Публикации маркирани с ‘#несъстоятелност’

Темата за несъстоятелността и изобщо производството по несъстоятелност като институт по Търговския закон е подлежала на доста законодателни промени през годините. С последните изменения и допълнения в Търговския закон (ТЗ), обнародвани в бр. 66 от 01.08.2023 г. на Държавен вестник, бяха направени промени, с които ролята на синдика в производството по несъстоятелност придоби още по-голямо значение. Промените предвиждат завишени стандарти относно личността, професионалните качества и отговорностите на синдика, като чрез тях се цели по-голяма обезпеченост и сигурност на страните в производството по несъстоятелност, което е от полза за бизнеса, и за страните в това производство.

Новите изисквания и правомощия на синдика се очаква да спомогнат при осъществяване на задачата му да бъде еднакво отдаден и максимално ефективен както за кредиторите, така и за длъжника, който не трябва да става безконечна жертва на влошеното си имуществено състояние.

Промените са напредък по отношение на ефективността и качеството при извършване на дейността, свързана с прекратяване на дружества поради несъстоятелност.

Разбирайки, че за успешния бизнес основна двигателна сила е чувството на обезпеченост и сигурност, законодателят подходи далновидно чрез направените промени в Търговския закон (ТЗ) отнасящи се до фигурата на синдика чрез засилване на изискванията за професионални стандарти, на които синдикът ще трябва да отговаря, както и на неговите лични нравствени и морални качества.

Нови изисквания относно професионалните качества на синдика

Изискванията към синдика отнасящи се до професионалната му подготовка биват допълнително завишени посредством ново изискване относно придобитият от него професионален стаж. Остава задължението, синдикът да има завършено висше юридическо или икономическо образование, но реалният професионален стаж по специалността се завишава от три на пет години.

Относно личността, нравствените качества и професионалните изисквания към синдика се завишава грижата, с която следва да се изпълнява дейността му. Проявяваната грижа на добър търговец при осъществяване на дейността следва да става при спазване на правилата на Етичния кодекс на синдиците и доверените лица. Този нов кодекс на синдиците е новост в уредбата, като същият следва да бъде утвърден от министъра на правосъдието след обсъждането му с организациите на синдиците и доверените лица. Въвеждането на такъв кодекс се отчита като положителна промяна, с която ще се засилят изискванията относно личните качества при вписването на лица в списъка на синдиците. Прави впечатление, че това е подход, основан на добрите практики в други професии (като адвокати, медици и др.), които имат въведени морални и етични правила за поведение именно чрез такъв механизъм. Утвърждаването на етични правила за поведението на

синдиците чрез подзаконов нормативен акт е показателно решение, което подчертава важността на персоналните и професионалните качества на синдика.

Нови правомощия на синдика

Отчетност и дигитализиран дневник

Друго важно изменение в ТЗ се отнася до отчетността на синдика. Ново изискване към осъществяваната от него дейност е да води специален дневник в електронна форма, в която вписва всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на масата на несъстоятелността по всяко производство. За воденето на такъв дневник ще бъде издаден образец от министъра на правосъдието. С това ново задължение за дигитализирано водене на дневник, ще се намалят допусканите досега грешки и неточности при воденето на този така важен документ. В допълнение, електронният вариант на дневника ще способства за по-голямата достъпност до тази важна за всяка страна по производството информация за заинтересованите страни.

В правомощията на синдика влизат съществени нови права и задължения, а именно да предприема действия за налагане на допуснати от съда по несъстоятелността обезпечителни мерки, както и да упражнява надзор върху дейността на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност.

Изцяло ново задължение за синдика е представянето на план за осребряването на масата на несъстоятелността на дружеството пред Събранието на кредиторите. Този план следва да е съобразен с определения от това събрание начин за осребряване на имуществото (като цяло, на обособени части или на отделни имущества). Макар и този план да няма задължителен характер, тъй като изготвянето му не е предпоставка за започване на процедурата по осребряване на имуществото, се очаква той да има положително въздействие върху цялото производство. От една страна планът прави още една констатация на имуществата в масата на несъстоятелността като посочва обезпеченията наложени върху вещите. От друга страна чрез този план се определят обосновано начините, по които ще се извърши осребряването, разделени на периоди от време по три месеца.

Една от значителните промени в ТЗ беше премахването на първото общо събрание на кредиторите. То доведе и до промени свързани с назначаването на постоянния синдик в производството по несъстоятелност. Преди измененията, постоянният синдик се избираше от това първо общо събрание след което се предлагаше на съда неговото назначаване. След промените, постоянният синдик отново се избира от събранието на кредиторите, но ако то не успее да вземе решение с мнозинство в този смисъл, съдът служебно назначава такъв. Определението на съда, с което се избира служебно синдик не подлежи на обжалване. Тези изменения целят да обезпечат правата на кредиторите като гарантират, че масата на несъстоятелността ще бъде защитена, чрез фигурата на синдика, който има постоянна ангажираност към конкретното производство по несъстоятелност. Отделно от това, чрез намесата на съда и назначаване на отговорен постоянен синдик се гарантира, че имуществото на длъжника своевременно ще бъде защитено от разпиляване или злоупотреба.

Този кратък анализ на част от най-значимите нововъведения относно правата и задълженията на синдика, ясно онагледява, че синдикът става още по-важна фигура в производството по несъстоятелност. Със завишените изисквания към личността,

професионалните качества, както и правомощията и задълженията на синдика се цели по-голямата обезпеченост на бизнеса, длъжниците и кредиторите по отношение на това производство. Извеждането на етични стандарти към личността на синдика като закрепено с нормативен акт правило за поведение, създава доверие по отношение на неговите нравствени качества, което е важно за длъжниците и кредиторите в производството по несъстоятелност.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в сферите търговско право, включително несъстоятелността и процесуалното представителство. В дългогодишната ни практика, сме представлявали клиенти по инициирани от кредитори и/или от длъжници производства по несъстоятелност. Спецификите при всяко производство по несъстоятелност изисква юридическа експертиза на изключително ниво и задълбоченост при всяка фаза и действие в производството. Съветът ни е да консултирате предварително с опитни юридически експерти като АДД Мургова и партньори, както инициирането на производство по несъстоятелност, така и участие в такава процедура. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

Изключителната динамика на търговския оборот в днешно време както и множеството фактори от всякакво естество, които имат отношение към дейността на търговските дружества често изправят търговците пред различни затруднения в изпълнение на поетите задължения, най-вече финансови. В такива моменти свободно започват да се употребяват термини като фалит и банкрут. Тази терминология е характерна за законодателствата на други държави, като в България нормативно предвиденият термин е несъстоятелност. По-конкретно следва да се говори за търговска несъстоятелност, което съчетава от една страна самия правен институт, а се използва и за означаване на съдебното производство по обявяване на един търговец в несъстоятелност.

В брой № 66 от 01.08.2023 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Търговския закон (ТЗ) по отношение на различни етапи от процедурата по несъстоятелност. По своята същност измененията целят въвеждането на ясни правила по отношение на правата на кредиторите и длъжниците, както и подобряване на ефективността на самите производства. Промените са свързани с имплементирането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132.

Сред множеството изменения и нововъведения, на първо място следва да се посочи изменението в обхвата на понятието „свръхзадълженост“ съгласно чл. 742 от ТЗ. До момента, действащата норма позволяваше да се обосновава свръхзадълженост, ако имуществото не е достатъчно, за да покрие паричните задължения на един търговец. С направената промяна занапред нормата ще се прилага за всички задължения. Това на практика означава, че невъзможността да се изпълнят конкретни други задължения по договори, например производство, доставка или други, също ще може да предпостави започването на процедура по несъстоятелност.

На следващо място следва да се посочи и изменението на чл. 613 от ТЗ. До момента компетентен да разгледа производството по несъстоятелност беше окръжният съд по седалище на търговеца към момента на молбата за откриване на производството. Изменението посочва, че компетентен е окръжният съд по седалището на търговеца, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Така на практика промени в седалището в по-кратки срокове не биха имали влияние към подсъдността на исковете – включително и в случаите на нарочни промени от страна на дружества, очакващи срещу тях да се образуват подобни производства. От друга страна, новата норма налага необходимостта от внимателен анализ на обстоятелствата във връзка със седалището на търговците преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за да се избегнат забавяния при спор за компетентност.

Значителна промяна се прави и в кръга от актове на окръжните съдилища, които могат да бъдат обжалвани съгласно чл. 613а от ТЗ, като изрично се въвежда, че решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване.

На следващо място внимание заслужава и нововъведението, че редица актове със значение за производствата по несъстоятелност, ще бъдат обявявани и в Търговския регистър. Това изменение има отношение и във връзка със сроковете за обжалване на съответните актове, които започват да текат от обявяването им.

Част от законодателството вече е и изцяло нова уредба във връзка с производството по несъстоятелност на физически лица – предприемачи. В обхвата на новите правила попадат физически лица, упражняващи стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото тяхното предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин. Освен изрично предвидените норми, за физическите лица – предприемачи се предвижда да се прилагат по субсидиарност и разпоредбите относно производството по несъстоятелност за едноличния търговец. Наред с общите правила за определяне на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, за тези лица се предвижда и една особена хипотеза, а именно когато лицето не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Компетентен съд в производството по несъстоятелност е окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В случай че предприемачът няма място на регистрация, законът предвижда компетентност на окръжния съд постоянен адрес на предприемача. Предвижда се и създаването на специална информационната система към Министерство на правосъдието, в която да се вписват или обявяват актовете по производства по несъстоятелност на предприемач.

С измененията в закона се предвижда и създаването на специални образци на молба за предявяване на вземане, списъци на кредиторите, декларацията и съгласието на синдика, сметки за разпределение, ежемесечни отчети на синдика и дневника на синдика.

Същевременно се правят и редица изменения по отношение на процедурата по стабилизация. Смисълът на тази процедура е да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му за преструктуриране на предприятието, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца. Внимание заслужава, че в чл. 764 от ТЗ за разлика от досегашния текст, се прави значително по-подробното изброяване на търговците, за които не се прилага производство по стабилизация. С промените се въвеждат и изрични изисквания по отношение на съдържанието на плана за стабилизация.

Горепосочените промени представляват само част от новите моменти по отношение на производствата по несъстоятелност. Новите текстове са значителни по обем и обхващат както различни аспекти от всички етапи на производството по несъстоятелност, спрямо които тепърва ще се установява и практика. Считаме, че до голяма степен новите текстове ще допринесат за ускоряване на различните етапи в производствата по несъстоятелност и протичането им при по-ясни и ефективни правила.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, процедурите по ликвидация и несъстоятелност, договорно право и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

Една дългоочаквана нормативна уредба предстои да стане част от действащото национално законодателство, а именно процедурата по несъстоятелност на физическите лица или т.нар. „личен фалит“. До момента България бе единствената страна-членка в Европейския съюз, в която действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност.

На 02.11.2022 г. Служебният кабинет одобри проект на Закон за несъстоятелност на физически лица, като същият беше гласуван и на първо четене в Народното събрание. С предложеният проект се предлага изцяло нова правна уредба на производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с актовете на Европейския съюз, цели се да бъдат преодолени празнотите в националното законодателство, както и да бъдат изпълнени поетите от страната ни ангажименти в Националния план за възстановяване и устойчивост.

С настоящия материал ще се фокусираме върху някои от основните положения в проекта на закон на МС, предвидените принципи, участниците в производството и неговите фази.

Проектът дава дефиниция на понятието неплатежоспособен длъжник, като за такъв се третира лице, което не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, за период от повече от 6 месеца. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, както и когато имуществото на длъжника е недостатъчно, за да покрие всичките му парични задължения.

Основни принципи в производството:

Законопроектът урежда производството по несъстоятелност на физически лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо производство. Основна разлика с производството по несъстоятелност на търговците е, че производството по несъстоятелност на физическите лица ще може да се образува само по молба на добросъвестния длъжник.

Предвижда се производството да бъде подчинено на няколко основни принципа:

• Задължение за добросъвестност на длъжника – отнася до всички етапи на производството и негови фази, като този принцип изисква от длъжника да упражнява правата предоставени му от закона добросъвестно, да оказва съдействие на съда и кредиторите и да не създава опасност за накърнява на техните интереси. С Проекта се предвиждат изисквания спрямо длъжника като: в последната една година лицето да не е упражнявало трудова или стопанска дейност по занятие и да не търси активно работа; през последните 5 години длъжникът да не е извършил нарушение на задължението си да декларира доходи и имущество и др.
• Принцип за справедливо удовлетворяване на кредиторите – в производството ще имат право да участват всички кредитори на лицето, които имат неудовлетворени вземания. Именно съобразно този принцип, липсата на имущество на длъжника, което да покрие разноските в производството или поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите, съставлява пречка за образуване на производството и е основание за неговото прекратяване.
• Доброволното изпълнение – Длъжникът ще бъде „основен двигател“ в производството, което освен че се инициира само по негова инициатива, протича при разглеждане на всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията, както и чрез предложен план за погасяването им от негова страна.

Участници в производството и маса на несъстоятелността

Основни участници в производството са длъжникът, синдикът и кредиторите.

Масата на несъстоятелността се формира от всички имуществени права на длъжника, както и от една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност.

В производството са предвидени гаранции за задоволяване на жизнените потребности и нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. Издръжката не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. Определя се и несеквестируемост на имуществото му, което не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочено принудително изпълнение.

Кредиторите в производството са лицата, чиито вземания за включения в одобрения от съда списък с приети вземания.

Компетентен съд по несъстоятелността е съответният окръжен съд по постоянния адрес на длъжника, регистриран преди повече от шест месеца от датата на подаване на молбата за откриване на производството. Това изискване цели да бъдат предотвратени злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които биха могли да променят своя адрес, за да изберат и съд по несъстоятелността. С цел осигуряване на бързина и ефективност на производството, постановените от окръжните съдилища решения и определения подлежат на обжалване само пред въззивния съд, а тези съдебни актове, с които се отказва образуване на производството подлежат на обжалване по общия ред.

Проектът на Закон за несъстоятелност на физическите лица придвижа опростено производство, което протича в няколко фази.

Със Законопроекта се предвиждат и условия, при които задълженията, включително вземанията на неговите неудовлетворени кредитори, се погасяват, което на практика обуславя правния интерес на длъжника да иска образуване и провеждане на производството по несъстоятелност:

• Предвидена е кратка 3-годишна давност от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото му, с изтичането на която се погасяват задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания. Предвидени са и допълнително условия за настъпване на погасителния ефект, като длъжникът да е добросъвестен, да е заплатил разноските в производството и да са удовлетворени поне частично включените в списъка приети вземания, при условие че цялото негово секвестируемо имущество е послужило за удовлетворяване на кредиторите.
• При липса на секвестируемо имущество на длъжника, с оглед защита на кредиторите, се предвижда по-дълъг 10-годишен срок за погасяване на задълженията на длъжника от влизане на решението на съда, с което се отказва откриване на производството поради липса на имущество. Определени вземания, които се ползват с по-висока степен на защита, са изключени от общото правило за погасяване на вземанията с изтичане на 3-годишна давност – вземания, обезпечени с ипотека; вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка и др.

В обобщение и съобразно мотивите към законопроекта, с него се цели справедливо, ефективно и бързо удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник във възможно най-голяма степен и в рамките на едно общо съдебно производство; възможност за освобождаване на длъжника от заплащане на неудовлетворени вземания с изтичане на определен период, като се насърчава отговорното и добросъвестно поведение на длъжниците и кредиторите. Очаква се проекта да претърпи промени в хода на процедурата по гласуването и приемането му в Народното събрание.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит и експертиза при защита на правата и интересите както на длъжници, така и на кредитори в производството по несъстоятелност и осъществяване на процесуално представителство в него. В настоящия материал бяха засегнати само част от новите положения в проекта на нормативна уредба в сферата на несъстоятелността на физически лица, която предстои да бъде приета. Екипът ни ще следи приемането на окончателните текстове на закона, като при нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/