+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com

НА ФОКУС

  • Какви са възможностите пред работодателите да наемат украински граждани на работа?

    В категория В обектива, НА ФОКУС на дата

    Несъмнено войната в Украйна оказа своето икономическо и социално въздействие върху всички европейски държави. В социален план притокът на хора, бягащи от войната, наложи приемането на бързи и адекватни мерки от страните-членки на Европейския съюз, които в тази връзка изразиха своята солидарност и поставиха на преден план ролята на гражданското общество в усилията за подпомагане на украинските граждани. Като част от тази единна политика, българската държава също прие облекчени мерки за достъп до пазара на труда на украински граждани, за да отговори по подобаващ начин на вливащата се в страната нова работна сила.

    Приетите мерки за достъп до пазара на труда на украинските граждани включват няколко процедури, част от които ще разгледаме по-подробно в настоящия материал. Украинските граждани могат да останат без виза в България за 90 дни, като през това време могат да кандидатстват за получаване на временна закрила за една година или за получаване на международна закрила.

    Временна закрила

    С Решение № 144 на Министерския съвет от 10 март 2022 г. бе въведена временна закрила на украинските граждани за срок от 1 година, считано от 24 февруари 2022 г., като може да бъде удължена при необходимост два пъти с по 6 месеца, т.е. до 24 февруари 2024 г.

    Временна закрила може да бъде предоставена на следните лица:

    • Украински граждани, пребиваващи в Украйна преди 24 февруари 2022 г. и членовете на техните семейства
    • Лица без гражданство или граждани на трети страни, различни от Украйна, на които е била предоставена международна закрила или друга равностойна закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г. и членовете на техните семейства
    • Лица без гражданство или граждани на трети страни, различни от Украйна, които могат да докажат, че са пребивавали легално в Украйна преди 24 февруари 2022 г. въз основа на валидно разрешително за постоянно пребиваване, издадено в съответствие с украинското право, и не могат да се завърнат трайно в своята държава или регион по произход при безопасни условия.

    Режимът за предоставяне на временна закрила е регистрационен, като се осъществява лично от лицето, което желае получаването на временна закрила. На лицето се издава регистрационна карта за временна закрила с личен номер на чужденец (ЛНЧ). Получаването на временна закрила на лицата дава право на същите да останат на територията на Република България за времетраенето на предоставената временна закрила, да работят легално в Република България, на социално подпомагане, на безплатна медицинска помощ и др.

    Лицата, които имат статут на временна закрила, могат да се регистрират като търсещи работа лица в дирекция „Бюро по труда” по постоянен или настоящ адрес на пребиваване.

    Работа на украински граждани при български работодател при предоставена временна закрила

    Гражданите, на които е предоставена временна закрила, имат правото да бъдат назначени на трудов договор при български работодател, като за тях се прилагат правилата на българското трудово и осигурително законодателство. Освен необходимите документи за започване на работа, лицата следва да представят и личния си документ от държавата по произход, както и регистрационната карта за временна закрила.

    Международна закрила

    Украинските граждани могат да поискат международна закрилa и да получат статут на бежанец или хуманитарен статут в България, когато са преследвани или когато съществува заплаха за живота или безопасността им. Процесът по предоставяне на международна закрила е значително по-дълъг и сложен, изисква обстойна проверка на документи, като процедурата може да приключи с отказ или предоставяне на статут (хуманитарен или на бежанец).

    По време на производството за международна закрила чужденецът има право: да остане на територията на Република България; да се движи в рамките на определената зона на територията на Република България; на подслон и храна; на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани; на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани и др.

    При предоставен хуманитарен статут (какъвто е обичайният случай за украинските граждани), чужденецът има право на издаване на карта на чужденец с хуманитарен статут, която е валидна 3 години, на правата и задълженията на чужденец с разрешение за постоянно пребиваване в България, които включват правото на: работа без специално разрешение, образование в държавни училища и университети и др.

    Работа на украински граждани при български работодател при предоставена международна закрила

    Работодателите следва да имат предвид, че лицата, които са в процес на издаване на международна закрила нямат право на достъп до пазара на труда и следователно не могат да бъдат наемани на работа от тях. В случай обаче, че производството по предоставяне на международна закрила не приключи до три месеца от подаването от подаването на молбата поради независещи от тях причини, имат право да работят в България без разрешение за работа до приключването на процедурата. Работодателят има задължение да декларира заетостта на украинци, ползващи се с права по Закона за убежището и бежанците.

    Украинци и членове на техните семейства с предоставена международна закрила в България имат право да работят у нас без разрешение за достъп до пазара на труда. Лицата, които имат статут на бежанец или хуманитарен статут, могат да се регистрират като търсещи работа лица в дирекция „Бюро по труда” по постоянен или настоящ адрес на пребиваване.

    Допълнително украинските граждани имат право на облекчени условия за достъп до пазара на труда при наличие на български документи, удостоверяващи български произход, както и право на сезонна работа до 90 дни в селското, горското и рибното стопанство, хотелиерството и ресторантьорството в България без прекъсване в рамките на 12 месеца.

    Работодателите, които желаят да наемат нови служители, вкл. граждани, напуснали Украйна, имат възможност да подадат заявка по електронен път за свободните позиции, като ползват една от следните възможности, предоставяни от Агенция по заетостта, а именно:

    Предприетите от държавата мерки могат да се определят като такива, които от една страна отговарят на общата политика, въведена от ЕС в подкрепа на украинските граждани, а от друга целят да улеснят работодателите при наемането им и запълване на необходимостта от работна сила в определени сектори от икономиката.

    Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на трудовото и миграционното право и указване на съдействие при достъп до българския пазар на труда на чужденци. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите чрез www.murgova.com 

    1

  • Кои са рисковите моменти при покупка на недвижим имот на „зелено“ ?

    В категория В обектива, НА ФОКУС на дата

    В последните години динамиката на пазара на недвижими имоти стана все по-осезаема, като въпреки наличието на пандемията, причинена от Covid-19, покупката на имот в процес на строителство или така наречената покупка на „зелено“ е сред предпочитаните способи за придобиване на недвижимо имущество. Последните събития, предизвикани от войната в Украйна, обаче накара както строителните предприемачи и инвеститорите, така и купувачите, да бъдат значително по-предпазливи при сключването на сделки с недвижими имоти в процес на строителство. Това от една страна се дължи на непрекъснато увеличаващите се цени на суровините за строителния процес, така и заради невижданата до момента криза с доставките на основните материали като желязо, стомана и други строителни материали.

    В настоящия материал ще се фокусираме върху част от рисковете, които следва да бъдат взети предвид при сключване на сделки на „зелено“ и как същите биха могли да бъдат сведени до минимум.

    Предимства при покупка на имот на „зелено“ и специфики на отношенията между страните

    Покупката на недвижим имот в процес на строителство има редица предимства за купувачите и строителните предприемачи:

    • Купувачите заплащат значително по-ниска цена на квадратен метър за придобиване на имота, като много често могат да заложат специфични изисквания към имота, който искат да закупят, неговото разположение, материали, които са вложени в строителството и др.
    • Не се налага заплащане продажната цена наведнъж и има възможност за уговорка на разсроченото й заплащане съобразно степента на завършеност на сградата.
    • Строителните предприемачи пък получават предварително финансиране на строежа на бъдещата сграда, като по този начин се обезпечава строителния процес без да се налага допълнително кредитиране от банка.

    Два са основните способи при закупуване на имот в процес на строителство: чрез прехвърляне на правото на строеж по нотариален ред или чрез сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като по-долу ще се спрем на спецификите на втория способ, който значително по-често се прилага в практиката между купувачи и предприемачи.

    Чрез сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, страните – купувачът и продавачът уговарят правата и задълженията за строителството на имота, начина на заплащане на уговорената цена, срока за изграждане на сградата и обекта, степен на завършеност, условия за сключването на окончателен договор и други специфични параметри по сделката. При сключването на този договор, купувачът не става автоматично собственик на обекта, който подлежи на изграждане, а придобива правото в един бъдещ момент и при спазването на условията предвидени в договора, да стане собственик на изградения обект.

    Рискове при закупуване на недвижим имот в процес на строителство:

    Именно предвид липсата на изрична законодателна уредба на договора и възможностите за значителни изменения в икономическите и финансови условия, най-вече засягащи строителния бранш, покупката на имот на „зелено“ крие значителни рискове за купувачите, като по-долу маркираме по-често срещаните в практиката:

    • Възможно е строителят – продавач да не изгради и завърши сградата в уговорените срокове за въвеждането на същата в експлоатация (до издаване на Акт 16);
    • Продавачът може да се откаже от сключването на окончателен договор, което би довело до необходимост купувачът да предяви иск за сключването на окончателен договор;
    • В условията на настоящата икономическа криза е възможно строителят – продавач да се позове на форсмажорни обстоятелства, което значително да забави строежа на сградата и да не бъдат спазени предварително уговорените срокове за нейното завършване;
    • Възможно е поради увеличението на цените на суровините и строителните материали, продавачът да поиска значително увеличение на цените, които са предварително уговорени с купувача в сключения предварителен договор;
    • Съществува риск продавачът да прехвърли обекта, предмет на предварителен договор, на трето лице, преди да бъде сключен окончателен договор с купувача;
    • Възможно е продавачът да бъде обявен в несъстоятелност, което да го постави в невъзможност да довърши започнатия строеж, както и в невъзможност да заплати обезщетение и/или предвидените в договора неустойки в полза на купувача;
    • Значителни рискове съществуват и в случаите, в които строителят е финансирал строежа на сградата чрез банков кредит и върху имота е учредена ипотека в полза на банка. В този случай, при неизпълнение на задължението за надлежно заплащане на вноските по кредита, е възможно банковата институция да насочи своите претенции към ипотекирания имот, което пряко би засегнало и правата на купувачите върху бъдещите обекти.
    • В последно време се наблюдава тенденция при която строителите – продавачи спират строителните дейности или дори развалят договорите с купувачите и са склонни да върнат заплатените до момента суми, ведно с уговорена неустойка от обичайно от около 10 % поради една или някоя от изложените по-горе причини.

    Средства за защита правата на купувача при покупка на имот в процес на строителство:

    С оглед спецификата на покупка на недвижим имот в процес на строителство и вземайки предвид посочените по- горе рискове, от изключителна важност преди покупка на имот на „зелено“ е да се извършат следните предварителни действия и проверки:

    • Внимателно обследване и проучване на фирмата – продавач, с която предстои сключването на договор – история на фирмата, други изпълнени обекти, качество на строежите и изпълнение на сроковете за завършването им, техническа и кадрова обезпеченост за завършване на обекта, наличие на съдебни спорове, запори или възбрани, както и всички други обстоятелства от значение за вземане на информирано решение дали точно на този строител да доверите изграждането на своя бъдещ дом или офис.
    • Проучване на имота, върху който предстои да бъде изградена сградата – собственост ли е на продавача или е учредено право на строеж в негова полза; наличие на вещни и/ или облигационни тежести върху имота или други претенции от трети лица по отношение на същия.
    • Начин на финансиране на строежа – със собствени средства на продавача или чрез кредитиране. Този въпрос е от ключово значение, с оглед рисковете от евентуални бъдещи претенции от кредитиращи институции.
    • Преглед и анализ на наличните административни документи, удостоверяващи правото на строеж на обекта.
    • Внимателно обследване на клаузите на предложения проект на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот – тук по-особен фокус следва да бъде насочен върху клаузите уреждащи отговорността на строителя при неизпълнение на задълженията по договора, начина на формиране и заплащане на цената, условията за сключване на окончателен договор под формата на нотариален акт и степен на завършеност на сградата, при която следва да бъде прехвърлено правото на собственост. Предвид динамичните условия в момента от особена важност е да се включат гаранции при изменение на цените на суровините, както и да бъде уговорена възможност купувачите да се откажат от сключването на окончателен договор при наличие на определение предпоставки.

    При евентуално неизпълнение на всички или част от задълженията на продавача, купувачът може да ангажира неговата отговорност, за да защити своите права и законни интереси, както следва:

    • Купувачът може да иска обявяване на сключения предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, в случай че обектът е изграден на етап груб строеж;
    • Да бъде поискано разваляне на договор с продавача, както и да се иска заплащане на уговорените в договора обезщетения и неустойки, както и връщане на заплатените до момента суми. Моля обърнете внимание на уговорените хипотези за заплащане на неустойка и дали тя би покрила интересите Ви при разваляне.
    • Да се предоговорят условията и сроковете за завършване на сградата , като се включи изрично условие/я за заплащането на обезщетение и/или неустойка за забава съобразно договореностите между страните, както и
    • Да се предприемат други действия съобразно спецификите по съответния казус.

    Всички способи за защита ще зависят от уговорените права и задължения между страните в сключения предварителен договор за покупка на „зелено“. Именно в тази връзка, в случай че Ви предстои сключване на подобен вид сделка, винаги препоръчваме извършването на предварителна консултация с юрист с опит в сферата на недвижимите имоти и строителния процес.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат опит при консултирано както на купувачи, така и строителни компании в процеса на покупко-продажба на недвижими имоти в процес на строителство. Предоставяме комплексно правно обслужване при структурирането на сделки, с оглед осигуряването на оптимална защита на правата и законните интереси на нашите клиенти. При нужда от допълнителна информация и консултация по конкретен правен въпрос, можете да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

    1

  • Правни и данъчни аспекти на тантиемите

    В категория В обектива, НА ФОКУС на дата

    Терминът „тантием“ е познат отдавна в търговското право, но не е толкова популярен и сякаш е отстъпил място на осъвременените схеми за бонуси и допълнителни периодични възнаграждения.

    Произходът на думата „тантием“ е от френския език и се използва именно при уреждане на отношенията между собствениците на капитала на търговските дружества и лицата, управляващи същите, но непритежаващи дял от капитала. Тантиемът е допълнително възнаграждение, изплащано на управителя на търговско дружество, формирано като процент от печалбата на дружеството. Същото се изплаща на годишна база и се използва като начин да се стимулира управителят да постигне поставените от собствениците цели пред дружеството, да увеличи печалбата от дейността на дружеството.

    Въпреки, че същността и целите на тантиема са ясни и добре установени в различните търговско-правни системи, в нашето законодателство уредбата на тантиема е доста оскъдна. Легална дефиниция на тантиема се съдържаше в отменения Закон за облагането на доходите на физически лица (ЗОДФЛ). Според § 1, т. 21 ЗОДФЛ „тантиеми“ са възнагражденията, изплащани на управители и ръководители на предприятия след облагане на печалбата с данък, изразени в процент от печалбата, дохода, оборота или други икономически показатели на предприятието. Към настоящия момент легална дефиниция се съдържа и в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, където е предвидено, че „тантием“ е част от печалбата на предприятието, която член на орган за управление и контрол има право да получи веднъж годишно по решение на общото събрание на съдружниците/акционерите (§ 1 от ДР на Правилника).

    Въз основа на тези дефиниции и на установената в търговското право практика, може да се направи сравнително ясен анализ на характеристиките на тантиема. Същият е допълнително възнаграждение, което се изплаща единствено на управители/ членове на органи на управление в търговски дружества, и представлява част от печалбата на дружеството.

    Тантиемите като форма на допълнително възнаграждение са много популярни при акционерните дружества и особено тези от тях, които търгуват ценните си книжа на регулирани пазари. При тях прозрачността е водещ принцип при разходването на средства, включително средства за възнаграждения на членовете на органите на управление.

    Правната характеристика на тантиема е само един от аспектите, които обичайно се анализира при използването му. Другият аспект е данъчното третиране на тантиемите. Както беше отбелязано и по-горе, правната регулация на тантиемите е изключително оскъдна, като в нея не са уредени правила за изплащането им и/ или данъчното им третиране.

    Източниците, въз основа на които могат да се анализират данъчните аспекти на тантиемите са единствено съдебната и данъчната практика. Макар да е била налице противоречива съдебна практика относно същността на тантиемите, то през последните години, същата е сравнително константна, включително и в практиката на върховните съдилища на България. Според Решение № 211 от 28.04.2010 г. на ВКС, тантиемът няма правната характеристика на трудово възнаграждение, поради което за него е приложима общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.

    От данъчна гледна точка същественото за този вид възнаграждения е, че начисляването и изплащането на тантиемите става след облагането на печалбата с данък, т.е. тези възнаграждения не оказват влияние на счетоводния финансовия резултат на дружеството. Според установената през последните години практика на НАП (отразена в становища и други административни актове) тантиемите по своя характер са възнаграждения, изплащани на физически лица във връзка с осъществяваната от тях управленска и/или контролна дейност в предприятия. Ето защо в случаите на извънтрудови правоотношения тантиемите, получени от местни физически лица, подлежат на облагане по реда, предвиден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходи от управление и контрол. Съгласно § 1, т. 26, буква „з“ от ДР на ЗДДФЛ, считано от 01.01.2008 г. правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са трудови правоотношения. Годишната данъчна основа за тези доходи, като доходи от трудови правоотношения се определя по реда на чл. 24 и следващите от ЗДДФЛ. В тази връзка всички възнаграждения, вкл. премии /тантиеми/, които лицето е получило за управление и контрол, подлежат на облагане при условията и по реда, предвидени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ като доходи от трудови правоотношения.

    Въз основа на изложеното, би могло да се стигне до противоречие при избора на данъчното третиране на тантиема в зависимост от избрания подход и субекта, който следва да приложи спрямо съответните нормативни правила – лицето, което получава тантиема, или това, което го изплаща. Подобни разлики в третирането му се наблюдават и при данъчни ревизии и проверки, извършвани от органите по приходите. От една страна те приемат, че изплащането на тантием се съотнася като участие в разпределението на печалбата само за лица, които са управители/членове на управителен орган в дружеството, чийто данъчноправен режим следва да се отнесе към изискванията на ЗКПО. От друга страна, приходната администрация разширява правния кръг от субекти, на които се счита, че може да се изплати тантием само въз основа на посочената по-горе разпоредба на ЗДДФЛ, според която правоотношенията по договори за управление се приемат за трудовоправни. В практиката ни сме се сблъсквали с подобни тълкувания от страна на администрацията, които често водят до резултати при определяне на публичните задължения на данъчнозадължените лица, които се подлежат на оспорване пред горестоящите административни органи и/ или по съдебен ред.

    Изложените правни и данъчни аспекти относно тантиема, неговото изплащане и данъчно третиране изисква от една страна задълбочен анализ на действащата нормативна уредба, съдебна практика и указания на приходната администрация, а от друга необходимостта от извеждане на единен, предвидим и законосъобразен подход при прилагане на този институт и приложимите към него нормативни правила.

     Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в търговското и данъчното право. Практиката ни е насочена, както към консултиране и оптимизиране на търговската дейност и резултатите от нея на нашите клиенти, така и към предоставяне на съдействие, консултации и процесуално представителство в хода на данъчни ревизии и проверки. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с нас чрез www.murgova.com

    1

  • Трудовоправни аспекти на закриването на част от предприятието

    В категория В обектива, НА ФОКУС на дата

    Кодексът на труда дава възможност на работодателите да прекратят трудовите договори на служителите с предизвестие (чл. 328 от КТ) и без предизвестие (чл. 330 от КТ). И доколкото разпоредбите за прекратяване на трудов договори без предизвестие са изчерпателно и ясно изброени в чл. 330 от КТ и не предизвикват въпроси при прилагането им, то разграничението и правилно приложение на някои от разпоредбите на чл. 328 от КТ сериозно затрудняват работодателите, а неправилното им прилагане води до незаконосъобразност на издадените от тях заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения (ТПО) със служителите.

    В настоящият материал ще разгледаме по-подробно основанието за прекратяване на ТПО с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 1-во, а именно закриване на част от предприятието.

    Както сме имали възможност накратко да изложим в предходни материали, за да е налице закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, предл. първо от КТ, трябва да е налице окончателно преустановяване на дейността на едно обособено звено, което няма признаците на работодател. Презумпцията е, че със закриването отпада необходимостта от осъществяване на дейността, поради което и се освобождават работниците, които са я извършвали. Ето защо, за да е има реално закриване на част от предприятието, е необходимо конкретният вид работа или дейност да е реално прекратена и да не се предвижда продължаване на нейното изпълнение от други работници и служители, които са наети в предприятието. Липсата на обективно и реално преустановяване на дейността би била основание за незаконосъобразност на уволнението поради липса на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение първо от КТ, тъй като длъжността продължава да съществува.

    Следва да се отбележи, че сами по себе си причините, поради което е взето решението за закриване на частта от предприятието е въпрос на преценка на работодателя по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Изцяло автономна е преценката на работодателя с какви средства и служители да осъществява своята търговска дейност и както по целесъобразност, така и при упражняване на дискреционната си власт може да закрие структурни звена и длъжности и да предостави изпълнение на дейностите, предмет на преустановените трудови функции, на трето на трудовото правоотношение лице.

    Няма да са налице предпоставките за прекратяване на ТПО поради закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация в случаите, когато макар и звеното да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена.

    Разпоредбите на чл. 123 и 123а от КТ следва да гарантират правата на работниците и служителите като по-слаба страна в трудовоправната връзка и целят свободата и закрилата на труда, но тази закрила не е безгранична. Най-общо казано, чл. 123 и чл. 123а от КТ касаят случаите, при които ТПО се запазва, независимо от промяна на работодателя.

    В европейското право закрилата при промяна на работодателя също е ограничена, чрез прогласената възможност за съкращения по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила след прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност (чл.4. от Директива на Съвета 2001/23/ЕО от 12.03.2001 г.). Този подход държи сметка за интересите на всяка от страните в трудовото правоотношение – работник или служител и работодател, а законодателният баланс не трябва да се нарушава чрез тълкувателна дейност в полза на която и да е от тях.

    Приложимостта на закрилата по цитираните разпоредби следва да се преценява във всеки конкретен случай, тъй като особеностите са определящи. Обемът на настоящия материал не позволява да се разгледат отделно всяка от хипотезите, уредени с цитираните разпоредби, но интерес представлява текстът на чл. 127, ал. 1, т. 7 от КТ. Тя гласи, че трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

    Преотстъпването или прехвърлянето на дейност на работодателя от едно предприятие в друго се изразява в промени на дейността му, съпроводена с предоставяне (преотстъпване или прехвърляне) на дейност и на материални активи, с които тя се осъществява. Следователно, налице е промяна на работодателя по смисъла на чл. 123 от КТ само когато съответните материални активи, които се предоставят от едно предприятие на друго продължават да се използват за производствения процес и поради това при тяхното използване са необходими служители, които осъществяват дейността и на практика „следват“ преотстъпените материални активи.

    В теорията се приема, че разпоредбата на чл. 123, ал. 7 от КТ е приложима и при т.нар. outsourcing. На практика, когато една дейност се възлага на „външно“ трето лице изпълнител (без значението от причините за това) и е това превъзлагане е съпроводеното с прехвърляне на материални активи, нужни за изпълнението на тази дейност, защитата по чл. 123, ал. 7 от КТ ще бъде приложима и ТПО следва да се запази. В случай че прехвърлянето на дейността не е съпроводено с материални активи, въпросът не е разрешен еднозначно и запазването на ТПО на основание чл. чл. 123, ал. 7 от КТ следва да се тълкува с оглед допълнителни фактори и особености на конкретният случай. В общия случай обаче, тъй като същата или сходна дейност дейността продължава да се упражнява, теорията приема, че ТПО следва да преминат към новия изпълнител.

    На следващо място следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, за прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123, ал. 7 от КТ се касае във всички случаи, при които стопански субекти, запазващи своята идентичност, договарят организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност.

    Следователно, би могла да се защитава тезата, че прехвърлянето на второстепенна дейност по не представлява преотстъпване или прехвърляне на дейност към друго търговско дружество, доколкото дейността е обслужваща спрямо основаната и чрез нея не се реализира търговска печалба.

    При изследване на законосъобразността за прекратяване на ТПО поради закриване на част от предприятието, следва да се вземе предвид и дефиницията на КТ, съгласно която работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание. В този смисъл поделенията се явяват самостоятелни работодатели, притежават самостоятелен БУЛСТАТ номер, имат автономията сами да сключват, изменят и прекратяват трудови договори и съществуване, то съществуването в други поделения на подобни или идентични  звена (като това, което се закрива) не би следвало да създаде пречки за прекратяване на ТПО при закриване на част от предприятието. Разбира се, както бе подчертано по-горе, преценката следва да се направи за всеки конкретен случай.

    АДД „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на трудовото право. Практиката ни е насочена, както към предоставяне на съдействие на клиентите ни при осъществяване на процесуално представителство по трудови спорове, така и при предоставяне на юридически услуги и консултации по всички трудовоправни въпроси. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с нас чрез www.murgova.com

    1

  • Какви са възможностите пред чужденците за продължително пребиваване в България?

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Членството на България в Европейския съюз и заедно с това развитието на икономическите отношенията, иновациите и дигитализирането на начините за комуникация неминуемо се отразяват и в областта на миграционно право. Ето защо, в последните години емиграционните процеси от България все повече забавят своето темпо, докато имиграцията към страната нараства с все по-устойчиви темпове с потенциал да превърне България в средносрочен план от страна на произход и транзит до крайна дестинация за живот на много чужденци.

    В този смисъл се наблюдава все по-голям брой от чуждестранни граждани, които желаят да се установят в България. Със Закона за чужденците в Република България се определя начинът, редът и условията, при които гражданите на трети страни могат да живеят на територията на Република България.

    Съгласно разпоредбите на закона чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт, както и в случай на продължителен престой – виза/разрешение, като законодателят определя три вида разрешения, всяко от което с различна продължителност, както следва:

    • Краткосрочно – до 90 дни;
    • Продължително – до 1 година;
    • Постоянно разрешение за пребиваване;

    С настоящия материал ще разгледаме по подробно условията и реда, при които чужденците могат да пребивават продължително на територията на Република България.

    Кои са субектите, за които следва да се прилага разрешителен режим?

    Чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България е всяко лице, което не е български гражданин. Следва да се отбележи, че условията и редът, при които гражданите на други държави – членки на Европейския съюз и техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

    Предпоставки за издаване на разрешение за продължително пребиваване

    За да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване на чужденци на територията на Република България, е необходимо на първо място да бъде издадена Виза D за дългосрочно пребиваване. Визата се заявява в дипломатическите и консулските представителства по постоянно местоживеене на кандидата, като при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване е задължително провеждане на интервю с кандидата.

    Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност, който е 6 месеца. Издаването на виза е необходимо условие според българското законодателство, за да се издаде разрешение за пребиваване на територията на Република България. Когато на лицето се издаде визата за срок от 6 месеца, лицето следва в първите 3 месеца да подаде необходимите документи пред Дирекция „Миграция“ за издаване на разрешение за пребиваване.

    Срок за издаване на разрешението за продължително пребиваване

    Разрешението продължителното пребиваване се издава за срок от 1 година, като следва да се подновява всяка година ако лицето желае да пребивава в страната. При наличието на 5 години продължително пребиваване, лицето може да получи разрешение за постоянно пребиваване.

    Основания за издаване на разрешение за продължително пребиваване

    Издаването на разрешение за продължително пребиваване може да бъде въз основа  на изрично предвидени в закона основания, като едни от най-често приложимите са:

    • Да се осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред и в резултат на нея на открити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани;
    • Лицата, които са търговски представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България, след проверка и оценка на представени документи относно икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности;
    • Лицата са получили право на пенсия съгласно законодателство на Република България, на държавата си на произход или на друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;
    • Лицето желае да извършва трудова дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерство на труда и социалната политика.
    • Лицето желае да извършва дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерство на правосъдието при условия определени с нарочна наредба;
    • Лицето влага сума не по-малка от 600 000 лв. – за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност;
    • Направена инвестиция в икономически необлагодетелствани региони по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициитечрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 250 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко 5 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката;
    • Членовете на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително или за постоянно пребиваване, както и на чужденец, получил международна закрила – когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство.

    За да получат разрешение за продължително пребиваване лицата трябва имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и достатъчно средства за издръжка в размер не по-малък от минималната месечна заплата.

    Чужденците, които са придобили разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ имат всички права и задължения предоставени на българските граждани, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

     

    Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на миграционното право и указване на съдействие при издаване на разрешителни за пребиваване в Република България. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите чрез www.murgova.com

    1