Публикации маркирани с ‘електронна форма’

Заповедното производство бе въведено в националната ни правна уредба с новия Граждански процесуален кодекс (ГПК), приет през 2007 г., като в началото на 2023 г. с приети законодателни промени бе въведена и електронната форма като правило при образуването и воденето на този тип производство. Поставените цели в законопроекта за въвеждане на тези изменения са ускоряването на правосъдието, улесняване на достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса чрез създаване на ефективни правила за дистанционен достъп до съда, чрез използване на информационните технологии, както и облекчаване на неравномерното натоварване на съдилищата в страната.

С настоящия материал ще разгледаме накратко спецификите на заповедното производство, както и някои аспекти на въведените изменения, свързани с електронизацията му, които предстои да влязат в сила от 01.07.2024 г.

Заповедното производство съставлява едностранно производство, в което се разглеждат искания на заявителя за присъждане на вземания, чиято дължимост не се оспорва от длъжника. В рамките на това производство съдът не извършва проверка дали действително съществува претендираното вземане, а единствено дали соченият от заявителя длъжник оспорва претенцията. В резултат на заповедното производство кредиторите значително по-бързо могат да се снабдят със заповед за изпълнение и въз основа на нея с изпълнителен лист, след което да образуват изпълнително дело срещу своя некоректен длъжник. При наличие на възражение от страна на длъжника и наличие на оспорване на претендираното вземане, заявителят следва да води установителен иск за доказване на основанието и размера на своите претенции.

Този тип производство е сред най-масовите граждански дела, образувани пред районните съдилища в страната, като съобразно статистиката на Висшия съдебен съвет през 2020 г., постъпилите заповедни дела по чл. 410 и чл. 417 от ГПК съставляват 57 % от всички граждански дела от постъпилите в тези съдилища. Разликите в натовареността на съдилищата в страна на следващо място води до значителни разлики в сроковете за произнасяне в зависимост от това къде е образувано делото и пред кой районен съд. Тези различия поставят гражданите и бизнеса в големите областни градове, където натовареността е по-голяма, в значително по-неблагоприятно положение и водят до по-бавно правосъдие.

Именно с оглед тези значителни различия, с въведените изменения и допълнения в ГПК се цели да се оптимизира законовата уредба, като се предвиждат следните основни изменения в заповедното производство:

С въведената нова норма на чл. 409а от ГПК „Водене на заповедно производство в електронна форма“ се предвижда като правило, че всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се издават в електронна форма, освен когато изрично не се предвижда друго.

Предвижда се подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към тях да бъдат подавани по електронен път, чрез формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие. Тук от съществено значение е да се отбележи, че когато заявлението е подадено по електронен път, всички последващи процесуални действия следва да се извършват само в електронна форма, с изключения на действия по обжалване на актове на съда, както и в производствата по оспорване на вземането.

Съобразно измененията в нормативната уредба за следните категории субекти се предвижда подаването на заявления само в електронна форма:

• Кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, застрахователни и презастрахователни дружества и търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, нотариуси и частни съдебни изпълнители;
• Държавните учреждения и общините.

От посоченото правило се предвижда изключение за заявителите – търговци и лицата, които се представляват от адвокат, които могат да изберат дали да подадат заявлението на хартиен носител или по електронен път. Предвиденото изключение с направените изменения в ГПК не е достатъчно ясно формулирано и не очертава еднозначно за кои точно категории търговци и лица става въпрос – за всички субекти, които се представляват от адвокат, включително посочените по-горе, или само за търговци и лица, извън изрично изброените. Съобразно възможностите за тълкуване, това правило следва да се прецизира от законодателя в бъдеще, за да бъдат избегнати противоречия при прилагането му от съдилищата.

Като облекчение и улеснения за длъжниците при упражняване на правата им се предвижда възможност възражението срещу издадената заповед за изпълнение да може да бъде подадено както по електронен път, така и на хартиен носител.

Друга промяна, която цели облекчение, е свързана с образуване на изпълнителните дела срещу длъжника. До настоящия момент за образуване на изпълнително дело е необходимо да се представи на частния или държавен съдебен изпълнител оригинала на издадения от съда изпълнителен лист. Съобразно измененията, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез Единния портал за електронно правосъдие или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение. Това изискване цели да създаде правна сигурност и да бъдат предотвратени възможни злоупотреби с издаване на повече от един екземпляр на изпълнителния лист и съответно риск за длъжниците спрямо тях да бъдат образувани няколко изпълнителни дела за едно и също вземане.

Съществено облекчение при образуването на заповедни производства е и възможността за подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение, до който и да е районен съд на територията на страната, а не както беше до сега – до районния съд по настоящия адрес или седалището на длъжника. Това изменение цели тези производства да бъдат равномерно разпределени съобразно натовареността на съдилищата и да се осигури предвидимост в работата на съдебната система. От този принцип се въвежда изключение, с оглед обезпечаване на правната сигурност, при заявления за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на някои категории актове, като нотариална актове, спогодби или други договори с нотариална заверка на подписите, ипотечни актове, договори за залог, записи на заповед, менителници и приравнени на тях документи. При този тип актове, заявлението следва да бъде подадено до съда по постоянния или настоящ адрес и седалище на заявителя, за да може съдът да извърши проверка на оригинала на документа, който съставлява основание за издаване на заповедта за изпълнение, като при подаване на заявление по електронен път въз основа на посочените категории актове, заявителят прилага копие от документа, след което в 7-дневен срок следва да представи на съда и оригинала на документа като условие за редовност на заявлението.

В обобщение, може да се посочи, че измененията целят заповедното производство да се електронизира и да се осигури ефективно и ускорено правораздаване, както и съществени облекчения в провеждането на процедурата, по примера на повечето държави от Европейския съюз, които въвеждат електронизация в заповедното производство, като част от процесите по дигитализация в съдопроизводството. Тепърва предстои да се проследят резултатите от прилагането на въведените нормативни промени след влизането им в сила.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит в осъществяването на процесуално представителство както на кредитори, така и на длъжници, по заповедни производства, както и в производствата по установяване или оспорване на претендираните вземания и водене на преговори между страните. При нужда от консултация или допълнителна информация по конкретен правен въпрос, можете да се свържете с нас като посетите https://murgova.com/  

 Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.