В предходната ни публикация, посветена на удръжките от трудовото възнаграждение, разгледахме ограниченията, които Кодексът на труда поставя пред работодателя при извършването на удръжки от възнаграждението на работниците и служителите (тук може да прочетете повече по темата). В нея разгледахме ограниченията, които Кодексът на труда поставя пред работодателя при извършването на удръжки от възнаграждението на работниците и служителите, като съгласно актуалната практика на Върховния касационен съд работодателят няма право едностранно да приспада суми за причинени вреди, дори когато разполага с писмено съгласие от страна на работника или служителя, ако не е спазен предвиденият в закона ред за реализиране на имуществената отговорност.
Тази практика категорично утвърди принципа, че защитата по чл. 272 от Кодекса на труда не може да бъде заобикаляна чрез предварително дадено съгласие от страна на работника. Същевременно обаче възникна въпросът дали работодателят разполага с процесуален механизъм, чрез който да реализира вземането си, когато действително са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на служителя и може ли да прави удръжки от плащания към служителя извън трудовото възнаграждение, като командировъчни и др.
По този въпрос се произнесе Софийският окръжен съд във връзка с ключово дело, водено от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“, което бе допуснато до касационно обжалване и върнато от Върховния касационен съд за ново разглеждане от въззивна инстанция поради това, че при първото разглеждане въззивният съд не се бе произнесъл по своевременно направеното възражение за прихващане между претендираното от служителя трудово възнаграждение и насрещното вземане на работодателя за обезщетение за причинени имуществени вреди.
С постановеното решение Софийският окръжен съд възприе изцяло защитаваната от екипа на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ правна теза, като потвърди възможността работодателят да реализира своите права чрез възражение за прихващане в рамките на съдебното производство. Решението дава важни практически насоки относно приложението на чл. 272 КТ и очертава значението на възражението за прихващане като ефективен способ за защита на работодателя при наличие на насрещни вземания спрямо служителя.
Въззивният съд прави важно разграничение между едностранното извършване на удръжки от работодателя и упражняването на процесуални права в рамките на съдебното производство. Според съда забраната, установена в чл. 272 КТ, е адресирана единствено към работодателя и ограничава възможността му сам да намалява дължимите на работника суми от трудовото възнаграждение. Тази разпоредба обаче не ограничава правомощията на съда да разгледа направено възражение за прихващане, когато работодателят претендира обезщетение за причинени вреди в рамките на съдебното производство и са налице всички законови предпоставки за това.
Съдът приема, че работодателят е доказал предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на служителя и е уважил направеното възражение за прихващане, като на практика с възражението за прихващане в рамките на съдебното производство се реализира пълната имуществена отговорност. В резултат на това претендираните искове за заплащане на суми за командировъчни са прихванати с вземането на работодателя за обезщетяване на причинените вреди и предявеният иск е изцяло отхвърлен.
Също така, въззивният съд приема, че закрилата по чл. 272 КТ обхваща трудовото възнаграждение и то единствено в рамките на предвидените от закона хипотези. Тя не се разпростира автоматично върху всички вземания, произтичащи от трудовото правоотношение, каквито са командировъчните, които на практика обезщетяват служителя за претърпените от него неудобства във връзка с полагане на труд извън уговореното място на работа.
Решението има съществено практическо значение, тъй като допълва вече формираната съдебна практика относно приложението на чл. 272 КТ. Ако практиката на Върховния касационен съд ясно очертава границите на допустимите удръжки и не допуска тяхното заобикаляне чрез предварително съгласие на работника или служителя, настоящото решение потвърди тезата ни, че възражението за прихващане е ефективен процесуален способ за реализиране на пълната имуществената отговорност на служителя и позволява спорът между страните да бъде разрешен изцяло в рамките на едно съдебно производство.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на трудовото право, нормативното съответствие и изготвянето на успешни бизнес стратегии за приобщаване към промените в трудовото законодателство. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите в материала въпроси бихте могли да се свържете на https://murgova.com/
