
Сравнително младата, но непрестанно развиващата се „гейминг“ индустрия отдавна вече влезе в директна конкуренция с филмовата и музикалната индустрии. Докато преди не повече от 15-20 години единственият досег за много хора с видео и компютърни игри беше в претъпканите компютърни клубове, то в днешно време всеки има директен достъп до тях на личния си телефон или компютър у дома си. Огромният пазар и интерес към тази индустрия, предопределя задължението за защита на интересите на производителите и разработчиците на оригинални произведения през призмата на интелектуалната собственост. Много от големите производители инвестират големи суми пари в защитата им и разполагат със сериозни юридически отдели, които отговарят за защитата на интересите им в сферата на интелектуалната собственост.
Игрите като обект на интелектуалната собственост
В международноправен аспект, компютърните и видеоигрите се възприемат като сложен обект на авторското право, който съдържа в себе си сбор от съставни елементи – аудио и видео елементи, както и компютърен код. Тези съставни обекти, обаче не се ползват с правна защита сами по себе си, а при условие че отговарят на приложимия критерий за получаване на авторскоправна закрила, а именно да притежават степен на оригиналност и креативност.
Подходът на българския законодател е да изброява обектите на авторското право, като в чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) се съдържа такова неизчерпателно изброяване на обектите, ползващи се със закрила. Следва да се отбележи, че в чл. 3 от ЗАПСП видео и компютърните игри не присъстват като изричен обект на авторското право, но тъй като те сами по себе си представляват съвкупност от база данни, оформени като компютърни програми, то те безспорно попадат като обекта на закрила на закона, като субсидиарно се прилагат разпоредбите на закона относно компютърните програми.
Първият важен въпрос, който възниква е свързан с това кой е собственик на въпросното право. Според разпоредбите на ЗАПСП, ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърните програми (съответно компютърните и видеоигрите), създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.
Законодателят в предвидил две категории правила на закрила на тези обекти на авторското право – императивни и диспозитивни. В разпоредбата на чл. 70 от ЗАПСП изрично се изброяват диспозитивните права, които притежава лицето, придобило по законен начин собствеността върху играта от нейния производител, част от тях са правата да я зарежда и изобразява върху екран, да я съхранява в паметта на компютъра си и да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва тя, включително и за отстраняване на грешки. Важно е да се отбележи, че лицето, което законно е придобило правото да използва видео или компютърна игра може да използва гореизброените права само ако те са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва тя, включително и за отстраняване на грешки.
Разпоредбата на чл. 71 от ЗАПСП от своя страна изброява императивните правила, които се отнасят до лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна или видеоигра:
- Първото от тях е правото да изготвя резервно копие на играта, ако това е необходимо за съответния тип използване, за което е придобита. Такъв тип изготвяне на резервно копие е например записването ѝ на CD или запазването ѝ на флашпамет;
- Второто е правото да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на играта за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е нейн елемент, но само ако това става в процеса на зареждането ѝ, изобразяването ѝ върху екран, изпълняването ѝ, предаването ѝ на разстояние или съхраняването ѝ в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70 от ЗАПСП;
- Последното право, което е дал законодателят за придобилия една видео или компютърна игра е да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Това правило е въведено със забраната, че не може така получената информация да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна или видео игра, несъществено отличаваща се от тази, чийто програмен код се превежда. Това е забраната за така наречените „модове“ на играта, чрез нанасяне на корекции в първичния код (т. нар. Source code) на играта с цел незаконното им разпространение.
Нарушаване на авторското право.
Много често, в общите си условия, производителите на компютърни и видеоигри включват разпоредби, които забраняват търговското разпространение на софтуера на играта, както и неговата модификация или с други думи разпространяване на „модове“ с цел печалба.
Познати са и множество дела на международно ниво, в които компании производители са завели искове срещу разработчици на такива „модове“, които променят основни аспекти на игрите, като по този начин дават достъп до привилегии, до които други играчи нямат. Тези разработчици променяли първичния код (т. нар. Source code) на играта, който е обект на закрила от авторското право, като по този начин нарушават правата на производителя, който е собственик на авторското право върху кода.
Българският законодател е уредил в чл. 97 от ЗАПСП хипотезите на нарушаване на авторското право, като такива нарушения в изложения смисъл са притежанието на компютърна или видеоигра от лице, което знае или има основание да предполага, че това е незаконно, както и възпроизвеждането, разпространението или използването по незаконосъобразен начин на компютърна или видеоигра.
Нарушенията се наказват с глоба от триста до три хиляди лева, ако не подлежат на по-тежко наказание, като предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
Както се вижда и от анализа в настоящия материал, подобно на много други държави и в България е налице празнота в уредбата на видео и компютърните игри. За такава огромна и бързоразвиваща се индустрия, субсидиарното прилагане на оскъдните разпоредби на закона, отнасящи се до компютърните програми, е крайно недостатъчно, за да регламентира и защити в пълнота правоотношенията, свързани със защитата на интелектуалната собственост на тези обекти и следва възможно най-скоро да бъдат уредени изрични правила за защитата им.
Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на правото на интелектуална собственост. Практиката ни е насочена, както към предоставяне на съдействие на клиентите ни при осъществяване на процедури по регистрация, процесуално представителство по дела, както и към предоставяне на юридически услуги и консултации по всички въпроси, относими към посочената материя. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с нас чрез www.murgova.com