На фокус

Безспорно една от най-предпочитаните форми за сдружаване в търговския оборот е дружеството с ограничена отговорност (ООД). То крие редица предимства и предлага гъвкавост на съдружниците в него както при взимането на решения за дейността на компанията, така и в оперативното управление на този вид търговско дружество. Нерядко в практиката са налице хипотези обаче, при които някой от съдружниците желае доброволно да прекрати своето участие в ООД, поради наличие на разногласия с другите съдружници, започване на друга дейност, невъзможност да продаде своите дялове, невъзможност да участва в дейността на компанията, несъвместимост или др.

В предходен наш материал разгледахме какви са правни възможности за защита на правата на изключения съдружник в ООД, а с настоящия материал ще се фокусираме върху възможностите за прекратяването на участие на съдружник в ООД с предизвестие, както и какви са правните последните на напускането.

Предпоставки за напускане на съдружник чрез предизвестие

Съгласно разпоредбите на Търговския закон, съдружник може да прекрати участието си в ООД с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяване. В Дружествения договор на Дружеството може да бъде уговорен и друг срок на предизвестие, като в практиката често съдружниците уговарят помежду си по-дълъг срок от законоустановения.

Предизвестието задължително следва да бъде отправено в писмена форма, като може да бъде изпратено до Дружеството чрез куриер, пощенски оператор, да бъде връчено лично на управителя или да бъде изпратено чрез нотариус, както и по друг уговорен между страните начин в Дружествения договор. Законът не предвижда задължително съдържание на предизвестието, нито се изисква същото да бъде мотивирано от страна на напускащия съдружник. От предизвестието следва да е видна ясно изразена воля от страна на съдружника да прекрати участието си в дружеството.

Задължително условие е предизвестието да бъде получено от Дружеството, като именно от момента на получаване започва да тече посоченият в закона или Дружествения договор срок на предизвестие.

Съгласно трайната съдебна практика с изтичането на срока на предизвестието участието на съдружника в ООД се прекратява автоматично и от този момент се прекратява членственото му правоотношение. Законът не изисква прекратяване на членството да бъде одобрено от Общо събрание на съдружниците или да са налице уреждане на имуществените отношения между съдружника и Дружеството.

Имуществени последици при напускане на съдружника

След изтичането на срока на предизвестие за напусналия съдружник възниква правото да поиска уреждане на имуществените последици с Дружеството след прекратяване на членството си и да получи равностойността на притежаваните от него дялове в капитала. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. За тази цел следва да бъде съставен междинен счетоводен баланс, изготвен към края на месеца, в който е настъпило прекратяването.

С оглед защита на интересите на кредиторите на Дружеството, в закона не се предвижда и не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да се определя на база пазарна цена, както се предвижда при прекратяване на Дружеството и осъществяване на процедура по ликвидация. При напускане на съдружник стойността на дружественият дял е различна от тази на ликвидационния такъв.

Интересен от практическо значение е начинът по-който се определя стойността на активите и паричната равностойност на дружествения дял. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че при изготвянето на междинния баланс към края на месеца, през който е станало прекратяване на членството на съдружника, следва да се вземе предвид стойността на придобитите от дружеството активи по тяхната историческа цена, т.е. по цената, по която активите, пасивите и капиталът се оценяват и счетоводно отразяват към момента на тяхното възникване или придобиване. Тази историческа цена се проявява като цена на придобиване, себестойност или справедлива цена и тя трябва да залегне при изготвяне на баланса за определяне на дружествения дял на напусналия съдружник.

Възможно е да се окаже, че счетоводният баланс към края на месеца, през който е възникнало прекратяването, е отрицателен. При тази хипотеза съдружникът няма да има вземане от дружеството.

В случай, че Дружеството не изплати доброволно паричната равностойност на дружествения дял на напусналия съдружник, същият има право на иск срещу Дружеството.

Практически проблеми при вписване на заличаване на напусналия съдружник в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ

Както бе посочено и по-горе, с изтичането на срока на предизвестие, участието на съдружника в ООД се прекратява автоматично и във вътрешните отношения съдружникът губи това си качество.

Заличаването на съдружника следва да бъде заявено за вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, като това обстоятелство да бъде отразено по партидата на Дружеството в Регистъра. Това вписване има единствено оповестително действие за всички трети лица.

При заявяване на вписване на заличаването на съдружника много често възникват практически проблеми, като длъжностите лица по регистрация в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ изискват редица допълнителни документи, като напр.: да се представят Протокол от проведено Общо събрание на съдружниците или решение на оставащия съдружник, от които да става ясно каква е съдбата на дяловете на напусналия съдружник, изменен Дружествен договор или Учредителен акт, да бъдат представени доказателства за внесен капитал в хипотезата, при която останалите съдружници желаят да поемат дяловете на напусналия съдружник и др. При непредставянето на изисканите документи длъжностните лица обичайно постановяват отказ за вписване, независимо че са налице всички останали предпоставки предвидени в закона.

Съгласно трайната съдебна практика, включително и тази на Върховния касационен съд, упражняването на правото на съдружник да напусне Дружеството чрез отправяне на писмено предизвестие се извършва изцяло по негова воля и има за последица автоматично прекратяване на членственото му правоотношение, което настъпва в момента на изтичане на срока на предизвестието. Застъпено е още и становището, че законът не поставя като условие за настъпване на правните последици на прекратяването наличието на решение на общото събрание на съдружниците и изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от настъпването на други юридически факти, в т. ч. уреждане на имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на дружествените дялове. Съобразно посочените съображения, в случай че постановените откази от длъжностните лица по регистрация бъдат обжалвани по съдебен ред, има значителни шансове същите да бъдат отменени от страна на съда.

Друг практически проблем е дали напусналият съдружник сам може да заяви за вписване своето заличаване при наличие на бездействие на Дружеството или неговите управителни органи да сторят това. Към настоящия момент законодателят не урежда изрично тази възможност, като длъжностните лица в Търговския регистър, считат че съдружникът няма легитимация да подаде такова заявление дори при бездействие на Дружеството. Разнопосочна е и съдебната практика в тълкуването дали съдружникът може да бъде заявител в тази хипотеза. Предвид противоречивата съдебна практика е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК), като един от поставените въпроси е именно легитимиран ли е напускащият съдружник сам да заяви вписване в Търговския регистър на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър. Към момента се очаква решението на върховните съдии, което ще доведе до уеднаквяване на практиката на Агенцията по вписванията и съдилищата.

От изложеното по-горе стават видни множеството практически въпроси, които възникват при прекратяване на участието на съдружник в ООД с предизвестие, които е препоръчително да бъдат консултирани с юрист с практически опит в търговското право.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит в областта на търговското право и в осъществяването на процесуално представителство както на съдружници в ООД, така и на самите Дружества, при защита на правата им по съдебен ред. Членовете на адвокатското дружество успешно представляват своите клиенти пред Агенцията по вписванията, както и в процедурата по обжалване на откази, постановени от длъжностните лица по регистрация в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас на https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

Съществена част от портфолиото с права върху интелектуална собственост на компаниите с развойна дейност или въобще дейност в сферата на иновациите представляват регистрираните патенти. Със засилване на международните отношения и отваряне на подстъпите на мултинационални пазари се засилва и необходимостта от осигуряване териториална защита на правата на интелектуална собственост (включително на индустриална собственост), извън националните граници на конкретна държава (или регион).

В контекста на тези тенденции, Европейският съюз (ЕС) успява да отговори на част от нуждите на бизнеса посредством нормативно уредените възможности за предоставяне на единна защита на дизайн и търговска марка на Общността (на ЕС). Не така стоят нещата в сферата на патентното право, където е очевидно затруднението на държавите да постигнат консенсус при въвеждането на уредбата на единната патентна закрила.

С подписването на Конвенцията за издаване на Европейски патенти от 5 октомври 1973 г., ревизирана на 17 декември 1991 г. и 29 ноември 2000 г. (ЕПК) е направена стъпка в посока осигуряване на наднационална защита на права върху патент, простираща се извън границите на конкретна държавна територия. Производството позволява на заявителя след преминат първоначален етап с положително решение на Европейското патентно ведомство (ЕПВ), да пристъпи към процедура по валидиране на европейския патент в избрани от него държави.

Какви са обаче недостатъците на действащата система?

По същината си регистрацията на европейски патент върху изобретение представлява сбор (сноп) от национални регистрации, предоставени във всяка държава (страна по ЕПК), по отношение на която е стартиран процес по валидация на патента. Бизнесът и експертите отдавна са отбелязали чисто административното затруднение в провеждането на процедурата. Не по-малко съществена пречка представляват високите такси за производствата, включително таксите за превод на патентните претенции на множество езици (на всички държави, в които патентът подлежи на валидиране), както и необходимостта за проследяване на различни срокове за внасяне на дължимите такси. От друга страна, съществен недостатък на системата е липсата на правна сигурност за притежателя на европейски патент. Посоченият недостатък се дължи на обстоятелството, че валидността, съответно нарушенията на правата върху патент се преценяват от всеки компетентен национален орган (административен и/или съдебен) и следователно е налице риск от постановяване на разнопосочни решения от различни държавни органи по един и същ правен въпрос.

Виждайки посочените недостатъци на действащата система по регистрация на европейски патент, държавите-членки на ЕС се насочиха към засилена интеграция на уредбата в областта на индустриалната собственост чрез урегулиране на възможността за единна патентна закрила.

Какво представлява единната патентна закрила?

Основната характеристика на европейските патенти с единно действие следва да бъде техният единен характер, т.е. да осигуряват единна закрила и да имат едно и също действие в участващите държави-членки (съгл. съображение (7) от Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила). В обобщение, единната патентна закрила дава възможност на патентно притежателя да получи разширена териториална защита посредством една процедура, която е по-облекчена в сравнение с процедурата по регистрация на европейски патент. Посредством нея компаниите имат възможност да приспособят дейностите си по производството и дистрибуцията на продукти отвъд националните граници на държавата по установяване. Като съществено преимущество на новата система се оценява възможността да насърчи научния и технически прогрес, а по този начин и функционирането на вътрешния пазар.

Опитът на държавите-членки на ЕС показа, че единната патентна закрила следва да бъде предвидена като трета (доброволна и алтернативна) опция на патентнопритежателя да избере как да защити изобретението си:

• чрез национален патент (предоставящ положителна закрила на съответната национална територия и отрицателна закрила на всяка друга територия, където подобно изобретение вече не би подлежало на регистрация);
• чрез „класически“ европейски патент (в избрани държави, които са страни по ЕПК);
• чрез европейски патент с единно действие.

Сред по-съществените предимства на единната патентна закрила се отчитат:

• намалените разходи за производството (особено на разходите за патентни преводи);
• заплащането на една единна такса към ЕПВ;
• възможност за извършване на централизирани вписвания (относно прехвърляне на патента, учредяване на лицензия и прочие);
• по-малко разходи за съдебни и административни производства по защита на патента;
• осигуряване на правна сигурност посредством постановяване на общо решение по съществени за правата върху патента въпроси.

Уредбата на отношенията, представляваща и най-значимата реформа на европейско ниво в сферата на патентната закрила от над половин век, се съдържа в няколко европейска акта с пряко приложение. Материалноправните разпоредби, приложими към европейските патенти с единно действие, са включени в Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, доразвит с Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод, последният приет с цел създаването на единен и опростен режим за превод на европейските патенти с единно действие.

Посочената уредба предвижда и основните правомощия, свързани с администрирането на европейските патенти с единно действие, които са предоставени на ЕПВ и по-конкретно включват: разглеждането на исканията за единно действие, вписването на единно действие и на всяко ограничаване, лицензия, прехвърляне, обявяване на недействителност или прекратяване на действието на европейски патенти с единно действие, събирането и разпределението на таксите за поддържане, публикуването на преводите с информационна цел по време на преходен период и управлението на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод, направени от заявителите, подали заявки за европейски патент, на език, различен от един от официалните езици на ЕПВ и други, описани в чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила.

С не по-малка важност е и Споразумението за създаване на Единен патентен съд (ЕПС) от 19.02.2013 г., от влизането в сила на което зависи и прилагането на практика на двата Регламента, цитирани по-горе. Водещото му значение за цялостната система на единна патентна закрила може да се извлече и от текста на съобр. 25 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, което гласи: „Създаването на Единен патентен съд, който да разглежда дела относно европейския патент с единно действие, е от решаващо значение за осигуряване на нормалното действие на патента, последователността на съдебната практика и, съответно – правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите. Следователно от първостепенно значение е участващите държави-членки да ратифицират Споразумението за Единния патентен съд в съответствие с националните си конституционни и парламентарни процедури и да предприемат необходимите стъпки, така че този съд да започне работа в най-кратки срокове.“

По силата на Споразумението се създава наднационален орган с решаващи функции в областта на патентната закрила, който притежава юридическа правосубектност и най-широка правоспособност на юридическо лице съгласно националното право на държавите-членки.

Предвидено е ЕПС да започне да функционира след като Споразумението бъде ратифицирано от 13 държави (по първоначален замисъл сред тях следва да попадат Великобритания, Германия и Франция). Към настоящия момент Споразумението е ратифицирано от 17 държави. България ратифицира споразумението на 08.04.2016 г., като тя е сред първите държави-членки, присъединила се към инициативата за създаването на ЕПС.

Съгласно новата уредба ЕПС има изключителна компетентност (т.е. по посочените въпроси националните съдилища или административни органи не могат да се произнасят) по дела относно:

• искове за действително нарушение или опасност от нарушение на европейски патенти, сертификати за допълнителна закрила и други форми на закрила, включително насрещни искове за лицензии;
• искове за налагане на временни и предпазни мерки и други мерки;
• искове за обявяване на недействителност на европейски патенти; и
• декларация за недействителност на сертификати за допълнителна закрила.
• приложното поле на ЕПС е разширено и спрямо заявки за европейски патент, които все още се разглеждат към датата на влизане в сила на това споразумение или които са подадени след тази дата;
• други спорове, посочени в чл. 32 от Споразумението.

ЕПС разполага с компетентност за произнасяне и по дела, свързани с европейски патенти без единно действие (класически европейски патенти).

Освен правните спорове, по които ЕПС има компетентност да се произнася, Споразумението урежда подробно и правата, които европейският патент с единно действие предоставя на притежателя си, сред най-съществените от които са правото на забрана за пряко или непряко използване на изобретението. Важно е да се отбележи, че Споразумението задава и териториалните рамки на действие на европейския патент с единно действие. По-конкретно е предвидено единният патент да има действие на територията на държавите, ратифицирали Споразумението за ЕПС към съответния момент, като не се допуска последващо разширяване на териториалния му обхват и в новоприсъединили се държави.

Предвидени са и две преходни мерки, които се прилагат считано от 01.01.2023, а именно:

• заявител на европейски патент има правото да подаде предварително искане за придаване на единно действие на патент и
• заявител на европейски патент има правото да подаде искане да се забави издаването на решение за издаване на европейски патент до момента, в който започне да функционира системата за единна патентна закрила

В Споразумението е предвидена и структурата на ЕПС, която има следния вид:

• Първоинстанционен съд с централно звено (със седалище в Париж) и децентрализирани регионални центрове;
• Апелативен съд (със седалище в Люксембург);
• Секретариат (със седалище в Люксембург);
• Център за патентно посредничество и арбитраж.

Предвидено е част от назначените съдии да разполагат с юридическа правоспособност, а други техническа квалификация.

Към настоящия момент (от 01.01.2023 г.) процедурата по създаване на ЕПС се намира в т.нар. Sunrise period, в който се извършват необходимите действия, свързани с подготовката на старта на функционирането му. Отчитайки възможните рискове за притежателите на европейски патенти, от посочената дата новата уредба предвижда също така интересна opt-out възможност, която практиката към момента определя като ключова за по-важни патенти и не дотам необходима за патенти с по-малка тежест в портфолиото на компанията. Според нея в 7-годишен срок след влизане в сила на Споразумението притежателите на европейски патент могат да изключат изключителната компетентност на ЕПС. Посочената възможност не може да се използва, когато срещу европейския патент вече е предявен иск (например за обявяването му за недействителен) пред ЕПС. В случай, че патентопритежател се е възползвал от предоставената възможност, компетентността по решаване на определените в Споразумението спорове да се насочва към държавите, в които европейският патент е валидиран. В посочения 7-годишен срок е налице и възможност искове за нарушение или обявяване на недействителност на европейски патент или на сертификат за допълнителна закрила да се предявяват пред съответния национален съд (или компетентен административен орган).

Съгласно новата уредба ЕПС ще започне да функционира ефективно от 01.06.2023 г.

По отношение на държави, страни по ЕПК, които не са ратифицирали или подписали Споразумението, пред притежателите на права върху изобретение остава възможността за регистрация на европейски патент и валидирането му в тези държави по реда на действащата до момента процедура на ЕПК.

В заключение, въпреки несъмнените позитивни на новата уредба, към момента нагласата на бизнеса е да подходи консервативно и с недоверие към нея. По наше мнение подобен подход би могъл да бъде рисков за компаниите, като е непрепоръчително новият правен режим да се подценява като възможности или въобще да се неглижира.

Защо това е така?

Обстоятелството, че предвидената компетентност на ЕПС е и по отношение на дела, касаещи класически европейски патенти, поставя притежателите им в ситуация на необходимост да познават новия режим с цел да могат адекватно да се възползват от възможностите му или да се защитават при образуване на производства по отношение на притежаван класически патент. От друга страна, компаниите, работещи в сфери, изключително свързани със защита на права върху изобретения следва да са много бдителни за наличието на регистрирани патенти, за да не се окажат в ситуация на нарушение на чужди права на индустриална собственост.

В обобщение може да бъде направено заключение, че в международен план правната уредба в сферата на интелектуалната собственост върви в посока облекчаване на бизнеса, едновременно предоставяйки му адекватна закрила на правата върху продуктите на интелектуален труд и към създаване на устойчива среда на правна сигурност на направените инвестиции. Новостите в уредбата, включително в сферата на единната патентна закрила, не следва да бъдат пренебрегнати, а напротив. Те следва да бъдат част от цялостна финансово-икономическа бизнес стратегия, осигуряваща всестранна и цялостна закрила на нематериалните активи на компанията. Тепърва ще следим с интерес дали и доколко компаниите, опериращи на международни пазари, и чиято дейност е неразривно свързана с права върху изобретения, ще се възползват от предимствата на единната патентна закрила.

В последните години се наблюдава засилено използване на алтернативните методи за разрешаване на спорове заради качествата им да бъдат избирани съобразно и изключително от нуждите на спорещите.

Безспорно сред тях най-популярен особено за бизнеса е арбитража. Той е алтернатива на съдопроизводството, при което трето лице (арбитър), овластено по съгласие на страните, разрешава спора помежду им. При този метод неутрален, обучен арбитър изпълнява ролята на съдия, който отговаря за разрешаването на спора. Арбитражното производство обикновено е поверително, а арбитражното решение е задължително и не може да бъде обжалвано (което в някои случаи се определя и като негов недостатък).

Медиацията в сравнение с арбитража е по-нов метод за алтернативно разрешаване на спорове. Тя е доброволна, неформална и поверителна процедура за решаване на спорове. При нея неутрален, обучен медиатор подпомага спорещите да постигнат споразумение сами. Вместо да налага решение, медиаторът съдейства на и подпомага страните за по-задълбочено, за ефективното и взаимоизгодно решаване на спорните въпроси. С помощта на медиатора спорещите страни в идеалния случай могат по–лесно да постигнат устойчиво, доброволно и обичайно балансирано споразумение.

Въпреки че и медиацията, и арбитражът се определят като ефективни начини за приключване на спорове, всеки от тях има както предимства, така може да има недостатъци. Медиацията може да завърши без постигнато споразумение – перспектива, която спорещите искат да избегнат. Що се отнася до арбитража, той не позволява на спорещите да участват в определянето на резултата (за разлика от медиацията).

Нуждата от още по-голяма гъвкавост, разнообразие и достъпност на институтите за разрешаването на спорове предизвикаха правната и арбитражната система и отвориха вратата до механизми за разрешаване на спорове, които водят до по-кооперативни, базирани на бизнес интереси подходи за вземане на решения, които могат да се напаснат по-лесно и да се придвижват между културните различия и гео–политическите граници.

Така вече в редица юрисдикции по света и при различни международни организации се наблюдава не само като тенденция, а и като установен алтернативен метод за разрешаване на спорове – съчетаване на медиация и арбитраж или така нар. „хибридни модели“. При тях се съчетават двата метода за алтернативно разрешаване на спорове, а именно медиация и арбитраж, като са възможни две разновидности мед-арб и арб-мед.

МЕД-АРБ / MED – ARB

В процеса med-arb страните първо постигат съгласие по условията на самата процедура. Обикновено (и за разлика от повечето медиации) страните трябва да се споразумеят писмено, че резултатът от процедурата по med-arb ще бъде обвързващ.

След това те се опитват да договорят решение на спора си с помощта на медиатор в рамките на медиационна процедура.

В случай, че в рамките на тази процедура медиацията завърши без споразумение или ако спорът остане нерешен, тя не приключва. В този момент страните могат да преминат към арбитраж. Медиаторът може да заеме ролята на арбитър (ако е квалифициран за това) и бързо да постанови обвързващо решение въз основа на своята преценка – или по делото като цяло, или по нерешените въпроси. Алтернативно, арбитър може да поеме делото след консултация с медиатора.

АРБ-МЕД/ ARB-MED

Арб-Мед производството е по-малко известен алтернативен метод за разрешаване на спорове. При него – процедурата се развива донякъде по обратния начин на мед-арб. Обучена, неутрална трета страна изслушва доказателствата и свидетелските показания на спорещите страни в арбитраж,  изготвя решение, но не го споделя със страните,  опитва се да посредничи в спора на страните и обявява предварително определеното обвързващо решение, ако страните не успеят да постигнат споразумение.

Ако при медиацията не бъде постигнато споразумение в рамките на договорения срок, арбитражният съд издава решение по обичайния начин.

Предвид времето и разходите, свързани с провеждането първо на арбитраж, а след това на медиация, този процес е по-подходящ за спорове, които се водят по сравнително кратки въпроси, неизискващи обширна документация или доказателства.

Хибридните модели в различни разновидности са въведени и се използват от редица международни организации като Камарата за медиация и арбитраж в Париж (CMAP), Европейският център за разрешаване на спорове (ECDR), Международният арбитражен център в Сингапур и Международния център по медиация в Сингапур, Международния търговски съд в Китай (CICC), Министерството на правосъдието на Хонконг, Международната организация по интелектуална собственост (WIPO), и др.

Ползването на подобни хибридни методи за алтернативно решаване на спорове не е непознато у нас. Въпреки, че обичайно правилниците на арбитражните в България, не предвиждат разпоредби, свързани с процедурата по медиация, към днешна дата има учреден и функциониращ център за медиация към няколко арбитражни съдилища. Според примерната клауза за медиация първо страните се насочват към Центъра по медиация, а при непостигане на споразумение – към арбитражния съд. Залагането на посочените клаузи е вече утвърдена практика не само за сложни търговски спорове (за които са принципно обичайни). Разликата с мед-арб подхода тук е, че при такива клаузи процедурите се провеждат независимо една от друга, по самостоятелни правила и от несвързани и обичайно некомуникиращи си трети лица.

С този пример се потвърждава изводът, че в България макар и със закъснение глобалните процеси в областта на алтернативните методи за разрешаване на спорове също се случват. Безспорно доказателство за това са и промените в Закон за медиацията от 02.02.2023 г., с които се предвиди задължително въвеждане на медиация за част от спорове по образувани съдебни дела.

Следващата стъпка в популяризирането на медиацията и арбитража  следва да бъде в посока ефективното въвеждане и използване на хибридните модели за алтернативно разрешаване на спорове. На база на опита от утвърдените практики в международен план и по-специално от регионите където те са доста по-развити като процедури и правила, и с подкрепата на местните опитни професионалисти – арбитри и медиатори, чрез хибридните модели ще се създадат предпоставки, както за по-всеобхватно, ефективно и бързо уреждане на споровете между страните, така и за привличане на повече и по-големи международни инвеститори.

Настоящия материал е част от представения Доклад на адв. Петя Мургова, управляващ партньор в АДД Мургова и Партньори, медиатор и арбитър при АС на БСК, за Конференцията на Арбитражния съд при БСК на 30.11.2022 година.

При въпроси и нужда от допълнителна консултация по въпроси, включени в настоящия материал, както и относно избора на най-подходящ метод за разрешаване на спорове в зависимост от спецификите на вашия казус, може да се свържете с АДД Мургова и партньори чрез www.murgova.com

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА Т. НАР „СИНЯ КАРТА НА ЕС“?

„Синя карта на ЕС“ дава възможност на висококвалифицирани граждани на трети държави, наети от български работодател, да упражняват висококвалифицирана Заетост по трудово правоотношение в България.

От 25.01.2023 г. са 8 сила нови, по-облекчени правила за издаване на „Синя Карта на ЕС“ за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави.

С новите правила се въвежда нов, по-гъвкав режим за приемане на висококвалифицирани чужденци от трети държави в България, като се осигуряват възможности за дистанционна
работа, както и за дългосрочни и краткосрочни командировки, включително на територията на ЕС.

ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ

• В брой 8 от 25.01.2023 г. на Държавен вестник бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с който бяха направени промени и в Закона за чужденците в Република България.

• С въведените промени се улеснява редът и условията за привличане на
висококвалифицирани специалисти във всички сектори на икономиката ни чрез издаването на т.нар. „Синя карта на ЕС“.

КАКВО ПРЕДВИЖДАТ ПРОМЕНИТЕ?

Разширява се обхватът на лицата, които се считат за упражняващи висококвалифицирана Заетост, като извън до момента признатото изискване за наличие на висше образование се въвежда възможността за признаване на минимум 5-годишен опит и образование, което е сравнимо с придобито висше образование. Предвидена е възможност за подаване на документи no електронен път.

• За първи път се преодоставя възможност за работа om paзcmoянue в Бългapuя и чyжбuнa

• Предвидена е възможност на притежателите на Синя карта на ЕС, издадена от Република България да влизат и пребивават в друга държава членка за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа

• Намалява се задължителният срок за заетост в България на лицето получило „Синя карта на ЕС“ – от 24 месеца на 12 месеца, като посоченото ограничение не се прилага за случаите на командироване на работници и служители, притежатели на Синя карта на ЕС.

• Валидността на Синята карта се удължава от 4 на 5 години, като се урежда и минимален срок от не по-малко от 24 месеца

• Минималният срок на трудовия договор се намалява от 12 на 6 месеца

АДД „Мургова и партньори“ разполага с богат опит във връзка с издаването на „Синя карта на ЕС“, както и за всякакво допълнително съдействие на работодателите и гражданите на трети страни. Адвокатското дружество разполага и с експерти в областта на трудовото и миграционното право с успешна практика в процедурите по издаване на разрешение за достъп до пазара на труда за чужденци, граждани на трети страни.

Може да се свържете с нас на www.murgova.com. или на тел. 0894 300 484

Пропуснатите ползи не са нов правен институт в нашето право и съдебната практика е сравнително богата на казуси, при които се присъждат обезщетения освен за претърпени вреди и за пропуснати ползи. Въпреки това и с оглед спецификите на отделните казуси при търсене на обезщетения за пропуснати ползи се наблюдаваха противоречия в съдебните решения относно начините за доказване на пропуснатите ползи и критериите, по които се определят размерите на присъдените обезщетения на засегнатите страни.

В тази връзка Върховния съд на Република България излезе с тълкувателно решение, в което се произнесе по съществени въпроси относно пропуснатите ползи в случаите на извъндоговорна (или деликтна) отговорност. Това е Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, което по своята същност е задължителна практика за всички съдилища в България.

С настоящия материал ще представим кратък анализ на ТР № 3/2021, както и на друга относима практика на ВКС в двете направления при претендиране и присъждане на пропуснати ползи – при деликтна и договорна отговорност, с фокус върху установения от върховните съдии висок стандарт за доказване на пропуснатите ползи, именно с ТР № 3/2021.

Пропуснати ползи при деликтна отговорност

В ТР № 3/2021 на двете колегии на ВКС се приема следното:

• при деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност;
• наличието на пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение на увреденото лице;
• уточнява се, че доколкото понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон, в теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е „неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта“.

По този начин с мотивите на ТР се поставя равенство при доказването на пропуснатите ползи при договорна и деликтна отговорност.

Решението в тази му част е придружено с две особени мнения, подкрепени от четиринадесет върховни съдии. Според тях е крайно неясно какво следва да бъде тълкуванието на „доказани със сигурност“ в контекста на пропуснатите ползи, като се приема за по-целесъобразен критерий за определянето на обезщетението да се анализира размера на „нереализирано увеличение на имуществото на пострадалия, което би било очаквано при положена от него грижа на добрия стопанин, освен ако особените обстоятелства на конкретния случай изключват полагането й“. Според част от тях, тези изисквания са „абсурдно високи“ и на практика те биха създали предпоставки страните да използват антидатирани договори, за да докажат пропуснати ползи от деликт при евентуални съдебни спорове.

Въпреки, че и преди ТР № 3/2021, ВКС се е произнасял по въпроси, свързани с пропуснатите ползи (така в ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., както и в Решение № 67 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2012 г., II т. о., ТК), при анализа на това тълкувателно решение не се дава категоричен отговор за това какво следва да бъде прието за пропусната полза и как на практика ще се осъществи доказването й при спазване на критерия за т.н. сигурност на нереализираното.

Докато при договорната отговорност може много по-лесно да се използват обичайните практики за протичане на бизнес отношенията като основа за доказване на нереализирани доходи, неосъществени сделки и непривлечени клиенти, то при деликта, който сам по себе си е настъпване на едно непредвидено и непредвидимо събитие, тези аргументи едва ли биха били достатъчни основания за „сигурното“ доказване на претърпените финансови и търговски пропуски.

Пропуснати ползи при договорна отговорност

По отношение на пропуснатите ползи при неизпълнение на договорни отношения, приложими са стандартите, установени с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, които конкретизират обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, а именно:

• обезщетението е за всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
• при недобросъвестно поведение от страна на длъжника е дължимо обезщетението за всички преки и непосредствени вреди.
• пропускането на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника, и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, следва да се доказват от кредитора, както и размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася.

Обосноваването на пряка причинна връзка с противоправното деяние и бъдещите вреди е в основата на определянето на адекватен размер на обезщетението и сигурността от наличието на пропуснати ползи. В контекста на обичайната търговска дейност съществени биха били конкретни факти, на база на които би могло да се направи заключение за несбъдването на съществен икономически резултат от дейността като последица от деликт или доказването на договорно неизпълнение, което води до загуби на перспективи за търговски отношения, които са взаимообвързани. Например, липсата на доставка на суровина за производство на продукт води до нереализиране на договор за дистрибуция на крайната стока, или неизпълнението на договор за строеж препятства получаването на окончателните вноски за продадените обекти на „зелено“ от страна на инвеститора.

Обезщетяването на пропуснатите ползи макар и непряка последица от конкретното неизпълнение или непозволено увреждане имат съществено влияние върху бизнеса и създават предпоставка за реализирането на справедливи компенсации за провалени сделки и неосъществени печалби.

Тези високи стандарти за сигурност при доказването на пропуснати ползи, установени в практиката на върховните съдии, могат от една страна да спомогнат за развитието на стабилни и сигурни бизнес отношения, но от друга страна при некоректни действия могат да затруднят предвидимостта и създадат потенциални възможности за рискове за гражданския и търговския оборот.

В заключение, важно е при преговори и избор на договорни партньори, при съставянето на договорни клаузи за неизпълнение и при управлението на „рискови“ договори, както и при възникване на непредвидени събития, да се предприемат навременни и адекватни действия за сдобиване със съответните документи и предвиждане на целесъобразна стратегия за защита на интересите на увредения с цел доказване както на претърпените вреди, така и на пропуснатите ползи в рамките на евентуални съдебни спорове.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава задълбочена експертиза при консултирането и защита на клиентите си при претендиране на обезщетения в резултат от неизпълнени договори, или произтичащи от извъндоговорни отношения. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, свържете с нас чрез https://murgova.com/

Една дългоочаквана нормативна уредба предстои да стане част от действащото национално законодателство, а именно процедурата по несъстоятелност на физическите лица или т.нар. „личен фалит“. До момента България бе единствената страна-членка в Европейския съюз, в която действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност.

На 02.11.2022 г. Служебният кабинет одобри проект на Закон за несъстоятелност на физически лица, като същият беше гласуван и на първо четене в Народното събрание. С предложеният проект се предлага изцяло нова правна уредба на производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с актовете на Европейския съюз, цели се да бъдат преодолени празнотите в националното законодателство, както и да бъдат изпълнени поетите от страната ни ангажименти в Националния план за възстановяване и устойчивост.

С настоящия материал ще се фокусираме върху някои от основните положения в проекта на закон на МС, предвидените принципи, участниците в производството и неговите фази.

Проектът дава дефиниция на понятието неплатежоспособен длъжник, като за такъв се третира лице, което не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, за период от повече от 6 месеца. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, както и когато имуществото на длъжника е недостатъчно, за да покрие всичките му парични задължения.

Основни принципи в производството:

Законопроектът урежда производството по несъстоятелност на физически лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо производство. Основна разлика с производството по несъстоятелност на търговците е, че производството по несъстоятелност на физическите лица ще може да се образува само по молба на добросъвестния длъжник.

Предвижда се производството да бъде подчинено на няколко основни принципа:

• Задължение за добросъвестност на длъжника – отнася до всички етапи на производството и негови фази, като този принцип изисква от длъжника да упражнява правата предоставени му от закона добросъвестно, да оказва съдействие на съда и кредиторите и да не създава опасност за накърнява на техните интереси. С Проекта се предвиждат изисквания спрямо длъжника като: в последната една година лицето да не е упражнявало трудова или стопанска дейност по занятие и да не търси активно работа; през последните 5 години длъжникът да не е извършил нарушение на задължението си да декларира доходи и имущество и др.
• Принцип за справедливо удовлетворяване на кредиторите – в производството ще имат право да участват всички кредитори на лицето, които имат неудовлетворени вземания. Именно съобразно този принцип, липсата на имущество на длъжника, което да покрие разноските в производството или поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите, съставлява пречка за образуване на производството и е основание за неговото прекратяване.
• Доброволното изпълнение – Длъжникът ще бъде „основен двигател“ в производството, което освен че се инициира само по негова инициатива, протича при разглеждане на всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията, както и чрез предложен план за погасяването им от негова страна.

Участници в производството и маса на несъстоятелността

Основни участници в производството са длъжникът, синдикът и кредиторите.

Масата на несъстоятелността се формира от всички имуществени права на длъжника, както и от една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност.

В производството са предвидени гаранции за задоволяване на жизнените потребности и нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. Издръжката не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. Определя се и несеквестируемост на имуществото му, което не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочено принудително изпълнение.

Кредиторите в производството са лицата, чиито вземания за включения в одобрения от съда списък с приети вземания.

Компетентен съд по несъстоятелността е съответният окръжен съд по постоянния адрес на длъжника, регистриран преди повече от шест месеца от датата на подаване на молбата за откриване на производството. Това изискване цели да бъдат предотвратени злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които биха могли да променят своя адрес, за да изберат и съд по несъстоятелността. С цел осигуряване на бързина и ефективност на производството, постановените от окръжните съдилища решения и определения подлежат на обжалване само пред въззивния съд, а тези съдебни актове, с които се отказва образуване на производството подлежат на обжалване по общия ред.

Проектът на Закон за несъстоятелност на физическите лица придвижа опростено производство, което протича в няколко фази.

Със Законопроекта се предвиждат и условия, при които задълженията, включително вземанията на неговите неудовлетворени кредитори, се погасяват, което на практика обуславя правния интерес на длъжника да иска образуване и провеждане на производството по несъстоятелност:

• Предвидена е кратка 3-годишна давност от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото му, с изтичането на която се погасяват задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания. Предвидени са и допълнително условия за настъпване на погасителния ефект, като длъжникът да е добросъвестен, да е заплатил разноските в производството и да са удовлетворени поне частично включените в списъка приети вземания, при условие че цялото негово секвестируемо имущество е послужило за удовлетворяване на кредиторите.
• При липса на секвестируемо имущество на длъжника, с оглед защита на кредиторите, се предвижда по-дълъг 10-годишен срок за погасяване на задълженията на длъжника от влизане на решението на съда, с което се отказва откриване на производството поради липса на имущество. Определени вземания, които се ползват с по-висока степен на защита, са изключени от общото правило за погасяване на вземанията с изтичане на 3-годишна давност – вземания, обезпечени с ипотека; вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка и др.

В обобщение и съобразно мотивите към законопроекта, с него се цели справедливо, ефективно и бързо удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник във възможно най-голяма степен и в рамките на едно общо съдебно производство; възможност за освобождаване на длъжника от заплащане на неудовлетворени вземания с изтичане на определен период, като се насърчава отговорното и добросъвестно поведение на длъжниците и кредиторите. Очаква се проекта да претърпи промени в хода на процедурата по гласуването и приемането му в Народното събрание.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит и експертиза при защита на правата и интересите както на длъжници, така и на кредитори в производството по несъстоятелност и осъществяване на процесуално представителство в него. В настоящия материал бяха засегнати само част от новите положения в проекта на нормативна уредба в сферата на несъстоятелността на физически лица, която предстои да бъде приета. Екипът ни ще следи приемането на окончателните текстове на закона, като при нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/ 

В тазседмичната ни статия ще се спрем на някои актуални моменти от последните изменения на Закона за защита на потребителите.

С измененията, приети с Държавен вестник, брой № 20 от 11 Март 2022 г. и влезли в сила на 28.05.2022 г., се имплементират на национално ниво изискванията на няколко Директиви, част от правото на ЕС. Последните, от своя страна отразяват тенденциите на т. нар. „нова сделка за потребителите“, върху която държавите членки съсредоточиха значителен ресурс през изминалите години.

Измененията можем да разделим на няколко основни групи, най-съществените от които ще разгледаме накратко по-долу.

Първата група изменения включва изисквания за предоставяне на допълнителна предварителна информация преди потребител по смисъла на закона да бъде обвързан от договор от разстояние.

На първо място, според новите разпоредби е необходимо потребителят да е уведомен относно това дали цената е била индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решение (когато е приложимо).

Отделна група предварителни задължения за уведомяване са въведени за случаи, когато договор, по който е страна потребител, се сключва чрез онлайн място за търговия. В посочените случаи е налице т. нар. опосредяване в отношенията между търговец и клиент, което води до определени специфики, а в някои случаи и до неясноти, които нормативната уредба цели да преодолее. В посочените случаи държателят на платформата е задължен да предостави:

• обща информация за основните параметри, определящи класирането на направените предложения на потребителите в отговор на тяхното търсене, както и тяхната относителна важност в сравнение с други параметри;
• информация за това дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или не;
• информация за това, че потребителите нямат правата, произтичащи от потребителското законодателство, когато третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, не е търговец;
• информация относно разпределението на задълженията по договора между третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчика на онлайн мястото за търговия (ако е приложимо).

На следващо място, необходимо е да се отчете разширяването на хипотезите на нелоялните търговски практики. Неизпълнението на всяко от горепосочените изисквания е изрично дефинирано като нелоялна търговска практика, извършването на която е скрепено с административна санкция. Допълнително, като нелоялни търговски практики са определени и случаите на:

• всяко предлагане на стока в държава – членка на Европейския съюз, като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави – членки на Европейския съюз, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако това не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори, посочени в закона;
• непредоставянето на съществена информация относно условията на сключването на договор, включително за условията за плащане;
• публикуването на непроверени (а от там и възможно заблуждаващи) потребителски отзиви за предлаганите на уебсайт стоки или услуги.

Важно е да се има предвид, че освен риск от налагане на административна санкция на търговеца, за засегнатите потребители са налице възможности да прекратят договор, сключен при условията на нелоялна търговска практика, да искат намаляването на цената на стоката или услугата или обезщетение за претърпените вреди.

Изменения са направени и в уредбата относно организирането на намаления, които се прилагат към всички търговци (включително за извършваната от тях дейност във физически обекти). Изцяло новите (или видоизменени) правила на съответния раздел на закона предвиждат:

• Посочване на начините чрез, които се прави съобщението за намаление, а именно: 1. чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана, или 2. чрез думите „нова цена“ и „предишна цена“, последвани от съответните суми, или 3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до предишната цена, която е зачертана.
• Изрично се посочва, че „предишна цена” е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената в същия търговски обект, интернет страница или приложение.

Съществени изменения са направени и в размерите на имуществените санкции, които съгласно закона могат да бъдат наложени при нарушение на търговец, като последните са чувствително завишени.

Например за неизпълнение на задълженията за предоставяне на предварителна информация към момента имуществената санкция е в размер между 1000 и 5000 лева, а съгласно предходната уредба – от 500 до 3000 лева; за извършване на нелоялна търговска практика към момента имуществената санкция е в размер между 2000 и 50000 лева, а съгласно предходната уредба – от 1000 до 30000 лева

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в консултирането на платформи, предоставящи посреднически онлайн услуги, както и въобще търговци, извършващи дейност в онлайн среда. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете чрез https://murgova.com/