-

Изкуственият интелект в трудовите отношения: как AI променя подбора, оценката и контрола на служителите и как успешно да оценявате служители си без правни рискове
Използването на системи с изкуствен интелект в управлението на човешките ресурси вече е част от ежедневната практика на все повече работодатели. Алгоритмични решения се прилагат при подбора на кандидати, оценката на трудовото представяне, разпределянето на задачи и проследяването на работните процеси. Наред с безспорните предимства, които тези технологии предоставят по отношение на бързина, значително спестяване на разходи за работодателя, ефективност и обработка на големи обеми информация, тяхното внедряване поражда редица правни въпроси, свързани със защитата на личните данни, недопускането на дискриминация и гарантирането на основните трудови права.
С приемането на Регламент (ЕС) 2024/1689 относно изкуствения интелект (AI Act) европейският законодател въведе специална регулаторна рамка за използването на AI системи в различни обществени и икономически сфери. Особено внимание е отделено на системите, използвани в трудовите отношения, които по правило са определени като „високорискови“ поради потенциалното им въздействие върху правата и законните интереси на работниците и служителите. Към тази категория попадат системи, предназначени за подбор и наемане на персонал, автоматизирано оценяване на кандидати, вземане на решения относно повишаване в длъжност или прекратяване на трудови правоотношения, възлагане на задачи, както и инструменти за наблюдение и оценка на трудовото представяне. Използването на подобни решения е допустимо, но е обвързано със спазването на редица задължения както от страна на доставчиците на системите, така и от работодателите, които ги внедряват в своята дейност.
Сред основните изисквания на AI Act са извършването на оценка и управление на риска, използването на качествени и представителни набори от данни, поддържането на необходимата техническа документация и осигуряването на достатъчна прозрачност относно начина на функциониране на системата. Особено значение има задължението за ефективен човешки надзор. На практика това означава, че работодателят не може да се освободи от отговорност, като възложи вземането на кадрови решения изцяло на алгоритъм. Необходимо е винаги да съществува реална възможност резултатите от автоматизираната обработка да бъдат прегледани, анализирани и при необходимост коригирани от компетентно лице, т.е. човешкият фактор продължава да има ключово значение както при анализа на данните, така и при взимането на крайни решения от страна на работодателя на база на тях.
Наред със специалната регулация на AI Act, работодателите следва да съобразяват и правилата на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR). От особено значение е разпоредбата на чл. 22, която предоставя на физическите лица право да не бъдат обект на решение, основано единствено на автоматизирано обработване, включително профилиране, когато това решение поражда правни последици или ги засяга по сходен съществен начин. Аналогична защита е предвидена и в българския Закон за защита на личните данни. Практиката на Съда на Европейския съюз допълнително разширява обхвата на тази защита. В свои решения съдът приема, че автоматизирана оценка може да представлява „решение“ по смисъла на чл. 22 GDPR, дори когато формално крайният акт се постановява от друго лице, ако последното в значителна степен се основава на резултатите, генерирани от алгоритъма. В контекста на трудовите отношения това означава, че работодателят не би могъл да избегне приложението на правилата за автоматизирано вземане на решения единствено чрез формално потвърждаване на препоръките, генерирани от AI система.
В тези случаи следва да бъдат осигурени адекватни гаранции за засегнатите лица, включително право на човешка намеса, право на изразяване на становище и право на оспорване на взетото решение. Българският Кодекс на труда също съдържа специална уредба в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 107з, ал. 12 от КТ работникът или служителят има право да поиска проверка на решение, взето чрез система за алгоритмично управление. По писмено искане на работника или служителя работодателят или определено от него длъжностно лице е длъжен да провери решението на системата за алгоритмично управление и да уведоми работника или служителя за окончателното решение.
Особено чувствителен е въпросът за използването на AI технологии за наблюдение и оценка на служителите. Съвременните системи могат да анализират производителност, комуникация, работно време и множество други показатели. Въпреки това работодателят е длъжен да съобразява правото на личен живот и принципа на пропорционалност при обработването на данни. Служителите трябва да бъдат предварително и ясно информирани относно съществуването, обхвата и целите на осъществявания мониторинг. Недостатъчно е използването на общи и абстрактни уведомления. Необходимо е работещите да могат да разберат какви данни се събират, за какви цели ще бъдат използвани и за какъв период ще бъдат съхранявани.
Отделен риск представлява т.нар. алгоритмична дискриминация. Когато AI системите се обучават върху исторически данни, е възможно те да възпроизведат съществуващи модели на неравнопоставеност и да доведат до неблагоприятно третиране на определени категории лица. Подобни последици могат да бъдат квалифицирани като непряка дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация, независимо че не е налице пряк човешки фактор при формирането на крайния резултат. В този контекст особено значение придобива правилото за обърнатата доказателствена тежест. Ако кандидат или служител установи факти, от които може да се направи обосновано предположение за дискриминация, работодателят следва да докаже, че използваните критерии и механизми за оценка са били обективни, законосъобразни и несвързани със защитен признак. На практика това задължение може да се окаже трудно изпълнимо при използването на системи, чиято логика на функциониране не е достатъчно прозрачна.
С оглед на изложеното работодателите следва да подхождат внимателно към внедряването на AI решения в управлението на персонала. Добра практика е извършването на предварителен правен и технически одит на използваните системи, актуализиране на вътрешните правила за обработване на лични данни и осигуряване на необходимата прозрачност спрямо работниците и служителите. При планиране на дейности, свързани с профилиране или систематично наблюдение, следва да бъде извършена оценка на въздействието върху защитата на данните по чл. 35 от GDPR. Не по-малко важно е обучението на HR специалистите и ръководителите, които използват тези инструменти в ежедневната си работа.
Изкуственият интелект безспорно ще продължи да променя начина, по който се управляват трудовите правоотношения. Предизвикателството пред работодателите не е дали да използват подобни технологии, а как да ги внедрят по начин, който съчетава организационната ефективност със спазването на действащите европейски и национални правни стандарти. Именно този баланс ще бъде определящ за законосъобразното и устойчиво използване на AI в сферата на човешките ресурси.
Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат опит в правното консултиране на работодателите при имплементиране на новите технологии и осигуряване на тяхното съответствие с действащата национална и европейска правна рамка. Екипът ни провежда обучения на работодателите и техните служители, свързани с новостите при уреждане на трудовите отношения, както и цялостно ревизиране на вътрешните правила на компаниите, за да се въведат ясни и прозрачни критерии при използването на АI и спазването на правата и законните интереси на служителите.
0 -

Прилагане на AI Act: Срокове и задължения на високорисковите системи до 2026 г.
Европейският съюз създаде първите в света общи правила за изкуствения интелект чрез Регламент(ЕС) 2024/1689. Въпреки че Регламентът официално влезе в сила през август 2024 г., за корпоративния свят най-важна е фазата на неговото поетапно прилагане. В края на 2025 г. регулацията вече е факт и българският бизнес трябва да се съобрази с новите законови изисквания. След като през февруари 2025 г. влязоха в сила забраните за AI системи с неприемлив риск, и по-късно през август се активираха изискванията за прозрачност при т.нар. General Purpose AI, сега фокусът се прехвърля върху най-съществената част от Регламента – новите задължения за високорисковите системи с изкуствен интелект.
2 август 2026 г. е финалният срок, от който влиза в сила задължителното прилагане на изискванията на Регламента за високорисковите AI системи. От тази дата всички регулирани AI технологии, предоставяни или използвани в рамките на ЕС, трябва да демонстрират пълно съответствие с Регламента. Системите се дефинират като високорискови, когато функционират в сектори, които пряко засягат здравето, безопасността и основните права на гражданите. Именно това предполага бизнесът точно да определи и класифицира всички AI инструменти, които използва в дейността си. За да продължат да оперират легално след тази дата, тези системи задължително трябва да преминат през процедура по Оценка на съответствието (Conformity Assessment). Това на практика представлява правен и технически одит, доказващ тяхната надеждност.
AI Act поставя изключително високи стандарти пред няколко ключови сектора от бизнеса, които оперират в България. Сред тях най-силно засегнати са компаниите, използващи AI в Човешките ресурси (HR) – за автоматизиран скрининг на автобиографии, оценка на кандидати или мониторинг на служители, тъй като тук съществува висок риск от алгоритмична дискриминация. Също толкова сериозно са засегнати финансовите институции (банки и кредитори), използващи AI за оценка на кредитоспособността и застрахователните премии, както и частните оператори в здравеопазването, където AI системите за диагностика и избор на лечение трябва да отговарят на строги критерии за безопасност, съпоставими с тези за медицинските изделия. За тези компании прилагането на Регламента означава въвеждане на система за управление на риска, одит на данните за обучение и осигуряване на механизъм за човешки надзор при вземане на решения.
Вероятно най-силният аргумент пред корпоративните клиенти е свързан с финансовия риск.
AI Act въвежда изключително високи санкции, които ясно показват решимостта на ЕС да наложи ред в дигиталното пространство. При неспазване на основните задължения, свързани с високорискови системи, глобите достигат до 15 милиона евро или 3% от годишния глобален оборот на компанията, като се прилага по-високата сума. При най-тежките нарушения, свързани със забранените практики, санкцията може да достигне 35 милиона евро или 7% от глобалния оборот. Тези санкции са самостоятелно основание за задължителното имплементиране на изискванията на Регламента, а неспазването му би следвало да се оценява като директен финансов риск за задължените субекти.
AI Act вече е в сила и неговото поетапно прилагане налага неотложна оценка на свързаните с него рискове, както и привеждане дейността на вашия бизнес в съответствие преди август 2026 г. Експертното съдействие за оценка и анализ на текущото състояние на задължените субекти следва да включва класифициране на техните AI системи, одит на данните за обучение, установяване на вътрешни протоколи за съответствие и въвеждане на вътрешни правила и протоколи съобразно нормативните изисквания на Регламента.
Екипът на АДД Мургова и партньори притежава висока експертиза и богат опит в областта на нормативно съответствие и следи за въвеждането и прилагането на всички нови европейски регулации, засягащи бизнеса. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете чрез murgova.com
-

Ерата на изкуствения интелект – възможности и предизвикателства пред бизнеса
Сред най-актуалните теми тази година е темата за навлизането и използването на системи с изкуствен интелект в бизнес процесите и в ежедневието ни като ползватели на базирани на технологията приложения. За да предостави възможности за пълноценна интеграция на тази иновация и същевременно да бъдат минимизира рисковете от злоупотреби с нея, Европейския съюз предложи няколко законодателни инициативи, които да спомогнат за създаването на баланс между етичните, правните и пазарните аспекти при регулирането на технологиите с изкуствен интелект.
Какви са основните концепции за създаване на уредба?
В момента Европейската комисия има две значими законодателни предложения относно Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и Директива за адаптиране на правилата за извъндоговорна гражданска отговорност към изкуствения интелект (Директива относно отговорността във връзка с ИИ).
В проекта на Регламента е дадена дефиниция на „система с изкуствен интелект“. Това е софтуер, разработен с една или повече от техниките и подходите за машинно самообучение, логически и основани на знанието подходи, статистически подходи, методи за бейесовско оценяване и търсене и оптимизация, който може по отношение на даден набор от цели, определени от човек, да генерира резултати, като съдържание, прогнози, препоръки или решения, които оказват въздействие върху средите, с които взаимодействат.
В проекта са определени и нива на риск при ИИ:
- Неприемлив риск, който се отнася до явна заплаха за безопасността, средствата за преживяване и правата на хората;
- Висок риск, който се отнася до важни изрично определени важни сфери;
- Ограничен риск, който се отнася до системи с ИИ със специфични задължения за прозрачност;
- Минимален или никакъв риск, който позволява свободно използване на системата.
По отношение на влиянието върху бизнеса делението на високорискови системи ИИ засяга следните области на действие на системите за:
– биометрична идентификация и категоризация на физическите лица;
– управление и експлоатация на критична инфраструктура;
– набиране или подбор на служители чрез автоматизиран скрининг или филтриране на заявления, за оценяване на кандидатите по време на събеседвания или тестове и за вземане на решения за служебно повишение, както и за прекратяване на трудови правоотношения, за разпределяне на задачите и за наблюдение и оценяване на работата и поведението на лицата при такива правоотношения;
– оценка на кредитоспособността на физически лица или за определяне на техния кредитен рейтинг, с изключение на системите с ИИ, въведени в експлоатация от малки доставчици за тяхна собствена употреба.
Всяка организация, която е взела решение да въведе използването на високорисков софтуер с ИИ, трябва да създаде цялостна система за управление на риска от въвеждането и използването му, която да се интегрира в нейните бизнес операции. Системата трябва да включва опис на всички ИИ системи, използвани от организацията, система за класификация на риска, мерки за смекчаване на риска, независими одити, процеси за управление на риска от данни и структура за управление на ИИ. Преди пускането на пазара или въвеждането в експлоатация на високорискова система с ИИ, доставчикът или упълномощеният представител следва да регистрира тази система в базата данни на ЕС. Доставчиците имат задължение да създадат и документират система за мониторинг след пускането на пазара по начин, съобразен с естеството на технологиите за изкуствен интелект и с рисковете на високорисковата система с ИИ.
Отговорност за вреди, настъпили вследствие на използването на ИИ
Докато Регламентът за ИИ се фокусира главно върху наблюдението и предотвратяването на щети, Директивата за ИИ цели хармонизиране на режима на отговорност при възникването на вреди от системи с ИИ.
С текстовете на Директива се предлага:
- да се адаптират и координират националните режими на отговорност за вреди, причинени от ИИ на всяка от държавите-членки, но без те да бъдат отменени напълно;
- по-лесно да се доказват вредите за пострадалите, включително доказването на връзката между вината на ответника и събитието, състоящо се от действие или бездействие, произтичащи от използването на ИИ системи;
- изискване за оценка на ефективността на мерките и преценка за необходимостта от хармонизиране на други елементи на националното право за непозволено увреждане, включително въвеждането на възможен режим на строга отговорност и изискване за застрахователно покритие;
- баланс между предоставянето на информация в съдебен процес и защитата на търговските тайни, по отношение на високорисковите системи за ИИ.
Директивата за ИИ дава на националните съдилища правомощието да разпоредят разкриването на доказателства от доставчика или друго лице, обвързано от своите задължения, когато доставчикът откаже да изпълни същото искане, направено от пострадалия-ищец или всяко друго лице, което би имало право да поиска това от съда.
Директивата за ИИ предвижда, че когато разкриването на търговска тайна или на предполагаема такава е разпредено в съдебно производство, съответните национални съдилища са упълномощени, с надлежно мотивирано искане от една страна или служебно, да приемат специфични мерки, необходими за опазването на тайната. Съобразно Директива 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване сред тези мерки е възможността за ограничаване на достъпа до документи, изслушвания, записи и преписи до по-малък брой лица и за редактиране на части от решенията, в които се предоставя конфиденциална информация, която може да бъде приета за търговка тайна.
Примери за възможните вреди вследствие на използването на ИИ могат да бъдат:
– проблеми при дизайна и оперирането на системите;
– влагане на базови данни при проектирането на софтуера, които да доведат до дискриминация на потребители;
– изкривяване на анализа на информация и заключението за крайните резултати;
– умишлени злоупотреби;
– кибератаки поради нарушаване на сигурността на системите.
Все още активно се дискутира кой ще носи отговорността при възникването на негативни последици от ИИ и дали тя е за доставчика, вносителя, дистрибутора или ползвател на тези системи? Ако при създаването на софтуера е допусната грешка или е създадена друга предпоставка, която довежда до щети тогава отговорността би следвало да понесе доставчикът, но е възможно тя да бъде споделена с вносителя и дистрибутора, ако те са разпространили система без да проверят дали съответства на стандартите за безопасност, съхраняване, транспортиране и други условия. При конкретната преценка следва да се изясни дали вредата е настъпила поради система, която изначално е била рискова или е използвана умишлено, или непредпазливо от ползвателя и това е довело до негативния резултат.
За да се гарантира оптимална съобразност на инвестицията в технологичното нововъведение за бизнеси, които предприемат стъпки по внедряване на системи с ИИ в дейността си, е от съществено значение да бъде извършен предварителен анализ, включително юридически за съвкупността от рисковете за защитата на личните данни, разпределянето на авторските права, приложимите стандарти за киберсигурност и общите регулаторни изисквания в конкретния бранш.
Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.