Публикации маркирани с ‘Закон за защита на лицата’

След оповестяването на редица международни случаи на нарушения, разкрити чрез публично подадени сигнали от лица, законодателната инициатива на Европейския съюз не закъсня и през 2019 г. бе приета Директива 2019/1937 (т.нар. Whistleblower Directive), която положи основата на приложим механизъм за начина на третиране на лица, подаващи сигнали за нарушения (т.нар. “whistleblowers”) в рамките на Европейския съюз и въвеждане на минимални стандарти за тяхната защита.

Българският законодател спази задължението си транспониране на Директивата и с извънреден брой № 11/2023 на „Държавен вестник“ бе обнародван Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Законът има т.нар. „отложено действие“ и влиза в сила от 4 май 2023 г., а по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г.

Каква е целта на закона?

На практика често се случва в организациите служителите да разполагат с данни за извършено нарушение в структурите на компанията, но от притеснение за последваща негативна реакция срещу тях и липса на защита не оповестяват съответните нарушения.

В този смисъл Законът има за цел да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.

Кои лица могат да подават сигнали?

По смисъла на закона сигнализиращо лице е физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение, станало му известно в качеството му на: работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд,; лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност; доброволец или стажант; съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие; лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици; кандидат за работа и получил в това качество информация за нарушение; работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.

Горепосочените лица имат право на защита, при условие че при подаване на сигнала лицето е имало основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението в сигнала е била вярна към момента на подаването, че тази информация попада в обхвата на закона и сигналът за нарушение е подаден при условията и по реда на закона.

Важно е да се отбележи, че по смисъла на закона няма да бъдат разглеждани анонимни сигнали и сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

За какви видове нарушения може да бъде подавана информация?

Обхватът на закона е доста широк, като същият се прилага по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство или на посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в изчерпателно изброени области в чл. 3 от Закона, като например:

• в сферата на обществените поръчки,
• безопасността на транспорта,
• общественото здраве,
• сигурността на мрежите и информационните системи,
• защитата на потребителите и др.

Законът се прилага и по отношение на нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане, както и на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство в областта на правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания трудовото законодателство законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

Кои работодатели са задължени субекти по закона?

Задължени субекти съгласно закона са:

• работодателите в публичния сектор (с изключение на общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители);
• работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;
• работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква „Б“ и част II от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3 от Закона.

Работодателите следва да знаят, че са длъжни да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията се предоставя на интернет страниците на задължените субекти, както и на видно място в офисите и работните помещения.

Какви действия следва да предприемат работодателите?

Посочените по-горе задължени субекти на закона са задължени да създадат канал за вътрешно подаване на сигнал за нарушения, който следва да се управлява по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до тази информация и дава възможност за съхранение на записана на траен носител информацията за подадените сигнали.

Задължените работодатели в частния сектор с общ брой от 50 до 249 работници или служители могат да използват общ канал за вътрешно подаване на сигнал, като определят едно лице или обособено звено.

Съгласно закона задължените субекти определят един или повече служители, които отговарят за разглеждането на сигнали. Те могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура.

Законът предвижда възможност и за външно подаване на сигнали, в случай, че има основателно предположение, че за сигнализиращото лице съществува риск от ответни, дискриминиращи го действия, както и че няма да бъдат предприети ефективни мерки за проверка на сигнала. С функциите на компетентен орган по приемане и организиране на външно подадените сигнали е натоварена Комисията за защита на личните данни.

Задължените субекти следва да въведат и правила за вътрешно подаване на сигнали, както и да извършват най-малко веднъж на три години актуализация на правилата.

Какви са санкциите при неизпълнение на закона?

В закона са предвидени имуществени санкции под формата на глоба в размер от 1000 до 5000 лв., (освен ако не подлежи на по-тежко наказание), за всяко физическо лице, което не изпълни задължение за изискванията към каналите за вътрешно подаване и за периодичен преглед на правилата.

Когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, размерът на имуществена санкция е от 5000 до 20 000 лв.

За повторно нарушение наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи при прилагане на нова правна регулация и изготвяне необходимите вътрешни документи за привеждане в съответствие на законовите актове с дейността на дружествата. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с екипа на „Мургова и партньори“ чрез www.murgova.com

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.