На 30.01.2026 г., Народното събрание на Република България (НС) окончателно прие нови промени в Закона за адвокатурата (ЗАдв.) и процесуалните закони, които създават предвидимост и яснота относно дискусионните правила за размера на адвокатските възнаграждения по дела при направено изрично възражение за техния размер oт другата страна. Допълнително, с измененията, бяха уредени и изрични правила за възнагражденията за адвокат, действащ като особен представител на страна по делото, както и критерии за определяне на възнаграждението му.
Приетите промени са повече от две години след постановеното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), с което на практика в този период отпадна задължителното прилагането на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, изготвяна от Висшия адвокатски съвет, което доведе до противоречия в практиката на съдилищата, както и в отношенията между участниците в процеса.
С цел създаване на предвидими правила относно присъждането на възнаграждения за адвокатска защита на страните в процеса, НС измени и допълни текстове на съответните закони, като предвиди, че при осъществено от страна (или неин процесуален представител) изрично възражение за прекомерност на разноските за адвокат на другата страна в съдебното производство, съдът не може да присъди по-ниско възнаграждение, отколкото е платила на защитника си насрещната страна по делото.
За прекомерно се счита това определено между доверител и довереник възнаграждение, при което договорения размер не отговаря на юридическата и фактическата сложност на казуса, не представлява времеотнемащо дело, както и такова, което не се отличава със специфики, различаващи се от сходен тип дела. Уговореният значително по-висок от обичайния за такъв тип казуси хонорар би довел до неоправдани и сериозно обременителни разходи за насрещната страна, която бъде осъдена да заплати тези разноски. Поради тази причина законодателят е призван да уреди правила, които не създават прекалено обременителни разпоредби за страната, която ще понесе тежестта от загубения процес. В същото време, разпоредбите трябва да са съобразени с обективни обстоятелства и критерии, които да не доведат до несправедливо присъждане на възнаграждение в дотолкова намален размер, че тежестта му да бъде поета от страната спечелила процеса.
Измененията на закона не преустановяват залегналия принцип в отношенията между адвокат и доверител, съгласно който размера на възнаграждението се определя свободно и по обща воля на страните. Изрично обаче ще се посочва, както в ЗАдв., така и в приетата съвместно от Министерство на правосъдието и Висшия адвокатския съвет наредба към закона, че определеното възнаграждение трябва да бъде справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Както до момента, неговият размер може да се уговаря в абсолютна сума или като процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Изключение от това правило е предвидено единствено относно възнаграждението за процесуално представителство по наказателни дела и по граждански дела, при които няма определен материален интерес. В тези случаи хонорарът следва да е фиксирана сума, която не позволява допълнителни уговорки, свързани с изхода и решението по делото.
В случаите, когато възнаграждението между страните не е уговорено изрично в договор, законът въвежда критерии, които адвокатските съвети задължително следва да прилагат когато определят възнаграждението на адвокат. Такива критерии са фактическата и правна сложност на казуса, засегнатия интерес – типа и материалния интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита – по неотложност, респ. спешност или друг случай, включително отделеното време, квалификацията, опита и специализацията на ангажирания адвокат.
Законодателят е предвидил и задължение за Министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет в шестмесечен срок от обнародването и влизането в сила на измененията и допълненията, съвместно да изготвят наредба към ЗАдв., която да определи правилата за прилагане на горепосочените критерии. Те ще важат и за определяне на възнаграждението на особения представител от адвокатските съвети.
Важно за защита на интересите на страните по делото е приетото изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), свързано със задължаването на страните или техните представители, които отправят възражение за прекомерност, задължително да мотивират това свое волеизявление. До момента, законът не изискваше мотивиране на възражението за претендираните разноски, като бланкетното възражение за прекомерност обвързваше съда да се произнесе относно размера на разноските в мотивите на своето съдебно решение. След приетите изменения, единствено в случай на изрично мотивирано становище за прекомерност на претенцията за разноски на насрещната страна, съдът ще е ангажиран да се произнесе по направеното възражение. При преценката за прекомерност съдът прилага критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по закона и наредбата. В тези случаи съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не и по-ниско възнаграждение от това, което е заплатено на адвоката на насрещната страна.
Измененията и допълненията на ЗАдв., както и в ГПК, Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в частта, касаеща размера на присъжданите разноски при волеизявления на страните за тяхната прекомерност, заслужават положително становище. Те създават по-голяма предвидимост в отношенията между страните относно присъждането на разноските, включително и уреждат една спорна тема, която през последните години създаде предпоставки за несигурност по темата. Положително е и предвиденото задължително мотивиране при възражение за прекомерност, което ще доведе до значително по-добре мотивирани актове на съдилищата, основаващи се на изявленията на страните по делото.
Заплащаните от страните разноски по съдебни дела са основополагащ въпрос за разглеждане още от началния етап на вземането на решение за водене на съдебно производство. Знанието на всяка от страните какъв би бил предела на възможните загуби по присъдените разноски, както и при какви условия е възможно присъждането на сторените разноски в пълен размер, е сигурна гаранция за интересите на участниците в процеса. С осигуряването на предвидимост, касаеща сторените по делото разноски, страните ще получат по-голяма сигурност при вземането на решението си за водене на процес и по-осезаемо усещане за справедливост при тяхното присъждане. Изхождайки от принципа, че правото си поставя за цел справедливото уреждане на обществените отношения, всяко действие в тази насока заслужава подкрепа.
Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ е водеща правна кантора в сферата на процесуалното представителство, в която има изграден екип с многогодишен опит във всякакъв тип граждански, търговски и административни дела. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които проектозакона урежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с екипа ни на https://murgova.com/