+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com

На фокус

  • На хоризонта: Законодателният акт за данните на ЕС. Какво следва за бизнеса?

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    За цифровото общество универсалната и непроменлива по стойността си валута са данните с аналитична добавена стойност, чрез които се прогнозират действителните потребности на ползвателите на продукти и услуги в дигитална среда. Това предопределя те да бъдат събирани, съхранявани и споделяни чрез иновативни методи като облачните решения и все по-широкоспектърното навлизане на технологични мрежи от взаимодействащи си устройства, познати също като концепцията за „интернет на нещата“ (Internet of Things – IoT).

    В стремежа си за стимулиране на дигиталната трансформация, Европейският съюз прие новия Регламент относно хармонизираните правила за справедлив достъп и използване на данни (Законодателен акт за данните – Data Act), който влезе в сила от 11.01.2024 г. и е заложено да бъде приложим от септември 2025 г. Новият законодателен акт придава завършен вид на нормативната политика на ЕС относно използването и защитата на информационните ресурси и действа в синхрон с Регламента за защита на личните данни (GDPR) и Европейския акт за управление на данните (Data Governance Act).

    Регламентът предоставя възможности на гражданите и дружествата, които използват свързани продукти или свързани услуги в Съюза да разполагат със своевременен достъп до данните и метаданните, генерирани от използването им.

    Какво е свързан продукт?

    Примери за свързани продукти са сателитни мрежи и безжичните комуникационни мрежи, също така и интегрираното оборудване в пътната и снабдителска инфраструктура, датчици в превозни средства и въздухоплавателни средства, медицински и здравни изделия или селскостопански и промишлени машини с изкуствен интелект.

    Какво е свързана услуга?

    Това е цифрова услуга, включително софтуер, която е свързана с продукта към момента на покупката, вземането под наем или закупуването на лизинг по такъв начин, че липсата ѝ би попречила на свързания продукт да изпълнява една или повече от своите функции, или която впоследствие е свързана с продукта от производителя или от трета страна с цел добавяне, актуализиране или адаптиране на функциите на свързания продукт. Този тип данни се съхраняват от компютърен софтуер за анализиране на данни, мобилни приложения и услуги за стрийминг на дигитално съдържание.

    Интелигентен договор

    Освен това в Акта за данните за първи път е въведена единна легална дефиниция на европейско ниво за революционния метод за регулиране на отношения между страни чрез т.нар. „интелигентен договор“. По същността си той представлява компютърна програма, използвана за автоматизирано изпълнение на споразумение или на част от него, която си служи с последователност от електронни записи на данни и гарантира тяхната цялост и точност на хронологичната им подредба. Тези записи спомагат за проследимост на търговските отношения, мениджмънта на веригите на доставки на материали и суровини и своевременния контрол за изпълнението от страните на уговорените срокове, количества на доставки, производствени и снабдителни линии и други специфични условия, за които се произвеждат и архивират метаданни в реално време.

    Законодателният акт за данните действа по отношение на:

    – всички производители на свързани продукти и държателите, получателите на данни и доставчиците на услуги за обработка на данни, независимо от мястото им на установяване, които предоставят услуги на клиенти в Съюза;

    ползвателите на свързани продукти или свързани услуги, независимо дали са физически или юридически лица;

    лицата, използващи и/или изготвящи интелигентни договори в търговска, стопанска или професионална дейност.

    Задължения за предоставяне на информация

    Регламентът определя задължения за производителите на различни устройства и оборудване и за разработчиците на дигитални услуги. Те трябва още при проектирането им да поставят условия за залагането на изначални технологични и юридически гаранции, както за съхранението, достъпността им, така и цялостната защитата на данните.

    От съществено значение е преди сключването на договор за покупка, наем или лизинг на свързан продукт, продавачът, наемодателят или лизингодателят да предоставят на ползвателя по ясен и разбираем начин най-малко следната информация:

    – вида, формата и приблизителния обем на данните, които свързаният продукт е в състояние да генерира;

    – дали свързаният продукт е в състояние да създава данни непрекъснато и в реално време;

    – дали свързаният продукт e в състояние да съхранява данни на устройство или на отдалечен сървър, включително, когато е приложимо, предвидената продължителност на съхранение;

    – как ползвателят може да получи достъп, да извлече или, когато е нужно, да изтрие данните, включително техническите средства за това, както и условията за тяхното използване и качеството на услугата.

    Задължения при споделянето на данни

    Споделянето на данни с трети страни следва да се извършва само при спазването изрично разписани корпоративни политики и по изричен избор на ползвателя, за да се намали нерегламентираното предоставяне на данни и злоупотребата чрез неясни договорни клаузи. Освен това е предвидено дружествата, съхраняващи данни, да ги предоставят на ползвателите и на трети лица, избрани от ползвателите, само при изрични обстоятелства.

    Значителен акцент е поставен върху задължението при наличието на извънредна необходимост, държателите на данни да предоставят на органите от публичния сектор, на Комисията, Европейската централна банка или органите на Съюза данните, необходими за изпълнението на специфична задача от обществен интерес.

    Потребителските данните – рискове и нови възможности

    В предишен материал, подготвен от екипа ни (https://murgova.com/%d0%be%d1%82%d0%b2%d1%8a%d0%b4-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d0%b5%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b8/) , беше детайлно представена концепцията за „ефекта на мозайката“ при боравеното с данни, който води до перманентно изискване за актуално информирано съгласие на обновяващите се данни на изкуствения интелект. Този процес по постоянно обновяване на волята на потребителите става все по-предизвикателен за бизнеса при постоянното участие в споделянето на данни в мрежа с множество устройства на различни доставчици и производители, които често се комбинират с многообразие от цифрови услуги. В допълнение на това, с Регламента се предвижда след 12 януари 2027 г. да бъдат премахнати всякакви технически и търговски ограничения за смяна на доставчика на услугите, както и таксите за трансфера от потребителите.

    Тази динамиката на европейското законодателство създава все повече изисквания към бизнеса за спазването на множеството и комплексни нормативни условия, които следва да бъдат обследвани в тяхната юридическа и пазарна взаимосвързаност. За съвременния бизнес мащабните масиви с информация са обект на обмен, конкурентно предимство и способ за планиране на бъдещи инвестиции. Но не следва да се възприема, че европейското законодателство цели да забрани или ограничи тези дейности, а единствено да въведе ясни правила и гаранции при осъществяването им.

    Законодателният акт за данните ще предоставя на бизнеса регулативна рамка за максимално оползотворяване на данни за ефективност на производство и оперативността на работните процесите. Комплексната природа на информационните потоци и споделянето информация за взаимодействието на потребителите със закупените продукти и предоставените услуги са възможности, които ще предопредялат развитието на бизнеса. Това води до необходимост от внимателно изследване на юридическите способи за предотвратяване на скрити рискове и съставянето на цялостна стратегия за нормативно съответствие при интегрирането на иновативни технологични решения за бизнеса.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава значителен опит в правното обслужване на дигитални бизнеси и задълбочена експертиза в анализа на европейските и национални регулации в областта на правото на цифровите технологии. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по темите в настоящия материал, бихте могли да се свържете чрез https://murgova.com/

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

  • Ролята на синдика в производството по несъстоятелност в светлината на новите промени в Търговския закон – в полза на кредиторите или длъжниците?

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    Темата за несъстоятелността и изобщо производството по несъстоятелност като институт по Търговския закон е подлежала на доста законодателни промени през годините. С последните изменения и допълнения в Търговския закон (ТЗ), обнародвани в бр. 66 от 01.08.2023 г. на Държавен вестник, бяха направени промени, с които ролята на синдика в производството по несъстоятелност придоби още по-голямо значение. Промените предвиждат завишени стандарти относно личността, професионалните качества и отговорностите на синдика, като чрез тях се цели по-голяма обезпеченост и сигурност на страните в производството по несъстоятелност, което е от полза за бизнеса, и за страните в това производство.

    Новите изисквания и правомощия на синдика се очаква да спомогнат при осъществяване на задачата му да бъде еднакво отдаден и максимално ефективен както за кредиторите, така и за длъжника, който не трябва да става безконечна жертва на влошеното си имуществено състояние.

    Промените са напредък по отношение на ефективността и качеството при извършване на дейността, свързана с прекратяване на дружества поради несъстоятелност.

    Разбирайки, че за успешния бизнес основна двигателна сила е чувството на обезпеченост и сигурност, законодателят подходи далновидно чрез направените промени в Търговския закон (ТЗ) отнасящи се до фигурата на синдика чрез засилване на изискванията за професионални стандарти, на които синдикът ще трябва да отговаря, както и на неговите лични нравствени и морални качества.

    Нови изисквания относно професионалните качества на синдика

    Изискванията към синдика отнасящи се до професионалната му подготовка биват допълнително завишени посредством ново изискване относно придобитият от него професионален стаж. Остава задължението, синдикът да има завършено висше юридическо или икономическо образование, но реалният професионален стаж по специалността се завишава от три на пет години.

    Относно личността, нравствените качества и професионалните изисквания към синдика се завишава грижата, с която следва да се изпълнява дейността му. Проявяваната грижа на добър търговец при осъществяване на дейността следва да става при спазване на правилата на Етичния кодекс на синдиците и доверените лица. Този нов кодекс на синдиците е новост в уредбата, като същият следва да бъде утвърден от министъра на правосъдието след обсъждането му с организациите на синдиците и доверените лица. Въвеждането на такъв кодекс се отчита като положителна промяна, с която ще се засилят изискванията относно личните качества при вписването на лица в списъка на синдиците. Прави впечатление, че това е подход, основан на добрите практики в други професии (като адвокати, медици и др.), които имат въведени морални и етични правила за поведение именно чрез такъв механизъм. Утвърждаването на етични правила за поведението на

    синдиците чрез подзаконов нормативен акт е показателно решение, което подчертава важността на персоналните и професионалните качества на синдика.

    Нови правомощия на синдика

    Отчетност и дигитализиран дневник

    Друго важно изменение в ТЗ се отнася до отчетността на синдика. Ново изискване към осъществяваната от него дейност е да води специален дневник в електронна форма, в която вписва всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на масата на несъстоятелността по всяко производство. За воденето на такъв дневник ще бъде издаден образец от министъра на правосъдието. С това ново задължение за дигитализирано водене на дневник, ще се намалят допусканите досега грешки и неточности при воденето на този така важен документ. В допълнение, електронният вариант на дневника ще способства за по-голямата достъпност до тази важна за всяка страна по производството информация за заинтересованите страни.

    В правомощията на синдика влизат съществени нови права и задължения, а именно да предприема действия за налагане на допуснати от съда по несъстоятелността обезпечителни мерки, както и да упражнява надзор върху дейността на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност.

    Изцяло ново задължение за синдика е представянето на план за осребряването на масата на несъстоятелността на дружеството пред Събранието на кредиторите. Този план следва да е съобразен с определения от това събрание начин за осребряване на имуществото (като цяло, на обособени части или на отделни имущества). Макар и този план да няма задължителен характер, тъй като изготвянето му не е предпоставка за започване на процедурата по осребряване на имуществото, се очаква той да има положително въздействие върху цялото производство. От една страна планът прави още една констатация на имуществата в масата на несъстоятелността като посочва обезпеченията наложени върху вещите. От друга страна чрез този план се определят обосновано начините, по които ще се извърши осребряването, разделени на периоди от време по три месеца.

    Една от значителните промени в ТЗ беше премахването на първото общо събрание на кредиторите. То доведе и до промени свързани с назначаването на постоянния синдик в производството по несъстоятелност. Преди измененията, постоянният синдик се избираше от това първо общо събрание след което се предлагаше на съда неговото назначаване. След промените, постоянният синдик отново се избира от събранието на кредиторите, но ако то не успее да вземе решение с мнозинство в този смисъл, съдът служебно назначава такъв. Определението на съда, с което се избира служебно синдик не подлежи на обжалване. Тези изменения целят да обезпечат правата на кредиторите като гарантират, че масата на несъстоятелността ще бъде защитена, чрез фигурата на синдика, който има постоянна ангажираност към конкретното производство по несъстоятелност. Отделно от това, чрез намесата на съда и назначаване на отговорен постоянен синдик се гарантира, че имуществото на длъжника своевременно ще бъде защитено от разпиляване или злоупотреба.

    Този кратък анализ на част от най-значимите нововъведения относно правата и задълженията на синдика, ясно онагледява, че синдикът става още по-важна фигура в производството по несъстоятелност. Със завишените изисквания към личността,

    професионалните качества, както и правомощията и задълженията на синдика се цели по-голямата обезпеченост на бизнеса, длъжниците и кредиторите по отношение на това производство. Извеждането на етични стандарти към личността на синдика като закрепено с нормативен акт правило за поведение, създава доверие по отношение на неговите нравствени качества, което е важно за длъжниците и кредиторите в производството по несъстоятелност.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в сферите търговско право, включително несъстоятелността и процесуалното представителство. В дългогодишната ни практика, сме представлявали клиенти по инициирани от кредитори и/или от длъжници производства по несъстоятелност. Спецификите при всяко производство по несъстоятелност изисква юридическа експертиза на изключително ниво и задълбоченост при всяка фаза и действие в производството. Съветът ни е да консултирате предварително с опитни юридически експерти като АДД Мургова и партньори, както инициирането на производство по несъстоятелност, така и участие в такава процедура. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

  • Предложените промени в Търговския закон и създаването на възможност за „бързо производство по ликвидация“ на дружества

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Ликвидацията на едно търговско дружество, съгласно действащото законодателство в Република България, представлява един сложен и многостепенен процес. В него се преплитат съществени аспекти от юридическо, финансово, данъчно и счетоводно естество, които следва да осигурят едно доброволно и справедливо прекратяване на търговското дружество. При прекратяването следва да се погасят всички задължения към кредиторите и да се осребри наличното имущество. Често в практиката ликвидацията протича като един изключително дълъг и скъп процес, като много пъти по редица причини веднъж започната ликвидацията, тя остава недовършена в предвидения срок.

    На 29.01.2024 г. приключи общественото обсъждане на нов законопроект за допълнение на Търговския закон, с който се предлага създаването на изцяло ново „бързо производство по ликвидация“. По своята същност това ще представлява един специален ред за извършване на ликвидация при наличието на определени предпоставки. Новите правила целят да се намали административната тежест, като с диверсифициран подход се даде възможност за улеснена ликвидация на дружества без скорошна дейност.

    Предвижданият нов чл. 274а в глава седемнадесета на Търговския закон поставя следните изисквания, за да може едно дружество да се възползва от „бързо производство по ликвидация“:

    • да не е осъществявало дейност или да е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца;
    • да не е наемало работници и служители или да е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца;
    • да няма регистрация по Закона за данък върху добавената стойност или да е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца;
    • да няма непогасени задължения към държавата и общините;
    • да няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите.

    За установяване на тези обстоятелства се предвижда единствено предоставянето на декларация от страна на ликвидатора при подаване на заявлението за прекратяване на дейността и откриване на производството в Агенция по вписванията.

    Постигането на улеснение, в новата процедура по ликвидация, се предвижда да се осъществи основно чрез два подхода – съкращаване на сроковете на процедурите и въвеждане на „обслужване на едно гише“ чрез Агенцията по вписванията.

    На първо място прави впечатление, съкратеният срок за пристъпване към разпределяне на имуществото на дружеството, спрямо нормативно определените шест месеца при общия ред за ликвидация. При „бързото производство по ликвидация“ се предвижда да се пристъпва към разпределяне на имуществото само ако са изминали три месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в Търговския регистър.

    На следващо място прави впечатление, че за „бързо производство по ликвидация“ няма да се налага предварителното изрично уведомяване на НАП. В общия случай при ликвидация е необходимо уведомяване от страна на избрания ликвидатор до НАП за откриване на процедурата по ликвидация. От своя страна НАП има шестдесет дневен срок, в който да издадат удостоверение, без което не може да бъде вписано откриването на ликвидацията в Търговския регистър и съответно последващо обявяване на покана до кредиторите.

    С въвеждането на „бързо производство по ликвидация“ се предвиждат изменения и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно които Агенцията по вписванията самостоятелно следва да изпраща уведомление по електронен път до НАП в случаите на постъпило заявление за прекратяване на дейността и откриване на „бързо производство по ликвидация“ по чл. 274а от Търговския закон. В тези случаи НАП ще следва да предоставя в тридесет дневен срок информация за наличие или липса на обстоятелствата по чл. 274а, ал. 1 от Търговския закон. Аналогичен е подходът и спрямо комуникацията с НОИ във връзка с необходимото удостоверение за предаване на ведомостите за заплати. С промени в Кодекса за социално осигуряване се предвижда при „бързо производство по ликвидация“, заявлението да се подава чрез Агенцията по вписванията, а НОИ да издава удостоверението в срок до тридесет дни от вписване на прекратяване на търговската дейност и откриване на бързо производство по ликвидация по чл. 274а от Търговския закон, при условие че осигурителят няма неизпълнени задължения.

    По този начин се постига изцяло служебното проверяване на фактите и предоставяне на необходимите документи в съкратени срокове и без да се налага да се предприемат отделни действия пред различните компетентни органи, както е при общия ред за ликвидация.

    Въпреки позитивната насока на предвижданите промени, е важно да се проследи как ще бъдат защитени интересите на различните кредитори на едно дружество, което предприеме стъпки за откриване на „бързо производство по ликвидация“. Също така прави впечатление изключително дългият срок, който се предвижда, за да бъде осигурено и практическото въвеждане на „бързото производство по ликвидация“. За компетентните органи е предвиден едногодишен срок от влизане в сила на измененията, за да осигурят техническа възможност за прилагане на новите текстове, което значително ще отложи практическия ефект и възможността множеството дружества, за които процедурата би била предпочитана, да се възползват от този нов ред.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, процедурите по ликвидация и несъстоятелност, договорно право и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

     Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

  • Новости в сферата на миграционното законодателство в Република България

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Свободното движение на стоки и хора е един от основните принципи на Европейския съюз, залегнал в редица законодателни актове и отразяващ се при регулирането на отношения в няколко сфери. Такава сфера е и миграционното и трудовото законодателство. Регулациите се изменят и осъвременяват периодично с цел да отговарят в най-пълна степен на развитието на обществените отношения и изисквания. Пазарът на труда особено в Европа продължава да се либерализира, като в същото време се стреми към уреждане на отношенията между работодателите и служителите/ работниците по начин, защитаващ интересите и на двете страни.

    С настоящия материал ще ви запознаем с новостите в тази сфера в България и по-специално с обсъжданите промени в Закона за чужденците в Република България (Закона / ЗЧРБ).

    В края на миналата година (на 02.10.2023 г.) бе публикуван за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона, с който се цели:

    • да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета;
    • да се направят промени, свързани с констатирано от Европейската комисия несъответствие по прилагане на Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.

    Предложените измененията в ЗЧРБ засягат по специално следните административни процедури:

    • Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“,
    • Разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, както и процедурата по регистриране на заетост за извършване на сезонна работа до 90 дни,
    • Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, както и
    • Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер с право на продължително пребиваване.

    Какво предвиждат промените при различните процедури?

     А) При процедурата относно получаване на „Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ са предвидени следните по-съществени промени:

    • При прекратяване на трудовите правоотношения ще се прекратява и правото на пребиваване на чужденеца, което ще се отразява в Автоматизираната информационна система „Единен регистър за чужденци“. Същата е създадена и поддържана от Министерство на вътрешните работи.
    • Въвежда се изискване за здравно осигуряване на чужденците, които са получили разрешението за пребиваване след като получат документа за пребиваване.

    Б) Разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, както и процедурата по регистриране на заетост за извършване на сезонна работа до 90 дни

    • Въвежда се изискване за здравно осигуряване на сезонните работници, с разрешено право на продължително пребиваване.
    • Пристигналите в страната ни сезонни работници за целите на краткосрочна заетост ще имат възможност да продължат срока си на пребиваване и работа до 180 дни при същите условия, без да се изисква от тях да напуснат България, по отношение на процедурата по регистриране на заетост за извършване на сезонна работа до 90 дни.

    Очаква се тази промяна да се отрази благоприятно с значителна степен на икономическия растеж на България, с оглед многобройните бизнеси, извършващи именно сезонна дейност и нуждата им наемане на сезонни работници.

    В) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“

    • На висококвалифицираните граждани на трети държави, притежатели на т.нар. „Синя карта на ЕС“ се предоставя възможността за промяна на длъжността в рамките на съществуващото трудово правоотношение с работодателя си в България.
    • След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си по облекчена процедура.
    • Добавя се и възможността притежател на Синя карта на ЕС да се премести в Република България, след като е пребивавал законно шест месеца в друга държава членка, която е различна от държавата членка, която е издала първата Синя карта на ЕС.
    • Удължават се сроковете за кандидатстване за издаване на виза D, както и на срока за лично явяване на чужденеца в дирекция „Миграция“ за получаване на визата от 7 на 14 дни, което ще улесни и хармонизира процедурата.

    Към настоящия момент срокът за обществено обсъждане на анализирания Законопроект е изтекъл, но същият все още не е приет от Народното събрание. С оглед характера на предвидените промени, очaкванията са, че същите би следвало да бъдат приети в окончателния текст на Закона. Хармoнизирането на българското законодателство в сферата на миграционното и трудовото право е от изключително значение, не само за изпълнение на задълженията на България като страна член в ЕС, но и за утвърждаването на трудовия ни пазар, като достатъчно конкурентен и привлекателен за служители и работници от други държави. Обсъжданият законопроект е именно стъпка в тази посока. Екипът на АДД Мургова и партньори ще продължи да следи за развитието на законопроекта, както и на останалите новости в сферата на трудовото и миграционното законодателство и ще Ви информира своевременно.

     

    Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на трудовото и миграционното право и указване на съдействие при издаване на разрешителни за пребиваване в Република България. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите чрез www.murgova.com

     

     Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

  • Европейски стандарти за отчитането във връзка с устойчивостта на бизнеса

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    След официалното приемане от страна на Европейската комисия (“ЕК”) на Европейските стандарти за отчитане на устойчивост (“ESRS”), изглежда че голяма част от практическите въпроси, които се коментираха сред бизнеса и обществеността получиха отговори или поне по-конкретни насоки за разбирането на процесите по оповестяване във връзка с устойчивостта. ESRS бяха приети в съответствие с Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (“CSRD”). Като позитивна проява се прие и фактът, че ЕК реши да намали обема от задължителните за оповестяване данни от страна на задължените лица по Директивата спрямо първоначалните проекти. ЕК аргументира смисъла на промените в сравнение с първоначалните проекти, с желанието да се гарантира, че стандартите са пропорционални, без да подкопават постигането на целите на заложената политиката.

    На практика действащите стандарти за отчитане на устойчивост (“ESRS”) са разделени в 12 групи. Част от тях са определени като общи стандарти (“Cross-cutting”), а останалите са разпределени в съответните категории – Екологични, социални и управленските показатели (от английски Environment, Social and Governance), а именно:

    Група Номер Предмет
    Общ стандарт ESRS 1 Общи изисквания
    Общ стандарт ESRS 2 Общи оповестявания
    Екологична ESRS E1 Изменение на климата
    Екологична ESRS E2 Замърсяване
    Екологична ESRS E3 Водни и морски ресурси
    Екологична ESRS E4 Биологично разнообразие и екосистеми
    Екологична

     

    ESRS E5 Използване на ресурсите и кръгова икономика
    Социална ESRS S1 Собствена работна сила
    Социална ESRS S2 Работници по веригата на стойността
    Социална ESRS S3 Засегнати общности
    Социална ESRS S4 Потребители и крайни ползватели
    Управленска ESRS G1 Професионално поведение

     

    За всеки от стандартите се предвиждат конкретни изисквания за оповестяване, които трябва да бъдат съблюдавани от дружествата при дефиниране на информацията и изготвяне на своите отчети.

    Важна особеност е, че стандартите предвиждат оповестяването в много от областите да се извършва, ако задълженото лице прецени, че те са съществени за неговия бизнес. ESRS 1 и ESRS 2 определят общи принципи, които да се прилагат при отчитането и уточняват съществена информация, която трябва да бъде оповестена, независимо кой въпрос за устойчивост се разглежда. Останалите стандарти и отделните изисквания за оповестяване подлежат на индивидуална “оценка на съществеността” от всяко конкретно дружество. Това означава, че предприяте може да оповестява само относима информация и може да пропусне всяка информация, която не е определило като релевантна за съответния бизнес модел и дейност. Тази възможност обаче не следва да се възприема като генерална и позволяваща произволно спестяване на информация.

    При извършването на своята индивидуална оценка на материалността е важно дружествата да съобразяват определената от CSRD „перспектива на двойната същественост”, в която рисковете за предприятието и въздействието на предприятието представляват две отделни линии. Това означава, че от предприятията се изисква да могат да се отчитат за въздействията на неговите дейности върху хората и околната среда, както и за това как въпросите на устойчивостта засягат предприятието (създаване на рискове или нови възможности).

    Друга съществена промяна, която беше предприета от ЕК в унисон с прокламираното намаляване на административната тежест, е доразвитото поетапно въвеждане на редица от задълженията за оповестяване. Освен диференцирания подход от кога новите задължения влизат в сила за различните видове предприятия, ЕК предвиди възможност за отлагане на отчитането за част от информацията. Така спрямо различните стандарти и за отделните изисквания за оповестявания към тях, бяха въведени множество конкретни критерии, при които отделни дружества могат да пропуснат оповестяването на определена информация  през първата или първите три години на изготвяне на отчет за устойчивостта. В някои случаи става дума за очаквани финансови последици от рискове свързани с климата или замърсявания, а в други данни свързани с персонала, емисии парникови газове и др. Дружествата ще трябва внимателно да преценят доколко неотчитането на конкретна информация е допустимо в техния конкретен случай без това да води до неизпълнение на задължения.

    По своята същност приетите към момента стандарти са от групите на общите и тематичните (междусекторни) стандарти. Те са независещи от конкретния сектор, което означава, че се прилагат за всички предприятия без значение в кой сектор или в кои сектори осъществява икономическа дейност. Предстои тепърва разработването и конкретизирането и на секторни стандарти като следваща стъпка в цялостната концепция за осигуряване на рамка по отношение на надеждно оповестяване на нефинансова информация от дружествата във връзка с устойчивостта на техния бизнес.

    С приемането на Европейските стандарти за отчитане на устойчивост се внася така необходимият единен подход към докладването и отчитането във връзка с устойчивостта на предприятията по основните направления на отговорното бизнес поведение. Наближаващият момент, в който за различните дружества ще стане задължително отчитането по ESRS, предполага своевременно започване с индивидуалния анализ от страна на всяко дружество. Дори и на пръв поглед да изглежда, че дружество няма да бъде засегнато от новите правила, с голяма доза вероятност, то също ще се сблъска с новите изисквания в качеството си на доставчик, клиент или подизпълнител на друго дружество, което следва да прилага новите правила за докладване.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговско и финансово право. Практиката ни е насочена, както към консултиране и оптимизиране на търговската дейност и осигуряване на съответствие с промените в законодателството, така и към предоставяне на цялостно съдействие и процесуално представителство. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

     

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

  • Телемедицина – нормативни аспекти и медицинска иновация

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Дигитализация на процесите в здравеопазването в България доведе до създаването и реалното използване на здравни услуги от разстояние, за които до момента обаче липсва законова уредба. В стремеж към осигуряване на подходяща регулаторна среда за реализацията на диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности от разстояние, група народни представители, сред които и основният инициатор д-р Александър Симидчиев се заеха за трети пореден път да прокарат приемането на специализирана глава в Закона за здравето, уреждаща предоставянето на телемедицинските услуги (“Законопроекта”).

    По правната си същност си телемедицинските услуги са договор за извършване на медицински консултации и други медицински услуги от разстояние между медицинския специалист и пациента.

    Следейки отблизо развитието на процесите по дигитализацията в медицината, с настоящия материал ще обърнем вниманието ви върху основните характеристики на телемедицинските услуги в Законопроекта.

    Кой и как може да предоставя телемедицински услуги?

    Телемедицинските услуги ще могат да бъдат предоставяни при следните условия:

    • лекари и лекар по дентална медицина, медицински сестри и акушери, рехабилитатори и фелдшери следва да подадат заявление за регистрация в Изпълнителната агенция „Медицински надзор“;
    • медицинските специалисти трябва да притежават сертификат за техническото владеене на възможностите за работа с платформата.

    Изисква се да бъде осигурена технологичната интеграция на специализираните платформи с НЗИС, за да бъдат съхранявани медицинските данни от консултациите от разстояние в електронното здравно досие на пациентите.

    Отговорност и контрол при медицински дейности от разстояние

    В предложения Законопроект са регламентирани задължения на прилагащия специалист за преценка на клиничната уместност и гарантиране на качеството и безопасността на пациентите при телемедицински дейности. От своя страна пациентите са длъжни да предоставят достъп до цялата информация относно здравословното си състояние, като е конкретизирано, че медицинските дейности от разстояние се извършват въз основа на предоставената от пациента здравна информация.

    Контролната дейност ще бъде осъществявана от Изпълнителната агенция „Медицински надзор” и пациентите и техните законни представители могат да подават жалби и сигнали до агенцията при нарушаването на правата им или при спорове, свързани с диагностичните, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, предоставяни от разстояние.

    В последващи законодателни изменения би било подходящо да бъдат уредени следните допълнителни аспекти на телемединските услуги:

    • Възможните концепции за финансиране на телемедицината

    В бъдеще предстои да се регламентира заплащането на телемедицински дейности от НЗОК, което би спомогнало за развитието им, както и да доведе до оптимизирането на ресурсите за здравеопазване, предоставяне на равен достъп на пациентите независимо от локацията им, повишаване на качеството на здравни услуги и удовлетвореността на пациентите от тях.

    Същевременно би следвало да се предостави и възможност за комбинирано финансиране чрез допълнително осигуряване и заплащане на част от услугите от пациентите, ако имат специфични предпочитания и потребности.

    • Стандартите като гаранция за качество на телемедицинските услуги

    Приемането на специални стандарти за извършването на диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности от разстояние е задължителен етап от регламентирането на телемедицинските услуги. С тях следва да се конкретизират забраните за извършването им при определени категории пациенти и/ или заболявания.

    Съществен фокус при реализацията на медицински дейности от разстояние е спецификата на услугите и чувствителния характер на здравната информация, която ще бъде предавана чрез платформите за телемедицина. Към телемедицинските платформи ще бъдат приложими и завишени изисквания за киберсигурност, които да осигурят надеждност на информационните и комуникационни мрежи и защита от нерегламентиран достъп до данните.

    • Информирано съгласие на пациента и защита на данните в дигитална среда

    В рамките на осъществяването на телемедицинските услуги от една страна се предоставят данни от страна на пациента и на медицинския специалист, а от друга следва да се получи специфично информирано съгласие от разстояние. Детайлното нормативно уреждане на изискванията към тези процеси е не само задължително от гледна точка на сигурност и техническа обезпеченост, но и с цел премахване на административната тежест по полагане на подписи и верифицирането им.

    Въвеждането на изискване за полагане на електронен подпис например може да създаде допълнителни административни пречки пред достъпа до телемедицински услуги. За това вече се обсъждат сходни варианти  приложими при редици други услуги, които се предоставят от разстояние, например като осигуряване на безплатни електронни подписи  или други способи за електронна идентификация на гражданите.

    Цялостната и пълна регламентация на телемедицинските услуги ще подпомогне за осъществяването на ефективен контрол от компетентните органи, проследяването на причините за лекарски грешки и намаляването им, както и повишаването на доверието към медицинските специалисти и към дигиталните способи за предоставяне на медицинска помощ и услуги. Предложеният Законопроект за изменение на Закона за здравето е поредната важна стъпка и добра основа за развитието на съвременните медицински услуги, които да удовлетворят нуждите на пациентите и бизнеса, и да са следващото надграждащо иновативно ниво при реализацията на своеобразния технологичен трансфер на здравната система в България.

     

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ участва активно в нормативните промени в здравеопазването, притежава доказан експертен опит в областта на медицинското право и участва активно в работни групи, проекти на ЮЛНЦ, в експертни форуми и събития за дигитализация на здравеопазването и въвеждането на иновативни технологии в медицинския сектор. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете чрез https://murgova.com/

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

  • Отвъд Общият регламент за защита на личните данни: ефекта на мозайката при използването на изкуствения интелект

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Системите за изкуствен интелект и тяхното приложение е гореща тема в почти всички сфери на модерния свят – технологиите са около нас и чрез изкуствения интелект те преминават на съществено ново ниво, което създава необходимост от анализиране на ефектите и последиците от използването му.

    Европа и Европейския съюз като водещи фактори при формиране на политики и правила за регулиране на обществените отношения спрямо актуалните тенденции, дадоха ясен сигнал, че системите за изкуствен интелект (ИИ) и използването им следва да се регулират не само бързо, но и ефективно.

    Скорошни проучвания сред търговски предприятия по света показват, че всеки три от четири компании очакват системите за изкуствен интелект да подпомогнат дейността им, но все още забраняват използването им, поне докато технологичните решения не бъдат регулирани не само на договорно ниво (чрез общи условия, политики и договори), но и на нормативно равнище.

    Целеният ефект при регулацията на тези отношения всъщност не е ограничаване на системите за изкуствен интелект, а изпозлването на технологични решения, които отговарят на законовите изисквания, така че организациите да могат да използват силата на ИИ без да компроментират сигурността и поверителността на данните и обществените отношения.

    В крайъгълен камък при развитието на този процес от юридическа гледна точка се превърна Решението на Съда на ЕС от 04.07.2023 г. по дело C-252/21 [1] (Решението на Съда на ЕС от 04.07.2023 г.), което също е обект на различни анализи и дискусии. Цитираното съдебно решение оказа съществено влияние на тристранните преговори между ЕК, Съвета и Парламента в процеса на финализиране на Закона за изкуствения интелект като постави и очаквана времева рамка – да бъде приет преди изборите за Парламент през 2024 г.[2]

    Обект на решението са досегашните практики относно рекламите на Мета и други подобни платформи, но всъщност съдържащите се в него изводи достигат доста по-далеч. С решението се пояснява, че Общият регламент за защита на данните (GDPR и/или Регламента) въвежда минимални изисквания относно използването на данни, които сами по себе си са задължителни от една страна, а от друга създават необходимост от обосноваване на различни правни основания за законосъобразно обработване на лични данни от ЕС. Така изводите на решението се използваха като фундамент за преговарящите в тристранния диалог, предоставяйки критичните съображения, които формират гръбнака на основания на риска подход на Закона за изкуствения интелект на ЕС.

    Предвижда се Законът за изкуствения интелект на ЕС (Закона за ИИ) да се превърне в международен стандарт в сферата на регулирането на ИИ, залагайки именно на подход, основан на риска като задълженията за всяка система ще са пропорционални на едно от четирите нива на риск:

    • Системи с нисък риск
    • Системи с ограничен или минмален риск
    • Системи с висок риск – при които се оказва значимо влияние върху потребителите. В тази категория са включени осем типа системи, за които се въвеждат строги задължения и ще подлежат на оценки за съответствие, преди да бъдат допускани на пазара на ЕС;
    • Системи с неприемлив риск – няма да бъде разрешено изпозлването/ продажбата на такива системи в ЕС.

    Какво представлява „ефектът на мозайката“ и как той би засегнал вашата компания?

    Очаква се, че чрез въвеждането на подобна регулация ще се предви възможността за използване на адекватни технологични и изпълними мерки, с които да се ограничат рисковете при обработването на данни от ИИ. Това е така, тъй като тук основният фокус е върху количеството обработвани данни и присъщата способност на ИИ да намира връзки в тези данни. Тази способност на ИИ при обработването на данни е т. нар. от редица експерти „ефект на мозайката“. Той се проявява когато множество набори от данни се комбинират за идентифициране на лица в тези набори от данни, дори ако те са били анонимизирани във всеки отделен набор. Именно чрез възможностите на ИИ рискът от незаконна и неоторизирана повторна идентификация чрез сливане на различни набори от данни, които, когато се комбинират от всички почти неограничени източници на данни (вкл. разпознаване на образи), уникално идентифицират дадено лице, дори ако нито един набор от данни не съдържа лична информация, е новото предизвикателство, което до този момент не попада в регулацията на GDPR.

    В Решението на Съда на ЕС от 04.07.2023 г. е обсъден ефектът на мозайката и потенциалните последици от него, които могат да се превърнат в реалност за всяка компания. Изведени са следните изводи:

    • Дори да се приеме, че субектът на данни е дал законно сългасието си за обработване на данни (въз основа на изискванията на GDPR), то няма как да се приеме, че същото е информирано съгласие в достатъчна степен.
    • Твърде вероятно е субектът да не разбира напълно степента на потенциалните възможности за използване на ИИ, тъй като много от тях може дори да не са известни към момента на събиране на данните, тъй като технологията не престава да се развива.
    • В повечето случи предвиденото като основание за обработка с ИИ – изпълнение на договорно задължение, няма да изпълнява също изискванията на Регламента, поради съществуващи други възможности за изпълнение на задължението, при които обработването на данни да бъде сведено до минимум и без използването на ИИ.

    Ето защо, се приема, че когато съгласието и/ или изпълението на договорно задължение е вероятно да не бъдат достатъчни законни основания за обработване на данни, остава легитимния интерес като възможност, предвидена в Регламента. Именно легитимният интерес се очаква да бъде алтернативата за организциите и компаниите, които извършват обрботване на данни чрез ИИ (съгласно изискванията на Закона за ИИ на ЕС). Предвижда се в тази посока да се формира бъдещето на ИИ и сигурността на данните в ЕС, а и по света.

    Какви са очакваните следващи стъпки?

    Следвайки логиката на анализа на Решението на Съда на ЕС от 04.07.2023 г., могат да се очертят два основни вероятни сценарии, при които една система ще може да се определи като такава с нисък риск според Закона за ИИ:

    А) Система, при която обработването на данни в действителност е анонимизирано по най-строгите изисквания на Регламента. Това би бил сигурен начин за ограничаване на ефекта на мозайката и избягване на неоторизираната реиндентификация.

    Б) Система при която обработването на данни се извършва въз основа на легитимен интерес, в случай, че легитимният интерес е като основание за обработване на данни, при което:

    • Администраторът да информира субекта на данни за легитимния си интерес като администратор или като трета страна към момента на получаване на данните;
    • Обработва се най-малко идентифицируемата, технологично изпълнима, „минимизирана“ версия на данните, за да се ограничи обработването по начин, гарантиращ защита на основните права на субектите на данни и да се гарантира, че обработването е адекватно, уместно и ограничено до това, което е необходимо;
    • Администраторът въвежда подлежащи на поверка и доказуемо ефективни мерки за минимизиране използването на данни. Разкриването на информация за тези мерки и тяхното въздействие върху субектите на данни следва да е адекватно, за да се постигне превес на интресите на субектите пред легитинмия интерес на администратора и/ или третата страна.

    Предложенията по-горе са само база за последващи анализи и изготвяне на правила и процедури за действие от компаниите, изпозлващи системи с ИИ, след окончателното регулиране на отношенията съгласно действащо ново законодателство в тази сфера в ЕС.

    Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. Екипът на АДД Мургова и партньори разполага с изключитлено подготвени специалисти в сферата на защита на личните данни и правното съотвествие, които с интерес следят развитието на темата и се грижат да подсигурят правните интереси на клиентите ни в съотвествие с изиксванията на нормативната регулация на ниво ЕС. При въпроси и нужда от съдействие може да се свържете с АДД Мургова и партньори чрез www.murgova.com

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

    [1] Judgment of the Court in Case C-252/21 | Meta Platforms and Others (General terms of use of a social network)

    [2] Към датата на изготвяне на настоящия материал проекта на Закона за ИИ на ЕС е на етап „изчакващ позицията на Парламента на първо четене“.

  • Правни възможности за авторите за закрила на техните произведения

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    С развитието на икономиката и бизнеса в дадена държава или регион се повишава и ангажираността на създателите на продукти на интелектуален труд относно защитата на нематериални активи – изобретения, бизнес концепции и стратегии, ноу-хау, обекти на авторски права, създадени в резултат на творческа дейност и др. Наблюдава се повишаване в бдителността на националните и европейските органи, чиито водещ стремеж е осигуряването на устойчива и стабилна правна рамка и икономическа основа, които да дават възможност на творците и изобретателите да развият в пълна степен интелектуалния си потенциал. От друга страна, отворените пазари, практически неограничените възможности за достъп до отдалечени центрове на съсредоточие на бизнес, както и засилващата се роля на изкуствения интелект, поставят нови предизвикателства към иновативните компании, изобретателите и творците.  

    В тази светлина в настоящата статия ще разгледаме накратко основните средства, които българският Закон за авторското право и сродните права дава на авторите на творчески продукти, за защита на произведенията им. Допълнително ще спрем по-специално вниманието си на въпроси относно обезщетенията, които българският съд приема за справедливи в случаи на констатирано незаконосъобразно използване на чужди творчески продукти.  

    Първото средство за защита на правата на авторите, е в рамките на нарочно производство да предявят искове за:  

    • Установяване на нарушението;  
    • Преустановяване на констатирано неправомерно ползване или забрана за незаконосъобразна практика, която по някакъв начин накърнява правата на автора;  
    • Изземване и унищожаване или предаване на автора на неправомерно произведени екземпляри на произведението и/или на техника, използвана при извършване на констатираните нарушения.  

    Важно е да се има предвид, че във всяко от производствата от съществено значение е доказването на авторството върху самото произведение. За тази цел творецът може да ползва всички доказателствени способи – писмени доказателства, данни от трети лица (медии и др.), материални носители (или екземпляри) на произведението, свидетели и включително специфични съдебни екзпертизи. 

    На следващо място и с цел предпазване от нанасянето на по-тежки вреди или осуетяване на благоприятно за ищеца съдебно решение, авторът може да поиска налагане на обезпечителни или привременни мерки, изразяващи се в налагане на забрана за извършване на предполагаема неправомерна дейност, отнемане на предполагаемо неправомерно произведени екземпляри, запечатване на обекти и др. подобни.  

    Възможни пътища на защита са чрез търсене съдействието на митнически органи (по отношение на специфични стоки под митнически надзор или митнически контрол), както и чрез налагането на принудителни административни мерки (по силата на писмени разпореждания на министъра на културата за преустановяване на нарушение, предприемане на конкретни възстановителни мерки от страна на нарушителя и др.) или на административни наказания (глоби и имуществени санкции) на нарушителите.   

    И на последно място стои възможността за образуване на дело за претендиране на обезщетение за нанесените в резултат на неправомерни действия на трети лица имуществени и/или неимуществени вреди. Основната идея на закона, в продължение на общата уредба на деликтното право, е на обезщетение да подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от констатирано нарушение. Идеята на нормативната уредба е да се осигури интегрално и справедливо овъзмездяване на засегнатия автор, което от своя страна да въздейства възпиращо и предупредително както на конкретния нарушител, така и на обществото като цяло. Разбира се, не се изключва възможността за прилагане на субективна преценка при определяне конкретния размер на обезщетението, като във всеки отделен случай се отчитат индивидуалните особености, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.  

    Според утвърдената съдебна практика по подобни казуси, която е сравнително уеднаквена на този етап, основна отправна точка при определяне на дължимото обезщетение (без да представлява ограничение на същото) представлява размерът на обичайното (лицензионно) възнаграждение, което авторът би получил при правомерно отстъпване правото на ползване на конкретното произведение или хонорарът, който би получил при наличие на двустранно договаряне.  

    Интерес представляват казусите, в които е налице международен елемент и по-конкретно случаите, в които авторът пребивава преимуществено или основно в една държава, а нарушението е настъпило (произведението е използвано неправомерно от трето лице) в друга държава. В тези случаи се поставя въпросът как следва да се определи лицензионното възнаграждение при правомерно отстъпване на правото на ползване на произведението, тъй като именно то ще се вземе за база и при определяне на размера по-специално на вредите, представляващи пропуснатите ползи за автора. Допълнително и предвид естеството на нарушението, обичайно по подобни дела авторите основателно претендират и им биват присъждани обезщетения за претърпени неимуществени вреди.  

    Предвид наблюдаващата се противоречива практика между съдилищата в страната по тези изброени въпроси, в края на миналата 2022 г. беше образувано Тълкувателно дело № 3/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, в което съдиите следва да се произнесат относно това „кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 от ЗАПСП“.  

    До момента част от съдебните състави приемаха, че размерът на обезщетението следва да се определи според обичайните възнаграждения, приложими на пазара в държавата на пребиваване на автора. Други съдебни състави пък приемаха, че възнагражденията се определят според пазара в държавата, в която е извършено нарушението.  

    В същото тълкувателно решение върховните съдии следва да се произнесат и по въпросите дали в обхвата на обезщетението се включват и суми, представляващи направени извънсъдебни разноски за адвокат, както и относно това следва ли във всеки случай на нарушение и претенция за обезщетение на неимуществени вреди последните да подлежат на конкретно доказване от авторите.  

    Екипът по „Интелектуална собственост“ в „Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с разнообразна и задълбочена експертиза по подобни казуси във всеки етап на развитието им (първоначален, съдебен и/или извънсъдебен), като следи с интерес развитието на темата. По въпросите, предмет на статията, предстои произнасяне на ВКС с решение, за което ще представим допълнителна информация на последващ етап. 

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

  • Отговорност на работодателя за вреди при трудова злополука

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Работният процес и все по-динамичните условия на труд, включително в хибридна форма, неизменно са свързани и с рисковете от възникване на трудови злополуки за работниците и служителите. В този контекст е важно да бъде дефинирана каква е отговорността на работодателите при възникване на трудова злополука, като с настоящия материал ще се фокусираме именно върху реда за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за вреди, предпоставките за възникването й, както и при какви хипотези същата може да бъде минимизирана или напълно изключена.

    Предпоставки за възникване на отговорността на работодателя

                В правната теория и съдебната практика тази отговорност се определя като безвиновна, тъй като работодателят отговаря дори и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

    Основна предпоставка за ангажиране на отговорността на работодателя е да са възникнали вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

    Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване приравнява на трудова злополука и случаите, при които злополуката е станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден и мястото за получаване на възнаграждение.

    Доктрината и съдебната практика приемат, че за да се реализира фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя, то трябва да са налице следните елементи: трудово правоотношение между страните, претърпяна от работника или служителя трудова злополука, причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт, претърпени вследствие на злополуката вреди, както и причинна връзка между трудовата злополука и претърпените вреди.

    Обхват на отговорността на работодателя

    Освен, че отговорността на работодателя за вреди при възникване на трудова злополука е безвиновна, както бе отбелязано по-горе, друга основна особеност е обема й, регламентиран в Кодекса на труда.

    Работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, като отговорността, включва както всички имуществени вреди на работника / служителя (направени разходи за лечение, лекарства и медикаменти; загубата на трудово възнаграждение и др.), така и претърпените от служителя неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, дискомфорт, стрес, претърпени от служителя или негови близки (в случай на смърт).

    Законът регламентира, че размерът на настъпилите неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид множество фактори, част от които: възрастта на лицето, трудоспособност, емоционално състояние, характера на настъпилото увреждане, съпътстващи заболявания, настъпилите усложнения, времетраенето на настъпилата неработоспособност, семейния статус на лицето, има ли лица, които то издържа със своите доходи и др.

    Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и полученото обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване, като дължимото обезщетение може да бъде намалено и с размера на получени суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите в предприятието.

    Съобразно съдебната практика, работодателят отговаря и за т.нар. „ексцес“, при който след възникване на трудовата злополука са настъпили допълнителни увреждания на работника или служителя, които са пряко свързани с настъпилото първоначално увреждане.

    При какви хипотези може да бъде изключена или намалена отговорността на работодателя?

    Предвид сериозната тежест за работодателя и обхвата на неговата отговорност при възникване на трудова злополука и нейния „безвиновен“ характер, в практиката все по-често се поставя въпросът относно възможностите за изключване или значително намаляване на тази отговорност, като по-долу ще разгледаме именно тези хипотези.

    На първо място, Кодексът на труда изключва отговорността на работодателя, в случай, че работникът или служителят умишлено е причинил увреждането. За да бъде изключена напълно отговорността, обаче следва да се докаже умишления характер на увреждането, като тук могат да бъдат използвани всички допустимо доказателствени средства – разпит на свидетели, записи от видеокамери (в случай че такива се използват в предприятието, други доказателства, които водят до извод за умишлено увреждане).

    Намаляване на отговорността на работодателя се допуска ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В тази връзка следва да бъде отчетена съдебната практика, според която недвусмислена проява на груба небрежност са действия на пострадалия служител, които се дължат на неговото конкретно субективно състояние към датата на злополуката. Грубата небрежност се изразява в степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Приема се, че такава е налице когато пострадалият работник е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, при употреба на алкохол, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. Безспорно съобразяването с приложимите нормативни правила и инструкции за работа е именно такова елементарно старание и внимание.

    Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, като положи дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Съпричиняването при настъпването на злополуката се изчислява в проценти, които са обусловени от приноса на работника или служителя при настъпване на злополуката и съответното неизпълнение на трудовата дисциплина или правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

    За да бъде доказано съпричиняване на служителя, обаче работодателят е длъжен да осигури на своите служители безопасни условия на труд, както и да ги запознае с реда и начина на изпълнение на трудовите задължения, включително с всички вътрешни актове на работодателя. От ключово значение в процеса на доказване при инициирано съдебно производство за обезщетения за вреди е работодателят надлежно да е изпълнил своите задължения, вменени от действащото законодателство, като тук ще маркираме само част от тях:

    • Запознаване на служителите с Правилата за вътрешния трудов ред в предприятието, Правилник за работното време, почивките и отпуските в предприятието;
    • Запознаване на служителите с Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, включително специфични правила/указания за работа с машини, съоръжения и др.;
    • Провеждане и документиране на извършени инструктажи по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен, извънреден или ежедневен инструктаж, в зависимост от характера на работа;
    • Осигуряване на лични предпазни средства, облекло и оборудване на работници, работещи в рискови условия на труд;
    • Наличие на сключен договор със Служба за трудова медицина;
    • Извършване на оценка на риска в предприятието и на работните места в него и определяне на мерки за осигуряване на безопасни условия на труд и др.

    Отговорността на работодателя може да бъде ангажирана по съдебен ред, като именно в хода на доказване в съдебния процес същата е възможно да бъде значително ограничена или изключена в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай. Няма пречка работодателят и работника доброволно да постигнат споразумение за уреждане на имуществената отговорност, като при всички случаи е препоръчително всяка от страните да се консултира предварително с юрист с експертиза в областта на трудовото право, за да бъдат избегнати по-нататъшни усложнения в отношенията между страните.

     

    Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит в областта на трудовото право и осъществяването на процесуално представителство както на работодатели, така и на служители при претенции за обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука. Екипът на кантората предоставя съдействие и консултации на клиентите ни по всички трудовоправни въпроси, включително по изготвянето на вътрешни актове на работодателя в съответствие с действащата нормативна уредба. Настоящият материал има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от съдействие, може да се свържете с екипа на „Мургова и партньори“ чрез www.murgova.com

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

  • Последните промени в Търговския закон по отношение на несъстоятелността

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    Изключителната динамика на търговския оборот в днешно време както и множеството фактори от всякакво естество, които имат отношение към дейността на търговските дружества често изправят търговците пред различни затруднения в изпълнение на поетите задължения, най-вече финансови. В такива моменти свободно започват да се употребяват термини като фалит и банкрут. Тази терминология е характерна за законодателствата на други държави, като в България нормативно предвиденият термин е несъстоятелност. По-конкретно следва да се говори за търговска несъстоятелност, което съчетава от една страна самия правен институт, а се използва и за означаване на съдебното производство по обявяване на един търговец в несъстоятелност.

    В брой № 66 от 01.08.2023 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Търговския закон (ТЗ) по отношение на различни етапи от процедурата по несъстоятелност. По своята същност измененията целят въвеждането на ясни правила по отношение на правата на кредиторите и длъжниците, както и подобряване на ефективността на самите производства. Промените са свързани с имплементирането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132.

    Сред множеството изменения и нововъведения, на първо място следва да се посочи изменението в обхвата на понятието „свръхзадълженост“ съгласно чл. 742 от ТЗ. До момента, действащата норма позволяваше да се обосновава свръхзадълженост, ако имуществото не е достатъчно, за да покрие паричните задължения на един търговец. С направената промяна занапред нормата ще се прилага за всички задължения. Това на практика означава, че невъзможността да се изпълнят конкретни други задължения по договори, например производство, доставка или други, също ще може да предпостави започването на процедура по несъстоятелност.

    На следващо място следва да се посочи и изменението на чл. 613 от ТЗ. До момента компетентен да разгледа производството по несъстоятелност беше окръжният съд по седалище на търговеца към момента на молбата за откриване на производството. Изменението посочва, че компетентен е окръжният съд по седалището на търговеца, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Така на практика промени в седалището в по-кратки срокове не биха имали влияние към подсъдността на исковете – включително и в случаите на нарочни промени от страна на дружества, очакващи срещу тях да се образуват подобни производства. От друга страна, новата норма налага необходимостта от внимателен анализ на обстоятелствата във връзка със седалището на търговците преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за да се избегнат забавяния при спор за компетентност.

    Значителна промяна се прави и в кръга от актове на окръжните съдилища, които могат да бъдат обжалвани съгласно чл. 613а от ТЗ, като изрично се въвежда, че решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване.

     

    На следващо място внимание заслужава и нововъведението, че редица актове със значение за производствата по несъстоятелност, ще бъдат обявявани и в Търговския регистър. Това изменение има отношение и във връзка със сроковете за обжалване на съответните актове, които започват да текат от обявяването им.

    Част от законодателството вече е и изцяло нова уредба във връзка с производството по несъстоятелност на физически лица – предприемачи. В обхвата на новите правила попадат физически лица, упражняващи стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото тяхното предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин. Освен изрично предвидените норми, за физическите лица – предприемачи се предвижда да се прилагат по субсидиарност и разпоредбите относно производството по несъстоятелност за едноличния търговец. Наред с общите правила за определяне на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, за тези лица се предвижда и една особена хипотеза, а именно когато лицето не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Компетентен съд в производството по несъстоятелност е окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В случай че предприемачът няма място на регистрация, законът предвижда компетентност на окръжния съд постоянен адрес на предприемача. Предвижда се и създаването на специална информационната система към Министерство на правосъдието, в която да се вписват или обявяват актовете по производства по несъстоятелност на предприемач.

    С измененията в закона се предвижда и създаването на специални образци на молба за предявяване на вземане, списъци на кредиторите, декларацията и съгласието на синдика, сметки за разпределение, ежемесечни отчети на синдика и дневника на синдика.

    Същевременно се правят и редица изменения по отношение на процедурата по стабилизация. Смисълът на тази процедура е да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му за преструктуриране на предприятието, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца. Внимание заслужава, че в чл. 764 от ТЗ за разлика от досегашния текст, се прави значително по-подробното изброяване на търговците, за които не се прилага производство по стабилизация. С промените се въвеждат и изрични изисквания по отношение на съдържанието на плана за стабилизация.

    Горепосочените промени представляват само част от новите моменти по отношение на производствата по несъстоятелност. Новите текстове са значителни по обем и обхващат както различни аспекти от всички етапи на производството по несъстоятелност, спрямо които тепърва ще се установява и практика. Считаме, че до голяма степен новите текстове ще допринесат за ускоряване на различните етапи в производствата по несъстоятелност и протичането им при по-ясни и ефективни правила.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, процедурите по ликвидация и несъстоятелност, договорно право и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.