Публикации маркирани с ‘#промени’

На 01.07.2026 г. официално влязоха в сила и започва приложението на новите правила на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с които се завършва един от най-мащабните процеси по дигитализация на административното производство у нас.

Новите правила уреждат пълното електронното взаимодействие между гражданите, бизнеса, администрацията и съдилищата – от подаването на искането за издаване на индивидуален административен акт до приключването на евентуално съдебно производство.

Действително може да се потвърди, че настоящата реформата не представлява единствено технологично обновление, а реално създаване на нови права за гражданите и кореспондиращи нови задължения за административните органи. Съществени промени са предвидени и в начина, по който организациите, адвокатите и публичните институции комуникират с администрацията. Основната цел поставена от законодателя е административните производства да станат по-бързи, по-прозрачни и значително по-малко зависими от хартиения документооборот, което от своя страна ще спести разходи и време.

Една от най-значимите промени е възможността исканията за издаване на индивидуални административни актове да се подават по електронен път 24 часа в денонощието, независимо от работното време на съответната администрация. Срещу това право на заявителя стои задължението на адресата (административният орган) да изпрати официално потвърждение за неговото получаване. По този начин заявителят получава незабавно доказателство, че производството е образувано и документите са постъпили успешно, давайки начало на исканата процедура и сроковете за извършването ѝ.

Важно е да се посочи, че в АПК е направено ясно разграничение между гражданите и останалите участници в административните производства. По отношение на гражданите остава възможността сами да избират начина, по който да комуникират с администрацията – по електронен път, на място в администрацията или чрез пощенски оператор. Така дигитализацията не ограничава достъпа до административни услуги на лицата, които не желаят или не могат да използват електронни средства.

Съвсем ново е правилото обаче за организациите, административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, организациите, предоставящи обществени услуги, както и за адвокатите, които участват в административни производства. За посочените участници и лица, електронната комуникация вече е напълно задължителна. По този начин заявяваните искания за издаване на актове и документите по административни производствата следва да се подават чрез точно посочени електронни канали за комуникация, в които посочените лица следва задължително да имат създаден индивидуален профил.

Практически посочените промени  изискват от бизнесът и професионалните участници, участващи в производствата, да организират работата си чрез следните държавните електронни системи:

• Информационната система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) – осъществява официалният обмен на електронни документи,
• Порталът за електронно управление (ПЕУ) – предоставя достъп до множество електронни административни услуги;
• Единният портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) – използван при производствата пред съдилищата.

Особено важно е участниците в административните производства да познават някои от съществените нови правила за електронното връчване. Така, когато документ е изготвен от административния орган, до участника се изпраща електронно уведомление, съдържащо информация за неговото изтегляне. Документът се счита за връчен от момента на изтеглянето му, ако същият не бъде изтеглен в седемдневен срок от адресата, той се счита за редовно връчен в първия ден след изтичането на този срок.

Това означава, че организациите и техните представители трябва редовно да следят електронните си профили. Пропускането на електронно връчено съобщение вече може да доведе до пропускане на процесуални срокове, независимо дали документът действително е бил прочетен. Това от своя страна може пряко да рефлектира и върху интересите на страна, спрямо която актът е насочен.

Сред една от “най-смелите” практически промени е задължението всяко административно производство да се води чрез електронна преписка. Това означава, че независимо дали заявлението е подадено електронно или на хартиен носител, всички документи, доказателства, становища и процесуални действия вече се съхраняват в електронен формат още от самото начало на производството. По този начин драстично се намаляват административните разходи за отпечатване, копиране и транспорт на документи.

Пълната електронизация на хартиената административна преписка води и до предоставяне на възможност страните да получават електронен достъп до нея, без да посещават съответната администрация. Това е особено важно за бизнеса, който често участва в производства пред различни институции и може дистанционно да следи движението на документите, да преглежда преписката и да получава копия.

Влезлите в сила правила обхващат и съдебната фаза на административните производства, в случаите когато административен акт бива обжалван по съдебен ред. При обжалване, административният орган изпраща жалбата и цялата административна преписка по електронен път до компетентния административен съд. Това значително съкращава времето за администриране на делото и намалява риска от непълни или неправилно комплектувани преписки.

За предприятията промените означават едновременно облекчение и нови организационни ангажименти. От една страна, административните производства ще бъдат по-бързи, ще отпадне необходимостта от многократно посещение на институции и ще се намали административната тежест. От друга страна обаче, организациите трябва да осигурят ефективно управление на електронната си кореспонденция, да поддържат актуални електронните си адреси за връчване и да следят своевременно всички получени съобщения, тъй като електронното връчване поражда същите правни последици като традиционното.

С влелите в сила изменения в АПК действително се прави огромен скок към пълна електронизация на административното производство. Електронното подаване на заявления, електронната преписка, сигурното електронно връчване и електронният обмен между администрацията и съдилищата вече не са бъдеща цел, а действащо законово правило.

За гражданите реформата предоставя повече възможности и по-лесен достъп до административните услуги, като същевременно запазва традиционните начини за комуникация с администрацията. За бизнеса и професионалните участници тя въвежда нов стандарт на работа, който изисква добра организация, но в дългосрочен план ще доведе до по-бързи, по-прозрачни и по-ефективни административни производства.

Същевременно обаче новите правила за връчването на съобщение и книжа по електронен път крие значителни рискове от пропускане на важни процесуални срокове и дори до преклудиране на права на гражданите, бизнеса и администрацията.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ е изградил многогодишен опит и  експертиза в сферите на административните производства пред държавни органи. Предоставяните от екипа ни услуги включва пълно съдействие в производствата от подаване на искане за издаване на административни актове до обжалването им по административен и съдебен ред, включително в електронна среда. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/  

С измененията в Закона за публичните предприятия (ЗПП), обнародвани в ДВ, бр. 106 от 9 декември 2025 г., и последвалите ги подзаконови актове и методически документи, държавните публични предприятия се изправят пред нов нормативен режим – изграждане на цялостна институционална инфраструктура за управление на корупционния риск. За разлика от досегашните общи изисквания за финансово управление и контрол, сега законодателят въвежда конкретни, проверими и обвързани със срокове задължения, чието изпълнение се отчита пред принципала и пред Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК). За членовете на съветите на директорите, управителните и надзорните съвети и за лицата на ръководни длъжности това означава лична ангажираност и нови отговорности.

На 22.04.2026 г. АППК прие два ключови акта – Система за управление на корупционния риск в публичните предприятия (Системата) и Кодекс за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия (Кодекса), публикувани на официалната ѝ интернет страница. От тази дата започнаха да текат всички нормативно установени срокове. Малко по-рано, с Постановление № 44 на Министерския съвет от 09.04.2026 г. (ДВ, бр. 36/2026 г.), беше допълнен Правилникът за прилагане на ЗПП (ППЗПП), включително с нов чл. 64а, който урежда изискванията към служителя по почтеност. С това нормативната рамка е затворена и предприятията нямат основание да отлагат действията си.

Какво всъщност изисква новият режим

Системата не е пожелателен документ. Тя представлява задължителна рамка с шест взаимосвързани компонента, които всяко държавно публично предприятие следва да въведе и прилага: (1) методология за оценка и контрол на корупционния риск; (2) мерки за предотвратяване на конфликт на интереси; (3) определяне на етични стандарти и проверка на почтеността; (4) провеждане на конкурс и подбор на служители на ръководни длъжности; (5) определяне или назначаване на служител по почтеност; и (6) провеждане на обучения по етика, почтеност и антикорупционна превенция. Методологията към Системата е разработена при отчитане на международни стандарти и добри практики — ISO 31000 и ISO 37001, Ръководството за оценка на риска от корупция по Глобалния договор на ООН, както и Насоките на ОИСР за борба с корупцията и почтеност в държавните предприятия (2022 г.) и Насоките на ОИСР за корпоративно управление (2024 г.). Това задава висока летва: очаква се не формално покритие, а действаща система, интегрирана в управлението на предприятието.

Защо това засяга лично членовете на органите и ръководителите

Новият режим прехвърля конкретни задължения именно върху лицата, които управляват предприятието. Кодексът за етично поведение се прилага за всички заети лица, независимо от характера на правоотношението и заеманата длъжност, но органите за управление и контрол носят отговорност както за собственото си поведение, така и за внедряването на правилата в дейността на дружеството. Членовете на органите за управление и контрол и лицата на ръководни длъжности са длъжни да подадат декларации за запознаване и спазване на Кодекса пред служителя по почтеност. Самият служител по почтеност при наличие на независим член в съвета се определя измежду независимите членове, а при липса на такъв – се назначава по трудов договор при условията на чл. 32, ал. 3 ЗПП и чл. 64а ППЗПП. Тоест отговорността вече има конкретни адресати и проверими резултати.

Срокове и статус към момента

Основните срокове по § 6 от Заключителните разпоредби на ЗИЗПП вече са настъпили, а някои са изтекли. Целта на законодателя е практическото установяване на Системата в максимално кратък срок от публичните предприятия. Това обаче не намалява риска: неизпълнението подлежи на отчитане пред принципала (напр. съответното министерство) и пред АППК и се отразява върху оценката на управлението.

Какво да предприемат предприятията – план с перспектива 1–2 години

Препоръчителният подход съчетава незабавни действия за привеждане в съответствие с по-дългосрочна организационна подготовка за 2027 г., когато методологията се прилага в пълен обем.

Първа стъпка – въвеждане на Системата и Кодекса. Според разясненията на АППК въвеждането изисква два самостоятелни акта: акт на едноличния собственик на капитала (органът, упражняващ правата на държавата) и акт на органа за управление на дружеството. Законът не установява изрична поредност между тях, но е удачно предприятието да инициира кореспонденция с принципала, придружена с готов проект на акт, и паралелно да насрочи заседание на органа за приемане на съответните решения.

Втора стъпка – определяне или назначаване на служител по почтеност. Първо се установява дали в органа има независими членове по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗПП. При наличие – служителят се определя измежду тях; само ако законодателят не е предвидил това предприятие да има независими членове – служителят се назначава по трудов договор, като може да се съвместява с друга функция. Служителят по почтеност извършва общи и индивидуални проверки за почтеност, изготвя доклади до органа за управление и контрол и годишен обобщен отчет.

Трета стъпка – събиране на декларации. Препоръчваме издаване на вътрешна заповед, която регламентира срока, формата и реда за подаване на декларациите по чл. 33, ал. 3 ЗПП и чл. 64в, ал. 3 ППЗПП, както и подготовка на образец. Срокът за подаването им е три месеца от въвеждането на Системата.

Четвърта стъпка – обучения. Системата задължава предприятието да осигури обучения по етика, почтеност и антикорупционна превенция. До евентуални централизирани указания (АППК е отправила запитване към Европейската комисия) е разумно да се идентифицират вътрешни ресурси или акредитирани доставчици.

Пета стъпка – оценка на корупционния риск за 2026 г. и план за управление. Оценката се изготвя до 31.03.2027 г. от нарочно назначена комисия с подходяща компетентност, като при липса на законова пречка могат да се привличат и външни експерти. Същинската работа стартира сега: разработване на стратегия за управление на корупционния риск (като част от стратегията по чл. 12, ал. 3 ЗФУКПС или като самостоятелна), на подход за оценка, определяне на индикатори и съответстващите им рискови фактори, мерки за управление и контролни механизми. Пълното прилагане на методологията е за 2027 г.

Защо да започнете сега

Изграждането на действаща антикорупционна система не е еднократен акт, а процес, който изисква време, координация между правни, финансови и оперативни звена и постоянна актуализация – контролните дейности се преразглеждат поне веднъж годишно, а стратегията – поне веднъж на три години или при съществени промени в рисковата среда. Предприятията, които подходят формално, рискуват да създадат документи без реална стойност, които няма да издържат на проверка. Тези, които започнат навреме, ще разполагат с работеща рамка, защитаваща както дружеството, така и лично членовете на органите и ръководителите от репутационни и управленски рискове.

Как можем да съдействаме

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ предлага цялостно правно съдействие на публичните предприятия и техните органи за управление при въвеждането и прилагането на новия антикорупционен режим. Подпомагаме клиентите при: изготвяне на проектите на актове на едноличния собственик и на решенията на органа за управление за въвеждане на Системата и Кодекса; определяне или назначаване на служител по почтеност и уреждане на статута и функциите му; разработване на вътрешни заповеди, образци на декларации и правила; изготвяне на стратегия и методология за оценка на корупционния риск, съобразени с дейността и рисковия профил на конкретното предприятие; и текущо консултиране при отчетността пред принципала и АППК. При нужда от консултация или допълнителна информация по повдигнатите тук въпроси можете да се свържете с нас чрез https://murgova.com/.