Публикации маркирани с ‘#несъстоятелност’

Изключителната динамика на търговския оборот в днешно време както и множеството фактори от всякакво естество, които имат отношение към дейността на търговските дружества често изправят търговците пред различни затруднения в изпълнение на поетите задължения, най-вече финансови. В такива моменти свободно започват да се употребяват термини като фалит и банкрут. Тази терминология е характерна за законодателствата на други държави, като в България нормативно предвиденият термин е несъстоятелност. По-конкретно следва да се говори за търговска несъстоятелност, което съчетава от една страна самия правен институт, а се използва и за означаване на съдебното производство по обявяване на един търговец в несъстоятелност.

В брой № 66 от 01.08.2023 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Търговския закон (ТЗ) по отношение на различни етапи от процедурата по несъстоятелност. По своята същност измененията целят въвеждането на ясни правила по отношение на правата на кредиторите и длъжниците, както и подобряване на ефективността на самите производства. Промените са свързани с имплементирането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132.

Сред множеството изменения и нововъведения, на първо място следва да се посочи изменението в обхвата на понятието „свръхзадълженост“ съгласно чл. 742 от ТЗ. До момента, действащата норма позволяваше да се обосновава свръхзадълженост, ако имуществото не е достатъчно, за да покрие паричните задължения на един търговец. С направената промяна занапред нормата ще се прилага за всички задължения. Това на практика означава, че невъзможността да се изпълнят конкретни други задължения по договори, например производство, доставка или други, също ще може да предпостави започването на процедура по несъстоятелност.

На следващо място следва да се посочи и изменението на чл. 613 от ТЗ. До момента компетентен да разгледа производството по несъстоятелност беше окръжният съд по седалище на търговеца към момента на молбата за откриване на производството. Изменението посочва, че компетентен е окръжният съд по седалището на търговеца, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Така на практика промени в седалището в по-кратки срокове не биха имали влияние към подсъдността на исковете – включително и в случаите на нарочни промени от страна на дружества, очакващи срещу тях да се образуват подобни производства. От друга страна, новата норма налага необходимостта от внимателен анализ на обстоятелствата във връзка със седалището на търговците преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за да се избегнат забавяния при спор за компетентност.

Значителна промяна се прави и в кръга от актове на окръжните съдилища, които могат да бъдат обжалвани съгласно чл. 613а от ТЗ, като изрично се въвежда, че решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване.

На следващо място внимание заслужава и нововъведението, че редица актове със значение за производствата по несъстоятелност, ще бъдат обявявани и в Търговския регистър. Това изменение има отношение и във връзка със сроковете за обжалване на съответните актове, които започват да текат от обявяването им.

Част от законодателството вече е и изцяло нова уредба във връзка с производството по несъстоятелност на физически лица – предприемачи. В обхвата на новите правила попадат физически лица, упражняващи стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото тяхното предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин. Освен изрично предвидените норми, за физическите лица – предприемачи се предвижда да се прилагат по субсидиарност и разпоредбите относно производството по несъстоятелност за едноличния търговец. Наред с общите правила за определяне на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, за тези лица се предвижда и една особена хипотеза, а именно когато лицето не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Компетентен съд в производството по несъстоятелност е окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В случай че предприемачът няма място на регистрация, законът предвижда компетентност на окръжния съд постоянен адрес на предприемача. Предвижда се и създаването на специална информационната система към Министерство на правосъдието, в която да се вписват или обявяват актовете по производства по несъстоятелност на предприемач.

С измененията в закона се предвижда и създаването на специални образци на молба за предявяване на вземане, списъци на кредиторите, декларацията и съгласието на синдика, сметки за разпределение, ежемесечни отчети на синдика и дневника на синдика.

Същевременно се правят и редица изменения по отношение на процедурата по стабилизация. Смисълът на тази процедура е да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му за преструктуриране на предприятието, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца. Внимание заслужава, че в чл. 764 от ТЗ за разлика от досегашния текст, се прави значително по-подробното изброяване на търговците, за които не се прилага производство по стабилизация. С промените се въвеждат и изрични изисквания по отношение на съдържанието на плана за стабилизация.

Горепосочените промени представляват само част от новите моменти по отношение на производствата по несъстоятелност. Новите текстове са значителни по обем и обхващат както различни аспекти от всички етапи на производството по несъстоятелност, спрямо които тепърва ще се установява и практика. Считаме, че до голяма степен новите текстове ще допринесат за ускоряване на различните етапи в производствата по несъстоятелност и протичането им при по-ясни и ефективни правила.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, процедурите по ликвидация и несъстоятелност, договорно право и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

Една дългоочаквана нормативна уредба предстои да стане част от действащото национално законодателство, а именно процедурата по несъстоятелност на физическите лица или т.нар. „личен фалит“. До момента България бе единствената страна-членка в Европейския съюз, в която действащото законодателство не допуска физически лица, които са в неплатежоспособност, да бъдат обявени в несъстоятелност.

На 02.11.2022 г. Служебният кабинет одобри проект на Закон за несъстоятелност на физически лица, като същият беше гласуван и на първо четене в Народното събрание. С предложеният проект се предлага изцяло нова правна уредба на производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с актовете на Европейския съюз, цели се да бъдат преодолени празнотите в националното законодателство, както и да бъдат изпълнени поетите от страната ни ангажименти в Националния план за възстановяване и устойчивост.

С настоящия материал ще се фокусираме върху някои от основните положения в проекта на закон на МС, предвидените принципи, участниците в производството и неговите фази.

Проектът дава дефиниция на понятието неплатежоспособен длъжник, като за такъв се третира лице, което не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, за период от повече от 6 месеца. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, както и когато имуществото на длъжника е недостатъчно, за да покрие всичките му парични задължения.

Основни принципи в производството:

Законопроектът урежда производството по несъстоятелност на физически лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо производство. Основна разлика с производството по несъстоятелност на търговците е, че производството по несъстоятелност на физическите лица ще може да се образува само по молба на добросъвестния длъжник.

Предвижда се производството да бъде подчинено на няколко основни принципа:

• Задължение за добросъвестност на длъжника – отнася до всички етапи на производството и негови фази, като този принцип изисква от длъжника да упражнява правата предоставени му от закона добросъвестно, да оказва съдействие на съда и кредиторите и да не създава опасност за накърнява на техните интереси. С Проекта се предвиждат изисквания спрямо длъжника като: в последната една година лицето да не е упражнявало трудова или стопанска дейност по занятие и да не търси активно работа; през последните 5 години длъжникът да не е извършил нарушение на задължението си да декларира доходи и имущество и др.
• Принцип за справедливо удовлетворяване на кредиторите – в производството ще имат право да участват всички кредитори на лицето, които имат неудовлетворени вземания. Именно съобразно този принцип, липсата на имущество на длъжника, което да покрие разноските в производството или поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите, съставлява пречка за образуване на производството и е основание за неговото прекратяване.
• Доброволното изпълнение – Длъжникът ще бъде „основен двигател“ в производството, което освен че се инициира само по негова инициатива, протича при разглеждане на всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията, както и чрез предложен план за погасяването им от негова страна.

Участници в производството и маса на несъстоятелността

Основни участници в производството са длъжникът, синдикът и кредиторите.

Масата на несъстоятелността се формира от всички имуществени права на длъжника, както и от една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност.

В производството са предвидени гаранции за задоволяване на жизнените потребности и нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. Издръжката не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата. Определя се и несеквестируемост на имуществото му, което не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочено принудително изпълнение.

Кредиторите в производството са лицата, чиито вземания за включения в одобрения от съда списък с приети вземания.

Компетентен съд по несъстоятелността е съответният окръжен съд по постоянния адрес на длъжника, регистриран преди повече от шест месеца от датата на подаване на молбата за откриване на производството. Това изискване цели да бъдат предотвратени злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които биха могли да променят своя адрес, за да изберат и съд по несъстоятелността. С цел осигуряване на бързина и ефективност на производството, постановените от окръжните съдилища решения и определения подлежат на обжалване само пред въззивния съд, а тези съдебни актове, с които се отказва образуване на производството подлежат на обжалване по общия ред.

Проектът на Закон за несъстоятелност на физическите лица придвижа опростено производство, което протича в няколко фази.

Със Законопроекта се предвиждат и условия, при които задълженията, включително вземанията на неговите неудовлетворени кредитори, се погасяват, което на практика обуславя правния интерес на длъжника да иска образуване и провеждане на производството по несъстоятелност:

• Предвидена е кратка 3-годишна давност от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото му, с изтичането на която се погасяват задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник, включени в одобрения от съда списък на приетите вземания. Предвидени са и допълнително условия за настъпване на погасителния ефект, като длъжникът да е добросъвестен, да е заплатил разноските в производството и да са удовлетворени поне частично включените в списъка приети вземания, при условие че цялото негово секвестируемо имущество е послужило за удовлетворяване на кредиторите.
• При липса на секвестируемо имущество на длъжника, с оглед защита на кредиторите, се предвижда по-дълъг 10-годишен срок за погасяване на задълженията на длъжника от влизане на решението на съда, с което се отказва откриване на производството поради липса на имущество. Определени вземания, които се ползват с по-висока степен на защита, са изключени от общото правило за погасяване на вземанията с изтичане на 3-годишна давност – вземания, обезпечени с ипотека; вземания за непозволено увреждане; вземания за издръжка и др.

В обобщение и съобразно мотивите към законопроекта, с него се цели справедливо, ефективно и бързо удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник във възможно най-голяма степен и в рамките на едно общо съдебно производство; възможност за освобождаване на длъжника от заплащане на неудовлетворени вземания с изтичане на определен период, като се насърчава отговорното и добросъвестно поведение на длъжниците и кредиторите. Очаква се проекта да претърпи промени в хода на процедурата по гласуването и приемането му в Народното събрание.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит и експертиза при защита на правата и интересите както на длъжници, така и на кредитори в производството по несъстоятелност и осъществяване на процесуално представителство в него. В настоящия материал бяха засегнати само част от новите положения в проекта на нормативна уредба в сферата на несъстоятелността на физически лица, която предстои да бъде приета. Екипът ни ще следи приемането на окончателните текстове на закона, като при нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/