Публикации маркирани с ‘европейски патенти’

Съществена част от портфолиото с права върху интелектуална собственост на компаниите с развойна дейност или въобще дейност в сферата на иновациите представляват регистрираните патенти. Със засилване на международните отношения и отваряне на подстъпите на мултинационални пазари се засилва и необходимостта от осигуряване териториална защита на правата на интелектуална собственост (включително на индустриална собственост), извън националните граници на конкретна държава (или регион).

В контекста на тези тенденции, Европейският съюз (ЕС) успява да отговори на част от нуждите на бизнеса посредством нормативно уредените възможности за предоставяне на единна защита на дизайн и търговска марка на Общността (на ЕС). Не така стоят нещата в сферата на патентното право, където е очевидно затруднението на държавите да постигнат консенсус при въвеждането на уредбата на единната патентна закрила.

С подписването на Конвенцията за издаване на Европейски патенти от 5 октомври 1973 г., ревизирана на 17 декември 1991 г. и 29 ноември 2000 г. (ЕПК) е направена стъпка в посока осигуряване на наднационална защита на права върху патент, простираща се извън границите на конкретна държавна територия. Производството позволява на заявителя след преминат първоначален етап с положително решение на Европейското патентно ведомство (ЕПВ), да пристъпи към процедура по валидиране на европейския патент в избрани от него държави.

Какви са обаче недостатъците на действащата система?

По същината си регистрацията на европейски патент върху изобретение представлява сбор (сноп) от национални регистрации, предоставени във всяка държава (страна по ЕПК), по отношение на която е стартиран процес по валидация на патента. Бизнесът и експертите отдавна са отбелязали чисто административното затруднение в провеждането на процедурата. Не по-малко съществена пречка представляват високите такси за производствата, включително таксите за превод на патентните претенции на множество езици (на всички държави, в които патентът подлежи на валидиране), както и необходимостта за проследяване на различни срокове за внасяне на дължимите такси. От друга страна, съществен недостатък на системата е липсата на правна сигурност за притежателя на европейски патент. Посоченият недостатък се дължи на обстоятелството, че валидността, съответно нарушенията на правата върху патент се преценяват от всеки компетентен национален орган (административен и/или съдебен) и следователно е налице риск от постановяване на разнопосочни решения от различни държавни органи по един и същ правен въпрос.

Виждайки посочените недостатъци на действащата система по регистрация на европейски патент, държавите-членки на ЕС се насочиха към засилена интеграция на уредбата в областта на индустриалната собственост чрез урегулиране на възможността за единна патентна закрила.

Какво представлява единната патентна закрила?

Основната характеристика на европейските патенти с единно действие следва да бъде техният единен характер, т.е. да осигуряват единна закрила и да имат едно и също действие в участващите държави-членки (съгл. съображение (7) от Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила). В обобщение, единната патентна закрила дава възможност на патентно притежателя да получи разширена териториална защита посредством една процедура, която е по-облекчена в сравнение с процедурата по регистрация на европейски патент. Посредством нея компаниите имат възможност да приспособят дейностите си по производството и дистрибуцията на продукти отвъд националните граници на държавата по установяване. Като съществено преимущество на новата система се оценява възможността да насърчи научния и технически прогрес, а по този начин и функционирането на вътрешния пазар.

Опитът на държавите-членки на ЕС показа, че единната патентна закрила следва да бъде предвидена като трета (доброволна и алтернативна) опция на патентнопритежателя да избере как да защити изобретението си:

• чрез национален патент (предоставящ положителна закрила на съответната национална територия и отрицателна закрила на всяка друга територия, където подобно изобретение вече не би подлежало на регистрация);
• чрез „класически“ европейски патент (в избрани държави, които са страни по ЕПК);
• чрез европейски патент с единно действие.

Сред по-съществените предимства на единната патентна закрила се отчитат:

• намалените разходи за производството (особено на разходите за патентни преводи);
• заплащането на една единна такса към ЕПВ;
• възможност за извършване на централизирани вписвания (относно прехвърляне на патента, учредяване на лицензия и прочие);
• по-малко разходи за съдебни и административни производства по защита на патента;
• осигуряване на правна сигурност посредством постановяване на общо решение по съществени за правата върху патента въпроси.

Уредбата на отношенията, представляваща и най-значимата реформа на европейско ниво в сферата на патентната закрила от над половин век, се съдържа в няколко европейска акта с пряко приложение. Материалноправните разпоредби, приложими към европейските патенти с единно действие, са включени в Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, доразвит с Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод, последният приет с цел създаването на единен и опростен режим за превод на европейските патенти с единно действие.

Посочената уредба предвижда и основните правомощия, свързани с администрирането на европейските патенти с единно действие, които са предоставени на ЕПВ и по-конкретно включват: разглеждането на исканията за единно действие, вписването на единно действие и на всяко ограничаване, лицензия, прехвърляне, обявяване на недействителност или прекратяване на действието на европейски патенти с единно действие, събирането и разпределението на таксите за поддържане, публикуването на преводите с информационна цел по време на преходен период и управлението на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод, направени от заявителите, подали заявки за европейски патент, на език, различен от един от официалните езици на ЕПВ и други, описани в чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила.

С не по-малка важност е и Споразумението за създаване на Единен патентен съд (ЕПС) от 19.02.2013 г., от влизането в сила на което зависи и прилагането на практика на двата Регламента, цитирани по-горе. Водещото му значение за цялостната система на единна патентна закрила може да се извлече и от текста на съобр. 25 от Регламент (ЕС) № 1257/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2012 година за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила, което гласи: „Създаването на Единен патентен съд, който да разглежда дела относно европейския патент с единно действие, е от решаващо значение за осигуряване на нормалното действие на патента, последователността на съдебната практика и, съответно – правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите. Следователно от първостепенно значение е участващите държави-членки да ратифицират Споразумението за Единния патентен съд в съответствие с националните си конституционни и парламентарни процедури и да предприемат необходимите стъпки, така че този съд да започне работа в най-кратки срокове.“

По силата на Споразумението се създава наднационален орган с решаващи функции в областта на патентната закрила, който притежава юридическа правосубектност и най-широка правоспособност на юридическо лице съгласно националното право на държавите-членки.

Предвидено е ЕПС да започне да функционира след като Споразумението бъде ратифицирано от 13 държави (по първоначален замисъл сред тях следва да попадат Великобритания, Германия и Франция). Към настоящия момент Споразумението е ратифицирано от 17 държави. България ратифицира споразумението на 08.04.2016 г., като тя е сред първите държави-членки, присъединила се към инициативата за създаването на ЕПС.

Съгласно новата уредба ЕПС има изключителна компетентност (т.е. по посочените въпроси националните съдилища или административни органи не могат да се произнасят) по дела относно:

• искове за действително нарушение или опасност от нарушение на европейски патенти, сертификати за допълнителна закрила и други форми на закрила, включително насрещни искове за лицензии;
• искове за налагане на временни и предпазни мерки и други мерки;
• искове за обявяване на недействителност на европейски патенти; и
• декларация за недействителност на сертификати за допълнителна закрила.
• приложното поле на ЕПС е разширено и спрямо заявки за европейски патент, които все още се разглеждат към датата на влизане в сила на това споразумение или които са подадени след тази дата;
• други спорове, посочени в чл. 32 от Споразумението.

ЕПС разполага с компетентност за произнасяне и по дела, свързани с европейски патенти без единно действие (класически европейски патенти).

Освен правните спорове, по които ЕПС има компетентност да се произнася, Споразумението урежда подробно и правата, които европейският патент с единно действие предоставя на притежателя си, сред най-съществените от които са правото на забрана за пряко или непряко използване на изобретението. Важно е да се отбележи, че Споразумението задава и териториалните рамки на действие на европейския патент с единно действие. По-конкретно е предвидено единният патент да има действие на територията на държавите, ратифицирали Споразумението за ЕПС към съответния момент, като не се допуска последващо разширяване на териториалния му обхват и в новоприсъединили се държави.

Предвидени са и две преходни мерки, които се прилагат считано от 01.01.2023, а именно:

• заявител на европейски патент има правото да подаде предварително искане за придаване на единно действие на патент и
• заявител на европейски патент има правото да подаде искане да се забави издаването на решение за издаване на европейски патент до момента, в който започне да функционира системата за единна патентна закрила

В Споразумението е предвидена и структурата на ЕПС, която има следния вид:

• Първоинстанционен съд с централно звено (със седалище в Париж) и децентрализирани регионални центрове;
• Апелативен съд (със седалище в Люксембург);
• Секретариат (със седалище в Люксембург);
• Център за патентно посредничество и арбитраж.

Предвидено е част от назначените съдии да разполагат с юридическа правоспособност, а други техническа квалификация.

Към настоящия момент (от 01.01.2023 г.) процедурата по създаване на ЕПС се намира в т.нар. Sunrise period, в който се извършват необходимите действия, свързани с подготовката на старта на функционирането му. Отчитайки възможните рискове за притежателите на европейски патенти, от посочената дата новата уредба предвижда също така интересна opt-out възможност, която практиката към момента определя като ключова за по-важни патенти и не дотам необходима за патенти с по-малка тежест в портфолиото на компанията. Според нея в 7-годишен срок след влизане в сила на Споразумението притежателите на европейски патент могат да изключат изключителната компетентност на ЕПС. Посочената възможност не може да се използва, когато срещу европейския патент вече е предявен иск (например за обявяването му за недействителен) пред ЕПС. В случай, че патентопритежател се е възползвал от предоставената възможност, компетентността по решаване на определените в Споразумението спорове да се насочва към държавите, в които европейският патент е валидиран. В посочения 7-годишен срок е налице и възможност искове за нарушение или обявяване на недействителност на европейски патент или на сертификат за допълнителна закрила да се предявяват пред съответния национален съд (или компетентен административен орган).

Съгласно новата уредба ЕПС ще започне да функционира ефективно от 01.06.2023 г.

По отношение на държави, страни по ЕПК, които не са ратифицирали или подписали Споразумението, пред притежателите на права върху изобретение остава възможността за регистрация на европейски патент и валидирането му в тези държави по реда на действащата до момента процедура на ЕПК.

В заключение, въпреки несъмнените позитивни на новата уредба, към момента нагласата на бизнеса е да подходи консервативно и с недоверие към нея. По наше мнение подобен подход би могъл да бъде рисков за компаниите, като е непрепоръчително новият правен режим да се подценява като възможности или въобще да се неглижира.

Защо това е така?

Обстоятелството, че предвидената компетентност на ЕПС е и по отношение на дела, касаещи класически европейски патенти, поставя притежателите им в ситуация на необходимост да познават новия режим с цел да могат адекватно да се възползват от възможностите му или да се защитават при образуване на производства по отношение на притежаван класически патент. От друга страна, компаниите, работещи в сфери, изключително свързани със защита на права върху изобретения следва да са много бдителни за наличието на регистрирани патенти, за да не се окажат в ситуация на нарушение на чужди права на индустриална собственост.

В обобщение може да бъде направено заключение, че в международен план правната уредба в сферата на интелектуалната собственост върви в посока облекчаване на бизнеса, едновременно предоставяйки му адекватна закрила на правата върху продуктите на интелектуален труд и към създаване на устойчива среда на правна сигурност на направените инвестиции. Новостите в уредбата, включително в сферата на единната патентна закрила, не следва да бъдат пренебрегнати, а напротив. Те следва да бъдат част от цялостна финансово-икономическа бизнес стратегия, осигуряваща всестранна и цялостна закрила на нематериалните активи на компанията. Тепърва ще следим с интерес дали и доколко компаниите, опериращи на международни пазари, и чиято дейност е неразривно свързана с права върху изобретения, ще се възползват от предимствата на единната патентна закрила.