Публикации маркирани с ‘екологичните’

През последните години съкращението “ESG” се превърна в неизменна част от всяка дискусия относно глобалната икономическа среда, обществените очаквания към различните сфери на бизнеса, перспективите за развитие, инвестициите, управлението на рискове и визиите за устойчивост.

Какво всъщност се крие зад съкращението ESG?

Най-общо това са екологичните, социалните и управленските показатели  (от английски Environment, Social and Governance), за които се счита, че демонстрират устойчивостта на една компания и потенциала й за постигане на социални цели, освен изначално търсеното увеличаване на стойността й за своите акционери/собственици и генериране на печалба. На глобално ниво все повече започва да се обръща внимание на влиянието и отражението на всеки бизнес върху околната среда и широкия кръг от заинтересовани лица, като служители, клиенти, доставчици, общественост, институции и др. По този начин важност придобиват и широк кръг показатели, които се определят като нефинансови.

Европейският съюз също отделя значително внимание на въпросите за устойчивост на бизнеса, които са обвързани и с амбициозните законодателни инициативи във връзка с така наречената „Зелена сделка“ и постигането на кръгова икономика. По отношение на ESG политиките си, Европейският съюз e формирал като основни насоки:

• пренасочване на капиталовите потоци към по-устойчива икономика;
• интегриране на устойчивостта в управлението на риска;

В тази връзка Европейският съюз въведе редица законодателни актове, които да послужат за изграждането на актуална законодателна рамка, чрез която да се постигнат основните насоки, включително:

• Регламент (ЕС) 2019/2089 от 27 ноември 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход, бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, и свързаното с устойчивостта оповестяване на информация за бенчмаркове (Climate Benchmarks Regulation);
• Регламент (ЕС) 2019/2088 от 27 ноември 2019 година относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (Sustainable Finance Disclosure Regulation);
• Регламент (ЕС) 2020/852 от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (Taxonomy Regulation).

Една от характерните особености до този момент беше нееднозначния отговор относно стандартите за докладване. В практиката бяха установи различни стандарти, които се приемаше, че отговарят на заложените цели. По популярните сред тях са Global Reporting Initiative (GRI) Standards, Task Force on Climate-related Financial Disclosures (TCFD) и SASB Standards.

Най-новите законодателни действия от страна на Европейския съюз не само надграждат вече установените правила, но значително разширяват и кръга от засегнати лица, като все повече бизнеси трябва да постигнат съответствие с новите правила.

През Януари 2023 г. влезна в сила Директива (ЕС) 2022/2464 от 14 декември 2022 година по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, позната още като Директива CSRD (от английски Corporate Sustainability Reporting Directive). Този акт изменя досега действащите задължения за докладване по Директива 2013/34/EС, позната още като Директива NFRD (от английски Non-Financial Reporting Directive). Директива NFRD, задължаваше докладването на нефинансова информация от дружествата с повече от 500 служители от така наречен публичен интерес – чиито акции се търгуват на регулирани борси, финансови институции, застрахователни компании и други изрично посочени на национално ниво.

Изменението поставя изискването от определени дружества да публикуват доклад за устойчивост, включващ оповестяване на финансови данни и данни за ESG. Промяната може да бъде обобщена в следните основни посоки:

• разширява се обхватът на задължителното отчитане на ESG по отношение на големи компании и МСП, регистрирани на регулирани пазари;
• въвежда се изискване за външен одит за ESG докладите;
• въвеждат се задължителни ESG стандарти с по-подробни изисквания за докладване;

Директива CSRD предвижда етапен подход към дружествата, които трябва да докладват съгласно новите правила.

Първият етап засяга всички дружества, които и към момента попадат в обхвата на Директива NFRD. Те ще трябва да започнат да изготвят доклади от финансовата 2024 г., като публикуват първия си доклад съгласно новите правила през 2025 г.

Вторият етап засяга големи дружества, които не са от публичен интерес (не са попадали досега в обхвата на Директива NFRD). Те ще трябва да започнат да изготвят доклади от финансовата 2025 г., като публикуват първия си доклад съгласно новите правила през 2026 г. Такова задължение ще възниква, ако дружеството покрива поне два от трите предвидени критерия, а именно:

• обща сума на баланса: 20 милиона евро;
• нетен оборот: 40 милиона евро;
• среден брой на служителите през финансовата година: 250

Трети етап засяга малки и средни предприятия, чиито акции се търгуват на регулирани борси и които не са микропредприятия, както и малки и несложни институции (кредитни институции) съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. Те ще трябва да започнат да изготвят доклади от финансовата 2026 г., като публикуват първия си доклад съгласно новите правила през 2027 г.

Важно е да се отбележи, че с новата Директива се създава задължение за докладване и за дружествата, които не са с регистрирани в държава членка, но генерират повече от 150 милиона евро оборот в Европейския съюз и имат регистрирано на територията на Съюза свързано дружество или клон, който да отговаря на критериите за голямо предприятие.

От гледна точка на новите общи стандарти, очакването е те да донесат единен подход към докладването и отчитането във връзка с устойчивостта и нефинансовата информация, като бъдат съизмерими с финансовите стандарти. Според нормите на Директива CSRD, Европейската Комисията следва да приеме чрез делегирани актове първия набор от стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта до 30 юни 2023 г.

Както всяка друга промяна, така и настоящата ще изиска от засегнатите дружества да положат значителни усилия и да отделят немалък ресурс, за да могат да отговорят на новите стандарти. От друга страна компаниите могат да използват настъпващите промени като мотивация за предприемане на конкретни действия, които реално да осигуряват устойчивост на бизнеса. Дори и на пръв поглед да изглежда, че конкретно дружество няма да бъде засегнато от новите правила, с голяма доза вероятност, то също ще се сблъска с новите изисквания в качеството си на доставчик, клиент или подизпълнител на друго дружество, което следва да прилага новите правила за докладване. Параметрите, по които дружествата ще следва да изграждат своята устойчивост, трябва да бъдат възприемани в тяхната цялост, от една страна относно околната среда и биоразнообразието, но също така и по отношение на фактори, свързани със социалното и корпоративното управление, като човешки права и свобода, справедливи условия на труд, равенство, бизнес етика, дружествени политики и много други.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговско и финансово право. Практиката ни е насочена, както към консултиране и оптимизиране на търговската дейност и осигуряване на съответствие с промените в законодателството, така и към предоставяне на цялостно съдействие и процесуално представителство. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/