НА ФОКУС

Системите за изкуствен интелект и тяхното приложение е гореща тема в почти всички сфери на модерния свят – технологиите са около нас и чрез изкуствения интелект те преминават на съществено ново ниво, което създава необходимост от анализиране на ефектите и последиците от използването му.

Европа и Европейския съюз като водещи фактори при формиране на политики и правила за регулиране на обществените отношения спрямо актуалните тенденции, дадоха ясен сигнал, че системите за изкуствен интелект (ИИ) и използването им следва да се регулират не само бързо, но и ефективно.

Скорошни проучвания сред търговски предприятия по света показват, че всеки три от четири компании очакват системите за изкуствен интелект да подпомогнат дейността им, но все още забраняват използването им, поне докато технологичните решения не бъдат регулирани не само на договорно ниво (чрез общи условия, политики и договори), но и на нормативно равнище.

Целеният ефект при регулацията на тези отношения всъщност не е ограничаване на системите за изкуствен интелект, а изпозлването на технологични решения, които отговарят на законовите изисквания, така че организациите да могат да използват силата на ИИ без да компроментират сигурността и поверителността на данните и обществените отношения.

В крайъгълен камък при развитието на този процес от юридическа гледна точка се превърна Решението на Съда на ЕС от 04.07.2023 г. по дело C-252/21 [1] (Решението на Съда на ЕС от 04.07.2023 г.), което също е обект на различни анализи и дискусии. Цитираното съдебно решение оказа съществено влияние на тристранните преговори между ЕК, Съвета и Парламента в процеса на финализиране на Закона за изкуствения интелект като постави и очаквана времева рамка – да бъде приет преди изборите за Парламент през 2024 г.[2]

Обект на решението са досегашните практики относно рекламите на Мета и други подобни платформи, но всъщност съдържащите се в него изводи достигат доста по-далеч. С решението се пояснява, че Общият регламент за защита на данните (GDPR и/или Регламента) въвежда минимални изисквания относно използването на данни, които сами по себе си са задължителни от една страна, а от друга създават необходимост от обосноваване на различни правни основания за законосъобразно обработване на лични данни от ЕС. Така изводите на решението се използваха като фундамент за преговарящите в тристранния диалог, предоставяйки критичните съображения, които формират гръбнака на основания на риска подход на Закона за изкуствения интелект на ЕС.

Предвижда се Законът за изкуствения интелект на ЕС (Закона за ИИ) да се превърне в международен стандарт в сферата на регулирането на ИИ, залагайки именно на подход, основан на риска като задълженията за всяка система ще са пропорционални на едно от четирите нива на риск:

• Системи с нисък риск
• Системи с ограничен или минмален риск
• Системи с висок риск – при които се оказва значимо влияние върху потребителите. В тази категория са включени осем типа системи, за които се въвеждат строги задължения и ще подлежат на оценки за съответствие, преди да бъдат допускани на пазара на ЕС;
• Системи с неприемлив риск – няма да бъде разрешено изпозлването/ продажбата на такива системи в ЕС.

Какво представлява „ефектът на мозайката“ и как той би засегнал вашата компания?

Очаква се, че чрез въвеждането на подобна регулация ще се предви възможността за използване на адекватни технологични и изпълними мерки, с които да се ограничат рисковете при обработването на данни от ИИ. Това е така, тъй като тук основният фокус е върху количеството обработвани данни и присъщата способност на ИИ да намира връзки в тези данни. Тази способност на ИИ при обработването на данни е т. нар. от редица експерти „ефект на мозайката“. Той се проявява когато множество набори от данни се комбинират за идентифициране на лица в тези набори от данни, дори ако те са били анонимизирани във всеки отделен набор. Именно чрез възможностите на ИИ рискът от незаконна и неоторизирана повторна идентификация чрез сливане на различни набори от данни, които, когато се комбинират от всички почти неограничени източници на данни (вкл. разпознаване на образи), уникално идентифицират дадено лице, дори ако нито един набор от данни не съдържа лична информация, е новото предизвикателство, което до този момент не попада в регулацията на GDPR.

В Решението на Съда на ЕС от 04.07.2023 г. е обсъден ефектът на мозайката и потенциалните последици от него, които могат да се превърнат в реалност за всяка компания. Изведени са следните изводи:

• Дори да се приеме, че субектът на данни е дал законно сългасието си за обработване на данни (въз основа на изискванията на GDPR), то няма как да се приеме, че същото е информирано съгласие в достатъчна степен.
• Твърде вероятно е субектът да не разбира напълно степента на потенциалните възможности за използване на ИИ, тъй като много от тях може дори да не са известни към момента на събиране на данните, тъй като технологията не престава да се развива.
• В повечето случи предвиденото като основание за обработка с ИИ – изпълнение на договорно задължение, няма да изпълнява също изискванията на Регламента, поради съществуващи други възможности за изпълнение на задължението, при които обработването на данни да бъде сведено до минимум и без използването на ИИ.

Ето защо, се приема, че когато съгласието и/ или изпълението на договорно задължение е вероятно да не бъдат достатъчни законни основания за обработване на данни, остава легитимния интерес като възможност, предвидена в Регламента. Именно легитимният интерес се очаква да бъде алтернативата за организциите и компаниите, които извършват обрботване на данни чрез ИИ (съгласно изискванията на Закона за ИИ на ЕС). Предвижда се в тази посока да се формира бъдещето на ИИ и сигурността на данните в ЕС, а и по света.

Какви са очакваните следващи стъпки?

Следвайки логиката на анализа на Решението на Съда на ЕС от 04.07.2023 г., могат да се очертят два основни вероятни сценарии, при които една система ще може да се определи като такава с нисък риск според Закона за ИИ:

А) Система, при която обработването на данни в действителност е анонимизирано по най-строгите изисквания на Регламента. Това би бил сигурен начин за ограничаване на ефекта на мозайката и избягване на неоторизираната реиндентификация.

Б) Система при която обработването на данни се извършва въз основа на легитимен интерес, в случай, че легитимният интерес е като основание за обработване на данни, при което:

• Администраторът да информира субекта на данни за легитимния си интерес като администратор или като трета страна към момента на получаване на данните;
• Обработва се най-малко идентифицируемата, технологично изпълнима, „минимизирана“ версия на данните, за да се ограничи обработването по начин, гарантиращ защита на основните права на субектите на данни и да се гарантира, че обработването е адекватно, уместно и ограничено до това, което е необходимо;
• Администраторът въвежда подлежащи на поверка и доказуемо ефективни мерки за минимизиране използването на данни. Разкриването на информация за тези мерки и тяхното въздействие върху субектите на данни следва да е адекватно, за да се постигне превес на интресите на субектите пред легитинмия интерес на администратора и/ или третата страна.

Предложенията по-горе са само база за последващи анализи и изготвяне на правила и процедури за действие от компаниите, изпозлващи системи с ИИ, след окончателното регулиране на отношенията съгласно действащо ново законодателство в тази сфера в ЕС.

Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. Екипът на АДД Мургова и партньори разполага с изключитлено подготвени специалисти в сферата на защита на личните данни и правното съотвествие, които с интерес следят развитието на темата и се грижат да подсигурят правните интереси на клиентите ни в съотвествие с изиксванията на нормативната регулация на ниво ЕС. При въпроси и нужда от съдействие може да се свържете с АДД Мургова и партньори чрез www.murgova.com

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

[1] Judgment of the Court in Case C-252/21 | Meta Platforms and Others (General terms of use of a social network)

[2] Към датата на изготвяне на настоящия материал проекта на Закона за ИИ на ЕС е на етап „изчакващ позицията на Парламента на първо четене“.

С развитието на икономиката и бизнеса в дадена държава или регион се повишава и ангажираността на създателите на продукти на интелектуален труд относно защитата на нематериални активи – изобретения, бизнес концепции и стратегии, ноу-хау, обекти на авторски права, създадени в резултат на творческа дейност и др. Наблюдава се повишаване в бдителността на националните и европейските органи, чиито водещ стремеж е осигуряването на устойчива и стабилна правна рамка и икономическа основа, които да дават възможност на творците и изобретателите да развият в пълна степен интелектуалния си потенциал. От друга страна, отворените пазари, практически неограничените възможности за достъп до отдалечени центрове на съсредоточие на бизнес, както и засилващата се роля на изкуствения интелект, поставят нови предизвикателства към иновативните компании, изобретателите и творците.  

В тази светлина в настоящата статия ще разгледаме накратко основните средства, които българският Закон за авторското право и сродните права дава на авторите на творчески продукти, за защита на произведенията им. Допълнително ще спрем по-специално вниманието си на въпроси относно обезщетенията, които българският съд приема за справедливи в случаи на констатирано незаконосъобразно използване на чужди творчески продукти.  

Първото средство за защита на правата на авторите, е в рамките на нарочно производство да предявят искове за:  

• Установяване на нарушението;  
• Преустановяване на констатирано неправомерно ползване или забрана за незаконосъобразна практика, която по някакъв начин накърнява правата на автора;  
• Изземване и унищожаване или предаване на автора на неправомерно произведени екземпляри на произведението и/или на техника, използвана при извършване на констатираните нарушения.  

Важно е да се има предвид, че във всяко от производствата от съществено значение е доказването на авторството върху самото произведение. За тази цел творецът може да ползва всички доказателствени способи – писмени доказателства, данни от трети лица (медии и др.), материални носители (или екземпляри) на произведението, свидетели и включително специфични съдебни екзпертизи. 

На следващо място и с цел предпазване от нанасянето на по-тежки вреди или осуетяване на благоприятно за ищеца съдебно решение, авторът може да поиска налагане на обезпечителни или привременни мерки, изразяващи се в налагане на забрана за извършване на предполагаема неправомерна дейност, отнемане на предполагаемо неправомерно произведени екземпляри, запечатване на обекти и др. подобни.  

Възможни пътища на защита са чрез търсене съдействието на митнически органи (по отношение на специфични стоки под митнически надзор или митнически контрол), както и чрез налагането на принудителни административни мерки (по силата на писмени разпореждания на министъра на културата за преустановяване на нарушение, предприемане на конкретни възстановителни мерки от страна на нарушителя и др.) или на административни наказания (глоби и имуществени санкции) на нарушителите.   

И на последно място стои възможността за образуване на дело за претендиране на обезщетение за нанесените в резултат на неправомерни действия на трети лица имуществени и/или неимуществени вреди. Основната идея на закона, в продължение на общата уредба на деликтното право, е на обезщетение да подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от констатирано нарушение. Идеята на нормативната уредба е да се осигури интегрално и справедливо овъзмездяване на засегнатия автор, което от своя страна да въздейства възпиращо и предупредително както на конкретния нарушител, така и на обществото като цяло. Разбира се, не се изключва възможността за прилагане на субективна преценка при определяне конкретния размер на обезщетението, като във всеки отделен случай се отчитат индивидуалните особености, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.  

Според утвърдената съдебна практика по подобни казуси, която е сравнително уеднаквена на този етап, основна отправна точка при определяне на дължимото обезщетение (без да представлява ограничение на същото) представлява размерът на обичайното (лицензионно) възнаграждение, което авторът би получил при правомерно отстъпване правото на ползване на конкретното произведение или хонорарът, който би получил при наличие на двустранно договаряне.  

Интерес представляват казусите, в които е налице международен елемент и по-конкретно случаите, в които авторът пребивава преимуществено или основно в една държава, а нарушението е настъпило (произведението е използвано неправомерно от трето лице) в друга държава. В тези случаи се поставя въпросът как следва да се определи лицензионното възнаграждение при правомерно отстъпване на правото на ползване на произведението, тъй като именно то ще се вземе за база и при определяне на размера по-специално на вредите, представляващи пропуснатите ползи за автора. Допълнително и предвид естеството на нарушението, обичайно по подобни дела авторите основателно претендират и им биват присъждани обезщетения за претърпени неимуществени вреди.  

Предвид наблюдаващата се противоречива практика между съдилищата в страната по тези изброени въпроси, в края на миналата 2022 г. беше образувано Тълкувателно дело № 3/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, в което съдиите следва да се произнесат относно това „кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 от ЗАПСП“.  

До момента част от съдебните състави приемаха, че размерът на обезщетението следва да се определи според обичайните възнаграждения, приложими на пазара в държавата на пребиваване на автора. Други съдебни състави пък приемаха, че възнагражденията се определят според пазара в държавата, в която е извършено нарушението.  

В същото тълкувателно решение върховните съдии следва да се произнесат и по въпросите дали в обхвата на обезщетението се включват и суми, представляващи направени извънсъдебни разноски за адвокат, както и относно това следва ли във всеки случай на нарушение и претенция за обезщетение на неимуществени вреди последните да подлежат на конкретно доказване от авторите.  

Екипът по „Интелектуална собственост“ в „Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с разнообразна и задълбочена експертиза по подобни казуси във всеки етап на развитието им (първоначален, съдебен и/или извънсъдебен), като следи с интерес развитието на темата. По въпросите, предмет на статията, предстои произнасяне на ВКС с решение, за което ще представим допълнителна информация на последващ етап. 

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“. 

Работният процес и все по-динамичните условия на труд, включително в хибридна форма, неизменно са свързани и с рисковете от възникване на трудови злополуки за работниците и служителите. В този контекст е важно да бъде дефинирана каква е отговорността на работодателите при възникване на трудова злополука, като с настоящия материал ще се фокусираме именно върху реда за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за вреди, предпоставките за възникването й, както и при какви хипотези същата може да бъде минимизирана или напълно изключена.

Предпоставки за възникване на отговорността на работодателя

            В правната теория и съдебната практика тази отговорност се определя като безвиновна, тъй като работодателят отговаря дори и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

Основна предпоставка за ангажиране на отговорността на работодателя е да са възникнали вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване приравнява на трудова злополука и случаите, при които злополуката е станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден и мястото за получаване на възнаграждение.

Доктрината и съдебната практика приемат, че за да се реализира фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя, то трябва да са налице следните елементи: трудово правоотношение между страните, претърпяна от работника или служителя трудова злополука, причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт, претърпени вследствие на злополуката вреди, както и причинна връзка между трудовата злополука и претърпените вреди.

Обхват на отговорността на работодателя

Освен, че отговорността на работодателя за вреди при възникване на трудова злополука е безвиновна, както бе отбелязано по-горе, друга основна особеност е обема й, регламентиран в Кодекса на труда.

Работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, като отговорността, включва както всички имуществени вреди на работника / служителя (направени разходи за лечение, лекарства и медикаменти; загубата на трудово възнаграждение и др.), така и претърпените от служителя неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, дискомфорт, стрес, претърпени от служителя или негови близки (в случай на смърт).

Законът регламентира, че размерът на настъпилите неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид множество фактори, част от които: възрастта на лицето, трудоспособност, емоционално състояние, характера на настъпилото увреждане, съпътстващи заболявания, настъпилите усложнения, времетраенето на настъпилата неработоспособност, семейния статус на лицето, има ли лица, които то издържа със своите доходи и др.

Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и полученото обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване, като дължимото обезщетение може да бъде намалено и с размера на получени суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите в предприятието.

Съобразно съдебната практика, работодателят отговаря и за т.нар. „ексцес“, при който след възникване на трудовата злополука са настъпили допълнителни увреждания на работника или служителя, които са пряко свързани с настъпилото първоначално увреждане.

При какви хипотези може да бъде изключена или намалена отговорността на работодателя?

Предвид сериозната тежест за работодателя и обхвата на неговата отговорност при възникване на трудова злополука и нейния „безвиновен“ характер, в практиката все по-често се поставя въпросът относно възможностите за изключване или значително намаляване на тази отговорност, като по-долу ще разгледаме именно тези хипотези.

На първо място, Кодексът на труда изключва отговорността на работодателя, в случай, че работникът или служителят умишлено е причинил увреждането. За да бъде изключена напълно отговорността, обаче следва да се докаже умишления характер на увреждането, като тук могат да бъдат използвани всички допустимо доказателствени средства – разпит на свидетели, записи от видеокамери (в случай че такива се използват в предприятието, други доказателства, които водят до извод за умишлено увреждане).

Намаляване на отговорността на работодателя се допуска ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В тази връзка следва да бъде отчетена съдебната практика, според която недвусмислена проява на груба небрежност са действия на пострадалия служител, които се дължат на неговото конкретно субективно състояние към датата на злополуката. Грубата небрежност се изразява в степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Приема се, че такава е налице когато пострадалият работник е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, при употреба на алкохол, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. Безспорно съобразяването с приложимите нормативни правила и инструкции за работа е именно такова елементарно старание и внимание.

Такова поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, като положи дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Съпричиняването при настъпването на злополуката се изчислява в проценти, които са обусловени от приноса на работника или служителя при настъпване на злополуката и съответното неизпълнение на трудовата дисциплина или правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

За да бъде доказано съпричиняване на служителя, обаче работодателят е длъжен да осигури на своите служители безопасни условия на труд, както и да ги запознае с реда и начина на изпълнение на трудовите задължения, включително с всички вътрешни актове на работодателя. От ключово значение в процеса на доказване при инициирано съдебно производство за обезщетения за вреди е работодателят надлежно да е изпълнил своите задължения, вменени от действащото законодателство, като тук ще маркираме само част от тях:

• Запознаване на служителите с Правилата за вътрешния трудов ред в предприятието, Правилник за работното време, почивките и отпуските в предприятието;
• Запознаване на служителите с Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, включително специфични правила/указания за работа с машини, съоръжения и др.;
• Провеждане и документиране на извършени инструктажи по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен, извънреден или ежедневен инструктаж, в зависимост от характера на работа;
• Осигуряване на лични предпазни средства, облекло и оборудване на работници, работещи в рискови условия на труд;
• Наличие на сключен договор със Служба за трудова медицина;
• Извършване на оценка на риска в предприятието и на работните места в него и определяне на мерки за осигуряване на безопасни условия на труд и др.

Отговорността на работодателя може да бъде ангажирана по съдебен ред, като именно в хода на доказване в съдебния процес същата е възможно да бъде значително ограничена или изключена в зависимост от спецификата на всеки конкретен случай. Няма пречка работодателят и работника доброволно да постигнат споразумение за уреждане на имуществената отговорност, като при всички случаи е препоръчително всяка от страните да се консултира предварително с юрист с експертиза в областта на трудовото право, за да бъдат избегнати по-нататъшни усложнения в отношенията между страните.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит в областта на трудовото право и осъществяването на процесуално представителство както на работодатели, така и на служители при претенции за обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука. Екипът на кантората предоставя съдействие и консултации на клиентите ни по всички трудовоправни въпроси, включително по изготвянето на вътрешни актове на работодателя в съответствие с действащата нормативна уредба. Настоящият материал има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от съдействие, може да се свържете с екипа на „Мургова и партньори“ чрез www.murgova.com

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

Изключителната динамика на търговския оборот в днешно време както и множеството фактори от всякакво естество, които имат отношение към дейността на търговските дружества често изправят търговците пред различни затруднения в изпълнение на поетите задължения, най-вече финансови. В такива моменти свободно започват да се употребяват термини като фалит и банкрут. Тази терминология е характерна за законодателствата на други държави, като в България нормативно предвиденият термин е несъстоятелност. По-конкретно следва да се говори за търговска несъстоятелност, което съчетава от една страна самия правен институт, а се използва и за означаване на съдебното производство по обявяване на един търговец в несъстоятелност.

В брой № 66 от 01.08.2023 г. на Държавен вестник бяха обнародвани промени в Търговския закон (ТЗ) по отношение на различни етапи от процедурата по несъстоятелност. По своята същност измененията целят въвеждането на ясни правила по отношение на правата на кредиторите и длъжниците, както и подобряване на ефективността на самите производства. Промените са свързани с имплементирането на изискванията на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132.

Сред множеството изменения и нововъведения, на първо място следва да се посочи изменението в обхвата на понятието „свръхзадълженост“ съгласно чл. 742 от ТЗ. До момента, действащата норма позволяваше да се обосновава свръхзадълженост, ако имуществото не е достатъчно, за да покрие паричните задължения на един търговец. С направената промяна занапред нормата ще се прилага за всички задължения. Това на практика означава, че невъзможността да се изпълнят конкретни други задължения по договори, например производство, доставка или други, също ще може да предпостави започването на процедура по несъстоятелност.

На следващо място следва да се посочи и изменението на чл. 613 от ТЗ. До момента компетентен да разгледа производството по несъстоятелност беше окръжният съд по седалище на търговеца към момента на молбата за откриване на производството. Изменението посочва, че компетентен е окръжният съд по седалището на търговеца, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Така на практика промени в седалището в по-кратки срокове не биха имали влияние към подсъдността на исковете – включително и в случаите на нарочни промени от страна на дружества, очакващи срещу тях да се образуват подобни производства. От друга страна, новата норма налага необходимостта от внимателен анализ на обстоятелствата във връзка със седалището на търговците преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за да се избегнат забавяния при спор за компетентност.

Значителна промяна се прави и в кръга от актове на окръжните съдилища, които могат да бъдат обжалвани съгласно чл. 613а от ТЗ, като изрично се въвежда, че решенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване.

На следващо място внимание заслужава и нововъведението, че редица актове със значение за производствата по несъстоятелност, ще бъдат обявявани и в Търговския регистър. Това изменение има отношение и във връзка със сроковете за обжалване на съответните актове, които започват да текат от обявяването им.

Част от законодателството вече е и изцяло нова уредба във връзка с производството по несъстоятелност на физически лица – предприемачи. В обхвата на новите правила попадат физически лица, упражняващи стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото тяхното предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин. Освен изрично предвидените норми, за физическите лица – предприемачи се предвижда да се прилагат по субсидиарност и разпоредбите относно производството по несъстоятелност за едноличния търговец. Наред с общите правила за определяне на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 от ТЗ, за тези лица се предвижда и една особена хипотеза, а именно когато лицето не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия. Компетентен съд в производството по несъстоятелност е окръжният съд по мястото на регистрация на предприемача, вписано не по-късно от 6 месеца преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. В случай че предприемачът няма място на регистрация, законът предвижда компетентност на окръжния съд постоянен адрес на предприемача. Предвижда се и създаването на специална информационната система към Министерство на правосъдието, в която да се вписват или обявяват актовете по производства по несъстоятелност на предприемач.

С измененията в закона се предвижда и създаването на специални образци на молба за предявяване на вземане, списъци на кредиторите, декларацията и съгласието на синдика, сметки за разпределение, ежемесечни отчети на синдика и дневника на синдика.

Същевременно се правят и редица изменения по отношение на процедурата по стабилизация. Смисълът на тази процедура е да предотврати откриването на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговеца и кредиторите му за преструктуриране на предприятието, което да доведе до продължаване на дейността на търговеца. Внимание заслужава, че в чл. 764 от ТЗ за разлика от досегашния текст, се прави значително по-подробното изброяване на търговците, за които не се прилага производство по стабилизация. С промените се въвеждат и изрични изисквания по отношение на съдържанието на плана за стабилизация.

Горепосочените промени представляват само част от новите моменти по отношение на производствата по несъстоятелност. Новите текстове са значителни по обем и обхващат както различни аспекти от всички етапи на производството по несъстоятелност, спрямо които тепърва ще се установява и практика. Считаме, че до голяма степен новите текстове ще допринесат за ускоряване на различните етапи в производствата по несъстоятелност и протичането им при по-ясни и ефективни правила.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, процедурите по ликвидация и несъстоятелност, договорно право и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

Условията на труд се промениха драстично в последните пет години, вследствие на въвеждането на все повече възможности за работа от разстояние, използването на нови начини за отчитане и контрол на трудовата дейност и нагласите и изискванията на служителите. Голяма част от работодателите вече предоставят възможност за хибриден модел на работа, както и все повече има и такива, които наемат служители на позиции за изцяло дистанционна работа. Всичко това налага актуализиране на нормативната уредба, тъй като последните промени в Кодекса на труда, с които се регулират на тези отношения са от преди повече от 10 години.

Министерство на труда и социалната политика изготви и обяви за общественото обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Срокът за подложения на съществено обсъждане сред организациите на работодатели и синдикалните организации законопроект изтече на 11.09.2023 г. Предстоят следващите стъпки по финализиране на законопроекта и внасянето му в Народното събрание.

Какви са основните изменения в Законопроекта?

Чрез предложението за изменение и допълнение на Кодекса на труда се цели обновяване законодателни норми, които да уреждат работата от разстояние, начина на определяне на работното време, солидарна отговорност за възнагражденията на подизпълнители и правото на служителите да не бъдат на разположение чрез електронна комуникация в извънработно време.

Основната част от предложените текстове създават дългоочакваната осъвременена регулация на работата от разстояние. В индивидуалния трудов договор следва да бъдат определени:

– мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя;

– периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уговорен смесен режим на работа и др. подобни изисквания.

Нови изисквания към работодателите

С допълненията в Кодекс на труда се създава регулационен ред при въвеждането от работодателите на информационни системи за възлагането и отчитането на работата от разстояние. Работодателят трябва да осигурява на работника или служителя:

• писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея и начина на вземане на решенията от тези системи.
• при писмено искане от работника или служителя работодателят или определено от него длъжностно лице следва да провери взетото решение на системата за алгоритмично управление и да уведоми работника или служителя за окончателното решение и
• да предоставя достъп до данните в системата за отработеното от него работно време.

Втората значима промяна за бизнеса е изричното определяне на лицата, които са отговорни за изплащане на трудовото възнаграждение и регламентирането на солидарна отговорност към работниците и служителите между изпълнителя и подизпълнителя. За да възникне това общо задължение работодателят трябва да е пряк подизпълнител по договор за предоставяне на услуги. Промяната е свързана с изискванията на Директива 2014/67/ЕС относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и създава условия за недискриминационни мерки при регламентиране на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при веригите от подизпълнители.

Промени свързани със задължения и права на работниците при работа от разстояние

Същевременно се създават и нови задължения за работниците или служителите, които извършват работа от разстояние, като те следва:

– да осигурят работно място в помещението, в което да е с достатъчна площ и с условия, позволяващи на им да извършват работата от разстояние без риск за здравето и безопасността и да предоставят на работодателя писмена информация за характеристиките на работно място за извършване на работа от разстояние;

– незабавно да уведоми работодателя, непосредствения ръководител или друго упълномощено лице за всяка злополука на работното място по предварително уговорен ред и начин.

За да бъде гарантиран баланса между работното време и личния живот на работниците или служителите, които извършват работа от разстояние, се предоставя право да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмична почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които е допустимо да бъде извършвана такава. Правото на „изключване“ от работен режим е мярка за равнопоставеност между „дистанционните“ работници и останалите служители, за да се осигури ясна времева граница и да се минимизират рисковете от нарушаването на общите разпоредби за време на почивка при отчитане на специфичните работни условия на тези служители.

С предложените промени се осигурява съответствие със съвременните тенденции и европейските стандарти в трудовото законодателство, но първоначалният анализ и становищата към законопроекта предполагат да бъдат прецизирани и разширени предложените разпоредби. Последващите заключения от общественото обсъждане водят до извода за необходимост от по-детайлно отчитане на влиянието на промените върху заинтересованите страни и предоставените от тях предложения за промени в законопроекта, както и очаквано преработване на текстовете, съобразно евентуални предизвикателства пред тълкуването и прилагането на проектните разпоредби.

При подготовката на всеки индивидуален трудов договор с работник или служител, който извършва работа от разстояние, следва в детайли да се изследват всички аспекти на дейността му и приложимите нормативни изисквания. Предвидените в анализирания законопроект изменения предоставят единствено базисна основа за регламентация на работата от разстояние.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от подготвени и опитни юристи в областта на трудовото и търговското право, които предоставят съдействие и консултации на клиентите ни по всички трудовоправни въпроси и други договорни отношения. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с екипа на „Мургова и партньори“ чрез www.murgova.com

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

В брой 66 на Държавен вестник от 01.08.2023 г. беше публикуван дългоочаквания Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., който предвижда и някои промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ ) и Кодекса на труда (КТ). С тези промени се въведе едно ново задължение на работодатели със 100 или повече наети лица да изплащат трудовите им възнаграждения само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната. Промените са в сила от 01.09.2023 г. и с тях се цели повишаване прозрачността при изплащане на възнагражденията и предотвратяване укриването и невнасянето на дължимите данъци и осигурителни вноски чрез разплащания в брой.

Какво предвиждат промените в Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)?

До настоящия момент законът не се прилагаше по отношение на трудовите възнаграждения. След промените е въведено изключение от този принцип, предвидено в чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ, задължаващ само работодателите, които имат 100 или повече наети лица. От това следва, че от приложното поле на закона са изключени малките предприятия и микропредприятията.

Новото задължение няма да се прилага и относно трудовите възнаграждения, получавани по договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ. То е оправдано и логично, тъй като продължителността на договора по чл. 114а от КТ, е най-малко един ден и не повече от 90 дни в една календарна година.

Плащанията в обхвата на анализираната разпоредба се отнасят само до трудовите възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда (глава дванадесета от КТ), но не и за други видове плащания, които работодателят изплаща във връзка и по повод на трудовите отношения. Пример за такива плащания биха били командировъчните пари, компенсационните суми при наем на жилище, обезщетенията при преместване на работника или служителя и др. подобни.

На следващо място, задължението се отнася за плащания, които се извършват единствено на територията на страната. Това е така, защото териториалния обхват на ЗОПБ е ограничен до територията на страната.

Относно изискването плащанията да се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка, следва да се вземат предвид указанията на Министерство на финансите (изх. № УК-3 от 04.04.2011 г.), в които се посочва, че тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка (дружества за електронни пари и платежни институции по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, Европейската централна банка и националните централни банки).

Кои са промените в другите нормативни актове?

Във връзка с изменението на ЗОПБ и с цел синхронизиране на законодателството е въведена и промяна в Кодекса на труда (КТ). Новата алинея 4 на чл. 270 от КТ, предвижда работодатели, със 100 или повече наети лица, да изплащат трудовото възнаграждение само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната. Досегашният ред предвиждаше трудовото възнаграждение да се изплаща по бонков път само със съгласие на работника или служителя.

В допълнение на това и с цел осигуряване на по-облекчен достъп до банково обслужване на потребителите на платежни услуги – с новия чл. 120а от Закона за платежните услуги и платежните системи се дава възможност на физическите лица да си откриват платежна сметка за основни операции, която ще се обслужва безплатно, когато по нея постъпват и се съхраняват средства от трудови възнаграждения.

Какви са санкциите при неизпълнение на новото законово задължение?

При констатиране на нарушения на въведения от закона ограничителен режим за плащанията в брой, органите на НАП са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение (платецът на сумата или друго лице което допусне извършването на плащането в брой). Лице, което е допуснало да бъде извършено нарушението би било всяко лице, което с действие или бездействие е допуснало извършването на плащане на сума в брой. Наказанието е глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице (чл. 5 от ЗОПБ). Предвидени са завишени санкции и при повторно нарушение.

С извършените промени законодателят си е поставил цели, свързани с повишаване събираемостта на постъпленията в държавния бюджет и на прозрачността в отношенията между работодатели и служители. Дали ще бъдат постигнати тези цели е въпрос на последващ анализ и практика след прилагането на новите разпоредби. Ние от АДД Мургова и партньори препоръчваме работодателите, задължени с посочените законодателни промени, да съобразят дейността си с новите изисквания и да въведат промени във вътрешните си политики и правила за изплащане на трудови възнаграждения.

Екипът на АДД Мургова и Партньори разполага с експертен екип в сферата на трудовото и миграционното право, които се грижи за правното съответствие на нашите клиенти работодатели и периодично преглежда и подобрява вътрешните правила и процедури, договори и споразумения със служителите.

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

На 20 юли 2023 г., на проведено пленарно заседание на Народното събрание, бяха окончателно приети продължително обсъжданите промени в Търговския закон, инкорпориращи института на дружеството с променил капитал (ДПК).

Преди да преминем към разглеждане на промените по същество, както и на правните възможности, които предоставят на компаниите, редно е да отбележим, че новата правна уредба е дългоочаквана стъпка, целяща облекчаване на правния режим на старт-ъп компаниите и адаптиране на нормативните правила към бързите темпове на развитие на бизнеса. Както е отбелязано и в мотивите на законопроекта, утвърждаването на страната ни като център на значителен процент от иновативната дейност на компаниите в Европа, изисква привеждане на нормативната уредба в съответствие с нуждите на бизнеса. По този начин се цели осигуряване на възможност за безпрепятствено стартиране на дейността на старт-ъп компании (включително за набиране на значителни по обем инвестиции, задържане на ключови служители, ясно уреждане на взаимоотношенията с инвеститори), които впоследствие, без излишна административна тежест, могат да се развият включително до нивото на компании, чиито акции се търгуват на регулирани пазари.

Как изглежда правната рамка на ДПК?

Правната уредба се доближава частично до уредбата на дружествата с ограничена отговорност (ООД) и в по-голяма степен до тази на акционерните дружества (АД). Същевременно обаче тя предоставя значителни предимства, които преодоляват недостатъците на вече познатите ни правноорганизационни форми и позволяват на правната рамка да се адаптира спрямо бързо развиващите се бизнес отношения.

Измененията предвиждат, че подобно дружество може да бъде единствено микро- или малко предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. Това ограничение идва да покаже действителната правна воля на законодателя, а именно новата правноорганизационна форма да е на разположение на наистина „прохождащи“ компании. Дружеството може да функционира както при наличие на повече от един съдружник, така и като еднолично. Основен орган на дружеството остава общото събрание (респ. едноличният собственик), в чиито прерогативи е вземането на най-важните решения, свързани с функционирането и съществуването на дружеството въобще.

Интересно е, че на вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ подлежат имената на избрания управител или управителен съвет (броят на членовете на който се залага в приетия от съдружниците дружествен договор), както и избрания начин на представляване, като в регистъра не се публикува публична информация относно собствеността на дяловете в ДПК. Последната следва да се помести в специална за целта книга на съдружниците, като е изрично предвидено, че достъп до нея имат освен съдружниците в дружеството, и трети лица, но не в нейната цялост (а само що се касае до конкретен съдружник) и при условие, че докажат наличието на правен интерес от получаване на информацията.

От друга страна, не се публикува и размерът на капитала на ДПК. Осигурената възможност за установяването му е посредством запознаване с взетите решения на проведено редовно годишно общо събрание за приемане на годишния финансов отчет на дружеството. На същото събрание се вземат решения, с които се установява размерът на капитала към датата на приключване на съответната финансова година, както и как капиталът се е изменил в сравнение с предходната финансова година.

Предвид базовия характер на уредбата, много съществен елемент в организацията на ДПК е дружественият договор, който е предназначен да уреди всички специфични за конкретния нов бизнес права и правоотношения. Последният подлежи на обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. С него могат да се предвидят редица отклонения от диспозитивните общи правила, както и разнообразни частни хипотези, които да отговорят на нуждите на конкретната компания. Примери за подобни хипотези (които са или изцяло неприложими, или изключително трудно приложими при познатите ни правноорганизационни форми на дружества) са:

• временна забрана за разпореждане с дялове;
• право на предпочтително изкупуване на дяловете на някой от съдружниците от един или повече от останалите съдружници;
• възможности за контролиране на участващите в дружеството съдружници – юридически лица на база упражнявания върху тях контрол и промените в последния;
• създаване на права за придобиване на дружествени дялове при определени условия (включително от наети лица с цел приобщаването им към визията и бизнес целите на компанията).

Уредбата на новия вид дружество говори за разпределяне на имуществото му под формата на дялове. Същевременно обаче се позволява същите да са разделени на отделни класове (а в този смисъл и предоставящи различни привилегии) и да имат различна номинална стойност (като законовият минимум е 1 стотинка), както и да бъдат предмет на придобиване от самото дружество. Това показва, че новата уредба е заимствала утвърдени позитиви както от структурата на познатите ни ООД, така и от тази на АД.

Така, до известна степен, имуществените права, които предоставя всеки записан дял са сходни с вече познатите имуществени права на съдружниците в ООД и акционерите в АД. От друга страна, разпоредбите на новия вид дружество предвиждат съвсем нови права, част от които бяха изброени по-горе.

Интерес и значителна стъпка в посока дигитализация представляват и разпоредбите, които внедряват електронната форма на комуникация и въобще изразяването на воля особено при процедурите по свикване и провеждане на общото събрание на дружеството. По този начин на практика ще се преодолеят много от затрудненията и формалностите при вземане на решения и ще се осигури гъвкавост в комуникацията между съдружниците.

В обобщение, очакванията на законодателния орган, както и на бизнеса са чрез новата уредба да се отговори по един по-адекватен начин на индивидуалните нужди пред всяка стартираща високотехнологична и иновативна компания, ориентирана към бърз икономически растеж, на взаимоотношенията с нейните инвеститори и ключови служители. Отделно от това, анализите показват, че учредяването на подобни дружества е свързано с по-малка административна тежест и първоначални разходи – въпроси, които се оказват водещи при вземането на решение за стартиране на ново бизнес начинание.

Настоящия материал отразява приетите промени в правната уредба, публично достъпни към 24.07.2023 г. Предстои обнародване на новата нормативна рамка в Държавен вестник.

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

Сред най-актуалните теми тази година е темата за навлизането и използването на системи с изкуствен интелект в бизнес процесите и в ежедневието ни като ползватели на базирани на технологията приложения. За да предостави възможности за пълноценна интеграция на тази иновация и същевременно да бъдат минимизира рисковете от злоупотреби с нея, Европейския съюз предложи няколко законодателни инициативи, които да спомогнат за създаването на баланс между етичните, правните и пазарните аспекти при регулирането на технологиите с изкуствен интелект.

Какви са основните концепции за създаване на уредба?

В момента Европейската комисия има две значими законодателни предложения относно Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и Директива за адаптиране на правилата за извъндоговорна гражданска отговорност към изкуствения интелект (Директива относно отговорността във връзка с ИИ).

В проекта на Регламента е дадена дефиниция на „система с изкуствен интелект“. Това е софтуер, разработен с една или повече от техниките и подходите за машинно самообучение, логически и основани на знанието подходи, статистически подходи, методи за бейесовско оценяване и търсене и оптимизация, който може по отношение на даден набор от цели, определени от човек, да генерира резултати, като съдържание, прогнози, препоръки или решения, които оказват въздействие върху средите, с които взаимодействат.

В проекта са определени и нива на риск при ИИ:

• Неприемлив риск, който се отнася до явна заплаха за безопасността, средствата за преживяване и правата на хората;
• Висок риск, който се отнася до важни изрично определени важни сфери;
• Ограничен риск, който се отнася до системи с ИИ със специфични задължения за прозрачност;
• Минимален или никакъв риск, който позволява свободно използване на системата.

По отношение на влиянието върху бизнеса делението на високорискови системи ИИ засяга следните области на действие на системите за:

– биометрична идентификация и категоризация на физическите лица;

– управление и експлоатация на критична инфраструктура;

– набиране или подбор на служители чрез автоматизиран скрининг или филтриране на заявления, за оценяване на кандидатите по време на събеседвания или тестове и за вземане на решения за служебно повишение, както и за прекратяване на трудови правоотношения, за разпределяне на задачите и за наблюдение и оценяване на работата и поведението на лицата при такива правоотношения;

– оценка на кредитоспособността на физически лица или за определяне на техния кредитен рейтинг, с изключение на системите с ИИ, въведени в експлоатация от малки доставчици за тяхна собствена употреба.

Всяка организация, която е взела решение да въведе използването на високорисков софтуер с ИИ, трябва да създаде цялостна система за управление на риска от въвеждането и използването му, която да се интегрира в нейните бизнес операции. Системата трябва да включва опис на всички ИИ системи, използвани от организацията, система за класификация на риска, мерки за смекчаване на риска, независими одити, процеси за управление на риска от данни и структура за управление на ИИ. Преди пускането на пазара или въвеждането в експлоатация на високорискова система с ИИ, доставчикът или упълномощеният представител следва да регистрира тази система в базата данни на ЕС. Доставчиците имат задължение да създадат и документират система за мониторинг след пускането на пазара по начин, съобразен с естеството на технологиите за изкуствен интелект и с рисковете на високорисковата система с ИИ.

Отговорност за вреди, настъпили вследствие на използването на ИИ

Докато Регламентът за ИИ се фокусира главно върху наблюдението и предотвратяването на щети, Директивата за ИИ цели хармонизиране на режима на отговорност при възникването на вреди от системи с ИИ.

С текстовете на Директива се предлага:

• да се адаптират и координират националните режими на отговорност за вреди, причинени от ИИ на всяка от държавите-членки, но без те да бъдат отменени напълно;
• по-лесно да се доказват вредите за пострадалите, включително доказването на връзката между вината на ответника и събитието, състоящо се от действие или бездействие, произтичащи от използването на ИИ системи;
• изискване за оценка на ефективността на мерките и преценка за необходимостта от хармонизиране на други елементи на националното право за непозволено увреждане, включително въвеждането на възможен режим на строга отговорност и изискване за застрахователно покритие;
• баланс между предоставянето на информация в съдебен процес и защитата на търговските тайни, по отношение на високорисковите системи за ИИ.

Директивата за ИИ дава на националните съдилища правомощието да разпоредят разкриването на доказателства от доставчика или друго лице, обвързано от своите задължения, когато доставчикът откаже да изпълни същото искане, направено от пострадалия-ищец или всяко друго лице, което би имало право да поиска това от съда.

Директивата за ИИ предвижда, че когато разкриването на търговска тайна или на предполагаема такава е разпредено в съдебно производство, съответните национални съдилища са упълномощени, с надлежно мотивирано искане от една страна или служебно, да приемат специфични мерки, необходими за опазването на тайната. Съобразно Директива 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване сред тези мерки е възможността за ограничаване на достъпа до документи, изслушвания, записи и преписи до по-малък брой лица и за редактиране на части от решенията, в които се предоставя конфиденциална информация, която може да бъде приета за търговка тайна.

Примери за възможните вреди вследствие на използването на ИИ могат да бъдат:

– проблеми при дизайна и оперирането на системите;

– влагане на базови данни при проектирането на софтуера, които да доведат до дискриминация на потребители;

– изкривяване на анализа на информация и заключението за крайните резултати;

– умишлени злоупотреби;

– кибератаки поради нарушаване на сигурността на системите.

Все още активно се дискутира кой ще носи отговорността при възникването на негативни последици от ИИ и дали тя е за доставчика, вносителя, дистрибутора или ползвател на тези системи? Ако при създаването на софтуера е допусната грешка или е създадена друга предпоставка, която довежда до щети тогава отговорността би следвало да понесе доставчикът, но е възможно тя да бъде споделена с вносителя и дистрибутора, ако те са разпространили система без да проверят дали съответства на стандартите за безопасност, съхраняване, транспортиране и други условия. При конкретната преценка следва да се изясни дали вредата е настъпила поради система, която изначално е била рискова или е използвана умишлено, или непредпазливо от ползвателя и това е довело до негативния резултат.

За да се гарантира оптимална съобразност на инвестицията в технологичното нововъведение за бизнеси, които предприемат стъпки по внедряване на системи с ИИ в дейността си, е от съществено значение да бъде извършен предварителен анализ, включително юридически за съвкупността от рисковете за защитата на личните данни, разпределянето на авторските права, приложимите стандарти за киберсигурност и общите регулаторни изисквания в конкретния бранш.

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.

Всеки работодател и служител се е сблъсквал с административните затруднения, които създава воденето на хартиена трудова книжка особено при нейното обработване, загуба и необходимост от доказване на трудов стаж. Трансферирането на трудовите данни от хартиена среда в електронна е дългоочаквана промяна в трудовото законодателство, което би спомогнало за намаляване на административната тежест върху работодателите, наличието на централизирани данни за трудов стаж и други обстоятелства, позволяващи по-адекватно провеждане на политики по заетост и гарантиране и коректно отразяване на служебния и осигурителен стаж.

В тази връзка на 26.05.2023 г. на първо четене бе приет Законопроект за изменения в Кодекса на труда, с който се въвежда електронната трудова книжка. Предвижда се законопроектът да влезе в сила считано от 01.09.2024 г.

По своята същност трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. В нея се вписват обстоятелства относно данните от личните документи на работника или служителя, неговото образование, уговореното трудово възнаграждение, заеманата длъжност, дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение и други, свързани с трудовите правоотношения.

С промените се създава електронен регистър на заетостта, поддържан от Националната агенция за приходите (НАП), в който ще се вписват всички данни от трудовата книжка или т.нар. съгласно законопроекта „единни електронни трудови записи“. Единният електронен трудов запис е електронен документ, който представлява съвкупност от електронни документи и е официален източник на данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, както и официален удостоверителен документ за тези данни и обстоятелства.

Работниците и служителите ще имат пълен достъп до въведените данни, а от друга страна работодателите ще имат правото на достъп до данни за наети от тях работници и служители, въведени от предходни работодатели, с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Изключението няма да се прилага относно за обезщетенията по чл. 220 (за неспазено предизвестие), по чл. 222, ал. 2 (при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест) и по чл. 222, ал. 4 (когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер), и по чл. 224 (за неизползуван платен годишен отпуск) от КТ.

Предвижда се първоначално до 01.09.2024 г.  изпълнителният директор на Националната агенция за приходите съвместно с министъра на електронното управление да изграждат регистъра на заетостта и да попълват първоначалните данни в него на база на регистрите и базите данни на Националния осигурителен институт.

След изграждането на регистъра, в срок до 01.09.2026 г. работодателите ще следва да сканират и изпращат трудовите книжки на служителите си до НАП, която да организира въвеждането им в структуриран вид. Предвид дългия срок, това е минимална административна тежест върху работодателите, като освен това се решава проблема с достоверността и отговорността за коректността на данните. В този период работодателите вписват данните в регистъра, а не в трудовата книжка. Предвидено е в случаите на пенсиониране на лице, за което в регистъра не са вписани данни от работодател, да бъдат вписани от Националния осигурителен институт.

Допълнително, в срок до 01.01.2024 г., следва да се приеме Наредба от министъра на труда и социалната политика и министъра на електронното управление, с която да се уредят форматът на данните, програмните интерфейси и реда за вписване, заличаване и удостоверяване на обстоятелства, както и условията за достъп до данните.

Заложено е работодателите да могат да автоматизират вътрешните процеси чрез системи за управление на човешките ресурси, като автоматично да изпращат данни към регистъра.

Несъмнено въвеждането на електронната трудова книжка ще облекчи административната тежест, която създава хартиената трудова книжка, но е необходимо е да се гарантира сигурността на данните и достъпа до тях в електронния трудов регистър. Допълнително следва да се гарантира на работниците и служителите, че цялата информация, съдържаща се в трудовата книжка до прехвърлянето ѝ в електронен вид ще бъде запазена в цялост, както и следва да се предвиди отговорност за лицата, които въвеждат данни в регистъра.

Ще следим за окончателното приемане на законопроекта и ще ви информираме допълнително за окончателните текстове на измененията в Кодекса на труда.

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.