-
Промени в нормативната уредба на авторското право в Република България
Интелектуалната собственост е една от най-бързо развиващите се сфери на днешния свят. На ниво нормативна уредба, осигуряването защита на авторското право и сродните му права, съставляват основа за защитата на всеки един творец и автор, когато става дума за разпространение и използване на творбите му. Поради все по-високото ниво на технологиите, нормативните уредби се изменят своевременно, за да могат да отговарят в най-пълна степен на развитието на обществените отношения. Защитата на интелектуалната собственост претърпява множество промени на европейско и международно ниво поради различните нововъведения в ежедневието ни, от електронните книги, през онлайн предаването на програми и достигайки до изкуствения интелект и възможностите за използването му.
Настоящият материал има за цел да ви запознае с новостите в тази сфера, а именно приетите промени в Закона за авторското право и сродните му права в Република България (Закона / ЗАПСП).
На 23 ноември 2023 г., бе приет от Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, с който се цели:
- да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвет;
- да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета относно авторското право и сродните му права в Цифровия единен пазар и за изменение на Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО.
В тази връзка, измененията в ЗАПСП могат да бъдат представени по следния начин:
Какво предвиждат промените във връзка с Директива 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. ?
А) Въвежда се принципа на „държава на произход“, съгласно който действия по излъчването, предаването, и предоставянето на електронен достъп до обекти на закрила, които са включени в телевизионните и радиопрограми, като част от спомагателна онлайн услуга, се считат за извършени единствено в държавата членка, в която се намира мястото на основна стопанска дейност на излъчващата или предаваща организация.
Това допълнение на уредбата е следствие на новите предлагани услуги, в допълнение към традиционните форми на разпространение, които осигуряват достъп до програмите, едновременно с тяхното излъчване, но и възможност за онлайн достъп до тях, след определен период от време. Въз основа на Директивата тези услуги се обединяват в единна дефиниция за „спомагателни онлайн услуги“.
Важен принцип, който се въвежда, във връзка с тях, е при определянето размера на дължимото възнаграждение, а именно да бъдат взети предвид всички аспекти на спомагателната онлайн услуга, включително продължителността на онлайн достъпа до нея, езиковите версии и аудиторията на територията на всички държави, в които се достъпват програмите.
Б) Съобразно Директивата се въвежда и уредба за правоотношенията при осъществяване на услуги за препредаване, използвайки нови технически способи като мрежи, базирани на интернет. Така операторите, които предлагат такива услуги ще се възползват от вече съществуващите разпоредби, въведени за препредаването, осъществявано по кабел.
Въвежда се и изискване за препредаващите предприятия да имат разрешение, в което да се описват изрично предоставените им от радио- и телевизионните организации права за препредаване. С промените и новите разпоредби се цели да има яснота и прозрачност за това какви и в какъв обем са отстъпените права за препредаване, за да се защитават интересите, както на правоносителите, така и на ползвателите.
В) Съобразно Директивата се осигурява и достъп до медиация, във връзка със сключването на лицензионни договори за услуги по препредаване, както и за по-ефективно и бързо разрешаване на спорове.
Какво предвиждат промените във връзка с Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. ?
А) Въвежда се нов раздел „Свободно използване на произведения“, където са уредени изрично случаите, при които може да има свободно използване, но без съгласие от носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение. Някои от допустимите случаи са: временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица за критика или обзор при посочване на източника и автора, използването с нетърговска цел на части от разгласени произведения и други.
Промените са с цел да се урегулират новите възможности, с които се използват обекти на закрила и се извлича информация от тях. В тази връзка е допълнена дефиницията на „възпроизвеждане“ на произведение, за да се обхванат и новите методи.
Б) Създават се правила за т.н. „автоматизиран анализ на текст и информация“, които включват възможността без съгласието на носителя на правото и без заплащане на възнаграждение, да е допустимо използването на произведения и други обекти на закрила от лице, което разполага с правомерен достъп до тях. Това използване ще се извършва по цифров път или в цифрова форма, чрез определени от ЗАПСП действия.
Урежда се, че носителите на права могат да забранят използването на обекти на закрила или части от тях, във връзка с автоматизирания анализ.
В) Въвеждат се и особени правила при използването на произведения и други обекти на закрила, които са извън търговско обращение, а именно произведения, които са защитени с авторско право, но не са достъпни в търговската мрежа, например литературни произведения, аудио-визуални произведения, звукозаписи, фотографии и уникални произведения на изкуството.
Дава се право на представителните организации за колективно управление на права да отстъпват с договор, неизключителни права за използване на територията на Европейския съюз с нетърговска цел, на обекти извън търговско обращение от постоянен архивен фонд или постоянна колекция на тези лица. С тези договори се отстъпват права за използване чрез възпроизвеждане, разпространение, излъчване, предаване, препредаване или предлагане на електронен достъп, като носителят на права може да оттегли занапред отстъпените неизключителни права по всяко време с писмено предизвестие от 6 месеца.
Г)Уреждат се и права на издателите на публикации в пресата, което представлява доставчик на услуги, който представя на обществото като част от икономическата си дейност, по своя инициатива и контрол, публикации в пресата като издателите на периодични издания, на новини, новинарски агенции и други. Издателят на публикации в пресата има изключителното право да отстъпва на доставчиците на услуги, срещу възнаграждение, възпроизвеждането в онлайн среда на публикациите си или части от тях, както и предлагането на електронен достъп до същите.
Към настоящия момент законът е влязъл в сила, на 1 декември 2023 г. Екипът на АДД Мургова и партньори ще продължи да следи за прилагането на новите правила, както и на останалите новости в сферата на авторското право и сродните му права и ще Ви информира своевременно.
Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на авторското право и сродните му права и указване на съдействие при защита на интелектуална собственост в Република България е Европейския съюз. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите чрез www.murgova.com.
Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.
0