+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com

Публикации маркирани с ‘медиация’

  • Image by geralt

    Въвеждане на задължителната медиация в България – предимства и недостатъци

    В категория В обектива, НА ФОКУС на дата

    В последните дни на м. септември 2022 г. бе публикуван за обществено обсъждане „Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Медиацията“. Предвижданите изменения касаят въвеждане на задължителната медиация и са възможност за използването й при  разрешаване на спорове. В настоящия материал се спираме само на част от основните проектоизменения, които ако бъдат приети в този си вид, считаме, че биха засегнали много широк кръг от субекти на правото и потенциални спорове.

    Най-общо, медиацията е “win-win” алтернативен способ за разрешаване на спорове, като наред с арбитража, той спада към извънсъдебните способи. При медиацията, две или повече страни, между които се е породил спор, търсят справедливо разрешение на този спор, като се обръщат към едно независимо и безпристрастно лице – медиатор.

    Макар в българския граждански процесуален кодекс отдавна да е предвидена възможността за доброволно разрешаване на възникналите спорове, това в много случаи в практиката се изчерпваше до формалната покана от съдебния състав към страните в първото заседание по делото да търсят помирение или спогодба, което или беше директно отхвърляно, или се правеше опит страните и техните адвокати да постигнат съгласие по въпрос, по който вече са заели противоположни позиции.

    В последните години, като част от усилията за развитието на съдебната система, действа „Пътна карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система“. В тази връзка медиацията е допълнително разглеждана и като способ за преодоляване на значителната и неравномерна натовареност на съдилищата. Чрез увеличаване на използването на медиация се очаква да бъде постигната икономия на ресурси и време, заедно с разтоварване на административната тежест на производствата.

    От години се правят опити за въвеждане на задължителната медиация по определени видове дела, като на практика законопроектът е една крачка напред в тази посока.

    Наред с измененията в Закона за медиацията се предвиждат и промени в Гражданско процесуалния кодекс, съгласно които съдът задължително препраща страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане по една от дванадесет изрично изброени категории, които могат да се обобщят както следва:

    • Спорове по Семейния кодекс във връзка с развод, упражняването на родителски прав, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му, разногласия по повод упражняване на родителски права, определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото, както и разрешаване на спорове между родители, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на личните документи, необходими за това;
    • Спорове за делба, разпределяне на ползването на съсобствена вещ и парични вземания, произтичащи от съсобственост;
    • Спорове по Закон за управление на етажната собственост за изпълнение на задължения, свързани с етажна собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик на разходи за ремонт на общи части на сградата и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост;
    • Спорове по Търговския закон относно изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност и отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди

    Важно е да се отбележи, че задължителната процедура по медиация не задължава страните непременно да постигнат съгласие по време на медиацията или да се откажат от своите законни права да водят делото, ако не бъде постигнато споразумение, като за тях ще се запазят всички процесуални права пред съответната съдебна инстанция.

    Отделно от тези задължителни случаи на процедура по медиация, измененията предвиждат и няколко случая, в които съдът не е задължен, но може да задължи по своя преценка с оглед на конкретните обстоятелства, страните да участват в процедура по медиация. Такива се предвижда да бъдат спорове за:

    • парично и непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие;
    • съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка, или за сключване на окончателен договор;
    • собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
    • издръжка;
    • възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения,
    • защита на членствени права в търговско дружество , някои търговски искове, както и искове срещу решения и действия на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава или искове срещу решения на общо събрание като орган на Сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
    • защита на права на интелектуална собственост.

    Проектът за изменения предвижда процедурата по съдебна медиация да се осъществява от един или повече медиатори, вписани в регистъра на медиаторите към съдебен център по медиация. В законопроекта не е уредена възможност това да се осъществява от частни центрове за медиация или медиатори, невписани в съдебния регистър, което е съществен пропуск и ограничение, което се надяваме да бъде преодоляно при внасяне на законопроекта. Когато спорът е предмет на висящо дело, постигнатото споразумение подлежи на одобрение от съда, който разглежда спора, дори и страните да са се споразумели по въпроси извън предмета на делото.

    За да се насърчи активното участие на страните в процедурата по медиация, се предвижда ако съдът е задължил страните за участие в процедура по медиация и дадена страна не е участвала лично или чрез пълномощник, тя да заплаща таксите и разноските по делото независимо от изхода му. Също така се предвижда ако се постигне спогодба чрез проведената медиация, на ищеца да се връща ½ от внесената държавната такса.

    При анализ на предложените изменения, може  да се посочи, че ще е налице възможност да се постигат извънсъдебни споразумения по много широк кръг от граждански и търговски спорове. Допълнително, в практиката, много често се случва даден съд да бъде сезиран по един спор, но в отношенията между страните да са налични още множество спорове, по които вече да се водят дела или които тепърва да бъдат основание за завеждане на нови искове. С използването на процедура по медиацията се открива възможността да се търси и постигне едно всеобхватно уреждане на споровете между страните, като това става по-бързо и с много по-ниски разходи за страните от обичайното завеждане на множество искове.

    С интерес следва да се проследи, дали предвижданите промени ще бъдат приети в този си вид, като в моментното състояние на проекта е предвидено промените да влезнат в сила от 01.01.2024 г. Често се случва между предложен проект на закон и окончателно приетите норми да има сериозни различия, включително изцяло нови текстове, които биват предложени по време на обсъжданията в Народното събрание. Ако съответните законови норми влезнат в сила, може да се предвиди, че това ще формира една нова тенденция при разрешаването на спорове, която по своята концепция следва да е от полза, както за спорещите страни, така и за съдебната система.

     

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите, както на търговски и граждански спорове, така и в медиацията. Разполагаме с опитен екип, който може да ви съдейства с консултации и процесуално представителство с цел защита на интересите по възникнали спорове или чрез медиация. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/