На фокус

В предходната ни публикация, посветена на удръжките от трудовото възнаграждение, разгледахме ограниченията, които Кодексът на труда поставя пред работодателя при извършването на удръжки от възнаграждението на работниците и служителите (тук може да прочетете повече по темата). В нея разгледахме ограниченията, които Кодексът на труда поставя пред работодателя при извършването на удръжки от възнаграждението на работниците и служителите, като съгласно актуалната практика на Върховния касационен съд работодателят няма право едностранно да приспада суми за причинени вреди, дори когато разполага с писмено съгласие от страна на работника или служителя, ако не е спазен предвиденият в закона ред за реализиране на имуществената отговорност.

Тази практика категорично утвърди принципа, че защитата по чл. 272 от Кодекса на труда не може да бъде заобикаляна чрез предварително дадено съгласие от страна на работника. Същевременно обаче възникна въпросът дали работодателят разполага с процесуален механизъм, чрез който да реализира вземането си, когато действително са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на служителя и може ли да прави удръжки от плащания към служителя извън трудовото възнаграждение, като командировъчни и др.

По този въпрос се произнесе Софийският окръжен съд във връзка с ключово дело, водено от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“, което бе допуснато до касационно обжалване и върнато от Върховния касационен съд за ново разглеждане от въззивна инстанция поради това, че при първото разглеждане въззивният съд не се бе произнесъл по своевременно направеното възражение за прихващане между претендираното от служителя трудово възнаграждение и насрещното вземане на работодателя за обезщетение за причинени имуществени вреди.

С постановеното решение Софийският окръжен съд възприе изцяло защитаваната от екипа на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ правна теза, като потвърди възможността работодателят да реализира своите права чрез възражение за прихващане в рамките на съдебното производство. Решението дава важни практически насоки относно приложението на чл. 272 КТ и очертава значението на възражението за прихващане като ефективен способ за защита на работодателя при наличие на насрещни вземания спрямо служителя.

Въззивният съд прави важно разграничение между едностранното извършване на удръжки от работодателя и упражняването на процесуални права в рамките на съдебното производство. Според съда забраната, установена в чл. 272 КТ, е адресирана единствено към работодателя и ограничава възможността му сам да намалява дължимите на работника суми от трудовото възнаграждение. Тази разпоредба обаче не ограничава правомощията на съда да разгледа направено възражение за прихващане, когато работодателят претендира обезщетение за причинени вреди в рамките на съдебното производство и са налице всички законови предпоставки за това.

Съдът приема, че работодателят е доказал предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на служителя и е уважил направеното възражение за прихващане, като на практика с възражението за прихващане в рамките на съдебното производство се реализира пълната имуществена отговорност. В резултат на това претендираните искове за заплащане на суми за командировъчни  са прихванати с вземането на работодателя за обезщетяване на причинените вреди и предявеният иск е изцяло отхвърлен.

Също така, въззивният съд приема, че закрилата по чл. 272 КТ обхваща трудовото възнаграждение и то единствено в рамките на предвидените от закона хипотези. Тя не се разпростира автоматично върху всички вземания, произтичащи от трудовото правоотношение, каквито са командировъчните, които на практика обезщетяват служителя за претърпените от него неудобства във връзка с полагане на труд извън уговореното място на работа.

Решението има съществено практическо значение, тъй като допълва вече формираната съдебна практика относно приложението на чл. 272 КТ. Ако практиката на Върховния касационен съд ясно очертава границите на допустимите удръжки и не допуска тяхното заобикаляне чрез предварително съгласие на работника или служителя, настоящото решение потвърди тезата ни, че възражението за прихващане е ефективен процесуален способ за реализиране на пълната имуществената отговорност на служителя и позволява спорът между страните да бъде разрешен изцяло в рамките на едно съдебно производство.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на трудовото право, нормативното съответствие и изготвянето на успешни бизнес стратегии за приобщаване към промените в трудовото законодателство. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите в материала въпроси бихте могли да се свържете на https://murgova.com/

На 01.07.2026 г. официално влязоха в сила и започва приложението на новите правила на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с които се завършва един от най-мащабните процеси по дигитализация на административното производство у нас.

Новите правила уреждат пълното електронното взаимодействие между гражданите, бизнеса, администрацията и съдилищата – от подаването на искането за издаване на индивидуален административен акт до приключването на евентуално съдебно производство.

Действително може да се потвърди, че настоящата реформата не представлява единствено технологично обновление, а реално създаване на нови права за гражданите и кореспондиращи нови задължения за административните органи. Съществени промени са предвидени и в начина, по който организациите, адвокатите и публичните институции комуникират с администрацията. Основната цел поставена от законодателя е административните производства да станат по-бързи, по-прозрачни и значително по-малко зависими от хартиения документооборот, което от своя страна ще спести разходи и време.

Една от най-значимите промени е възможността исканията за издаване на индивидуални административни актове да се подават по електронен път 24 часа в денонощието, независимо от работното време на съответната администрация. Срещу това право на заявителя стои задължението на адресата (административният орган) да изпрати официално потвърждение за неговото получаване. По този начин заявителят получава незабавно доказателство, че производството е образувано и документите са постъпили успешно, давайки начало на исканата процедура и сроковете за извършването ѝ.

Важно е да се посочи, че в АПК е направено ясно разграничение между гражданите и останалите участници в административните производства. По отношение на гражданите остава възможността сами да избират начина, по който да комуникират с администрацията – по електронен път, на място в администрацията или чрез пощенски оператор. Така дигитализацията не ограничава достъпа до административни услуги на лицата, които не желаят или не могат да използват електронни средства.

Съвсем ново е правилото обаче за организациите, административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, както и за адвокатите, които участват в административни производства. За посочените участници и лица, електронната комуникация вече е напълно задължителна. По този начин заявяваните искания за издаване на актове и документите по административни производствата следва да се подават чрез точно посочени електронни канали за комуникация, в които посочените лица следва задължително да имат създаден индивидуален профил.

Практически посочените промени  изискват от бизнесът и професионалните участници, участващи в производствата, да организират работата си чрез следните държавните електронни системи:

• Информационната система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) – осъществява официалният обмен на електронни документи,
• Порталът за електронно управление (ПЕУ) – предоставя достъп до множество електронни административни услуги;
• Единният портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) – използван при производствата пред съдилищата.

Особено важно е участниците в административните производства да познават някои от съществените нови правила за електронното връчване. Така, когато документ е изготвен от административния орган, до участника се изпраща електронно уведомление, съдържащо информация за неговото изтегляне. Документът се счита за връчен от момента на изтеглянето му, ако същият не бъде изтеглен в седемдневен срок от адресата, той се счита за редовно връчен в първия ден след изтичането на този срок.

Това означава, че организациите и техните представители трябва редовно да следят електронните си профили. Пропускането на електронно връчено съобщение вече може да доведе до пропускане на процесуални срокове, независимо дали документът действително е бил прочетен. Това от своя страна може пряко да рефлектира и върху интересите на страна, спрямо която актът е насочен.

Сред една от “най-смелите” практически промени е задължението всяко административно производство да се води чрез електронна преписка. Това означава, че независимо дали заявлението е подадено електронно или на хартиен носител, всички документи, доказателства, становища и процесуални действия вече се съхраняват в електронен формат още от самото начало на производството. По този начин драстично се намаляват административните разходи за отпечатване, копиране и транспорт на документи.

Пълната електронизация на хартиената административна преписка води и до предоставяне на възможност страните да получават електронен достъп до нея, без да посещават съответната администрация. Това е особено важно за бизнеса, който често участва в производства пред различни институции и може дистанционно да следи движението на документите, да преглежда преписката и да получава копия.

Влезлите в сила правила обхващат и съдебната фаза на административните производства, в случаите когато административен акт бива обжалван по съдебен ред. При обжалване, административният орган изпраща жалбата и цялата административна преписка по електронен път до компетентния административен съд. Това значително съкращава времето за администриране на делото и намалява риска от непълни или неправилно комплектувани преписки.

За предприятията промените означават едновременно облекчение и нови организационни ангажименти. От една страна, административните производства ще бъдат по-бързи, ще отпадне необходимостта от многократно посещение на институции и ще се намали административната тежест. От друга страна обаче, организациите трябва да осигурят ефективно управление на електронната си кореспонденция, да поддържат актуални електронните си адреси за връчване и да следят своевременно всички получени съобщения, тъй като електронното връчване поражда същите правни последици като традиционното.

С влелите в сила изменения в АПК действително се прави огромен скок към пълна електронизация на административното производство. Електронното подаване на заявления, електронната преписка, сигурното електронно връчване и електронният обмен между администрацията и съдилищата вече не са бъдеща цел, а действащо законово правило.

За гражданите реформата предоставя повече възможности и по-лесен достъп до административните услуги, като същевременно запазва традиционните начини за комуникация с администрацията. За бизнеса и професионалните участници тя въвежда нов стандарт на работа, който изисква добра организация, но в дългосрочен план ще доведе до по-бързи, по-прозрачни и по-ефективни административни производства.

Същевременно обаче новите правила за връчването на съобщение и книжа по електронен път крие значителни рискове от пропускане на важни процесуални срокове и дори до преклудиране на права на гражданите, бизнеса и администрацията.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ е изградил многогодишен опит и  експертиза в сферите на административните производства пред държавни органи. Предоставяните от екипа ни услуги включва пълно съдействие в производствата от подаване на искане за издаване на административни актове до обжалването им по административен и съдебен ред, включително в електронна среда. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/  

С измененията в Закона за публичните предприятия (ЗПП), обнародвани в ДВ, бр. 106 от 9 декември 2025 г., и последвалите ги подзаконови актове и методически документи, държавните публични предприятия се изправят пред нов нормативен режим – изграждане на цялостна институционална инфраструктура за управление на корупционния риск. За разлика от досегашните общи изисквания за финансово управление и контрол, сега законодателят въвежда конкретни, проверими и обвързани със срокове задължения, чието изпълнение се отчита пред принципала и пред Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК). За членовете на съветите на директорите, управителните и надзорните съвети и за лицата на ръководни длъжности това означава лична ангажираност и нови отговорности.

На 22.04.2026 г. АППК прие два ключови акта – Система за управление на корупционния риск в публичните предприятия (Системата) и Кодекс за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия (Кодекса), публикувани на официалната ѝ интернет страница. От тази дата започнаха да текат всички нормативно установени срокове. Малко по-рано, с Постановление № 44 на Министерския съвет от 09.04.2026 г. (ДВ, бр. 36/2026 г.), беше допълнен Правилникът за прилагане на ЗПП (ППЗПП), включително с нов чл. 64а, който урежда изискванията към служителя по почтеност. С това нормативната рамка е затворена и предприятията нямат основание да отлагат действията си.

Какво всъщност изисква новият режим

Системата не е пожелателен документ. Тя представлява задължителна рамка с шест взаимосвързани компонента, които всяко държавно публично предприятие следва да въведе и прилага: (1) методология за оценка и контрол на корупционния риск; (2) мерки за предотвратяване на конфликт на интереси; (3) определяне на етични стандарти и проверка на почтеността; (4) провеждане на конкурс и подбор на служители на ръководни длъжности; (5) определяне или назначаване на служител по почтеност; и (6) провеждане на обучения по етика, почтеност и антикорупционна превенция. Методологията към Системата е разработена при отчитане на международни стандарти и добри практики — ISO 31000 и ISO 37001, Ръководството за оценка на риска от корупция по Глобалния договор на ООН, както и Насоките на ОИСР за борба с корупцията и почтеност в държавните предприятия (2022 г.) и Насоките на ОИСР за корпоративно управление (2024 г.). Това задава висока летва: очаква се не формално покритие, а действаща система, интегрирана в управлението на предприятието.

Защо това засяга лично членовете на органите и ръководителите

Новият режим прехвърля конкретни задължения именно върху лицата, които управляват предприятието. Кодексът за етично поведение се прилага за всички заети лица, независимо от характера на правоотношението и заеманата длъжност, но органите за управление и контрол носят отговорност както за собственото си поведение, така и за внедряването на правилата в дейността на дружеството. Членовете на органите за управление и контрол и лицата на ръководни длъжности са длъжни да подадат декларации за запознаване и спазване на Кодекса пред служителя по почтеност. Самият служител по почтеност при наличие на независим член в съвета се определя измежду независимите членове, а при липса на такъв – се назначава по трудов договор при условията на чл. 32, ал. 3 ЗПП и чл. 64а ППЗПП. Тоест отговорността вече има конкретни адресати и проверими резултати.

Срокове и статус към момента

Основните срокове по § 6 от Заключителните разпоредби на ЗИЗПП вече са настъпили, а някои са изтекли. Целта на законодателя е практическото установяване на Системата в максимално кратък срок от публичните предприятия. Това обаче не намалява риска: неизпълнението подлежи на отчитане пред принципала (напр. съответното министерство) и пред АППК и се отразява върху оценката на управлението.

Какво да предприемат предприятията – план с перспектива 1–2 години

Препоръчителният подход съчетава незабавни действия за привеждане в съответствие с по-дългосрочна организационна подготовка за 2027 г., когато методологията се прилага в пълен обем.

Първа стъпка – въвеждане на Системата и Кодекса. Според разясненията на АППК въвеждането изисква два самостоятелни акта: акт на едноличния собственик на капитала (органът, упражняващ правата на държавата) и акт на органа за управление на дружеството. Законът не установява изрична поредност между тях, но е удачно предприятието да инициира кореспонденция с принципала, придружена с готов проект на акт, и паралелно да насрочи заседание на органа за приемане на съответните решения.

Втора стъпка – определяне или назначаване на служител по почтеност. Първо се установява дали в органа има независими членове по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗПП. При наличие – служителят се определя измежду тях; само ако законодателят не е предвидил това предприятие да има независими членове – служителят се назначава по трудов договор, като може да се съвместява с друга функция. Служителят по почтеност извършва общи и индивидуални проверки за почтеност, изготвя доклади до органа за управление и контрол и годишен обобщен отчет.

Трета стъпка – събиране на декларации. Препоръчваме издаване на вътрешна заповед, която регламентира срока, формата и реда за подаване на декларациите по чл. 33, ал. 3 ЗПП и чл. 64в, ал. 3 ППЗПП, както и подготовка на образец. Срокът за подаването им е три месеца от въвеждането на Системата.

Четвърта стъпка – обучения. Системата задължава предприятието да осигури обучения по етика, почтеност и антикорупционна превенция. До евентуални централизирани указания (АППК е отправила запитване към Европейската комисия) е разумно да се идентифицират вътрешни ресурси или акредитирани доставчици.

Пета стъпка – оценка на корупционния риск за 2026 г. и план за управление. Оценката се изготвя до 31.03.2027 г. от нарочно назначена комисия с подходяща компетентност, като при липса на законова пречка могат да се привличат и външни експерти. Същинската работа стартира сега: разработване на стратегия за управление на корупционния риск (като част от стратегията по чл. 12, ал. 3 ЗФУКПС или като самостоятелна), на подход за оценка, определяне на индикатори и съответстващите им рискови фактори, мерки за управление и контролни механизми. Пълното прилагане на методологията е за 2027 г.

Защо да започнете сега

Изграждането на действаща антикорупционна система не е еднократен акт, а процес, който изисква време, координация между правни, финансови и оперативни звена и постоянна актуализация – контролните дейности се преразглеждат поне веднъж годишно, а стратегията – поне веднъж на три години или при съществени промени в рисковата среда. Предприятията, които подходят формално, рискуват да създадат документи без реална стойност, които няма да издържат на проверка. Тези, които започнат навреме, ще разполагат с работеща рамка, защитаваща както дружеството, така и лично членовете на органите и ръководителите от репутационни и управленски рискове.

Как можем да съдействаме

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ предлага цялостно правно съдействие на публичните предприятия и техните органи за управление при въвеждането и прилагането на новия антикорупционен режим. Подпомагаме клиентите при: изготвяне на проектите на актове на едноличния собственик и на решенията на органа за управление за въвеждане на Системата и Кодекса; определяне или назначаване на служител по почтеност и уреждане на статута и функциите му; разработване на вътрешни заповеди, образци на декларации и правила; изготвяне на стратегия и методология за оценка на корупционния риск, съобразени с дейността и рисковия профил на конкретното предприятие; и текущо консултиране при отчетността пред принципала и АППК. При нужда от консултация или допълнителна информация по повдигнатите тук въпроси можете да се свържете с нас чрез https://murgova.com/.

Приемането на Директива (ЕС) 2024/2853 бележи съществена промяна в европейското право за отговорността при дефектни продукти. С нея се заменя остарялата рамка от 1985 г. и се въвеждат правила, съобразени със съвременната цифрова и технологична реалност.

Основната цел на новата уредба е да адаптира концепцията за обективната отговорност на производителя към предизвикателствата на изкуствения интелект, софтуерните продукти и кръговата икономика. В този контекст Европейският съюз разширява понятието „продукт“, като в него вече се включват не само движими вещи, но и софтуер, цифрови производствени файлове и системи, които функционират чрез непрекъснат обмен на данни.

Така се запълва съществуваща празнина в правната рамка, която до момента затрудняваше ефективната защита при вреди, причинени от софтуерни дефекти.

Нов подход към „дефектния продукт“

Една от най-значимите промени е преразглеждането на критериите за това кога един продукт се счита за дефектен. Вече изрично се отчитат характеристики като способността на продукта да се самообучава след пускането му на пазара, неговата свързаност с други устройства, както и ефектите от софтуерните актуализации.

Директивата въвежда и механизми за облекчаване на доказателствената тежест за пострадалите лица. При определени условия – например висока техническа сложност на продукта или отказ на производителя да предостави информация – съдът може да приеме презумпция за наличие на дефект или причинно-следствена връзка между дефекта и вредата.

Това представлява съществен баланс между интересите на технологичната индустрия и потребителите, които обикновено не разполагат със същия достъп до информация и експертиза.

По-широк обхват на обезщетението и отговорността

Разширява се и кръгът на вредите, които подлежат на обезщетяване. Освен смърт и телесни увреждания, вече изрично се включват и медицински доказани психологически вреди, както и вреди, свързани с унищожаване или компрометиране на лични данни, когато те не се използват за професионални цели.

Отпада и досегашният минимален праг от 500 евро за имуществени вреди, което позволява търсене на обезщетение и за по-малки по размер щети.

Съществено се разширява и кръгът на отговорните лица по веригата на доставка – от производители и вносители до доставчици на услуги за изпълнение. Целта е винаги да съществува лице, установено в рамките на ЕС, срещу което увреденото лице да може да предяви претенция.

Кръгова икономика и нови „производители“

Особено внимание се отделя на продуктите, които са претърпели съществена модификация в рамките на кръговата икономика. Лицата, които реконструират или значително изменят продукт извън контрола на първоначалния производител, се считат за производители по смисъла на Директивата и носят съответната отговорност за извършените промени.

По този начин се насърчава устойчивото потребление, без да се компрометира безопасността на пазара.

Заключение

С новата директива ЕС се стреми да постигне по-добър баланс между технологичните иновации и защитата на потребителите. Въвеждат се по-ясни и адаптирани към дигиталната среда правила за отговорност, които следва да гарантират по-високо ниво на сигурност за потребителите в целия Съюз.

Държавите членки трябва да транспонират директивата до 9 декември 2026 г., като новите правила ще се прилагат за продукти, пуснати на пазара след тази дата.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ следи отблизо динамичните промени в европейското законодателство и е на разположение за предоставяне на експертна правна помощ. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод предстоящите промени в областта на потребителското право и новата правна рамка за дефектни продукти, бихте могли да се свържете чрез murgova.com.

В дигиталната икономика софтуерът отдавна не е просто технически продукт. За много компании той е основният актив, върху който се изгражда цялата бизнес стойност – независимо дали става дума за мобилно приложение, вътрешна корпоративна система, SaaS платформа или специализиран индустриален софтуер. Именно затова въпросът кой притежава правата върху компютърната програма има не само юридическо, но и сериозно икономическо значение.

На практика именно тук възникват и най-честите недоразумения. Много възложители приемат, че щом са платили разработката, автоматично придобиват и правата върху резултата. Разработчиците, от своя страна, често остават с впечатлението, че всеки код, написан лично от тях, им принадлежи независимо от контекста, в който е създаден. Истината обикновено е по-сложна и зависи от конкретното правоотношение, в рамките на което е разработен софтуерът.

В българското право компютърните програми са защитени като обект на авторското право по реда на Закон за авторското право и сродните му права, който транспонира Directive 2009/24/EC. Това означава, че софтуерът попада в режим, създаден първоначално за литературни и художествени произведения – особеност, която често създава напрежение между технологичната реалност и класическите правни конструкции.

Закрилата възниква автоматично от момента на създаване на програмата. Не е необходима регистрация или друга формалност. Защитени са както изходният и обектният код, така и подготвителният проектен материал, структурата и организацията на програмата, доколкото са оригинални. От друга страна, идеите, алгоритмите и функционалността като такива не са обект на авторскоправна закрила. Този принцип е ясно утвърден в практиката на Съд на Европейския съюз, включително по делото C-406/10 SAS Institute Inc v World Programming Ltd, където се приема, че програмните езици и функционалността сами по себе си не представляват защитимо произведение.

Основното правило в авторското право е сравнително просто: авторът е първоначалният носител на правата върху произведението. Приложено към софтуера, това означава, че разработчикът – физическото лице, което създава кода – придобива правата върху него от момента на създаването му. Именно тук обаче започват и практическите усложнения.

Най-честият източник на спорове е въпросът дали софтуерът е създаден в рамките на трудово правоотношение или по външна поръчка. Разликата е съществена. Когато компютърната програма е разработена от служител в изпълнение на трудовите му задължения, имуществените права върху нея принадлежат на работодателя, освен ако не е уговорено друго. На практика това означава, че програмист, който разработва код като част от служебната си дейност, не може впоследствие свободно да използва този код в друг проект или при конкурентен работодател.

Граничните ситуации обаче далеч не са рядкост. Практиката познава случаи на код, създаден извън работно време, върху лични проекти или чрез използване на собствени устройства. В подобни хипотези решаващо значение имат длъжностната характеристика, реално възложените задачи и връзката между разработката и дейността на работодателя. Именно тук възникват и най-сериозните доказателствени проблеми при евентуален спор.

При договорите за изработка на софтуерен продукт, логиката е различна. За разлика от трудовите правоотношения, тук законът не създава презумпция в полза на възложителя. Това означава, че ако липсва изрична уговорка, правата върху софтуера остават при разработчика, дори възложителят да е финансирал цялата разработка. В практиката това често се оказва неприятна изненада за компании, които приемат, че плащането автоматично им гарантира пълен контрол върху продукта.

Именно поради това договорите за разработка на софтуер имат критично значение. В тях следва ясно да се уреди дали правата се прехвърлят изцяло, дали се предоставя лиценз, какъв е неговият обхват, има ли право на модификация, интеграция, подлицензиране или последващо развитие на продукта. Липсата на подобни клаузи често оставя разрешаването на спора изцяло в ръцете на съда.

В практиката редовно се смесват и две различни правни фигури – прехвърляне на авторски права и лицензиране. Разликата между тях е съществена. При прехвърлянето приобретателят става носител на съответните имуществени правомощия, част от съвкупното авторско право и може самостоятелно да използва, лицензира и защитава софтуера. При лицензията авторът запазва правото върху програмата, а на ползвателя се предоставя само ограничено право на използване в договорените граници. Именно затова лицензът не включва автоматично право на изменение, разпространение или създаване на производни продукти, освен ако това не е изрично уговорено.

Допълнителна специфика внасят и лицензите с „отворен код“. В практиката често се подценява фактът, че „отворен код“ не означава липса на правила. Редица лицензи, като MIT License или Apache License, позволяват сравнително свободно използване, докато други (например GNU GPL) могат да задължат разработчика да разкрие собствения си код при разпространение на производен продукт. Именно поради това проверката на използваните компоненти с „отворен код“ е стандартна част от всеки технологичен due diligence при инвестиции или придобивания.

Софтуерът рядко се изчерпва само с авторското право. В практиката компютърните програми често се защитават и чрез режима на търговската тайна – особено когато става дума за алгоритми, архитектура, вътрешна логика или софтуерни решения със затворен код, които не са публично достъпни. В определени случаи може да се приложи и патентна защита, когато софтуерът е част от техническо решение с т.нар. „технически ефект“, макар европейският подход в тази област да остава сравнително консервативен.

В крайна сметка, най-честите проблеми при интелектуалната собственост върху софтуер не възникват поради липса на правна уредба, а поради неправилно структуриране на отношенията между страните. Реалното разпределение на правата зависи не толкова от интуитивните представи на участниците, колкото от закона, договора и възможността волята на страните да бъде доказана.

Практиката показва, че именно навременното уреждане на въпросите, свързани с интелектуалната собственост, е едно от най-важните условия за избягване на бъдещи спорове, за успешното развитие на технологични проекти и за безпроблемното привличане на инвестиции.

Настоящата публикация е изготвена въз основа на практическия опит на Адвокатско дружество „Мургова & партньори” в областта на технологичното право, интелектуалната собственост и структурирането на IT проекти. Адвокатското дружество консултира местни и международни клиенти по въпроси, свързани с разработка, лицензиране и прехвърляне на права върху софтуер, защита на търговска тайна, SaaS, CRM системи, лицензионни споразумения с крайния потребител (EULA) и при извършване на правен due diligence в рамките на инвестиции, придобивания и корпоративни преструктурирания в технологичния сектор. Натрупаният практически опит показва, че навременното и прецизно уреждане на въпросите, свързани с интелектуалната собственост, е не просто юридически въпрос, а ключов фактор за устойчивото развитие и реалната пазарна стойност на всеки технологичен бизнес.

С брой № 41 от 05.05.2026 г. на Държавен вестник бе окончателно обнародвана дълго очакваната наредба във връзка с оказване на медицинска помощ от разстояние. По този начин се доразвива конкретната нормативна рамка, която регулира предоставянето на медицински консултации и помощ в съвременната действителност, отчитайки технологичните достижения. Телемедицината има потенциала значително да подобри достъпността на услуги за пациентите, като се преодоляват фактически препятствия като географско разположение, премахване на необходимостта от ангажиране на значително време в път, намаляване на разходите и други.

Наредбата дефинира рамката за предоставяне на медицинска помощ от разстояние, включително обхват, изисквания към технологиите, правила за информирано съгласие, защита на личните данни и документиране на услугите.

Съгласно Наредбата допустимите дейности са: профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация както и консултации между различни специалисти. По този начин се предвижда значително широк спектър от услуги, които могат да бъдат предоставяни съгласно новата регулация. Наредбата предвижда конкретни форми на предоставяне на медицинска помощ от разстояние, а именно: планова и спешна помощ. Съгласно начина на предоставяне, помощта се разделя на синхронна (в реално време) и асинхронна (без едновременна комуникация).

Важна възможност за лечебните заведения е предвиденото в чл. 5 от Наредбата, че лечебните заведения могат да извършват и съвместно дейности по оказване на медицинска помощ от разстояние, при спазването определени изисквания към създаваните центрове за оказване на медицинска помощ от разстояние. Лечебните заведения са длъжни предварително да уведомят пациентите за вида, обема и целта на данните, които следва да им бъдат предоставени, както и за последиците от непредоставянето им.

Задължение за лечебните заведения е да обявяват на интернет страницата си (когато поддържат такава) или по друг достъпен за населението начин конкретен обем от информация, която включва:

1. описание на медицинските услуги, които извършват от разстояние;
2. медицинските специалности, по които оказват медицински услуги от разстояние;
3. медицинските специалисти, които оказват медицински услуги от разстояние;
4. възможности за предоставяне на медицински услуги от разстояние съгласно вътрешните правила на лечебното заведение.

Новата регулация поставя като изисквания за предоставянето на медицинска помощ от разстояние – 1) спазването на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика съгласно Закона за лечебните заведения, 2) прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи, 3) осъществяване чрез медицински, информационни и комуникационни технологии, които осигуряват надеждна идентификация на участниците, проследимост на извършените дейности и защита на личните данни и здравната информация, както и 4) в съответствие с чл. 81, ал. 1, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от Закона за здравето. Важно условие, което поставя Наредбата е, че предоставянето на медицинска помощ от разстояние се документира чрез създаване на електронен медицински документ, включително амбулаторен лист или друг съответен медицински запис. Изрично е предвидено, че медицинският специалист носи професионална отговорност за клиничните решения, включително при използване на цифрови инструменти и системи за подпомагане на решения. Въвеждат се и конкретни времеви периоди, в които трябва да е готово писменото документиране на предоставената медицинска помощ от специалистите.

Наредбата ясно предвижда и случаи, в които е недопустимо предоставянето на медицинска помощ от разстояние, като най-общо това са: случаи, когато може да се застраши животът или здравето на пациента, когато е необходим пряк физически преглед, при невъзможност за гарантиране на качество и ефективност на медицинската помощ, при невъзможност за надеждна идентификация на самоличността или когато става дума за дейности в денталната медицина (с някои изключения за консултации между определени специалисти). Не е допустимо и водене на раждане или установяване на смърт чрез средствата за предоставяне на медицинска помощ от разстояние.

С влизане в сила на наредбата се регулира и принципът, че медицинската помощ от разстояние може да се осъществява след изразено информирано съгласие от пациента в съответствие с чл. 87 от Закона за здравето и чл. 6б, ал. 5 от Закона за лечебните заведения.

Ключова тема относно въвеждането и развитието на телемедицината е осигуряването на техническа сигурност и защита на данните. Наредбата предвижда общо, че предоставянето на медицинска помощ от разстояние се извършва чрез използване на информационни и комуникационни технологии, включително платформи за медицинска помощ от разстояние, информационни системи, медицински устройства за дистанционен мониторинг или други цифрови решения, които осигуряват сигурна комуникация и обмен на здравна информация. Всички използвани системи трябва да отговарят на приложимите изисквания за информационна и киберсигурност, оперативна съвместимост и защита на здравните данни, включително изискванията на раздел VIII „Киберсигурност“ от Наредба № Н-6 от 2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система. При обработването на лични данни трябва да се спазват принципите и изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR), Закона за защита на личните данни и Наредба № Н-6 от 2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система.

Контролът върху дейността на лечебните заведения и медицинските специалисти в тях, които извършват медицинска помощ от разстояние, ще се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Макар и до голяма степен обществените отношения да наложиха ползването на телемедицината в различни аспекти преди да бъде въведена регулацията, и към момента медицински специалисти, лечебни заведения и пациенти да използват в отношенията помежду си различни технологични решения за предоставяне на медицинска помощ от разстояние, важно е всички страни да отбележат, че новата регулация поставя конкретни и специфични изисквания, за да бъдат взаимодействията им законосъобразни.

Във връзка с новата регулация нашият съвет към всички лечебни заведения и специалисти в медицината е да направят:

• Анализ на текущото състояние на вътрешните си правила;
• Анализ на техническата обезпеченост и използваните системи;
• Предварителна юридическа консултация за потенциални рискове и начините за осигуряване на съответствие със Наредба № Н-5 за оказване на медицинска помощ от разстояние.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на медицинско право и life sciences, търговското право, административно право, нормативно съответствие и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на дейностите и проектите на наши клиенти, така и към процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Влизането на България в Еврозоната не е просто техническа смяна на валутата – това е мащабна регулаторна трансформация, която засяга всеки аспект на Вашия бизнес. Първото тримесечие на годината вече премина и компаниите започнаха да се приспособяват към новата валута. За бизнеса „плавният преход“ е от съществено значение и означава преди всичко предвидимост и информираност относно изискванията към компаниите и осигуряването им на съответствие с новата валута и изискванията на Законът за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

ЗВЕРБ поставя ясни изискванията и срокове, чието неспазване може да доведе до значителни имуществени санкции и репутационен риск.

С настоящия материал маркираме основните аспекти, на които всяка компания следва да обърне внимание, за да бъде в пълно съответствие с регулациите и новата валута.

Изискванията за двойно обозначаване на цените

Непосредствена задача пред бизнеса е задължителното двойно обозначаване на цените. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започна на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

Съобразно разпоредбите на ЗВЕРБ, всички цени на стоки и услуги трябва да са изписани едновременно в левове и евро. Двете цени трябва да са разположени в непосредствена близост, да са с еднакъв размер, вид и цвят на шрифта, така че да не въвеждат потребителя в заблуждение.

Търговците разполагаха с „гратисен период“ за адаптиране от 8 август до 8 октомври 2025 г., в който контролните органи издавaха предписания, вместо да налагат глоби.

Математическият тест: Превалутиране и закръгляване

При преизчисляването на сумите бизнесът следва стриктно да спазва изискванията за превалутиране, като законът забранява използването на курсове, различни от официалния (1.95583 лв.). Получената сума в евро се закръглява до два знака след десетичната запетая на база на третия знак. Ако третият знак е под 5 – вторият остава непроменен. Ако е 5 или повече – вторият знак се увеличава с единица.

Важен аспект на ЗВЕРБ е въведената протекция и забрана за спекула.

ЗВЕРБ изрично забранява необоснованото увеличение на цените под претекст за въвеждане на еврото.

В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, следва да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Тази формулировка на закона, обаче създава множество компликации за бизнеса при извършване на проверки от страна на контролните органи на НАП и КЗП, тъй като на практика към момента няма методика, по която да се формират цените, а същевременно от началото на 2026 г. има множество обективни икономически фактори, които повлияха на цените на стоките и услугите, като процента на инфлацията, войната в Близкия изток, стремглавото покачване на енергийните ресурси и др.

В този контекст е от съществено значение, търговците в хода на проверките да представят доказателства, които да обосноват повишаване на цените на предлаганите от тях стоки и услуги, като такива доказателства могат да са фактури за повишени сметки за комунални услуги, фактури от доставчици за повишени цени на суровини и др.

Непрецизната формулировка, използвана от законодателя, може да доведе до необосновано налагане на санкции на търговците.

Липса на необходимост от приподписване на договори

ЗВЕРБ въвежда принципът на приемственост, като изрично бе уредено, че въвеждането на еврото не променя и не прекратява действието на съществуващите договори. Сумите, посочени в лева, се считат за суми в евро по официалния курс. Възнагражденията на служителите по сключени трудови договори също се превалутират автоматично.

Необходимост от промяна на вътрешните дружествени документи на компаниите, с оглед въвеждането на еврото

ЗВЕРБ урежда как дружествата следва да адаптират своите дружествени документи и капитал при преминаването към единната валута.

• Основното изискване е преобразуването на стойностите от левове в евро да става при прилагане на официалния фиксиран валутен курс** (1.95583 лева за 1 евро) и спазване на правилата за закръгляване, упоменати по-горе.
• Номиналната стойност на акциите или дяловете се преизчислява. Тя не може да бъде по-малка от 1 евроцент.
• Учредителни актове и Устави: всички суми, посочени в дружествените документи (капитал, номинал на дялове/акции, прагове за вземане на решения), трябва да бъдат актуализирани в евро.
• Изрично е регламентирано, че Агенцията по вписванията не събира такси за вписване на промени, които са пряко следствие от въвеждането на еврото.
• Промяната не изисква незабавно свикване на събрание на съдружниците или акционерите, тъй като законът предвижда следните механизми за улеснение:
• Автоматично преизчисляване: Към датата на въвеждане на еврото сумите в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се считат за преизчислени по закон, но компаниите трябва да отразят това в документите си при първата следваща промяна.
• За промени в дружествените договори/устави, които се отнасят единствено до техническото адаптиране към еврото, често е достатъчно решение на управителния орган на съответното юридическо лице.
• В Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ следва да се подаде заявление заедно с актуализираните учредителни документи, в които сумите са посочени в евро.
• ЗВЕРБ поставя краен срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България, в който всички компании следва да приведат в съответствие с новите изисквания своите дружествени документи.

Важно е да се има предвид, че ако след датата на въвеждане на еврото дружеството планира да прави каквато и да е друга промяна (смяна на адрес, управител и т.н.), то е длъжно едновременно с това да актуализира и цифрите в евро.

Следва да се вземе предвид, че не рядко при преизчисляване на дяловете на съдружниците и акционерите,  стойността на дяловете и акциите може да не съвпада точно с общия преизчислен капитал. В такива случаи законът позволява минимални корекции, за да се изравни математическият модел, като в този процес е важно да се извърши по начин, който не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала.

Както е видно от въведените нормативни изисквания, бизнесът има редица задължения с оглед новата официална валута, като в този процес е от ключово значение да имате доверен правен съветник, който надлежно да Ви информира и осигури плавния преход на компанията.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ осигурява цялостно юридическо корпоративно обслужване на своите клиенти, включително привеждането на вътрешните им корпоративни документи към новите изисквания, както и съдействие при осъществяване на проверки на страна на контролните органи, с оглед спазване на нормативната уредба. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

В контекста на подготовката на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), националното законодателство в областта на обществените поръчки претърпя промени, насърчаващи устойчиви модели на потребление. Ключов момент в този процес е приемането на Наредба № Н-1 от 23 юли 2024 г. за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки, обнародвана в Държавен вестник (бр. 64 от 30.07.2024 г.).

В настоящия материал ще акцентираме върху новите императивни изисквания и тяхното отражение върху практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС).

Какво предвижда Наредба № Н-1/2024 г.

Наредбата въвежда задължителни минимални екологични изисквания. Нейната основна цел е да стимулира пазарното търсене на екологосъобразни и иновативни продукти, без да натоварва излишно администрацията при поръчки на ниска стойност. Изискванията са приложими само за публични възложители при процедури, чиято стойност надвишава праговете по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗОП.

Регулацията обхваща четири специфични продуктови групи, избрани заради техния значим екологичен отпечатък: копирна и графична хартия, почистващи препарати и услуги, компютърно оборудване и храни/кетъринг услуги.

Възложителите разполагат с оперативна самостоятелност да внедрят тези изисквания или чрез техническите спецификации, или като показатели в критериите за възлагане.

Как доказваме съответствие и икономически ефект?

За доказване на екологичните характеристики на продуктите (хартия, препарати, компютри) се приемат такива, които са в зависимост от продуктовата група:

Екомаркировки тип I, напр. Екомаркировката на ЕС или еквивалентни; Техническа документация на производителя; Протокол от изпитване от орган за оценяване на съответствието; Сертификати; Доказателства за енергийни характеристики (ETEC), като напр. резултати от изпитвания и изчисления или протоколи от акредитирани лаборатории; Доказателства за неизползване на опасни вещества (хлор и бром), като напр. данни от изпитвания по стандарти БДС и дори декларации от производителя; Енергиен стикер и др.

При храните и кетъринга е въведено изискване за минимален дял биологични продукти, като тук важи правилото за пропорционалност – биологичните продукти трябва да присъстват във всяка отделна група храни (месо, мляко, плодове и др.), което предотвратява формалното изпълнение на изискването чрез доставката само на един вид евтини и тежки продукти. В тази група изискуемите документи, с които се доказва съответствие са: Сертификати, Декларации за съответствие; Стандартни оперативни процедури, Планове, Инструкции.

Практика на КЗК и ВАС

Прилагането на екологични изисквания, известни като „зелени обществени поръчки“, се ръководи от принципите на пропорционалност, недискриминация и прозрачност.

1. КЗК стриктно следи за спазването на Наредба № Н-1. Липсата на изискуеми документи, като сертификати за биологични продукти или планове за управление на отпадъците, е категорично основание за отстраняване на участник (Решение № Акт-1152/04.12.2025 г. по преписка КЗК/850/2025 г.). Важно е да се отбележи, че общи системи за безопасност на храните (напр. HACCP) не се приемат за еквивалент на специфичните екологични изисквания (Решение № Акт-998/30.10.2025 г. по преписка КЗК/773/2025 г.).

2. Критерии за подбор и ISO 14001: Като честа грешка в практиката се отчита незаконосъобразното изискване на сертификат ISO 14001 (Решение № АКТ-980-05.10.2023 г. на КЗК; Решение по адм.д. № 420/2022 г. на АС-Велико Търново). Съдилищата и КЗК приемат това изискване за ограничително, когато то не е пряко свързано и пропорционално на предмета на поръчката (например при консултантски услуги в областта). Обратно, при доставка на съдове за отпадъци такова изискване е допустимо, ако е предвидена възможност за еквивалентни мерки.

3. Технически спецификации и оценка: Съдебната практика (ВАС) изрично изисква ясно разграничение между критериите за подбор (годност на участника) и показателите за оценка (качество на офертата), за да се избегне нарушение на чл. 70, ал. 12 от ЗОП, дори и когато те са в областите на „зелени поръчки“ – виж напр. Решение № 10660/09.10.2024 г. по адм.д. №7297/2024 г. на ВАС. В Решение № 11762 от 05.10.2017 г. по адм.д. 7577/2017 г., ВАС приема, че показател „Мерки за опазване на околната среда“ в техническото предложение е законосъобразен показател за оценка и не представлява недопустимо смесване с критериите за подбор.

4. Яснота на изискванията: Съдилищата приемат, че екологичните изисквания трябва да бъдат ясни, конкретни и обективно оценими. В Решение № 7364 от 17.06.2021 г. по адм.д. 13417/2020 г., ВАС потвърждава налагането на финансова корекция, тъй като изискването за представяне на „организационни мерки, съответстващи на препоръките за зелени обществени поръчки“ е било неясно, създавало е предпоставки за субективна преценка и е ограничило конкуренцията

Ключови принципи

Въвеждането на задължителни екологични критерии поставя пред възложителите задачата -да превърнат устойчивите изисквания в работещ елемент от подготовката и изпълнението на поръчките. Практиката показва, че успешните „зелени“ процедури се основават на три ключови действия: прецизно формулиране на техническите спецификации, реалистична оценка на пазарните възможности и ефективен контрол върху изпълнението на договорите. Когато тези елементи са налице, екологичните критерии, заложени в “зелените обществени поръчки” не водят до ограничаване на конкуренцията, а до по‑качествени доставки, по‑ниски разходи в жизнения цикъл и по‑голяма правна сигурност за възложителя.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ осигурява цялостно юридическо обслужване на клиентите, чиято дейност следва да бъде съобразена със ЗОП – възложители и изпълнители,  като консултираме и съдействаме за нормативно съответствие на дейността на възложител/изпълнител; за подготовка на документации/оферти; за оформяне на документи в процеса на възлагане; за процесуално представителство по дела; за изменения на договори за обществени поръчки; за подготовка на документи по вътрешни и външни проверки; а така също и в приложението на разпоредбите на ЗОП по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал и други в материята, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Семейният бизнес има ключова роля за развитието на икономиките по света. В рамките на Европейския съюз семейните предприятия представляват над 60% от всички компании и осигуряват повече от 40% от работните места. Тези данни ясно показват, че тяхното значение далеч надхвърля рамките на отделните семейства – те са важен фактор за икономическата стабилност, предприемачеството и създаването на устойчиви работни места.

Подобна е картината и в България. По данни на Националния статистически институт през 2023 г. активните предприятия в страната са над 400 хиляди, като приблизително една четвърт от тях могат да бъдат определени като семейни. Особено значим е делът им в сегмента на малките и средните предприятия, като около три четвърти от малките и средните компании у нас са създадени и управлявани от семейства.

Устойчивостта на семейния бизнес и значението на приемствеността

Наред с икономическите показатели, съществено значение за тяхната устойчивост играе и  способността им да изградят работещи механизми за приемственост – процес, при който управлението и собствеността постепенно преминават към следващото поколение.

За много семейни компании именно този преход се оказва най-сложният етап от развитието им. Докато създаването и разрастването на бизнеса обикновено се основават на предприемаческата енергия на основателя, бъдещето на компанията изисква по-структуриран подход – ясно определени правила, роли и стратегическа визия за развитието след смяната на поколенията.

В редица държави този процес се планира години предварително- още с раждането на наследниците. Семействата създават и подобряват своите вътрешни правила за управление на собствеността, определят ясни принципи за участие в бизнеса и изясняват начина, по който ще се вземат ключовите решения. В международната практика подобни документи често се наричат семейна харта или „семейна конституция“ – рамка, която урежда отношенията между бизнеса и семейството и намалява риска от бъдещи конфликти.

Защо липсата на план създава риск

В България много семейни компании, макар второто поколение да е встъпило в бизнеса, все още не е уреден въпросът за тяхната роля в поемането на бизнеса и  въпросът за наследяването на бизнеса се отлага във времето, докато не възникне конкретна необходимост – например при оттегляне на основателя или при настъпване на непредвидено събитие.

И тогава възникват рисковете, които се изразяват в блокиране на компанията и нейните активи, невъзможност да се ползват банковите сметки, докато бъдат вписани наследниците и редица други компликации, които съществено затрудняват бизнеса. Но това е само част от проблема – в множество случаи, при непълнолетни наследници преживелият родител упражнява правата им, а ако той не е сегашният съпруг/съпруга на починалия съдружник, ситуацията става още по-сложна, поради проблеми между поколенията, неразбирателство между различните наследници и разностранни желания за притежаване на активи, за продажба и осребряване на акгиви, особено при деца от различни бракове. Философията на компанията и нейното управление може да са непознати на наследниците, а понякога и практически невъзможни за менажиране, поради което проблемите са разнородни и рискът от конфликти и на практика блокиране на бизнеса докато не се уредят, значително нараства.

Например, наш реален казус при който собственик на производствена компания почива внезапно, без да е уредил план за наследяване, като същевременно собственикът е и управител на дружеството. Негови наследници са съпругата му и две деца – едното работи в компанията, а другото никога не е участвало в бизнеса. До приключване на наследствената процедура банковите сметки на дружеството са блокирани и заплатите на служителите не могат да бъдат изплатени, както и да бъдат заплатени задълженията на дружеството за данъци, осигуровки на служители, такси и др. Междувременно възниква спор кой трябва да поеме управлението – работещото в компанията дете настоява да продължи развитието на бизнеса, докато другият наследник предпочита продажба на активите. Съпругата, която формално упражнява права и от името на непълнолетен наследник, няма опит в управлението и се колебае между различните позиции. В резултат на настъпилите противоречив в интересите, стратегическите решения се отлагат, ключови партньори губят доверие, а оперативната дейност на компанията сериозно се затруднява и бизнесът на практика е блокиран.

Подобна несигурност може да доведе до напрежение между членовете на семейството, особено когато те имат различни очаквания или визии за бъдещото развитие на бизнеса. В някои случаи част от наследниците желаят активно участие в управлението, докато други предпочитат да останат само собственици или изобщо да се дистанцират от дейността на компанията. Когато тези въпроси не са изяснени предварително, конфликтите могат да се задълбочат и да доведат до блокиране на важни решения, спад в ефективността на управлението и до съдебни спорове, които продължават с години, възбраняване на активи и други.

Човешкият фактор – най-сложният елемент

В семейния бизнес  се преплитат два различни свята – този на бизнеса и този на личните отношения, докато в корпоративната среда конфликтите обикновено се разглеждат през призмата на професионалните интереси, а в семейните компании, предвид личните отношения тези конфликти имат и силно емоционално измерение.

Различията между поколенията също могат да окажат влияние върху развитието на бизнеса. По-младите наследници нерядко имат различен подход към управлението, по-голяма готовност за технологични промени или въвеждане на нови бизнес модели. От своя страна основателите често се стремят да запазят доказаните във времето практики, които са изградили компанията.

Когато между поколенията липсва диалог и постепенно предаване на отговорностите, преходът може да се окаже рязък и труден както за наследниците, така и за самата организация.

Правните аспекти на приемствеността

Наред с управленските и човешките фактори, процесът на наследяване има и важни правни измерения. В практиката често възникват въпроси, свързани с наследяването на дялове или акции в търговски дружества, правата на наследниците и начина, по който те могат да участват в управлението на компанията.

Тъй като не всички наследници могат и желаят да бъдат активни участници в бизнеса, следва да бъдат намерени механизми за уреждане на техните права – например чрез изплащане на паричен еквивалент на дяловете или чрез други форми на компенсация.

Предварителното уреждане на тези въпроси значително намалява риска от бъдещи спорове и създава по-голяма предвидимост за развитието на компанията.

Най-честите рискове пред семейните компании

Практиката показва, че трудностите при приемствеността в семейния бизнес най-често се дължат на няколко основни фактора:

• липса на навременна подготовка на наследниците за участие в управлението;
  • нежелание на основателя да сподели контрола върху бизнеса или да се оттегли навреме;
  • отсъствие на ясен план за наследяване и разпределение на ролите;
  • неуредени правни въпроси, свързани със собствеността и наследяването;
  • липса на обща визия за развитието на компанията в следващото поколение.

Планирането като инструмент за устойчивост

В крайна сметка устойчивостта на семейния бизнес не се определя единствено от икономическите резултати, а от способността на семейството да управлява достатъчно мъдро едновременно бизнеса, собствеността и отношенията помежду си. Навременното планиране на приемствеността – чрез ясни правила, съчетание на подходящи и добре структурирани правни механизми и постепенно въвеждане на следващото поколение в управлението – е ключов фактор за запазването на стабилността на компанията. Когато този процес бъде разглеждан като част от дългосрочната стратегия, а не като реакция на настъпил проблем, семейният бизнес има значително по-голям шанс да съхрани не само икономическата си стойност, но и ценностите, върху които е изграден.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на семейното планиране и онаследяване на компании, създаване на успешни бизнес стратегии за управление на бизнеса.. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. Ще се радваме  да се свържете с нас по повдигнатата тема  на https://murgova.com/ или info@murgova.com.