-
Какви са новостите, с които трябва да са запознати работодателите след измененията и допълненията на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения
Законодателството в сферата на защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения е сравнително ново за България. В изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, в България през 2023 г. бе приет и влезна в сила изричният законодателен акт. Въпреки, че немалко от международните компании и големите работодатели в страната имат въведени добри практики и вътрешни канали за докладване на инциденти, новата регулация доведе до немалко предизвикателства за осигуряването на нормативното съответствие на дружествата. В следващите години последваха и няколко изменения и допълнения на закона, което наложи постоянния фокус на работодателите върху темата.
На 09.05.2025 в Държавен вестник бяха обнародвани най-новите изменения и допълненията на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. С тях се въвеждат някои важни новости в регламентацията, които следва да бъдат анализирани от всяко засегнато лице.
На първо място следва да бъде посочено, че отпада пречката да се образуват производства за сигнали относно нарушения, които са извършени преди повече от две години. С тази съществена промяна се открива възможността за подаване на сигнали за отдавна отминали периоди с всички произтичащи от това последствия, като единственото изключение, което се запазва, е да не се образуват производства по анонимни сигнали.
Друго важно изменение е свързано с разширяване на кръга на защитени лица по закона. От една страна са добавени изрично изпълняващите роля на доброволци, платени и неплатени стажанти. От друга страна са включени и доставчиците на услуги. Всички тези категории лица могат да подават сигнали на база на получена от тях информация и съответно да се ползват от защитата на закона. В посоката на разширяване на кръга от защитени лица може да се разглежда и допълнението, което предвижда, че при правната работа изключение от обхвата на закона е предвидено единствено по отношение на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти.
Внимание изисква и фактът, че не представлява пречка за започване на процедура ако съответните отношения с лицата не са реално започнали. Законът предвижда, че защитено е „лице, чието трудово или служебно правоотношение предстои да започне, или лице, което предстои да сключи договор за предоставяне на всякакъв вид услуга, в случаите, в които информацията относно нарушенията е получена по време на процеса на подбор или други преддоговорни отношения.“ Аналогичен подход е възприет и за подаване на сигнали след прекратяване на отношенията и е предвидена защита и за работници, служители и други лица по чл. 5, ал. 2 от Закона, получили информацията в рамките на трудово, служебно или друго правоотношение в работен контекст, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване. На практика се увеличава многократно възможността за подаване на сигнали, както чрез кръга от легитимирани лица, така и относно времето, по което това може да се случи.
За задължените лица в частния сектор се запазва възможността за администриране на вътрешните процеси по обработване на сигнали, чрез възлагане на функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на действащия закон. Но тази връзка е доста противоречиво законодателното решение да отпадне възможността, задължени субекти да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на този закон.
Нови аспекти са предвидени и относно случаите на подаване на устен сигнал. Разширени са задълженията на служителя, отговарящ за приемането на сигнали, като той вече е длъжен не само да документира по определен начин устния сигнал и да го предложи за подпис на подаващото лице, а вместо това да го предостави с възможност за проверка, коригиране, одобрение и подписване. Изменението предвижда и при наличие на изрично съгласие на лицето, подаващо сигнала, устният сигнал, който е подаден чрез телефонна линия или друга система за гласови съобщения или чрез лична среща, да може да бъде документиран и посредством запис на траен носител, позволяващ неговото извличане.
С оглед на отпадналото ограничение за образуване на производства за сигнали относно нарушения, които са извършени преди повече от две години, законодателят все пак е предвидил възможност за задължените лица да прекратяват производството, в случай че по отношение на нарушението предвидените в съответния закон срокове за образуване на административнонаказателно или наказателно производство са изтекли, съответно административнонаказателната или наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в съответния закон давност.
Няколко промени са предвидени и по отношение на външното подаване на сигнали – към Комисията за защита на личните данни, като например въвеждането на максимален срок за потвърждение за получаването на сигнала, и максимален срок за предаване на сигнала на компетентните институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз с цел последващо разследване. Промяна има и в размерите на някои от предвижданите глоби и санкции за нарушения на закона.
Новите изменения следва да бъдат внимателно анализирани от работодателите, които да съобразят и ако се налага да актуализират своите правила и фактически действия, целящи да осигурят нормативно съответствие със законодателната рамка.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на трудовото право, корпоративното право, административно право, нормативно съответствие и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на дейностите и проектите на наши клиенти, така и към процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/
0 -
Специален ред за обжалване на уволнение по Whistleblowing act
На 04.05.2023 г. влезе в сила Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) или т. нар. Whistleblowing act, който въведе изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.
Директивата беше предложена вследствие на големи случаи на подаване на сигнали за нередности, като например Panama Papers и WikiLeaks, които привлякоха голямо обществено внимание към положението на лицата, които разкриват неправомерни действия и злоупотреби в публични и частни структури, и цели да насърчи лицата да разкриват нарушения на националното правото на ЕС с цел защита на правото на ЕС.
Основната цел на закона е осигуряването на защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското законодателство или актове на ЕС, станала им известна при или по повод извършване на тяхната работа или изпълнение на служебните им задължения.
Припомняме, че субекти съгласно Закона са:
• работодателите в публичния сектор или
• работодателите в частния с сектор с над 50 работника или служителя или
• ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на някои актове на Европейския съюз,
а сигнализиращи лица по Закона са различни категории физически лица, които в процеса на извършване на определена работа са узнали за дадено нарушение в структурата на работодателя, в т.ч. са служители, бивши служители, стажанти, консултанти и др.В изпълнение целите на Директивата законът въведе обща забрана за ответни действия спрямо сигнализиращите лица. Това са действия, имащи характера на репресия и поставящи лицата в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, като в това число се включва и прекратяването на трудов договор на служител, който е подал сигнал по реда на закона.
В резултат на повече една година от въвеждането на Закона по естествен начин се създаде и практика по неговото прилагане, която е от съществено значение при уреждането на трудовоправните отношения между служител и работодател.
Законът по категоричен начин обявява за недействителни ответни действия, предприети срещу сигнализиращо лице във връзка с подаден сигнал. С чл. 33, ал. 5 от Закона е предоставена възможност сигнализиращото лице, срещу което са предприети репресивни действия да подаде и молба за възстановяване на положението, в което тo сe е намирало преди предприемането от работодателя на ответните действия. Чл. 34 от Закона предвижда, че в случай на нарушение на забрана по чл. 33 лицето по чл. 5 има право на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.В този смисъл защитеното лице може да подаде съдебен иск срещу работодателя за отмяна на предприетите от работодателя репресивни действия и има възможност да потърси обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Предвидената защита в Закона закономерно породи и въпроса какво е съотношението между защитата, предвидена в Кодекса на труда и в ЗЗЛПСПОИН и кой е специалният закон между двата?Към днешна дата Върховният касационен съд разреши горния въпрос, като казусът инициирал създаването на съдебна практика по въпроса е за служител на ръководна длъжност, който е подал сигнал за нарушения на работното си място, свързани с изготвяне на доклади с неверни данни във връзка с ценообразуване под себестойността на продукта. Подаден е официален сигнал пред КЗЛД по смисъла на ЗЗЛПСПОИН за нелоялна конкуренция и манипулиране на данни. Два месеца след подаване на сигнала работодателят е издал Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ /съкращаване в щата/, като е премахната от организационната структура на дружеството дирекцията, в която ищеца е заемал длъжност. Служителят е реализирал правото си на иск по чл. 33, ал. 5 от ЗЗЛПСПОИН пред Софийския районен съд.
С Определение СРС е прекратил производството по делото по предявените искове с правно основание чл.33, ал. 4 и ал. 5 от Закона, приемайки че цитираните разпоредби не установяват самостоятелна искова защита. Според съда прекратяването на трудовото правоотношение подлежи на защита само по реда на чл. 344 от КТ, в което специално производство следва да се съобрази установената в ЗЗЛПСПОИН защита. Постановеният акт се потвърждава и от Софийски градски съд, което дава възможност на служителя да постави въпрос за допустимост към ВКС, а именно: Какво е съотношението между защитата, предвидена в Кодекса на труда и в ЗЗЛПСПОИН срещу определението за прекратяване на производството?
Така, ВКС постанови , че ЗЗЛПСПОИН е специален закон по отношение на КТ, доколкото с него се уреждат средства, приложими към дадена хипотеза на извършено нарушение като действие срещу лице, подало сигнал за нарушение, и в този смисъл съдът не би следвало да откаже да предостави защита срещу предявени искове по реда на ЗЗЛПСПОИН или да разглежда тези искове като недопустими и да прекратява производството по тях.
Доколкото съдилищата следва да се съобразяват с насоките по тълкуване и прилагане на закона, дадени в практиката на ВКС, с постановеното определение се установява възможността да се обжалва заповед за уволнение по реда и на специалния закон – ЗЗЛПСПОИН.
ВКС намира, че така установената защита на национално ниво на сигнализиращите лица следва да се разглежда и преценява в светлината и съобразно принципните постановки, изложени в т. 1 – 110 на Директивата. Това е така, защото бидейки транспониращ закон, предназначението на ЗЗЛПСПОИН е да постигне целта, определена от Директивата, която предвижда във вътрешното право да се създадат „общи минимални стандарти, с които да се осигури високо ниво на защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза“. Когато се установят предвидените в Директивата минимални стандарти и има основателна причина да се смята, че подадената информация за нарушения е била вярна към момента на подаването й, то тогава съдът не може да откаже да предостави на лицето по чл. 5 гарантираното му с ясните и безусловни норми на Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019 г. високо ниво на защита.
В този смисъл, независимо от използваната в закона формулировка – след като на лицето по чл. 5 е предоставена бърза, сигурна и ефективна защита – чрез предоставянето му на възможност да предяви искане за обявяване за недействителни на предприетите срещу него ответни действия от работодателя, изразяващи се в издаване на заповед за уволнение и възстановяване на положението отпреди нейното издаване, съдът не може да откаже тази защита.
В светлината на изложеното, с формираната съдебната практика се закрепи трайно приложеното поле на предвидената специална защита по чл. 33 ал. 4 и чл. 33, ал. 5 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, с която се дава право на служителите да обжалват заповеди за уволнение именно поради нарушения на Закона. Несъмнено, предвидената закрила по Закона дава още едно, допълнително основание за обжалване на заповедите за уволнение от страна на служителите в допълнение на общоизвестната законодателна инициатива за закрила на служителите в трудовите правоотношения по КТ. Спецификата на тези норми следва да бъде взета предвид и да се оценява задълбочено и от работодателите при евентуални прекратявания на трудови отношения със служители.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, административно право, нормативно съответствие с различни регулации и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, включително изготвянето на всички вътрешни документи във връзка с действащи регулации, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/
+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com