Публикации маркирани с ‘закрила на авторски произведения’

С развитието на икономиката и бизнеса в дадена държава или регион се повишава и ангажираността на създателите на продукти на интелектуален труд относно защитата на нематериални активи – изобретения, бизнес концепции и стратегии, ноу-хау, обекти на авторски права, създадени в резултат на творческа дейност и др. Наблюдава се повишаване в бдителността на националните и европейските органи, чиито водещ стремеж е осигуряването на устойчива и стабилна правна рамка и икономическа основа, които да дават възможност на творците и изобретателите да развият в пълна степен интелектуалния си потенциал. От друга страна, отворените пазари, практически неограничените възможности за достъп до отдалечени центрове на съсредоточие на бизнес, както и засилващата се роля на изкуствения интелект, поставят нови предизвикателства към иновативните компании, изобретателите и творците.  

В тази светлина в настоящата статия ще разгледаме накратко основните средства, които българският Закон за авторското право и сродните права дава на авторите на творчески продукти, за защита на произведенията им. Допълнително ще спрем по-специално вниманието си на въпроси относно обезщетенията, които българският съд приема за справедливи в случаи на констатирано незаконосъобразно използване на чужди творчески продукти.  

Първото средство за защита на правата на авторите, е в рамките на нарочно производство да предявят искове за:  

• Установяване на нарушението;  
• Преустановяване на констатирано неправомерно ползване или забрана за незаконосъобразна практика, която по някакъв начин накърнява правата на автора;  
• Изземване и унищожаване или предаване на автора на неправомерно произведени екземпляри на произведението и/или на техника, използвана при извършване на констатираните нарушения.  

Важно е да се има предвид, че във всяко от производствата от съществено значение е доказването на авторството върху самото произведение. За тази цел творецът може да ползва всички доказателствени способи – писмени доказателства, данни от трети лица (медии и др.), материални носители (или екземпляри) на произведението, свидетели и включително специфични съдебни екзпертизи. 

На следващо място и с цел предпазване от нанасянето на по-тежки вреди или осуетяване на благоприятно за ищеца съдебно решение, авторът може да поиска налагане на обезпечителни или привременни мерки, изразяващи се в налагане на забрана за извършване на предполагаема неправомерна дейност, отнемане на предполагаемо неправомерно произведени екземпляри, запечатване на обекти и др. подобни.  

Възможни пътища на защита са чрез търсене съдействието на митнически органи (по отношение на специфични стоки под митнически надзор или митнически контрол), както и чрез налагането на принудителни административни мерки (по силата на писмени разпореждания на министъра на културата за преустановяване на нарушение, предприемане на конкретни възстановителни мерки от страна на нарушителя и др.) или на административни наказания (глоби и имуществени санкции) на нарушителите.   

И на последно място стои възможността за образуване на дело за претендиране на обезщетение за нанесените в резултат на неправомерни действия на трети лица имуществени и/или неимуществени вреди. Основната идея на закона, в продължение на общата уредба на деликтното право, е на обезщетение да подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от констатирано нарушение. Идеята на нормативната уредба е да се осигури интегрално и справедливо овъзмездяване на засегнатия автор, което от своя страна да въздейства възпиращо и предупредително както на конкретния нарушител, така и на обществото като цяло. Разбира се, не се изключва възможността за прилагане на субективна преценка при определяне конкретния размер на обезщетението, като във всеки отделен случай се отчитат индивидуалните особености, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.  

Според утвърдената съдебна практика по подобни казуси, която е сравнително уеднаквена на този етап, основна отправна точка при определяне на дължимото обезщетение (без да представлява ограничение на същото) представлява размерът на обичайното (лицензионно) възнаграждение, което авторът би получил при правомерно отстъпване правото на ползване на конкретното произведение или хонорарът, който би получил при наличие на двустранно договаряне.  

Интерес представляват казусите, в които е налице международен елемент и по-конкретно случаите, в които авторът пребивава преимуществено или основно в една държава, а нарушението е настъпило (произведението е използвано неправомерно от трето лице) в друга държава. В тези случаи се поставя въпросът как следва да се определи лицензионното възнаграждение при правомерно отстъпване на правото на ползване на произведението, тъй като именно то ще се вземе за база и при определяне на размера по-специално на вредите, представляващи пропуснатите ползи за автора. Допълнително и предвид естеството на нарушението, обичайно по подобни дела авторите основателно претендират и им биват присъждани обезщетения за претърпени неимуществени вреди.  

Предвид наблюдаващата се противоречива практика между съдилищата в страната по тези изброени въпроси, в края на миналата 2022 г. беше образувано Тълкувателно дело № 3/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, в което съдиите следва да се произнесат относно това „кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 от ЗАПСП“.  

До момента част от съдебните състави приемаха, че размерът на обезщетението следва да се определи според обичайните възнаграждения, приложими на пазара в държавата на пребиваване на автора. Други съдебни състави пък приемаха, че възнагражденията се определят според пазара в държавата, в която е извършено нарушението.  

В същото тълкувателно решение върховните съдии следва да се произнесат и по въпросите дали в обхвата на обезщетението се включват и суми, представляващи направени извънсъдебни разноски за адвокат, както и относно това следва ли във всеки случай на нарушение и претенция за обезщетение на неимуществени вреди последните да подлежат на конкретно доказване от авторите.  

Екипът по „Интелектуална собственост“ в „Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с разнообразна и задълбочена експертиза по подобни казуси във всеки етап на развитието им (първоначален, съдебен и/или извънсъдебен), като следи с интерес развитието на темата. По въпросите, предмет на статията, предстои произнасяне на ВКС с решение, за което ще представим допълнителна информация на последващ етап. 

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.