращачът има право да получи екземпляр от товарителницата. Това се обуславя от нейното централно значение като документ, с който се доказва сключеният договор за международен превоз на стоки и неговите особености.

На следващо място – следва да се отбележи правната възможност, произтичаща от пропуски в попълването на задължителните реквизити на товарителницата. При тази хипотеза превозвачът е отговорен за всички разходи и щети, които би понесъл имащият права върху стоката. Това следва от чл. 7, ал. 3 от Конвенцията. Ако спорът се разглежда от български съдилища, това няма да има голямо отражение върху изхода от спора. Не е така, ако спорът се решава от съдилища на държава, която не е член на Конвенцията, както и от съдилищата на Италия. Както беше посочено, в Италия предпоставка за прилагането ѝ е това да бъде вписано изрично в товарителницата. Ако в договора изрично е уговорена подсъдност в Италия или ако мястото на приемане на стоката е в Италия, тази особеност трябва да се има предвид.

Редица от правата на изпращача са свързани с особеностите и рисковете на самия транспорт. Член 12, ал. 1 от Конвенцията урежда правото на изпращача да се разпорежда със стоката. Правото на разпореждане преминава у получателя, когато вторият екземпляр на товарителницата му бъде предаден. Същото важи и от момента на съставяне на товарителницата, ако за това има бележка от изпращача върху тази товарителница. Това право е особено важно в случаите, когато изпълнението на договора стане невъзможно преди пристигане на стоката в предвиденото за доставянето ѝ място. Тогава превозвачът е длъжен съгласно чл. 14, ал. 1 от Конвенцията да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката.

Друг важен аспект е отговорността на превозвача по чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за цялостната или частичната липса или повреда на стоката, както и за забавата при доставянето ѝ. Когато изпращачът е правоимащ по смисъла на чл. 12, то това обезщетение се дължи на него. Отговорността на превозвача се ограничава съгласно чл. 17, ал. 2 от Конвенцията, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на изпращача, на негови нареждания, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Доказването на тези обстоятелства е обаче съгласно чл. 18, ал. 1 от Конвенцията е в тежест на превозвача, с което е в интерес на изпращача, защото увеличава шансовете му при съдебен спор.

В обобщение може да се каже, че когато договорът за превоз е подчинен на Конвенцията, товарителницата има съществено значение. За да предотвратят нежелани плащания, страните по договора не следва да гледат на този документ просто като на една формалност. Тя не трябва да се попълва с лека ръка, а с ясното съзнание за нейното значение.

В бъдеще тези процеси би следвало да се улеснят от въвеждането на електронна товарителница в ЕС и в България, съгласно Протокол № 2 към Конвенцията, който е ратифициран в България през 2010 година. Това ще промени само формата, докато съдържанието и значението на товарителницата ще останат непокътнати. Едни от положителните ефекти от въвеждането на електронната товарителница ще бъдат намаляване на разходите, свързани с предоставянето на товарителницата и намаляване на случаите на пропуски в различните реквизити на документа.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богата успешна експертиза и практически опит при уреждане на отношения в сферата на международния транспорт, на претенции при превоз и зашита интересите на превозвачи и изпращачи на стоки и товари. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите от екипа ни чрез www.murgova.com  или на office@murgova.com 

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „Tвоят БИЗНЕС“

*Image by www.freepik.com 

Представете си, че имате бизнес идея, която искате да развиете. Създали сте план за действие, намерили сте инвеститори, потенциални клиенти, сигурен и отдаден екип. Заедно сте създали концепция и визия, която искате да е разпознаваема и затова сте отделили време и ресурси, за създаване на подходящото лого и име, за да регистрирате търговска марка и да защитите правата си. Преминавате през промени и допълнения, и накрая пускате заявката си за регистрация, доволни в бъдещето развитие на бизнеса ви.

Тогава получавате съобщение за подадена опозиция срещу вашата търговска марка.

Какво правите тогава? Пропуснали ли сте важна стъпка? Ще можете ли да продължите бизнеса си, така както сте го визуализирали? Какъв е планът? ….

Това са множество въпроси, които могат да възникнат за всеки бизнес, който е искал да защити правата си на интелектуална собственост, но опозицията на трето лице, с предхождащи го права, го възпира.

В тази статия ще ви запознаем с основните характеристики, етапи на опозицията срещу ТМ, но и със стратегии и насоки за ефективно и бързо преодоляване на пречката.

Периодът за опозиция представлява гарантирания от всяка организация за защита на ИС период, в който всяко лице, може да подаде опозиция като форма на възражение срещу регистрацията на търговска марка, нарушаваща правата му поради сходство или идентичност на двете марки.  За Офиса на ЕС за интелектуална собственост този период е 3 месеца, като Патентното ведомство, отговарящо за националните търговски марки също възприема този срок.

Три месечният срок започва да тече от датата на публикуване на заявлението за регистрация в официалния бюлетин на Европейския офис.

При постъпването на опозиция, важна особеност е, че опозицията по начало се основава на субективната преценка на трети лица – притежаващи регистрирана търговска марка/марки, които са счели, че биха били афектирани, поради сходство с вашата заявка за ТМ. Офисът има основно административна функция и няма правото да подава опозиции.

Това означава, че се предоставя възможност за страните да уредят помежду си предявените претенции, което е желаният резултат за Офиса, а при невъзможност за такова споразумение – се стига до участие на компетентни органи, разглеждащи спора по същество.

Опозицията не е гаранция за възпиране на вашата регистрация, но ако е подадена може да трае до 2 години, през които вие няма да имате регистрирана ТМ и ще трябва да водите преговори с притежател на такава, който счита, че вие нарушавате неговите права.

Това е пречка, която с информация за процедурата, добро планиране и работа с юридически подготвен екип, може да бъде преодоляна.

Производството по опозиция пред Европейския офис за ИС е подробно уредено и описано в Регламента за европейска ТМ, както и в Насоките на Офиса за ТМ и включва следните етапи:

Етап 1 – Одобрена и публикувана заявка за регистрация на ТМ

Необходимо условие за влизане в периода на опозиция е одобрението на заявката за нова ТМ, от Европейския офис за интелектуална собственост.

Етап 2 – Известие за възражение

В случай, че от трето лице, с вече съществуващи права, срещу заявката ви за марка бъде подадено възражение, Офисът ще извести за опозицията.

От тук започва период, в които свободно може като заявител, да се свържете с направилия опозицията и да започнете разговори за същността на съмненията му за сходство, както и преговори за последващите стъпки.

Етап 3 – Проверка за допустимост

След като се получи възражението, Офисът започва упоменатата вече формална проверка на опозицията.

Първоначалната проверка е въз основа наличие на платена административна, без която възражението се счита за неподадено.

При установено плащане, Офисът продължава да проверява допустимостта на опозицията, на база абсолютни и относителни недостатъци, тоест такива, които не могат или могат да бъдат отстранени след изтичането на срока за подаване на опозиции.

Спазването на условията за допустимост на опозицията, както и самото пускане, са изцяло отговорност на притежаващия по-старите права върху обект на интелектуална собственост и никакви съобщения не се изпращат, за да бъде уведомяван за недостатъци.

Етап 4 – „Период на охлаждане“

В случай, че опозицията бъде призната за допустима, Офисът изпраща уведомление и до двете страните за това.

С това съобщение започва така нареченият „период на охлаждане“. Целта на този период е оптимална ефективност, процесуална и финансова икономия.

Страните се насърчават да преговарят за споразумение, за да достигнат до решение по взаимно съгласие, като в допълнение, ако са изпълнени определени условия, таксата за възражение ще бъде възстановена на подалия опозицията.

Този период трае два месеца след уведомлението за допустимост, като може да бъде удължен еднократно с 22 месеца и съответно да продължи общо до 24 месеца.

Това е етап с голяма важност, защото може с подходяща подготовка, стратегия, изготвена на база обстоен анализ на елементите на опозицията и разбира се, чрез екип с богат юридически опит, да се избегнат продължителни преговори, а да се достигне до оптимален резултат, в най-кратък срок.

Етап 5 – Състезателната част на производството

До този етап би се достигнало, в случай, че преговорите в периода на охлаждане не са били успешни. Това е факултативния начин за достигане на края на производството за опозиция, чрез прякото участие на Офиса.

По време на състезателната част на производството, на подалия опозицията се дават още два месеца, за да представи всички необходими и важни според него, доказателства и становища, с които да защити своята позиция. След изтичането на този период, същата възможност се дава и на заявителя на новата ТМ.

Тук се дава и допълнителна възможност за заявителя, а именно да подаде искане до опонента за доказателство за използване на ТМ, с което да изиска да докаже, че всички по-ранни марки, регистрирани за повече от 5 години, са били реално използвани и съответно има основание и правен интерес от опозиция.

Етап 6 – Решение

При подаване на всички становища от страните и при изтичане на сроковете, състезателната част се прекратява и се стига до последния етап – финалното решение на спора.

Офисът прави преценка на база критерии за сходство и анализ на предоставените доказателства, както и обследване на таргетираните клиенти и развитието на пазара. С това се цели адекватно и справедливо решение, дали по-ранните права върху вече регистрирана ТМ имат предимство и дали заявката трябва да бъде отхвърлена за всички, за някои от стоките и услугите или опозицията да не бъде уважена.

Видно от продължителната и комплексна процедура на производството по опозиции на ТМ, е необходимо, ако сте в такава ситуация да имате подготвен екип зад себе си.

Основните стратегии и насоки, които сме използвали и са се доказали като успешни в нашия опит, могат да бъдат обобщени по следния начин:

1. Провеждане на задълбочено проучване на търговската марка на опонента
2. Обстоен преглед и анализ на всички негови изисквания и важни елементи на опозицията
3. Консултация с правни експерти в областта на алтернативно разрешаване на спорове
4. Прояваване на проактивност в комуникацията с представляващите опонента
5. Поддържане на тон в комуникацията, който да декларира вашите изисквания и граници, но и да оставате отворени за преговори и компромиси
6. Обмислен и стратегически подход, вземане на решения и предприемане на действия, след анализ на ситуацията, без прибързаност и емоционалност

Глобализацията и плановете за разрастване на бизнесите в днешния свят, създават нужда от защита на авторски права и права на ИС, и на европейско или международно ниво. Това предполага една по-задълбочена стратегия, при избора на характеристиките на ТМ, което включва разбиране на световните пазари, както и познаване на особености, знаци и елементи от други култури и езици.

При подготовката за регистрация и избора на вашата марка е задължително да се обмисли, дали тя няма да наруши определени правила, тоест да не бъде сходна с марка на ваш конкурент, да не бъде твърде обща и да липсва елемент на уникалност, който се свързва с различието между предлаганите стоки и услуги от вас, и от други лица.

Поради тези причини ние винаги препоръчваме, т.н. предварително проучване за търговски марки. Това дава шанс да се направи първоначална обща картина на възможните бъдещи претенции от трети лица, притежаващи регистрирани ТМ и съответно да се завиши защитата ви от възможни опозиции, още преди заявката ви да е била публикувана.

Нашият дългогодишен и разностранен опит в сферата на защитата на интелектуалната собственост, е показал, че поради спецификите в процедурата по регистрация на търговска марка и най-вече процедурата при опозиция, за препоръчване е да имате предварителна защита и подготовка, която да се основава на екип от професионалисти, за да имате възможно най-добри шансове за успешна регистрация и развитие на вашия бизнес.

Ние от АДД Мургова и Партньори имаме богат опит при консултиране, съдействие и оказване на правна помощ на клиентите, които искат да защитят интелектуалната си собственост, под формата на търговска марка, включително при защитата и разрешаването на спорове за обекти на ИС, воденето на преговори и консултиране при всяка една стъпка от процедурата по успешна регистрация на ТМ.

Ако искате да научите повече за това какви са специфичните възможностите за вас и да подсигурите защита за вашите обекти на ИС, не се колебайте да ни потърсите на имейл office@murgova.com.

В последните години сме свидетели на значителна динамика в световните миграционните процеси. Набиращите скорост международни компании, които работят на българския пазар на труда създадоха условия все повече чужденци да търсят реализация в България, а недостигът на квалифицирана работна ръка накара работодателите да привличат подходящи кадри от чужбина. С присъединяването на България към Европейския Съюз пред гражданите на съюза се даде възможност на облекчен достъп до българския пазар на труда и равно третиране на гражданите на друга държава – членка на ЕС, но за гражданите на трети държави все още са налице определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда.

В зависимост от заетостта, която желаят да упражняват работниците-граждани на трети държави на територията на страната са предвидени различни режими и процедури за достъп до пазара на труда. Регулациите се изменят и осъвременяват периодично с цел да отговарят в най-пълна степен на развитието на обществените отношения и изисквания.

В зависимост от вида процедура, Дирекция „Миграция“ издава разрешение за достъп до пазара на труда, а в други случаи се прилага по-облекчен режим на регистрация.

Процедурите, които дават право на гражданите на трети държави да имат достъп до българския пазар на труда и въз основа на които се иска разрешение от Дирекция „Миграция“  са следните:

• Упражняване на трудова заетост във връзка с издаване на “Единно разрешение за пребиваване и работа”– Този вид разрешение се издава на граждани на трети държави, които ще бъдат наети на работа от български работодател. Разрешението се предоставя за срок до 3 години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Не се изисква чужденецът с разрешено право на пребиваване в страната при първоначално кандидатстване и при последващо да е извън територията на Република България.
• Висококвалифицирана заетост на чужденец във връзка с издаване на “Синя карта на ЕС”– Тази процедура е подходяща за висококвалифицирани граждани на трети държави, наети от български работодател за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение. Следва да се знае, че достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство, като чужденецът следва да притежава и докаже необходимата за съответната работа компетентност. Разрешението се предоставя за срока на трудовия договор с чужденеца, който не трябва да бъде по-кратък от 24 месеца, а максималният срок е 5 години. След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си като подаде уведомление до дирекция „Миграция“ от новия работодател.
• Сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца –Този вид разрешение се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел сезонна работа при български работодател от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. Чужденецът може да продължи да работи при същия работодател или да го смени за срока на действие на новия трудов договор, но за не повече от 180 дни последователно в рамките на всеки 12 месеца от първоначалната регистрация, без да се налага да напуска територията на страната. Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности в съответствие със Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, като в него са включени два сектора: селско, горско и рибно стопанство; хотелиерство и ресторантьорство. Работодателите е добре да знаят, че са задължени да покрият за своя сметка транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България и обратно, както и разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник.
• Вътрешнокорпоративен трансфер на служители– Това разрешение се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване за целите на вътрешнокорпоративен трансфер. При тази процедура се изисква изпращащото и приемащото предприятие да принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия. Необходимо е служителят да има наличието на трудов стаж от 12 месеца, положен в дружеството – изпращач без прекъсване, непосредствено преди датата на подаване на заявлението за разрешение за работа. Разрешението се издава за срок от 1 година, като има възможност да се подновява. В случай че, срокът на трудовия договор е по-кратък от 1 година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Предвидена е и възможност срокът на валидност на разрешението да бъде удължаван. Чужденецът трябва да притежава необходимите професионален опит и квалификация, както и да продължи да работи в изпращащото предприятие, установено в третата държава, след срока на трансфера.
• „Разрешение за работа” на командировани работници-граждани на трети държави– Този тип разрешение се издава на работник, гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на Република България, с работодател, чието седалище е на територията на друга държава – членка на ЕС или на трета държава. Между чуждестранния работодател и българския следва да е сключен договор за предоставяне на работната ръка. Тук е важно да се знае, че изплащането на трудовото възнаграждение и покриване на разходите за социално осигуряване и здравна застраховка на командирования се поемат изцяло от чуждестранния работодател. Срокът на разрешението e до 12 месеца, като ако възникне необходимост периодът на командироването да продължи повече, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, може да поиска от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ периодът да бъде удължен за срок, не по-дълъг от 18 месеца.

За избор на подходяща процедура за достъп до пазара на труда на чужденци и съдействие по кандидатстването пред Дирекция „Миграция“, препоръчваме да се обърнете към опитен адвокат с експертен опит в областта на трудовото и миграционно право. Всяка една от процедурите изисква набор от документи, който е специфичен по съдържание и следва да бъде внимателно изготвен и съобразен със закона и допълнителните нормативни актове.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богата успешна експертиза и практически опит при издаване на разрешение за достъп до пазара на труда на чужденци, граждани на трети държави. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите чрез www.murgova.com