Публикации маркирани с ‘арбитраж’

В последните години се наблюдава засилено използване на алтернативните методи за разрешаване на спорове заради качествата им да бъдат избирани съобразно и изключително от нуждите на спорещите.

Безспорно сред тях най-популярен особено за бизнеса е арбитража. Той е алтернатива на съдопроизводството, при което трето лице (арбитър), овластено по съгласие на страните, разрешава спора помежду им. При този метод неутрален, обучен арбитър изпълнява ролята на съдия, който отговаря за разрешаването на спора. Арбитражното производство обикновено е поверително, а арбитражното решение е задължително и не може да бъде обжалвано (което в някои случаи се определя и като негов недостатък).

Медиацията в сравнение с арбитража е по-нов метод за алтернативно разрешаване на спорове. Тя е доброволна, неформална и поверителна процедура за решаване на спорове. При нея неутрален, обучен медиатор подпомага спорещите да постигнат споразумение сами. Вместо да налага решение, медиаторът съдейства на и подпомага страните за по-задълбочено, за ефективното и взаимоизгодно решаване на спорните въпроси. С помощта на медиатора спорещите страни в идеалния случай могат по–лесно да постигнат устойчиво, доброволно и обичайно балансирано споразумение.

Въпреки че и медиацията, и арбитражът се определят като ефективни начини за приключване на спорове, всеки от тях има както предимства, така може да има недостатъци. Медиацията може да завърши без постигнато споразумение – перспектива, която спорещите искат да избегнат. Що се отнася до арбитража, той не позволява на спорещите да участват в определянето на резултата (за разлика от медиацията).

Нуждата от още по-голяма гъвкавост, разнообразие и достъпност на институтите за разрешаването на спорове предизвикаха правната и арбитражната система и отвориха вратата до механизми за разрешаване на спорове, които водят до по-кооперативни, базирани на бизнес интереси подходи за вземане на решения, които могат да се напаснат по-лесно и да се придвижват между културните различия и гео–политическите граници.

Така вече в редица юрисдикции по света и при различни международни организации се наблюдава не само като тенденция, а и като установен алтернативен метод за разрешаване на спорове – съчетаване на медиация и арбитраж или така нар. „хибридни модели“. При тях се съчетават двата метода за алтернативно разрешаване на спорове, а именно медиация и арбитраж, като са възможни две разновидности мед-арб и арб-мед.

МЕД-АРБ / MED – ARB

В процеса med-arb страните първо постигат съгласие по условията на самата процедура. Обикновено (и за разлика от повечето медиации) страните трябва да се споразумеят писмено, че резултатът от процедурата по med-arb ще бъде обвързващ.

След това те се опитват да договорят решение на спора си с помощта на медиатор в рамките на медиационна процедура.

В случай, че в рамките на тази процедура медиацията завърши без споразумение или ако спорът остане нерешен, тя не приключва. В този момент страните могат да преминат към арбитраж. Медиаторът може да заеме ролята на арбитър (ако е квалифициран за това) и бързо да постанови обвързващо решение въз основа на своята преценка – или по делото като цяло, или по нерешените въпроси. Алтернативно, арбитър може да поеме делото след консултация с медиатора.

АРБ-МЕД/ ARB-MED

Арб-Мед производството е по-малко известен алтернативен метод за разрешаване на спорове. При него – процедурата се развива донякъде по обратния начин на мед-арб. Обучена, неутрална трета страна изслушва доказателствата и свидетелските показания на спорещите страни в арбитраж,  изготвя решение, но не го споделя със страните,  опитва се да посредничи в спора на страните и обявява предварително определеното обвързващо решение, ако страните не успеят да постигнат споразумение.

Ако при медиацията не бъде постигнато споразумение в рамките на договорения срок, арбитражният съд издава решение по обичайния начин.

Предвид времето и разходите, свързани с провеждането първо на арбитраж, а след това на медиация, този процес е по-подходящ за спорове, които се водят по сравнително кратки въпроси, неизискващи обширна документация или доказателства.

Хибридните модели в различни разновидности са въведени и се използват от редица международни организации като Камарата за медиация и арбитраж в Париж (CMAP), Европейският център за разрешаване на спорове (ECDR), Международният арбитражен център в Сингапур и Международния център по медиация в Сингапур, Международния търговски съд в Китай (CICC), Министерството на правосъдието на Хонконг, Международната организация по интелектуална собственост (WIPO), и др.

Ползването на подобни хибридни методи за алтернативно решаване на спорове не е непознато у нас. Въпреки, че обичайно правилниците на арбитражните в България, не предвиждат разпоредби, свързани с процедурата по медиация, към днешна дата има учреден и функциониращ център за медиация към няколко арбитражни съдилища. Според примерната клауза за медиация първо страните се насочват към Центъра по медиация, а при непостигане на споразумение – към арбитражния съд. Залагането на посочените клаузи е вече утвърдена практика не само за сложни търговски спорове (за които са принципно обичайни). Разликата с мед-арб подхода тук е, че при такива клаузи процедурите се провеждат независимо една от друга, по самостоятелни правила и от несвързани и обичайно некомуникиращи си трети лица.

С този пример се потвърждава изводът, че в България макар и със закъснение глобалните процеси в областта на алтернативните методи за разрешаване на спорове също се случват. Безспорно доказателство за това са и промените в Закон за медиацията от 02.02.2023 г., с които се предвиди задължително въвеждане на медиация за част от спорове по образувани съдебни дела.

Следващата стъпка в популяризирането на медиацията и арбитража  следва да бъде в посока ефективното въвеждане и използване на хибридните модели за алтернативно разрешаване на спорове. На база на опита от утвърдените практики в международен план и по-специално от регионите където те са доста по-развити като процедури и правила, и с подкрепата на местните опитни професионалисти – арбитри и медиатори, чрез хибридните модели ще се създадат предпоставки, както за по-всеобхватно, ефективно и бързо уреждане на споровете между страните, така и за привличане на повече и по-големи международни инвеститори.

Настоящия материал е част от представения Доклад на адв. Петя Мургова, управляващ партньор в АДД Мургова и Партньори, медиатор и арбитър при АС на БСК, за Конференцията на Арбитражния съд при БСК на 30.11.2022 година.

При въпроси и нужда от допълнителна консултация по въпроси, включени в настоящия материал, както и относно избора на най-подходящ метод за разрешаване на спорове в зависимост от спецификите на вашия казус, може да се свържете с АДД Мургова и партньори чрез www.murgova.com