-
МЕДИАЦИЯ И АРБИТРАЖ, MED – ARB ИЛИ ARB-MED
В последните години се наблюдава засилено използване на алтернативните методи за разрешаване на спорове заради качествата им да бъдат избирани съобразно и изключително от нуждите на спорещите.
Безспорно сред тях най-популярен особено за бизнеса е арбитража. Той е алтернатива на съдопроизводството, при което трето лице (арбитър), овластено по съгласие на страните, разрешава спора помежду им. При този метод неутрален, обучен арбитър изпълнява ролята на съдия, който отговаря за разрешаването на спора. Арбитражното производство обикновено е поверително, а арбитражното решение е задължително и не може да бъде обжалвано (което в някои случаи се определя и като негов недостатък).
Медиацията в сравнение с арбитража е по-нов метод за алтернативно разрешаване на спорове. Тя е доброволна, неформална и поверителна процедура за решаване на спорове. При нея неутрален, обучен медиатор подпомага спорещите да постигнат споразумение сами. Вместо да налага решение, медиаторът съдейства на и подпомага страните за по-задълбочено, за ефективното и взаимоизгодно решаване на спорните въпроси. С помощта на медиатора спорещите страни в идеалния случай могат по–лесно да постигнат устойчиво, доброволно и обичайно балансирано споразумение.
Въпреки че и медиацията, и арбитражът се определят като ефективни начини за приключване на спорове, всеки от тях има както предимства, така може да има недостатъци. Медиацията може да завърши без постигнато споразумение – перспектива, която спорещите искат да избегнат. Що се отнася до арбитража, той не позволява на спорещите да участват в определянето на резултата (за разлика от медиацията).
Нуждата от още по-голяма гъвкавост, разнообразие и достъпност на институтите за разрешаването на спорове предизвикаха правната и арбитражната система и отвориха вратата до механизми за разрешаване на спорове, които водят до по-кооперативни, базирани на бизнес интереси подходи за вземане на решения, които могат да се напаснат по-лесно и да се придвижват между културните различия и гео–политическите граници.
Така вече в редица юрисдикции по света и при различни международни организации се наблюдава не само като тенденция, а и като установен алтернативен метод за разрешаване на спорове – съчетаване на медиация и арбитраж или така нар. „хибридни модели“. При тях се съчетават двата метода за алтернативно разрешаване на спорове, а именно медиация и арбитраж, като са възможни две разновидности мед-арб и арб-мед.
МЕД-АРБ / MED – ARB
В процеса med-arb страните първо постигат съгласие по условията на самата процедура. Обикновено (и за разлика от повечето медиации) страните трябва да се споразумеят писмено, че резултатът от процедурата по med-arb ще бъде обвързващ.
След това те се опитват да договорят решение на спора си с помощта на медиатор в рамките на медиационна процедура.
В случай, че в рамките на тази процедура медиацията завърши без споразумение или ако спорът остане нерешен, тя не приключва. В този момент страните могат да преминат към арбитраж. Медиаторът може да заеме ролята на арбитър (ако е квалифициран за това) и бързо да постанови обвързващо решение въз основа на своята преценка – или по делото като цяло, или по нерешените въпроси. Алтернативно, арбитър може да поеме делото след консултация с медиатора.
АРБ-МЕД/ ARB-MED
Арб-Мед производството е по-малко известен алтернативен метод за разрешаване на спорове. При него – процедурата се развива донякъде по обратния начин на мед-арб. Обучена, неутрална трета страна изслушва доказателствата и свидетелските показания на спорещите страни в арбитраж, изготвя решение, но не го споделя със страните, опитва се да посредничи в спора на страните и обявява предварително определеното обвързващо решение, ако страните не успеят да постигнат споразумение.
Ако при медиацията не бъде постигнато споразумение в рамките на договорения срок, арбитражният съд издава решение по обичайния начин.
Предвид времето и разходите, свързани с провеждането първо на арбитраж, а след това на медиация, този процес е по-подходящ за спорове, които се водят по сравнително кратки въпроси, неизискващи обширна документация или доказателства.
Хибридните модели в различни разновидности са въведени и се използват от редица международни организации като Камарата за медиация и арбитраж в Париж (CMAP), Европейският център за разрешаване на спорове (ECDR), Международният арбитражен център в Сингапур и Международния център по медиация в Сингапур, Международния търговски съд в Китай (CICC), Министерството на правосъдието на Хонконг, Международната организация по интелектуална собственост (WIPO), и др.
Ползването на подобни хибридни методи за алтернативно решаване на спорове не е непознато у нас. Въпреки, че обичайно правилниците на арбитражните в България, не предвиждат разпоредби, свързани с процедурата по медиация, към днешна дата има учреден и функциониращ център за медиация към няколко арбитражни съдилища. Според примерната клауза за медиация първо страните се насочват към Центъра по медиация, а при непостигане на споразумение – към арбитражния съд. Залагането на посочените клаузи е вече утвърдена практика не само за сложни търговски спорове (за които са принципно обичайни). Разликата с мед-арб подхода тук е, че при такива клаузи процедурите се провеждат независимо една от друга, по самостоятелни правила и от несвързани и обичайно некомуникиращи си трети лица.
С този пример се потвърждава изводът, че в България макар и със закъснение глобалните процеси в областта на алтернативните методи за разрешаване на спорове също се случват. Безспорно доказателство за това са и промените в Закон за медиацията от 02.02.2023 г., с които се предвиди задължително въвеждане на медиация за част от спорове по образувани съдебни дела.
Следващата стъпка в популяризирането на медиацията и арбитража следва да бъде в посока ефективното въвеждане и използване на хибридните модели за алтернативно разрешаване на спорове. На база на опита от утвърдените практики в международен план и по-специално от регионите където те са доста по-развити като процедури и правила, и с подкрепата на местните опитни професионалисти – арбитри и медиатори, чрез хибридните модели ще се създадат предпоставки, както за по-всеобхватно, ефективно и бързо уреждане на споровете между страните, така и за привличане на повече и по-големи международни инвеститори.
Настоящия материал е част от представения Доклад на адв. Петя Мургова, управляващ партньор в АДД Мургова и Партньори, медиатор и арбитър при АС на БСК, за Конференцията на Арбитражния съд при БСК на 30.11.2022 година.
При въпроси и нужда от допълнителна консултация по въпроси, включени в настоящия материал, както и относно избора на най-подходящ метод за разрешаване на спорове в зависимост от спецификите на вашия казус, може да се свържете с АДД Мургова и партньори чрез www.murgova.com
1 -
Въвеждане на задължителната медиация в България – предимства и недостатъци
В категория В обектива, НА ФОКУС на датаВ последните дни на м. септември 2022 г. бе публикуван за обществено обсъждане „Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Медиацията“. Предвижданите изменения касаят въвеждане на задължителната медиация и са възможност за използването й при разрешаване на спорове. В настоящия материал се спираме само на част от основните проектоизменения, които ако бъдат приети в този си вид, считаме, че биха засегнали много широк кръг от субекти на правото и потенциални спорове.
Най-общо, медиацията е “win-win” алтернативен способ за разрешаване на спорове, като наред с арбитража, той спада към извънсъдебните способи. При медиацията, две или повече страни, между които се е породил спор, търсят справедливо разрешение на този спор, като се обръщат към едно независимо и безпристрастно лице – медиатор.
Макар в българския граждански процесуален кодекс отдавна да е предвидена възможността за доброволно разрешаване на възникналите спорове, това в много случаи в практиката се изчерпваше до формалната покана от съдебния състав към страните в първото заседание по делото да търсят помирение или спогодба, което или беше директно отхвърляно, или се правеше опит страните и техните адвокати да постигнат съгласие по въпрос, по който вече са заели противоположни позиции.
В последните години, като част от усилията за развитието на съдебната система, действа „Пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система“. В тази връзка медиацията е допълнително разглеждана и като способ за преодоляване на значителната и неравномерна натовареност на съдилищата. Чрез увеличаване на използването на медиация се очаква да бъде постигната икономия на ресурси и време, заедно с разтоварване на административната тежест на производствата.
От години се правят опити за въвеждане на задължителната медиация по определени видове дела, като на практика законопроектът е една крачка напред в тази посока.
Наред с измененията в Закона за медиацията се предвиждат и промени в Гражданско процесуалния кодекс, съгласно които съдът задължително препраща страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане по една от дванадесет изрично изброени категории, които могат да се обобщят както следва:
- Спорове по Семейния кодекс във връзка с развод, упражняването на родителски прав, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му, разногласия по повод упражняване на родителски права, определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото, както и разрешаване на спорове между родители, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на личните документи, необходими за това;
- Спорове за делба, разпределяне на ползването на съсобствена вещ и парични вземания, произтичащи от съсобственост;
- Спорове по Закон за управление на етажната собственост за изпълнение на задължения, свързани с етажна собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик на разходи за ремонт на общи части на сградата и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост;
- Спорове по Търговския закон относно изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност и отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди
Важно е да се отбележи, че задължителната процедура по медиация не задължава страните непременно да постигнат съгласие по време на медиацията или да се откажат от своите законни права да водят делото, ако не бъде постигнато споразумение, като за тях ще се запазят всички процесуални права пред съответната съдебна инстанция.
Отделно от тези задължителни случаи на процедура по медиация, измененията предвиждат и няколко случая, в които съдът не е задължен, но може да задължи по своя преценка с оглед на конкретните обстоятелства, страните да участват в процедура по медиация. Такива се предвижда да бъдат спорове за:
- парично и непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие;
- съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка, или за сключване на окончателен договор;
- собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
- издръжка;
- възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения,
- защита на членствени права в търговско дружество , някои търговски искове, както и искове срещу решения и действия на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава или искове срещу решения на общо събрание като орган на Сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
- защита на права на интелектуална собственост.
Проектът за изменения предвижда процедурата по съдебна медиация да се осъществява от един или повече медиатори, вписани в регистъра на медиаторите към съдебен център по медиация. В законопроекта не е уредена възможност това да се осъществява от частни центрове за медиация или медиатори, невписани в съдебния регистър, което е съществен пропуск и ограничение, което се надяваме да бъде преодоляно при внасяне на законопроекта. Когато спорът е предмет на висящо дело, постигнатото споразумение подлежи на одобрение от съда, който разглежда спора, дори и страните да са се споразумели по въпроси извън предмета на делото.
За да се насърчи активното участие на страните в процедурата по медиация, се предвижда ако съдът е задължил страните за участие в процедура по медиация и дадена страна не е участвала лично или чрез пълномощник, тя да заплаща таксите и разноските по делото независимо от изхода му. Също така се предвижда ако се постигне спогодба чрез проведената медиация, на ищеца да се връща ½ от внесената държавната такса.
При анализ на предложените изменения, може да се посочи, че ще е налице възможност да се постигат извънсъдебни споразумения по много широк кръг от граждански и търговски спорове. Допълнително, в практиката, много често се случва даден съд да бъде сезиран по един спор, но в отношенията между страните да са налични още множество спорове, по които вече да се водят дела или които тепърва да бъдат основание за завеждане на нови искове. С използването на процедура по медиацията се открива възможността да се търси и постигне едно всеобхватно уреждане на споровете между страните, като това става по-бързо и с много по-ниски разходи за страните от обичайното завеждане на множество искове.
С интерес следва да се проследи, дали предвижданите промени ще бъдат приети в този си вид, като в моментното състояние на проекта е предвидено промените да влезнат в сила от 01.01.2024 г. Често се случва между предложен проект на закон и окончателно приетите норми да има сериозни различия, включително изцяло нови текстове, които биват предложени по време на обсъжданията в Народното събрание. Ако съответните законови норми влезнат в сила, може да се предвиди, че това ще формира една нова тенденция при разрешаването на спорове, която по своята концепция следва да е от полза, както за спорещите страни, така и за съдебната система.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите, както на търговски и граждански спорове, така и в медиацията. Разполагаме с опитен екип, който може да ви съдейства с консултации и процесуално представителство с цел защита на интересите по възникнали спорове или чрез медиация. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/
+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com