На фокус

Министерството на правосъдието (МП) отново публикува за обществено обсъждане промени в Правилника за вписванията (ПВ), с които се предвижда нов по-стриктен контрол за получаването на преписи и преписи извлечения от вписани актове в Агенция по вписванията, касаещи чужди имоти от тези на заявителя. Въпреки че предварителната оценка на МП е да се стигне до намаляване на имотните измами и да се редуцира прекалената свобода при издаване на незаверени преписи от актове, значителна част от бизнеса и юридическата общност не гледат със същото позитивно отношение на предвижданите промени.

От мотивите на проектоизмененията става ясно, че определеният като „свободен“ достъп до книгите по вписванията (и актовете, подлежащи на вписване), който над 20 години не е ограничаван значително, към момента вече не изпълнявал функциите си по гарантиране на информираността на лицата, заинтересовани при придобиване на вещни права върху недвижими имоти или имащи друг интерес при получаване на информация, касаеща имотите. В частност, според оценката на Министерство на правосъдието, умножилите се имотни измами в последните години са ясен знак, че прекалено голямата публичност на вписаните актове в Агенция по вписванията създава предпоставки за злоупотреба. В тази връзка се предлагат сериозни ограничения, касаещи субектите, които могат да получават такава информация и преписи от книжа, както и се лимитира цялостни достъп при получаването им, който за значителна група от субекти ще се случва при доказан интерес.

Следва да припомним, че това е вторият опит на Министерство на правосъдието да ограничи достъпа за получаване на преписи от актове, вписани в службите по вписванията в страната. В първоначалният проект, споделен с обществеността през месец август на 2025 г., беше дадено предложение незаверени преписи от чужд акт да могат да се издават само на адвокати и нотариуси. След сериозен отпор от страна на адвокати, правозащитници, банки и брокери, към днешна дата МП отново прави предложения за ограничаване достъпа до преписи от актове, които обаче може да се определят като смекчени, въпреки че в сравнително-правен аспект те отново са сериозно отстъпване от свободния достъп до документи за правото на собственост.

С настоящите изменения в Правилника за вписвания е предвидено ограничение на лицата, които ще могат да искат издаване незаверени преписи и препис-извлечения. Страните, за които се касае искането, техни правоприемници и пълномощници, нотариуси и техни служители, адвокати, частни съдебни изпълнители, органи на съда и прокуратурата, както и предвидени със закон органи ще имат безпрепятствена възможност да искат и получават всякакъв вид преписи.

За всички останали лица, извън посочените по-горе, предоставянето на незаверени преписи и препис-извлечения от вписани актове е поставено в зависимост от доказването на правен интерес. Въз основа на посочените от заявителя обстоятелства и представените от него документи, единствено съдията по вписванията ще преценява наличието или липсата на правен интерес за всеки конкретен случай.

Наличието на интерес ще се преценява индивидуално за всеки случая от длъжностните лица по вписванията въз основа на посочените от заявителя обстоятелства и представените от него документи. Общото положение предвидено с измененията е, че заявителят на препис от акт ще следва изрично да посочи целта за която се иска издаването на препис и в полза на кое лице е направено искането. В проекта за изменение на ПВ са посочени лицата, които могат да искат издаване на преписи, както и какви документи следва да представят за доказване на правния интерес, а именно:

• купувач по сделка за недвижим имот и/или лице което води преговори от негово име ще следва да представи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, кореспонденция или друг документ удостоверяващ воденето на преговори;
• лице, което осъществява посреднически услуги за придобиване на недвижим имот (брокер), ще следва да представя при заявяването договор с възложителя на услугата или друг документ удостоверяващ представителните му права;
• юрисконсултите в ЮЛ, което по занятие извършва сделки с недвижими имоти, вкл. учредяване на ипотеки за обезпечаване на вземания (банки, финансови институции и други) ще получават исканите преписи с пълномощно, с предвидени изрични права за извършване на тази услуга;
• други изрично посочени лица

В частичната предварителна оценка, публикувана от МП е дадена положителна оценка на предложенията. Вносителят, счита че измененията ще осигурят ефективна възможност  на всеки притежател на вещни права върху недвижим имот да направи самостоятелно справка за него без нуждата от услугите на нотариус или адвокат. При искане на заявителя да получи препис от акт за чужд имот, същото можело да се осъществи доказвайки правен интерес или чрез самия собственик на недвижимия имот.

Както вече беше посочено, тези мотиви на МП, макар и частично изменени от предходното предложение през същата година, са сериозно критикувани от юридическите и бизнес средите, които често имат необходимост от свободен достъп до данните и актовете вписани в Агенция по вписванията. Един от основните аргументи против ограничаването на свободата за получаване на преписи (заверени, но най-вече незаверени) е възможността да проявяване на субективизъм при анализа за наличие на правен интерес от издаване на препис от акт. Друго притеснително обстоятелство е все още непълната законова регламентация кои са другите изброени документи и/или кореспонденции, които в случая на представяне ще дават възможност на заявителя на получи преписи.

Предвижданите сериозни ограничения на лицата и основанията, въз основа на които ще се допуска издаването на заверени и незаверени преписи от актове, вписани в Агенция по вписване, би създало сериозни затруднения и при обезпечението на искове по реда на ГПК. В тези производства една съществена част от предварителното изготвяне на молба за обезпечение на иска е проучването на имотното и имуществено състояние на длъжника. В случая тази възможност ще бъде предоставена само на адвокати или нотариуси и няма да е възможно да бъде извършвана от други лица.

Сериозни са и критиките от юридическите среди за това, че по този начин макар и с представена като добронамерена цел се ограничават правата на купувачи да проучат имотите, които желаят да закупят, което има противна на обявената цел да избегне имотните измами.

Допълнително, в проекта за изменение е предложено да се осигури на възможност за всички лица, които имат вещни права върху недвижим имот да имат възможността да използват специализирана услуга от Агенцията по вписванията за автоматизиран достъп до информация (електронно известяване) за извършени от трети лица справки и издадени преписи и препис-извлечения от вписани актове, отбелязвания или заличавания по книгите за вписване или от партидите им. С това нововъведение се предлага всеки титуляр на вещни права върху недвижим имот в във всеки момент да може да получи информация дали е извършена справка или е предоставен препис или препис-извлечение от акт, отнасящ се за негов имот.

Макар и на пръв поглед това да изглежда като удачно предложение, при което всеки притежател на право на собственост ще може да следи кой и защо е търсил информация за имота му, същото крие рискове. Последните отново са свързани с обезпечителното производство, целящо защита на процесуални права на кредиторите. Така, когато един длъжник очаква, че срещу него може да се заведе иск, в реално време би се информирал, че се иска информация за имота му, което ще му даде преднина при евентуалното му отчуждаване и ликвидиране на възможността за изпълнение спрямо този имот.

Анализът на направените предложения, както и реакцията на част от бизнеса, юристи и други организации водят до извод, че доброто намерение да се ограничат законовите измами следва да бъде подкрепено, но се изисква да се осъществи без съмнение за ограничаване на правата на гражданите да бъдат осведомени и без да се създават възможности за крайно затруднен достъп до документи и информация, с които се осъществяват сделки или други действия ежедневно. Предвид това дискусията за гарантиране на правото на собственост на всеки гражданите, чрез пресичане на имотната мафия, следва да продължи при равно третиране на други фундаментални права на субектите.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има над 25 години опит в извършване на сделки с недвижими имоти, проучване на тежести върху имоти, както и процесуално представително в обезпечителни производства и дела по защита на права на собственост върху недвижими имоти. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Предвид предстоящото въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2026 г. за търговците възникват редица административни и правни задължения по привеждане на бизнеса им в съответствие с новата валута в страната. Част от предстоящите задължения за търговските дружества е осъществяването на посочените в Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) действия по изменение на основните дружествени документи в съответствие с превалутирането на капитала и запазването на правата на съдружниците и акционерите.

Наред с мерките по двойно посочване на цени на стоки и услуги, привеждането на счетоводството на дружествата в левова и еврова валута, търговците ще следва да извършат и някои съществени промени по своите основни дружествени документи – учредителни актове, дружествени договори и устави. За да бъдат в нормативно съответствие, предприятията ще трябва да предприемат конкретни стъпки за актуализиране на тези документи в определения от закона срок.

Важно за всеки акционер или съдружник в търговско дружество е, че разпоредбите на закона предвиждат пълно запазване на правата им спрямо притежаваните дружествени дялове при превалутирането на капитала от левове в евро. Законът издига общо задължение, съгласно което превалутирането на вписания капитал в дружествените актове следва да става по начин, който да не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и да не води до промени в размера на дяловото им участие в капитала. Допълнителни утежнени правила са създадени за небанковите финансови институции и финансовите посредници.

Промените, които всяко дружество следва за извърши по основните си дружествени корпоративни документи трябва да бъде осъществено от съответните върховни органи на дружеството в рамките на 12 месеца от приемане на еврото (т.е. до 31.12.2026 г.). В този срок обявяването на уставите, респ. дружествените договори, трябва да бъде извършено задължително едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър. За обявяването на дружествени договори и уставите във връзка с посочването на капитала, дяловете и акциите в евро няма да се дължи държавна такса.

Законът не дава яснота какво се случва, ако в посочения период дружеството няма необходимост от подаване на заявление за конкретно вписване, обявяване и заличаване. Предвид приетия дванадесетмесечен срок за представяне на дружествени договор или устав, посочващ капитала, акциите и дружествените дялове в евро, може да се приеме, че такова заявление за вписване на промени трябва да бъде направено самоинициативно от всяко дружество, дори без да се посочват други промени по партидите.

Самият процес на превалутиране на капитала на дружеството и отделните дружествени дялове, които го съставляват, е императивен и не се отличава от общото правило за превалутиране. За удобство и с цел правна сигурност е създадено задължение за Агенция по вписванията служебно да извърши превалутирането на размера на капитала на регистрираните дружества, както и на размера на акциите в деня на въвеждане на еврото. Това обаче не освобождава от задължение дружествата да извършат съответните действия по вписване на промени на дружествените си актове, в които да е посочено изписването на капитала и дружествените дялове в новата валута. За неизпълнението в срок на посочените в закона задължения за привеждане на дружествените актове в съответствие с приетите правила е предвидена глоба в размер между 400 лева и 5 000 лева.

Законът предвижда и облекчен механизъм в случаите при които от превалутирането се получават непълни дялове и акции, които след превалутирането променят стойността си. При акционерните дружества е предвиден изричен механизъм в закона, когато съществува разлика при официалното превалутиране, посочено в закона и прилагането на специалната формула за превалутиране на акции. В тези случай числовата стойностна разлика ще бъде отразявана в счетоводството на дружествата като неразпределена печалба или непокрита загуба от минали години.

Неизяснен от законодателя е въпросът, свързан със закръглянето на дружествените дялове при ООД. Законът не създава изрични правила за превалутиране на дружествени дялове и не препраща към правилата предвидени за акциите в акционерни дружества, което вероятно се дължи на законодателен пропуск. Предвиден е обаче текст, съгласно който при необходимост от запазване на правата на съдружниците във връзка с превалутирането ще бъде възможно увеличаване на капитала в размер до 5% без да е необходимо да се спазва утежнената процедура по увеличаване на капитала, предвидена в Търговския закон. Тоест в случаите, когато превалутирането води до намаляване на стойността на дружествените дялове на съдружниците или прави дяловете непълни, ще бъде възможно увеличаването на капитала с парична вноска и преминаване през облекчена процедура по обявяване на дружествения договор в Търговския регистър,.

Във връзка с приемането на ЗВЕРБ са заложени и нови разпоредби в Търговския закон, свързана с определяне на нови стойности на минималния капитал на търговските дружества, които ще влязат в сила от датата на приемането на еврото в страната. С новите разпоредби на ТЗ, минималната стойност на капитала на акционерното дружество е 25 000 евро. Капиталът на ООД няма да може да бъде под 1 евро, а акциите ще бъдат единствено в евро и евроцентове. Минималната номинална стойност на една акция и един дружествен дял не може да бъде по-малка от един евроцент.

Предвидените задължения в закона изискват от търговските дружества активни действия по:

• извършване на промени по основните дружествени документи на компаниите;
• съобразяване на размера на дяловете и акциите след превалутирането им в контекста на защита интересите на всеки акционер и съдружник;
• точно преизчисляване на дружествените дялове в пълно съответствие с капитала на дружеството;

При извървяване на пътя през промяна на официалната валута в страната, ангажирането на отговорен юридически съветник ще даде сигурност на компаниите да изпълнят новите нормативни изисквания по промяна на дружествени документи, ликвидирайки възможностите за налагане на санкции, както и ще даде на всеки инвеститор, акционер и съдружник сигурност за инвестицията му. Ние от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ вярваме, че предвижданите изменения не се свеждат единствено до осигуряване на нормативно съответствие на дружествени документи, а дават възможност за изграждане на нови бизнес модели за развитие на предприятията.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ осигурява цялостно юридическо корпоративно обслужване на бизнес клиенти, включително всякакви услуги свързани с търговско и дружествено право. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Новия Закон за несъстоятелност на физическите лица – възможности и специфики на производството

В брой 54 на Държавен вестник от 04.07.2025 г. беше обнародван Закона за несъстоятелността на физическите лица (ЗНФЛ), който за първи път у нас създава възможност граждани да бъдат обявени в несъстоятелност и след изчерпаните възможностите за удовлетворяване на кредиторите им да бъдат освободени от натрупаните парични задължения.

Съгласно новоприетия закон, физическите лица ще могат да поискат да бъдат обявени в несъстоятелност, чрез молба до районния съд по настоящият им адрес, ако в продължение на повече от една година не могат да изплатят свои задължения на стойност над десет минимални работни заплати и при условие, че са били добросъвестни при натрупване на задълженията си. Законът изрично изключва приложението му спрямо физически лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, тъй като при тези случаи действат разпоредбите за несъстоятелност, предвидени в Търговския закон.

Страни и изисквания към участниците в производството

Законът набляга на изискването, подаващите молби физически лица да бъдат добросъвестни. Като такива законът определя тази категория длъжници, които са поемали задължения съобразявайки имуществените си възможности и са разходвали наличните си средства без да увреждат кредиторите си. Въпреки изричната регламентация в закона, добросъвестността ще бъде преценявана от съда във всеки отделен случай. Предвидени са и изрични действия на длъжника, преди и по време на производството, които изключват неговата добросъвестност.

Кредиторите в това производство са лицата, които имат вземане към длъжника възникнало преди иницииране на производството, като не се предвижда изискване за вида му. Облекчение за всеки кредитор е, че полученото обезпечение от длъжника преди образуване на производството ще запазва своето обезпечително действие спрямо конкретното имущество на длъжника. Всеки кредитор в производството ще може да упражнява сам правата си в производството, но може да участва и в събранието на кредиторите. Своите вземания кредиторите следва да предявят писмено пред съда, в срок до три месеца от обявяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

След решението за откриване на производството по несъстоятелност ще бъде назначаван синдик, който срещу възнаграждение ще упражнява контрол върху сделките на длъжника, ще издирва и уточнява имуществото му, ще прекратява договори, по които е страна длъжника и ще участва в производствата, по които страна е длъжника.

Развитие на производството и специфични актове и действия в него

Съществено за това ново производство е предвижданата му бързина. Освен съкратени срокове за обжалване и предявяване на вземанията на кредиторите (в сравнение с търговската несъстоятелност), законът предвижда принципно правило за двуинстанционно обжалване на актовете на съда. Обжалването на три инстанции е предвидено като изключение, което се налага по отношение на най-съществените по производството решения и действия. В допълнение всички актове на съда и документи изготвяни от синдика ще бъдат обявявани в специално създаден модул в Регистър по несъстоятелността, до който ще има безплатен публичен достъп.

За да бъде осигурено справедливо обезщетяване на кредиторите по това производство, общото правило (с някои изключения) е, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират всички съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника. Изпълнителните дела касаещи имущество, включено в масата на несъстоятелност също ще бъдат спирани.

Общото събрание на кредиторите ще приема план за погасяване на задълженията на длъжника, който има задължително съдържание, посочено в закона. С него може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на участващите в производството кредитори.

Когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден от съда, длъжникът се обявява в несъстоятелност. С това решение съдът лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряване на установеното и събрано в хода на производството имущество. Половината от стойността на вещи съпружеска имуществена общност (СИО) също ще служи за удовлетворяване на кредиторите.

Приключване на производството и правни последици

Производството по несъстоятелност се прекратява, когато са изплатени задълженията или когато масата на несъстоятелността бъде изчерпана. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, освен в изрично предвидените в закона случаи. Задълженията на неплатежоспособния длъжник за удовлетворяване на вземанията, посочени в приложенията на подадената от него молба за откриване на производството по несъстоятелност, се погасяват с изтичане на тригодишна давност от влизане в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и при спазване на определени в закона условия.

Положително е, че за длъжника по производството съществува възможност във всеки момент да сключи с всички кредитори с приети вземания извънсъдебно писмено споразумение (договор за уреждане на плащане на парични задължения). Ако този договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, но само при липса на оспорени вземания.

Изрично е предвидено, че не подлежат на погасяване задълженията, които са обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора по производството, за глоби, за непозволено увреждане, за издръжка по закон, както и по отношение на задължения възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и задълженията на поръчителите и солидарно задължените с длъжника лица.

Важно е да се отбележи, че молби за обявяване в несъстоятелност ще могат да бъдат подавани от физически лица едва когато бъде създаден новия специален модул за производствата по несъстоятелност на физическите лица в Регистъра по несъстоятелност. Очаквания срок за това е девет месеца след приемането на закона, но точният момент зависи от удостоверяване на годността на новия регистър и въвеждането му в експлоатация от Министъра на правосъдието.

Приемането на Закона за несъстоятелността на физическите лица следва да бъде определено като позитивна мярка за гражданите, техните кредитори и бизнеса. Това законодателно разрешение следва добрите европейски практики по изключване на фигурата на т.нар. „вечен длъжник“, който след изпълняване на законовите изисквания ще има възможността да стане отново активен участник в икономическия живот. От друга страна за кредиторите и бизнеса се създава възможност да получат плащане от длъжниците си в рамките на ясна и предвидима законова процедура. По този начин се смекчава и неблагоприятната перспектива за дългосрочно и непредвидимо събиране на  вземания.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в сферите търговско право, производството по несъстоятелност и процесуалното представителство, включително и представителство по разнообразни граждански дела с предмет имуществени права и задължения на длъжници. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/  

Министерството на правосъдието (МП) представи през май 2025 г. за обществено обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Към настоящия момент законопроектът е внесен за разглеждане и гласуване в Народното събрание.

Предвиждат се съществени промени в Закона, включително в наименованието му, както и съществени негови разпоредби, които според вносителите са свързани с ниски нива на доверие към някои арбитражни съдилища, зачестилите злоупотреби при използването на този несъдебен способ за решаване на спорове, както и намаляване на броя производства, разглеждани от арбитражи в страната. За преодоляване на тези негативи са заложени редица промени, които целят укрепване на правната сигурност и доверието в арбитража.

Като част от мерките за превенция срещу злоупотреби чрез арбитражните съдилища, както и за осъвременяване на това производство, са предложени следните по-важни изменения:

1. Промяна на наименованието на закона на Закон за арбитража, което да отговаря на действителното съдържание на закона. При приемането на ЗМТА през 1988 г., той е създаден да се прилага по отношение на международен търговски арбитраж, възникнал при спор във външнотърговски отношения. С допълнение прието през 1993 г., приложното поле на закона е разширено, като това производство е започнало да се прилага и при арбитраж със страни с местожителство и седалище в Република България. Предвид това положение, с предложеното изменение на наименованието на закона ще се постигне съответствие с действителното правно и фактическо положение. Уредбата за прилагане на международен арбитраж в рамките на страната ще остане част от обхвата на закона.
2. Предвижда се създаване на регистър на арбитражите към Министерство на правосъдието, който да съдържа информация относно постоянни институции, осъществяващи арбитражна дейност със седалище в страната, както и относно производствата, образувани пред постоянна арбитражна институция със седалище в чужбина. За да осъществява легитимно своята дейност, конкретния арбитраж и арбитър задължително следва да бъдат вписани във водения от МП регистър. В допълнение се забранява създаването на вътрешни арбитражи за конкретни случаи (ad hoc), а споразуменията за такъв арбитраж се прекратяват, освен по отношение на международния арбитраж.

Липсата на ясен контрол и средства за осъществяването му по отношение на арбитражните институции до момента е проявило единствено негативи за този извънсъдебен способ за решаване на спорове. Предвид това, ясното посочване на МП като отговорна институция, която да следи за спазването на законовите правила от ангажираните с арбитража страни следва да бъде положително подкрепено.

По отношение на предвижданото премахване на възможността да се създават вътрешни арбитражи за определени случая (ad hoc) следва да се отбележат възможни негативни рискове. Такава промяна е равнозначна на пренебрегване на предварително установената воля на страните по дадено съглашение, включително и неотчитането на тяхното желание да възложат спора на лице към което могат да имат голямо доверие (надхвърлящо това към постоянните арбитражи).

3. Законопроектът съдържа предложения за допълване на разпоредбите за нищожност, отмяна и спиране на изпълнението като възможна обезпечителна мярка на предявените искове. Предвижда се арбитражното решение да бъде отменяно, когато противоречи на обществения ред, установен в страната. Върховния касационен съд (ВКС) ще може да отмени решението като последиците от това са връщане за ново разглеждане на делото от арбитража. Въвежда се и допълнително основание за отмяна на постановено решение от арбитраж – в случаите, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ, свидетелски показания, и заключение на вещо лице, върху което е основано решението, включително и при извършено престъпно действие от страна по делото или от член на състава на арбитража или негов служител.

Друга важно изменение е предвидено по отношение на основанията за нищожност на арбитражното решение. За нищожно ще се обявява решение, което е постановено по неарбитрируем спор и когато то е постановено от арбитраж или арбитър, които не са вписани в новосъздадения регистър. Тази нищожност може да бъде прогласена от ВКС по иск на някоя от страните или техните правоприемници. Законопроектът отива дори още по-далеч като предвижда възможност ВКС служебно да обяви нищожност на решението, когато е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение на друго основание.

4. Намалят се държавните такси за защита правата на страните срещу арбитражно решение при предявен иск пред ВКС.
5. От изключителна важност е предвижданото нововъведение, ВКС да може да спре изпълнението на арбитражното решение без страната, завела иска, да внася обезпечение за това и при налични убедителни писмени доказателства за наличие на основания за отмяна на решението.
6. Съществени ще бъдат и промените, свързани с назначаването на арбитри при международен арбитраж, връчването на книжа до страните и последиците при неуспешното им достигане до знанието на страните. За надлежното получаване на редица съдебни книжа от ответника ще бъде необходимо те да се връчват чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, в случаите когато не е било успешно връчването им чрез поща или куриер. По отношение на физическите лица, които не са търговци, няма да бъдат прилагани правилата за възприемане на надлежно връчване, когато на лицето не са могли да бъдат връчени книжата при няколко извършени опита. Ако връчването остане невъзможно, ищецът ще може да предяви иска си пред държавен съд.

В заключение може да се направи кратък извод, че част от съществените промени, предложени от МП и разгледани по-горе, се очаква да имат по-скоро положително въздействие по отношение на производствата пред арбитражните съдилища. Във всеки случай положителна е нагласата за извършване на промени, които да върнат доверието на обществото в арбитража – легитимен способ за по-бързо и по-евтино разрешаване на спорове.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат опит пред различни местни и международни арбитражни съдилища, включително и членове на екипа вписани като арбитри към утвърдени арбитражни съдилища.  В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които проектозакона урежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с нас на https://murgova.com/

Ключовата роля на международния транспорт в днешната бизнес реалност определя и решаващото значение всяка страна по транспортни договори да познава своите права и задължения съгласно Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, известна като ЧМР или CMR (за краткост тук ,,Конвенцията“). По същността си международен договор, Конвенцията е създадена през 1956 година в рамките на Европейската икономическа комисия към ООН при участието на Международния институт за уеднаквяване на частното право (UNIDROIT), Международната търговска камара (ICC) и Международната търговска организация (IRU). Въпреки дългата си история, тя е най-младата сред конвенциите, които уреждат въпросите с международния транспорт.

Множество са аспектите на Конвенцията, които могат да бъдат анализирани, но централно място заемат въпросите кога договорът за международен превоз на стоки се счита за сключен и какво е значението на международната товарителница.

Начинът, по който се сключва договорът за превоз по Конвенцията, не е предмет на изрична разпоредба. Поради това и практиката на държавите, ратифицирали Конвенцията, се различава. Върховният касационен съд на Република България (ВКС) например е приел, че този договор е реален, тоест освен съглашението между страните е необходимо и реалното предаване на товара, за да се счита договорът за сключен. Това виждане не се споделя изцяло в международен план. В Германия и Нидерландия се е наложил възгледът, че за сключване на договора е достатъчно само съглашението на страните. Разбирането си те подкрепят с чл. 9, ал. 1 от Конвенцията, която прави разлика между сключването на договора и предаването на товара. Особено виждане имат съдилищата на Италия. Те прилагат правилата на Конвенцията, само ако това е вписано в товарителницата или ако и двете страни се позовават на нея. Въпреки тези различния, консенсус в сравнителноправен аспект е налице относно въпроса, че договорът се счита са сключен и тогава, когато не е издадена товарителница. Това следва от изричното разпореждане в чл. 4, ал. 2 от Конвенцията, съгласно който липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора. Въпреки това, нейното значение в практиката е голямо, защото с нея се установява сключеният договор.

Съгласно Конвенцията именно с товарителницата са свързани и редица права, които има изпращачът по договора за  превоз. Например съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията, изпращачът има право да получи екземпляр от товарителницата. Това се обуславя от нейното централно значение като документ, с който се доказва сключеният договор за международен превоз на стоки и неговите особености.

На следващо място – следва да се отбележи правната възможност, произтичаща от пропуски в попълването на задължителните реквизити на товарителницата. При тази хипотеза превозвачът е отговорен за всички разходи и щети, които би понесъл имащият права върху стоката. Това следва от чл. 7, ал. 3 от Конвенцията. Ако спорът се разглежда от български съдилища, това няма да има голямо отражение върху изхода от спора. Не е така, ако спорът се решава от съдилища на държава, която не е член на Конвенцията, както и от съдилищата на Италия. Както беше посочено, в Италия предпоставка за прилагането ѝ е това да бъде вписано изрично в товарителницата. Ако в договора изрично е уговорена подсъдност в Италия или ако мястото на приемане на стоката е в Италия, тази особеност трябва да се има предвид.

Редица от правата на изпращача са свързани с особеностите и рисковете на самия транспорт. Член 12, ал. 1 от Конвенцията урежда правото на изпращача да се разпорежда със стоката. Правото на разпореждане преминава у получателя, когато вторият екземпляр на товарителницата му бъде предаден. Същото важи и от момента на съставяне на товарителницата, ако за това има бележка от изпращача върху тази товарителница. Това право е особено важно в случаите, когато изпълнението на договора стане невъзможно преди пристигане на стоката в предвиденото за доставянето ѝ място. Тогава превозвачът е длъжен съгласно чл. 14, ал. 1 от Конвенцията да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката.

Друг важен аспект е отговорността на превозвача по чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за цялостната или частичната липса или повреда на стоката, както и за забавата при доставянето ѝ. Когато изпращачът е правоимащ по смисъла на чл. 12, то това обезщетение се дължи на него. Отговорността на превозвача се ограничава съгласно чл. 17, ал. 2 от Конвенцията, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на изпращача, на негови нареждания, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Доказването на тези обстоятелства е обаче съгласно чл. 18, ал. 1 от Конвенцията е в тежест на превозвача, с което е в интерес на изпращача, защото увеличава шансовете му при съдебен спор.

В обобщение може да се каже, че когато договорът за превоз е подчинен на Конвенцията, товарителницата има съществено значение. За да предотвратят нежелани плащания, страните по договора не следва да гледат на този документ просто като на една формалност. Тя не трябва да се попълва с лека ръка, а с ясното съзнание за нейното значение.

В бъдеще тези процеси би следвало да се улеснят от въвеждането на електронна товарителница в ЕС и в България, съгласно Протокол № 2 към Конвенцията, който е ратифициран в България през 2010 година. Това ще промени само формата, докато съдържанието и значението на товарителницата ще останат непокътнати. Едни от положителните ефекти от въвеждането на електронната товарителница ще бъдат намаляване на разходите, свързани с предоставянето на товарителницата и намаляване на случаите на пропуски в различните реквизити на документа.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богата успешна експертиза и практически опит при уреждане на отношения в сферата на международния транспорт, на претенции при превоз и зашита интересите на превозвачи и изпращачи на стоки и товари. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите от екипа ни чрез www.murgova.com  или на office@murgova.com 

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „Tвоят БИЗНЕС“

*Image by www.freepik.com 

Представете си, че имате бизнес идея, която искате да развиете. Създали сте план за действие, намерили сте инвеститори, потенциални клиенти, сигурен и отдаден екип. Заедно сте създали концепция и визия, която искате да е разпознаваема и затова сте отделили време и ресурси, за създаване на подходящото лого и име, за да регистрирате търговска марка и да защитите правата си. Преминавате през промени и допълнения, и накрая пускате заявката си за регистрация, доволни в бъдещето развитие на бизнеса ви.

Тогава получавате съобщение за подадена опозиция срещу вашата търговска марка.

Какво правите тогава? Пропуснали ли сте важна стъпка? Ще можете ли да продължите бизнеса си, така както сте го визуализирали? Какъв е планът? ….

Това са множество въпроси, които могат да възникнат за всеки бизнес, който е искал да защити правата си на интелектуална собственост, но опозицията на трето лице, с предхождащи го права, го възпира.

В тази статия ще ви запознаем с основните характеристики, етапи на опозицията срещу ТМ, но и със стратегии и насоки за ефективно и бързо преодоляване на пречката.

Периодът за опозиция представлява гарантирания от всяка организация за защита на ИС период, в който всяко лице, може да подаде опозиция като форма на възражение срещу регистрацията на търговска марка, нарушаваща правата му поради сходство или идентичност на двете марки.  За Офиса на ЕС за интелектуална собственост този период е 3 месеца, като Патентното ведомство, отговарящо за националните търговски марки също възприема този срок.

Три месечният срок започва да тече от датата на публикуване на заявлението за регистрация в официалния бюлетин на Европейския офис.

При постъпването на опозиция, важна особеност е, че опозицията по начало се основава на субективната преценка на трети лица – притежаващи регистрирана търговска марка/марки, които са счели, че биха били афектирани, поради сходство с вашата заявка за ТМ. Офисът има основно административна функция и няма правото да подава опозиции.

Това означава, че се предоставя възможност за страните да уредят помежду си предявените претенции, което е желаният резултат за Офиса, а при невъзможност за такова споразумение – се стига до участие на компетентни органи, разглеждащи спора по същество.

Опозицията не е гаранция за възпиране на вашата регистрация, но ако е подадена може да трае до 2 години, през които вие няма да имате регистрирана ТМ и ще трябва да водите преговори с притежател на такава, който счита, че вие нарушавате неговите права.

Това е пречка, която с информация за процедурата, добро планиране и работа с юридически подготвен екип, може да бъде преодоляна.

Производството по опозиция пред Европейския офис за ИС е подробно уредено и описано в Регламента за европейска ТМ, както и в Насоките на Офиса за ТМ и включва следните етапи:

Етап 1 – Одобрена и публикувана заявка за регистрация на ТМ

Необходимо условие за влизане в периода на опозиция е одобрението на заявката за нова ТМ, от Европейския офис за интелектуална собственост.

Етап 2 – Известие за възражение

В случай, че от трето лице, с вече съществуващи права, срещу заявката ви за марка бъде подадено възражение, Офисът ще извести за опозицията.

От тук започва период, в които свободно може като заявител, да се свържете с направилия опозицията и да започнете разговори за същността на съмненията му за сходство, както и преговори за последващите стъпки.

Етап 3 – Проверка за допустимост

След като се получи възражението, Офисът започва упоменатата вече формална проверка на опозицията.

Първоначалната проверка е въз основа наличие на платена административна, без която възражението се счита за неподадено.

При установено плащане, Офисът продължава да проверява допустимостта на опозицията, на база абсолютни и относителни недостатъци, тоест такива, които не могат или могат да бъдат отстранени след изтичането на срока за подаване на опозиции.

Спазването на условията за допустимост на опозицията, както и самото пускане, са изцяло отговорност на притежаващия по-старите права върху обект на интелектуална собственост и никакви съобщения не се изпращат, за да бъде уведомяван за недостатъци.

Етап 4 – „Период на охлаждане“

В случай, че опозицията бъде призната за допустима, Офисът изпраща уведомление и до двете страните за това.

С това съобщение започва така нареченият „период на охлаждане“. Целта на този период е оптимална ефективност, процесуална и финансова икономия.

Страните се насърчават да преговарят за споразумение, за да достигнат до решение по взаимно съгласие, като в допълнение, ако са изпълнени определени условия, таксата за възражение ще бъде възстановена на подалия опозицията.

Този период трае два месеца след уведомлението за допустимост, като може да бъде удължен еднократно с 22 месеца и съответно да продължи общо до 24 месеца.

Това е етап с голяма важност, защото може с подходяща подготовка, стратегия, изготвена на база обстоен анализ на елементите на опозицията и разбира се, чрез екип с богат юридически опит, да се избегнат продължителни преговори, а да се достигне до оптимален резултат, в най-кратък срок.

Етап 5 – Състезателната част на производството

До този етап би се достигнало, в случай, че преговорите в периода на охлаждане не са били успешни. Това е факултативния начин за достигане на края на производството за опозиция, чрез прякото участие на Офиса.

По време на състезателната част на производството, на подалия опозицията се дават още два месеца, за да представи всички необходими и важни според него, доказателства и становища, с които да защити своята позиция. След изтичането на този период, същата възможност се дава и на заявителя на новата ТМ.

Тук се дава и допълнителна възможност за заявителя, а именно да подаде искане до опонента за доказателство за използване на ТМ, с което да изиска да докаже, че всички по-ранни марки, регистрирани за повече от 5 години, са били реално използвани и съответно има основание и правен интерес от опозиция.

Етап 6 – Решение

При подаване на всички становища от страните и при изтичане на сроковете, състезателната част се прекратява и се стига до последния етап – финалното решение на спора.

Офисът прави преценка на база критерии за сходство и анализ на предоставените доказателства, както и обследване на таргетираните клиенти и развитието на пазара. С това се цели адекватно и справедливо решение, дали по-ранните права върху вече регистрирана ТМ имат предимство и дали заявката трябва да бъде отхвърлена за всички, за някои от стоките и услугите или опозицията да не бъде уважена.

Видно от продължителната и комплексна процедура на производството по опозиции на ТМ, е необходимо, ако сте в такава ситуация да имате подготвен екип зад себе си.

Основните стратегии и насоки, които сме използвали и са се доказали като успешни в нашия опит, могат да бъдат обобщени по следния начин:

1. Провеждане на задълбочено проучване на търговската марка на опонента
2. Обстоен преглед и анализ на всички негови изисквания и важни елементи на опозицията
3. Консултация с правни експерти в областта на алтернативно разрешаване на спорове
4. Прояваване на проактивност в комуникацията с представляващите опонента
5. Поддържане на тон в комуникацията, който да декларира вашите изисквания и граници, но и да оставате отворени за преговори и компромиси
6. Обмислен и стратегически подход, вземане на решения и предприемане на действия, след анализ на ситуацията, без прибързаност и емоционалност

Глобализацията и плановете за разрастване на бизнесите в днешния свят, създават нужда от защита на авторски права и права на ИС, и на европейско или международно ниво. Това предполага една по-задълбочена стратегия, при избора на характеристиките на ТМ, което включва разбиране на световните пазари, както и познаване на особености, знаци и елементи от други култури и езици.

При подготовката за регистрация и избора на вашата марка е задължително да се обмисли, дали тя няма да наруши определени правила, тоест да не бъде сходна с марка на ваш конкурент, да не бъде твърде обща и да липсва елемент на уникалност, който се свързва с различието между предлаганите стоки и услуги от вас, и от други лица.

Поради тези причини ние винаги препоръчваме, т.н. предварително проучване за търговски марки. Това дава шанс да се направи първоначална обща картина на възможните бъдещи претенции от трети лица, притежаващи регистрирани ТМ и съответно да се завиши защитата ви от възможни опозиции, още преди заявката ви да е била публикувана.

Нашият дългогодишен и разностранен опит в сферата на защитата на интелектуалната собственост, е показал, че поради спецификите в процедурата по регистрация на търговска марка и най-вече процедурата при опозиция, за препоръчване е да имате предварителна защита и подготовка, която да се основава на екип от професионалисти, за да имате възможно най-добри шансове за успешна регистрация и развитие на вашия бизнес.

Ние от АДД Мургова и Партньори имаме богат опит при консултиране, съдействие и оказване на правна помощ на клиентите, които искат да защитят интелектуалната си собственост, под формата на търговска марка, включително при защитата и разрешаването на спорове за обекти на ИС, воденето на преговори и консултиране при всяка една стъпка от процедурата по успешна регистрация на ТМ.

Ако искате да научите повече за това какви са специфичните възможностите за вас и да подсигурите защита за вашите обекти на ИС, не се колебайте да ни потърсите на имейл office@murgova.com.