+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com

НА ФОКУС

  • Новите предизвикателства пред бизнеса във връзка с Директива NIS 2

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    На 17.10.2024 изтече срокът, който Директива (ЕС) 2022/2555, позната като NIS 2, даваше на държавите членки да транспонират в националните си законодателства новите изисквания във връзка с осигуряване на киберсигурност. България и още немалко държави не успяха да проведат всички национални етапи по изготвяне и одобряване на съответните законодателни норми. Въпреки това бизнесът трябва да насочи внимание към своята подготовка за новите изисквания и да предприеме действия за гарантиране на своята устойчивост, в контекста на все по-засилващата се роля на мрежовите и информационни системи.

    Директива NIS 2 (съкращение от Network and Information Systems) се основава на първоначалната Директива за мрежовите и информационните системи, която бе приета още през 2016 г. С новите редакции значително се разширява обхватът, като Директивата вече засяга повече сектори и въвежда по-строги надзорни мерки. NIS 2 може да бъде определена като значителен напредък в законодателството на европейско ниво в областта на киберсигурността. Директивата има за цел да подобри цялостното състояние на киберсигурността на ЕС, чрез подобряване на устойчивостта и сигурността на критичната инфраструктура, цифровите услуги и мрежи в държавите членки. Това се постига чрез определяне на по-високи стандарти за сигурност и утвърждаване на стабилни механизми за докладване на инциденти, като се измества фокусът към един по-всеобхватен подход при управлението на рисковете за киберсигурността.

    Основните цели на Директива NIS 2 включват:

    • Осигуряване на защита на критичната инфраструктура и услугите от съществено значение от постоянно нарастващия брой киберзаплахи;
    • Осигуряване на високо общо ниво на киберсигурност на територията на ЕС;
    • Засилване на сътрудничеството между държавите членки;
    • Установяване на ефективна рамка за реагиране на инциденти.

    Съществена промяна е налице в определянето на засегнатите лица спрямо действащия до момента подход. Директива NIS 2 очертава секторите и различните образувания, които имат значително влияние върху дигиталната сфера и киберсигурността в ЕС, като се акцентира на необходимостта от привеждане в съответствие с общностен подход сред различните индустриални сектори и разграничаване на отговорностите между частния и публичния сектор. Това се постига чрез разделянето им на две категории: 1) Сектори с висока степен на критичност и 2) Други критични сектори.

    Прилага се критерий за размер, който изключва микро и малките предприятия от обхвата на Директивата, като в обхвата попада всяко средно и голямо предприятие – компании с поне 50 служители или с годишен оборот над 10 млн. евро. Директивата обаче предвижда и редица изключения, като дружества могат да бъдат засегнати лица дори и ако не покриват критерия за размер.

    Директивата разделя засегнатите лица на Съществени субекти (Essential subjects) и Важни субекти (Important subjects), спрямо различни специфики, приложими към конкретното дружество.

    Секторите с висока степен на критичност включват енергетика, транспорт, банков сектор, инфраструктура на финансови пазари, здравеопазване, питейна и отпадъчна вода, цифрова инфраструктура, управление на услуги в областта на информационни и комуникационни технологии, публична администрация и космическо пространство.

    Категорията на други критични сектори включва пощенски и куриерски услуги, управление на отпадъците, производство, изготвяне и дистрибуция на химикали, доставчици на цифрови услуги,  производство на медицински изделия, компютри, електронни и оптични продукти, електрически съоръжения, както и на машини и оборудване, моторни превозни средства и друго транспортно оборудване и научноизследователски организации.

    Основно задължение на засегнатите лица е предприемане на подходящи и пропорционални технически, оперативни и организационни мерки за управление на рисковете за сигурността на мрежовите и информационните системи. Това включва множество и разнообразни действия, като например: изготвяне на политики за анализ на риска и сигурност на информационните системи, подсигуряване на непрекъснатост на стопанската дейност, сигурност на човешките ресурси, политики за контрол на достъпа и управление на активи, използването на многофакторни решения за удостоверяване на автентичността, действия при инциденти и много други.

    Важно място сред новите изисквания към засегнатите лица е идентифицирането на инциденти и тяхното докладване. За значителните инциденти субектите ще трябва да извършват ранно предупреждение – „без ненужно забавяне“ в рамките на 24 часа, както и последващо уведомление – „без ненужно забавяне“ в рамките на 72 часа. Уведомяването следва да се извършва до специално създадени от държавите членки екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност. Възможно е за някои случаи да се изисква и уведомяване на получателите на услугите, което дружествата се очаква да могат да подсигурят.

    Новата нормативна рамка предвижда и сериозни санкции в случаи на нарушения. За съществените субекти се предвиждат глоби в размер до 10 млн. евро или най-малко 2% от общия световен годишен оборот, докато за важните субекти – глоби в размер до 7 млн. евро или 1.4% от общия световен годишен оборот. Предвиждат се и санкции за физическите лица, представляващи дружествата, ако не са изпълнили своите задължения като управителен орган за осигуряване на необходимите нива на киберсигурност.

    В България все още се очаква разглеждането от Народното събрание на внесения Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, за да може да се направи пълна оценка на обхвата и изискванията към засегнатите лица. Директивата NIS 2 дава известна свобода на държавите членки да надградят изискванията и да предвидят допълнителни мерки в националните си законодателства, включително и допълването на засегнатите лица с вече идентифицирани от държавата дружества, част от критичната на местно ниво инфраструктура.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, административно право, нормативно съответствие с различни регулации и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, включително изготвянето на всички вътрешни документи във връзка с действащи регулации, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

    2

  • Защо да регистрираме търговска марка

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Търговската марка представлява разпознаваем знак, фраза, дума, лого, комбинация от цветове, изображения и други, които обозначават конкретен продукт и го разграничават от всички останали от този вид.

    Целта й е да идентифицира дадена стока и/или услуга като принадлежащи на определена компания, като заради това търговската марка се счита за обект на интелектуална собственост.

    С регистрацията на ваша търговска марка, ще можете:

    • да имате собственост над нея и създадената репутация;
    • да предприемете правни действия срещу всеки, който използва вашата марка без ваше разрешение;
    • да предприемете действия срещу всеки, който иска да регистрира марка, която е сходна на вашата;
    • да продавате и лицензирате своята марка;
    • да означавате като ваши всички предлагани от вас стоки и услуги;
    • да изградите разпознаваемост за дейността ви.

    При подготовката за регистрацията и избора на вашата марка е важно да се обмисли, дали тя отговаря на множество изисквания, които са от голямо значение за бързата и сигурна регистрация на марката ви, както и за липсата на противопоставяния от страна на трети лица.

    Важен елемент за разпознаваемостта на марката и правата, които произлизат от нея, е да се извърши анализ и да се направи правилен избор, относно територията, в която тази марка ще бъде защитена. Тази преценка обикновено се основава на района, в които компанията развива дейност, както и плановете за нейното разрастване.

    Регистрация на ТМ може следва да се извърши пред:

    • Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) за регистрация на ТМ на ЕС;
    • Патентното ведомство на Република България за регистрация на национална ТМ;
    • Световната организация по интелектуална собственост (WIPO) за регистрация на международна ТМ;

     

    Всяка процедура пред съответното ведомство има определени особености и характеристики, което предполага подготовка за регистрация, основана на професионален опит и анализ.

    Извън новостите като цифровизация, използване на изкуствен интелект и глобализация, които предполагат развитие и в методите за защита на интелектуалната собственост, в процедурата по регистрация са включени етапи, които осигуряват оптимална защита на марката и предлаганите с нея стоки и/ или услуги.

    Етапите, през които се преминава включват:

    • определяне на наименование и/или лого;
    • избор на класовете, за които ще се регистрира марката;
    • извършване на предварително проучване за сходство с други ТМ;
    • успешно преминаване на проверката за абсолютни оснонания за отказ за регистрация
    • липса на опозиция от трето лици с вече регистрирана марка
    • мониторинг относно последваща защита на ТМ.

    Ще обърнем внимание на особеностите на някои от тези етапи при защитата на ТМ,и по-специално на тези, при които могат да изникнат допълнителни обстоятелства, определящи успеха на ТМ.

    Предварителното проучване за сходство с други ТМ

    Този етап предоставя възможност да се направи първоначална преценка и анализ на възможни претенции от трети лица, притежаващи регистрирани ТМ още преди да е стартирала същинската процедура по регистрация на вашата ТМ.

    Нашият опит, в сферата на защитата на интелектуалната собственост, показва, че при липса на такова проучване, има завишен риск от незапознаване със съществуващи сходни марки, които могат да са предпоставка за неуспешна регистрация на ТМ.

    Възражения/ опозиция срещу подадената заявка за регистрация на ТМ

    Това е етапът, в който всяко лице, обосновало правен интерес, може да подаде опозиция като форма на възражение срещу подадената заявка за регистрация на ТМ пред съответното ведомство. Правният интерес в случая следва да е свързан с основателно предположение, че новоподадената за регистрация ТМ би нарушавала права на интелектуална собственост, поради сходство или идентичност на двете марки.

    В този етап на страните се предоставя възможност да постигнат споразумение за уреждане на предявените претенции, като експертното участие на консултанти с опит винаги е гаранция за улесняване на процеса.

    Мониторинг и последваща защита на ТМ

    Това е етапът, който следва успешната регистрация на ТМ и гарантира нейната допълнителна защита при нови заявки за регистрация на сходни и/ или идентични марки, както и при неоторизирано използване на ТМ от трети лица.

    В него се извършват проверки на периодична база, които се осъществяват чрез автоматизирани и неавтоматизирани средства за анализ на базите данни на националните офиси, на Европейската и Международната организация за интелектуална собственост.

    Регистрацията и защитата на търговската марка е цялостен процес, в който вашите права и интереси могат да бъдат обезпечени като част от цялостна стратегия по защита на обектите на интелектуална собственост и от репутационната и имиджова визия на компанията ви.

    Тази статия има за цел да ви запознае с най-важните елементи, особености и етапи от регистрацията, тъй като търговската марка е важен актив за всяко дружество, което се развива и обособява на определен пазар и цели разпознаваемост.

     

    Ние от АДД Мургова и Партньори имаме богат опит при консултиране, съдействие и оказване на правна помощ на клиенти, които искат да защитят правата си върху интелектуалната собственост (ИС), включително регистрация, защита и разрешаване на спорове за обекти на ИС. Ако искате да научите повече за това какви са специфичните възможностите за вас и вашата копмания да подсигурите защита за вашите обекти на интелектуална собственост, не се колебайте да ни потърсите на имейл office@murgova.com.

    3

  • Арбитражната клауза остава в сила и при прехвърляне на вземания

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    Често използван институт на правото, който има пряко проявление в бизнеса у нас, е прехвърлянето на вземания (т. нар. цесия).

    ​​​​​​​При него кредиторът прехвърля вземането си към своя длъжник на трето лице, което го придобива заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности (съгл. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД). По този начин се заменя кредиторът по вземането, а задълженото лице остава същото. Цената за прехвърляне на това вземане се уговаря свободно между прехвърлителя и приобретателя на вземането.

    Макар и законодателното разрешение да изглежда ясно, в практиката възникват редица въпроси, а именно:

    – Какво се случва, когато при прехвърляне на вземането на новия кредитор има включена арбитражна клауза между предходния кредитор и длъжника, съгласно която посочен арбитражен съд следва да разреши възникнал спор между страните?

    – Продължава ли своето действие тази клауза или нейното действие се прекратява с оглед самостоятелния характер на тази уговорка?

    Отговорите на така поставените въпроси бяха противоречиви и създаваха известна несигурност в отношенията между лицата, които участват по сделки за прехвърляне на вземания. Тази несигурност в определена степен не позволяваше на бизнеса да предвижда възможностите си при придобиване на вземания, които след това иска да събере именно въз основа на арбитражната клауза и последващото решение на арбитражния съд. Тези неизвестни около прехвърлимостта на арбитражното споразумение при цесия бяха напълно преодолени с приемането на Тълкувателно решение № 1 от 2023 г. на ОСТК на ВКС. В настоящия анализ ще бъдат разгледани най-важните елементи на постановеното решение, което е задължителна практика за всички съдилища. Ще изясним и преимуществата, при извършване на прехвърлителни сделки – често използван инструмент от редица бизнеси.

    С диспозитива на посоченото  решение се прие, че Арбитражният съд е компетентен при прехвърляне на вземане да разгледа и решава спорове между приобретател на вземането (новият кредитор) и длъжника на това вземане по силата на вече съществуваща арбитражна клауза, сключена между прехвърлителя (старият кредитор) и длъжника. Тоест, съгласно новата задължителна практика – при прехвърляне на вземане, по което съществува арбитражно споразумение, последното запазва силата си и за новия кредитор и досегашния длъжник.

    Това разяснение, дадено от Върховния касационен съд (ВКС), спомага за яснотата в търговските и гражданските правоотношения, които се пораждат по повод на прехвърляне на вземанията.

    От мотивите на решението става ясно, че макар арбитражното споразумение да представлява самостоятелен процесуален договор, той не трябва да се разделя от материалноправната същност на основанието за възникване на вземането. Съдът стига до извод, че макар и самостоятелно, арбитражното споразумение представлява принадлежност към прехвърленото материално право. Отделно от това е преодоляно противоречието в практиката на съдилищата, че при цедирането се променят други характеристики на взаимоотношенията освен личността на кредитора. Напротив, съгласно горепосоченото тълкувателно решение арбитражният съд не се избира с оглед на личността на кредитора, а единствено заради доверието към институцията.

    Практическите ползи, които се постигат с това разяснение на съда, гарантират предвидимостта в отношенията между съконтрахентите. Така се гарантира и действителната воля на първоначалните страни по правоотношението (преди цесията), свързани с разрешаването на спорове, които може да възникнат по отношение на постигнатите договорености.

    На следващо място, яснотата относно преминаването на арбитражната клауза и по отношение на приобретателя по вземането създава гаранции за него, че именно избраният начин за решаване на евентуални спорове ще продължи да действа и по отношение на него. Не са  рядко случаите, при които основната причина за извършване на цесията и купуването на дадено вземане произтича именно от арбитражна клауза, даваща на новия кредитор гаранция за ефективно и бързо разрешаване на спор от арбитражен съд.

    С оглед на тези тълкувателни разяснения, считаме че към днешна дата за бизнеса, както и за гражданскоправните субекти вече съществува сигурност относно възможностите им да се ползват от привилегиите, които една арбитражна клауза създава. Това от своя страна създава сигурност в отношенията между прехвърлител и приобретател по договора за цесия, както и по отношение на длъжника, който също знае, че договорената арбитражна клауза ще действа и по отношение на новия му взискател.

    Положителен резултат се очаква да настъпи по отношение на редица бизнеси, които търгуват със закупуване на вземания, както и за такива, които искат да премахнат трудно събираемите си вземания. Друг вид бизнеси също ще бъдат засегнати положително от внасянето на яснота чрез Тълкувателното решение, тъй като арбитражните клаузи са все по-често използван инструмент в сключваните договори и сделки.

    В допълнение с Решението е прието, че за сключване на арбитражно споразумение, което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване на този договор, без да е необходимо изрично, допълнително и нарочно овластяване за включване на арбитражната клауза.

    Това разяснение на съда също е важно, тъй като досега съществуваше противоречива съдебна практика и по този въпрос. В единия случай се разглеждаше, че е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражно споразумение с оглед на неговия независим характер спрямо материалноправния договор. Отделно от това, съдът разглежда правилно уредбата, посочена в чл. 39 от ЗЗД, съгласно, която обемът на представителната власт на пълномощника се определя от изричната воля на упълномощителя, която не може да се предполага, а следва изрично от дадените представителни права.

    В други решения се четеше, че такова изрично упълномощаване не е необходимо, ако вече си бил упълномощен за сключване на самия договор, но не изрично за съгласието по арбитражната клауза (каквото е и разбирането на ВКС в задължителната му практика). Това от своя страна създаваше несигурност, излишни разходи по изрично упълномощаване за сключване на договори, както и непредвидимост на решението на съдилищата при спор относно правомощията на упълномощения.

    С дадените от Върховния касационен съд разяснения и на особеностите, свързани с представителната власт на упълномощения по сключване на арбитражно споразумение, се дава яснота по отношение на представителната власт на упълномощените субекти, което безспорно е положително разрешение в практиката.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има значителен опит при съставянето на договори за прехвърляне на вземания (cesio), както и изключително богата практика в разрешаване на спорове и процесуално представителство пред различни местни и международни арбитражни съдилища.    . В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които новото тълкувателно решение разглежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие можете да се свържете с експертите от екипа ни по Процесуално представителство и разрешаване на спорове на https://murgova.com/

    1

  • КАК МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ДЛЪЖНИКЪТ В ХОДА НА ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ? ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ И СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    Данъчната ревизия е процедура, регламентирана в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), която цели установяване на задължения за данъци и/или осигурителни вноски от физически или юридически лица. В хода на развитие на данъчната ревизия може да се стигне до принудително изпълнение на публични вземания срещу длъжник, който не е погасил просрочените си публични задължения в срока за доброволно изпълнение. Независимо дали административният акт, с който се установяват такива задължения се оспорва или не, той подлежи на изпълнение. Своевременното предприемане на защита от задълженото лице срещу наложените обезпечителни мерки е от съществено значение за запазване на имуществото и активите му. В настоящия материал сме разгледали именно законовите възможности за защита, с които разполага задълженото лице.

    1. Законови възможности на публичния изпълнител (Национална агенция по приходите)

    Налагане на обезпечителни мерки

    Съгласно ДОПК на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания. Ако срещу физическо или юридическо лице има образувано изпълнително дело и същото не погаси задълженията си в законоустановените срокове, публичният изпълнител (Национална агенция за приходите), за да гарантира принудителното събиране на дължимите средства, ще проучи доходите, които получават и притежаваните от същите имущество/ активи. При наличието на такива, същият издава постановление, с което налага обезпечителни мерки, които могат да бъдат:

    • запор на банкови сметки
    • запор на вземания от трети лица (например трудово възнаграждение)
    • запор на моторни превозни средства и други движими вещи, ценни книжа и дялове, стоки в оборот, парични средства в каси
    • възбрана върху недвижим имот или кораб

    Едновременно могат да бъдат налагани обезпечителни мерки от различен вид върху различно имущество на едно задължено лице.

    Постановлението, с което публичният изпълнител налага обезпечението, съдържа информация за общия размер на задълженията към държавата и натрупаните лихви, вида на обезпечителната мярка и описание на имуществото, върху което се налага. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от връчването му, като обаче обжалването не спира неговото изпълнение.

    В случай, че задълженията надхвърлят 5000 лева и не бъде представено съответното обезпечение, публичният изпълнител разполага със следните правомощия:

    • да уведоми органите, които по силата на нормативни актове са издали на задълженото лице лиценз и/или разрешение за извършване на определена стопанска дейност (за които се изисква удостоверяване на липсата на публични задължения)
    • да включи лицето в съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си, поставено на видно място в офисите на НАП
    • да включи лицето в списък на длъжници, неплатили в срок задълженията си, които се разгласяват чрез бюлетин или средствата за масово осведомяване

    Налагане на предварителни обезпечителни мерки

    В ДОПК е уредена и възможността за предварително обезпечаване на задължения. Налагането на предварителни обезпечителни мерки се инициира в хода на извършвана ревизия от страна на НАП или при издаване на ревизионния акт, с мотивирано искане до публичния изпълнител от органа по приходите, извършващ ревизията. Целта е да се предотврати извършването на сделки и действия с имущество, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено. Стойността на обезпеченото имущество трябва да съответства на очаквания размер на недекларираното публично задължение, ведно с лихвите за забава.

    Когато в срок до четири месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, публичният изпълнител изпраща искане за продължаване действието на мерките до съответния административния съд. Такова искане може да изпрати и задълженото лице в качеството си на ревизирано лице. Ако искане до съда не бъде изпратено в посочения срок, то предварителните обезпечителни мерки се смятат за прекратени.

    Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки може да бъде обжалвано пред директора на компетентната ТД на НАП, в 7-дневен срок от връчването му. Също така решението, с което се произнася териториалният директор може да бъде обжалвано пред съответния административен съд, в 7-дневен срок от връчването му.

    1. Законови възможности за защита на задълженото лице

    Спиране на предварителното изпълнение по искане на жалбоподателя

    Законът допуска такава възможност, като спирането на принудителното изпълнение се извършва по искане на задълженото лице – жалбоподател, от публичния изпълнител с разпореждане, което се връчва на задълженото лице. Спиране се допуска, когато е налице някое от законовите основания, а именно:

    • при поставяне на длъжника под запрещение – до назначаването на настойник или попечител
    • при повикване на длъжника на учебен сбор – до завършването му
    • при смърт на длъжника – до приемане на наследството
    • при смърт на законния представител на физическо лице – длъжник – до учредяване на настойничество или попечителство или назначаване на представител
    • при смърт на единствения представляващ на юридическото лице – длъжник – до вписване на нов представляващ или назначаване на представител
    • други случаи, предвидени в закон.

    Ако след спиране на принудителното изпълнение не бъде заплатена някоя от вноските, както и размера на новите задължения по изпълнителното дело, след спирането му, публичният изпълнител възобновява изпълнението и възможността да бъде подадено ново искане за спиране се преклудира.

    Замяна на обезпечителните мерки и искане за тяхната отмяна

    След налагане на обезпечителна мярка върху имуществото, длъжникът, в качеството си на задължено лице, може да направи искане към публичния изпълнител или към съда за замяна на обезпечението с друго равностойно. Замяната може да бъде извършена независимо от етапа на производството по събиране на публични задължения, като например:

    • при предварително обезпечение
    • при обезпечение в хода на доброволното изпълнение
    • при обезпечение в процеса по принудително изпълнение

    За целта е необходимо да бъде подадено искане за замяна на обезпечителни мерки. След подаване на искането, публичният изпълнител разглежда искането, като допуска замяна или постановява отказ, с който не допуска замяната.

    Публичният изпълнител, може да откаже замяната в няколко случаи, например ако искането за замяна не е придружено с необходимите доказателства или предложеното имущество е на по-ниска стойност от вече запорираното или възбраненото имущество и не съответства на пълния размер на публичното задължение. Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение също може да бъде обжалван пред директора на компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от връчването му.

    Винаги може да бъде заменено наложеното обезпечение като задълженото лице предостави обезпечение в пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа.

    След погасяване на публичното задължение, обезпечителната мярка се отменя (изцяло или частично) служебно от публичния изпълнител или по искане на задълженото лице. Същият се произнася по искането за отмяна в 14-дневен срок с постановление, което се връчва на лицето. Отказът за отмяна на обезпечителна мярка може да бъде обжалван пред директора на компетентната ТД на НАП, в 7-дневен срок от връчването му.

    Спецификата на разгледаните в настоящата статия видове обезпечителни мерки, както и действията, които законът позволява да бъдат предприемани от задълженото лице предполага и задължителна експертна консултация с адвокат с опит в областта на данъчното право и процес. Процедурата по обжалване на актове от НАП изисква задълбочено познаване на законодателството, както и на специфичните процедури, свързани с данъчното облагане и административните мерки, уредени в ДОПК и АПК.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богат опит в предоставянето на юридически консултации и услуги в сферата на данъчното право, корпоративното облагане и оптимизация на приходи и разходи и административния процес. Настоящият материал има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства. При възникване на въпроси или нужда от консултации може да се свържете на www.murgova.com

    0

  • Специфични изисквания към медицински изделия с изкуствен интелект

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    На 01.08.2024 г. влиза в сила Регламент 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Регламент за ИИ). Това е поредната крачка, с която ЕС се стреми да създаде ефективна регулация, която насърчава активното развитие на иновации и гарантира безопасното използване на системи с изкуствен в различни области. Поради същественото си значение за обществото приложенията на изкуствен интелект в сектор здравеопазване се квалифицират като високорискови и изискванията за тях ще влязат в сила на 02.08.2026 г.

    Освен на тези нормативни условия, медицинските изделия с изкуствен интелект трябва да отговарят на множество изисквания, които  ще разгледаме в настоящия материал.

    Категоризиране на медицинските изделия с изкуствен интелект

    Медицинските изделия с изкуствен интелект следва да съответстват на законодателната уредба по отношение на:

    • нормите за безопасна употреба на високорисков продукт с изкуствен интелект;
    • критериите за клинични изпитвания на медицински изделия;
    • здравните устройства от критично значение за киберсигурността;
    • носителите на бази с чувствителни лични данни за пациентите;
    • обектите на патентна закрила и авторско право върху компютърни програми;
    • други нормативни условия, в зависимост от спецификата на различните устройства.

    Медицинските изделия, ин витро диагностични изделия и други продукти, които имат компоненти с ИИ, ще бъдат обект на значителни изисквания за сигурност и множество тестове преди пускането им на пазара. Те подлежат на клинични тестове, оценка за съответствие като устройство с изкуствен интелект, стрес тестове за киберсигурност, процедури по признаване на патенти, гарантиране на защитата на личните данни чрез ограничаване на достъпността до тях, и множество други доказателствени процедури.

    Оценка на съответствието и клинични проучвания

    Според новите норми на Регламента за ИИ медицинските изделия с ИИ ще подлежат на оценка на работните процеси за сертифициране като софтуер с изкуствен интелект, включително за съответствие и получаване на маркировка CE. Освен това преди разрешението за употреба едно медицинско изделие, то следва да премине през различните фази на клинични тестове. За да се приеме за изделие с висок риск, софтуерният компонент трябва да бъде използван за диагностициране, наблюдение или за насоки при лечението на пациенти. Тази употреба налага той да бъде подложен на строги оценки за съответствие, за да отговаря на стандартите на ЕС.

    Класифициране на медицинските изделия с ИИ

    Съобразно Регламент 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 година за медицинските изделия (Регламент за медицинските изделия) те се разделят на класове I, IIa, IIb и III, като се вземат предвид предназначението на изделията и присъщите им рискове. Тъй като са високорискови, софтуерите с изкуствен интелект, които осигуряват информация за вземането на решения за диагностични или терапевтични цели, се класифицира в клас IIa. Когато последиците от техни решения могат да причинят летален изход или необратимо влошаване на здравословното състояние на пациент, те се определят от клас III, а при риск от сериозно влошаване на здравословното състояние на лице или хирургическа интервенция се класифицират в клас IIb.

    Софтуерът, предназначен за наблюдение на физиологични процеси, се класифицира в клас IIа, освен когато е предназначен за наблюдение на жизнени физиологични параметри, когато отклоненията от нормата на тези параметри могат да създадат непосредствен риск за пациента – се класифицира в клас IIb.

    Изисквания към производителите

    Преди да бъде пуснато на пазара медицинското изделие, производителите оценяват съответствието му, съобразно правилата, приложими за конкретния клас. Предклинични и клинични данни се използват за проверка и валидиране на софтуера, посредством описание на процесите на проектиране и разработване на софтуера и доказателства за проверка на истинността на резултатите от софтуера във вида, в който е използван в готовото изделие. Информацията включва обобщени резултати от всички дейности за проверка, потвърждаване и изпитване, извършени при симулирана или действителна употреба на изделието преди окончателното му пускане и представя различните хардуерни конфигурации и операционни системи.

    Производителите на високорискови изделия ще трябва да:

    – създадат система за управление на риска през целия жизнен цикъл на изделието;

    – провеждат управление на данните, за да удостоверят, че данните не съдържат грешки,

    – предоставят техническа документация, удостоверяваща, че техните изделия отговарят на изискванията на закона;

    – съставят инструкции за употреба;

    – изградят система за управление на качеството, за да гарантират съответствието.

    Изделията, от които част са програмируеми електронни системи, включително допълващ софтуер, или софтуер, който сам по себе си представлява изделие, се проектират така, че да гарантират повторяемост, надеждност и действие съобразно предвидената им употреба.

    Чрез системата за уникална идентификация на изделията (Unique Device Identifier – UDI) се определя на системното равнище на софтуера, когато той се предлага на пазара самостоятелно и представлява изделие. За изделията, включващи в състава си софтуер, или за софтуер, който сам по себе си представлява изделие, софтуерът се разработва и произвежда в съответствие с най-новите научни достижения, като се отчитат принципите на цикъла на разработване, управлението на риска, включително информационната сигурност, проверката и потвърждаване на резултатите.

    Производителите установяват минимални изисквания за хардуера, характеристиките на ИТ мрежите и мерките за сигурност, включително защитата срещу непозволен достъп, която е необходима, за да може софтуерът да функционира по предназначение. Информацията трябва да бъде обработвана и съхраняване при спазването на най-високите изисквания за защита на личните данни и при оптимално ниво на осигуряване на устойчивост при кибератаки.

    Защита на интелектуалната собственост върху крайния продукт

    По време на цялостния процес по създаване на медицинско изделие с изкуствен интелект следва да се има предвид защитата на правата на производителя, за да се гарантира икономическата полза от нововъведението и изключителния правен монопол върху него. Медицинските изделия могат да бъдат патентоспособни изобретения, когато са нови, при тях е налична изобретателска стъпка и са промишлено приложими. За да се реализират патентните права е необходимо медицинското устройство да бъде регистрирано на национално и европейско равнище, като преди това премине процедура по доказване на технологичната му иновативност. Следва също да се има предвид, че софтуерът се ползва с отделна закрила като авторско произведение и това предоставя допълнителна защита на производителите.

    За да отговори на обществените потребности здравният сектор осъществява все повече мащабни технологични проекти, които изискват анализ на комплексното съчетание от множество законодателни правила и отчитането на динамичните регулаторни процеси. Това създава потребност от изграждането на цялостна юридическа и бизнес стратегия още при възникването на идейна концепция за нови медицински продукти и услуги, която да подсигури оптималния краен резултат от инвестицията.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ предоставя на своите клиенти цялостно съдействие при постигането на съответствие по отношение на регулаторната симбиоза между медицинското право, правото на информационните технологии и изискванията към иновациите в здравеопазване на европейско и национално ниво. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „Tвоят БИЗНЕС“

    1

  • Новости в условията за провеждане на обучения и инструктаж на служителите

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Какви са новостите, с които трябва да са запознати работодателите след измененията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

    Независимо от своята сфера на дейност и конкретните работни процеси, всеки работодател следва да отделя значително внимание на своите задължения във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на служителите и работниците си. Централно място в нормативната уредба относно здравословните и безопасни условия на труд заемат Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд („Наредбата“).

    На 25.06.2024 в Държавен вестник бяха обнародвани последните изменения в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., с които се въвеждат някои новости в регламентацията и се отменят действащи текстове. Важно да се отбележи е, че измененията в Наредбата влизат в сила три месеца след обнародването на текстовете и всички работодатели ще могат да използват този срок, за да анализират и адаптират начина, по който до момента осигуряват своето съответствие с правилата в тази сфера.

    Основната цел на измененията е да се актуализират изискванията за организация на здравословни и безопасни условия на труд, както и провеждането и документиране на инструктажите в контекста на все по-засилващата се роля и използване на информационни и телекомуникационни технологии. Съвременната организация на работата, включително и изпълнението й извън помещенията на работодателя поставят множество предизвикателства по отношение на това как един работодател може да осигури правната си сигурност при изпълнение на своите задължения.

    В тази връзка последните изменения на Наредбата изрично предоставят на работодателите възможността да избират начина на провеждане и документиране на инструктажите, които са задължени да извършват. С изцяло нова разпоредба се предвижда, че формите за провеждане на инструктажите по безопасност и здраве при работа са присъствена и дистанционна. В допълнение се допуска в предприятия с по-малко от 50 работещи и/или с ограничен обем на производствени дейности, както и на работещи, които извършват работа от разстояние, едновременно да се провежда началният инструктаж и инструктажът на работното място. Новите текстове посочват, че дистанционната форма за провеждане на инструктажи следва да се извършва чрез средствата на информационните и комуникационните технологии. Това предоставя възможността на работодателите сами да изберат подходящите средства спрямо техните възможности и конкретни дейности. В тази връзка е предвидено и изрично задължение за работодателите, които възнамеряват да се възползват от дистанционната форма, да утвърдят правила за провеждане на инструктажите. С правилата следва да се определят видът на информационните и комуникационните технологии за провеждане на инструктажите по безопасност и здраве при работа, както и редът и условията за използването им. Друго важно задължение в тази връзка е работодателите да запознаят работещите с правилата преди провеждането на съответните инструктажи.

    Новост в разпоредбите е и регламентирането на изискванията за документирането и съхранението на документите във връзка с инструктажите по безопасност и здраве при работа, като това може да се извършва чрез книги за инструктажи или чрез електронни документи. Налице е промяна на образците на съответните книги за инструктажи – начален инструктаж, инструктаж на работното място /периодичен инструктаж/ извънреден инструктаж и ежедневен инструктаж. От момента на влизане в сила на измененията книгите за инструктажи следва да са съобразени с новото приложение № 1 към Наредбата.

    За случаите, в които работодателите ще прилагат документиране чрез електронен документ е важно да подсигурят, че тези документи съдържат данните, определени в приложение № 1 от Наредбата за съответния инструктаж. Допълнително електронните документи следва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Електронните документи за проведен инструктаж следва да се подписват единствено с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, като е предвидено, че той се осигурява за сметка на работодателя, и се съхранява в трудовото досие на работещия. Друго важно задължение на работодателите е, че следва да съхраняват документите за проведените инструктажи по начин, който не позволява случайно или незаконно унищожаване на документи и данни и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение.

    С направените изменения се отменя изискването за издаване на служебна бележка за проведен начален инструктаж, като се отменя и съответният образец на документа, който представляваше приложение № 2 до момента.

    Новост е и промяна на използвания досега в Наредбата термин „химически вещества и препарати“ с „химични агенти“, като се включва и изрична легална дефиниция за „опасни химични агенти“. На пръв поглед тази промяна е единствено терминологична, но с оглед на факта, че това има пряко отношение към случаи, в които следва да се извършва ежедневен инструктаж и препращането към разпоредбите на Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа, съветваме всеки конкретен случаи да бъде детайлно анализиран. На практика е възможно определени служители да боравят с химически вещества, които да попадат в по-широкото дефиниране на „опасни химически агенти“ по Наредба № 13 от 30.12.2003 г.,  спрямо класификацията за опасен химически агент на Регламент (ЕО) № 1272/2008.

    Всички детайли по надлежното систематизиране на процесите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, провеждането на инструктажи на работниците и служителите и тяхното документиране, трябва да бъдат внимателно анализирани, с оглед на това, че те биха имали важно значение при разследването на възникнали трудови злополуки, потенциални спорове и всички последствия от тях.

    Новите изменения в Наредбата са свързани с намаляването на административната тежест на работодателите и определяне на по-ясни правила във връзка с техните задължения по отношение на здравословни и безопасни условия на труд. Въпреки това осигуряването на цялостна и последователна организация на процесите във връзка с предвидените новости може да създаде трудности и редица въпроси за работодателите, като е препоръчително да бъде потърсена предварителна консултация относно постигането на съответствие с новите изисквания.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на трудовото право, корпоративното право, административно право, нормативно съответствие и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на дейностите и проектите на наши клиенти, така и към процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“

    0

  • Новите задължения за участващите предприятия в дигиталния пазар на Европейския съюз

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    Цифровият пазар и онлайн платформите, предоставящи различни услуги, са изключителна важна част от днешния свят. Те влияят на поведението на потребителите и задвижват икономиката, като предлагат множество различни стоки и услуги, и осъществяват контакт между хора и компании на хиляди километри, което оказва влияние и на Вътрешния пазар на ЕС. Възможността за неконкурентна среда и създаване на несигурност у потребителите за нивото на защита на техните лични данни, водят до нуждата от адаптираща се към новите особености на пазара, европейска и национална нормативна уредба.

    С настоящата статия искаме да Ви запознаем с въведената нова уредба от Регламент 2022/1925 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 септември 2022 година за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на Директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828, така наречения Акт за цифровите пазари (Digital Markets Act), който влезе изцяло в сила през март 2024 г.

    От 7 март 2024 г. т.н. контролиращите достъпа предприятия (gatekeepers) трябва да докажат ефективното си съответствие с Регламента и да опишат предприетите мерки в изисканите доклади за съответствие. Тези действия са следствие от Регламент 2022/1925 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 септември 2022 година за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на Директиви (EС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828, започнал да се прилага на 2 май 2023 г.

    Основните разпоредби на Регламента могат да бъдат представени по следния начин:

    Какво представлява и цели Актът за цифровите пазари?

    Целта на този законодателен акт е да регулира цифровия пазар, да насърчава конкуренцията и да защитава неприкосновеността на личния живот. Поставят се задължения пред определени участници, за да се защитава конкуренцията. В десетте определени основни платформени услуги се включват търсачки, онлайн пазари, „магазини“ за приложения, онлайн реклама и съобщения. В допълнение към тези нови изисквания се предоставят и нови права на европейските предприятия и крайните потребители.

    Кои са засегнатите от Акта лица?

    Регламентът се прилага пряко за контролиращите достъпа предприятия (gatekeepers), които са всъщност компании, управляващи големи онлайн платформи и отговарящи на определени критерии:

    • Осъществяват значително въздействие върху цифровите пазари;
    • действат като посредници между предприятията и потребителите;
    • притежават на трайна позиция на пазара.

    Част от отговарящите на тези изисквания са корпорациите Google, Amazon и Apple.

    Въпреки че DMA се прилага конкретно за тези предприятия, той оказва влияние и върху начина, по който други предприятия използват техните цифрови платформи и услуги. Всички собственици на бизнес са отговорни за спазването на правилата, влезли в сила с Акта, при използването на продукти, предоставяни от някое от контролиращите достъпа предприятия.

    След приключване на първия етап от влизането в сила на Регламента, насочен към събиране на информация от задължените компании и съставяне на доклади, сега Комисията анализира докладите им, за да прецени дали приложените мерки са достатъчно ефективни и какви допълнителни действия е нужно да се предприемат.

    Какви са поставените от Регламента задължения и забрани?

    Част от забранените дейности за контролиращото достъпа предприятие включват:

    • да обработва, с цел предоставяне на рекламни услуги, лични данни от крайните ползватели на услуги на трети лица, използващи основните платформени услуги, предлагани от него; да съчетава лични данни от съответната основна платформена услуга с лични данни от други основни платформени услуги, предоставяни от предприятието;
    • да пречат на потребителите да деинсталират предварително инсталиран софтуер или приложение, ако желаят това.

    В допълнение, за тези компании се създават задължения да:

    • не поставят непропорционални общи условия за прекратяване на предоставянето на основна платформена услуга;
    • гарантират, че условията за прекратяване могат да бъдат изпълнени без излишни затруднения;
    • да позволят на своите бизнес потребители да популяризират своите оферти и да сключват договори със своите клиенти извън платформата на предприятието.

    Какви са ползите за потребителите и бизнеса?

    Регламентът не отменя вече съществуващото европейско законодателство за защита на личните данни и защита на конкуренцията, но ги допълва и доразвива, през призмата на цифровия пазар.

    Защитата на потребителите се гарантира именно със защитата на конкуренцията в тази сентитивна и развиваща се бизнес сфера като цифровите пазари. Това ще създаде предпроставки за по-сигурно изполване на онлайн платформи, по-добри услуги и по-голям избор за потребителите, а същевремнно ще се създадат пречки за големите компании да ограничават достъпа до цифрови услуги, предлагани от техни конкуренти.

    Какви ще бъдат последиците от нарушаването на Регламента?

    В Акта са предвидени санкции за тези предприятия, които не следват уредените задължителни действия, с подходящи равнища на санкциите, в съответствие с принципа на пропорционалност.

    Санциите, които ще се наложат на контролиращо достъпа предприятие, ще са в размер до 10% от общия му оборот за предходната финансова година, когато се установи, че умишлено или поради непредпазливост не спазва Регламента, или до 20 % от обората, в случай на повторни нарушения.

    Комисията приема и решения за налагане на периодични имуществени санкции в размер до 5% от среднодневния световен оборот за предходната финансова година, на ден. Тази санкция ще може да се налага не само на контролиращи достъпа предприятия, а и на всякакви предприятия, с цел те да бъдат принудени да се подложат на проверка, да изпълнят решение, с което се разпореждат временни мерки, да осигурят достъп до бази данни или информация и други.

    Към настоящия момент Европейската комисия продължава да прави анализи на пазара, за да определи нови контролиращи достъпа предприятия, което означава, че в случай, че бъдат добавени към списъка, такива компании ще разполагат с шест месеца, за да се съобразят с условията на Регламента.

    Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с екип от изключително подготвени и опитни юристи в областта на правото на Европейския съюз. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите чрез www.murgova.com.

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „Твоят бизнез“

    1

  • Новости в нормативната уредба относно индустриалните паркове

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    Три години след обнародването на първият у нас Закон за индустриалните паркове (Закона/ът), Министерския съвет (МС) внесе за обсъждане в Народното събрание законопроект за изменението му, който цели доразвиване на настоящата уредба. От предложените значителни промени ясно се вижда стремеж за предоставянето на по-достъпна среда на бизнеса до този ключов елемент за индустриалното развитие на компаниите и регионите в страната, както и за повишаването на конкурентостта.

    Натрупаната през последните години практика относно прилагането на Закона, както и действителните проблеми, с които инвеститорите се сблъскват при прилагане на административната уредба, са довели до осъзнаването, че са необходими изменения на действащото законодателство. Положително в случая е, че държавата следва нуждите на бизнеса и създава по-благоприятна среда за инвестиции в страната.

    Едно от ключовите изменения в Закона е предвидено в чл. 4, съгласно който се въвежда възможност за създаване на  индустриален парк с територия между 150 и 300 декара. Целта на това ново предложение е създаването на индустриален парк, специализиран в един вид производствени или свързани с тях дейности. Това ще създаде предпоставки за обединение на еднородни инвеститори, които ще имат възможността да осъществяват еднакъв тип дейност, ставайки по-конкурентни именно заради общото производство.

    С цел да се улесни изграждането на индустриални паркове, законопроектът предвижда и намаляване на административната тежест, свързана с преустройството на териториите, върху които ще се изграждат парковете. В електронния регистър на индустриалните паркове по чл. 21 от Закона се предвижда да може да се вписва заповедта за допускане и задание за проектиране на ПУП или проект за ПУП за територията на парка, в случай, че ПУП на индустриален парк не е влязъл в сила. С предвиденото изменение бъдещите инвеститори в индустриалните паркове ще имат възможността да ползват  облекчено административно обслужване, което досега беше невъзможно поради, липсата на срок за приемане на специализиран ПУП.

    За да не продължи безконечно състоянието, в което няма влязъл в сила ПУП за индустриалния парк, се предвижда процедура, създаваща възможност за заличаване на индустриалния парк, когато в срок от две години от вписването (в регистъра) собственикът или операторът на парка не представи влязъл в сила ПУП.

    С новите предложения в законопроекта се стимулира помощта по отношение на ключовите индустриални паркове. На първо място, поради необходимост от по-голяма оперативност, свързана с нуждите на бизнеса, списъкът на ключови индустриални паркове със стратегическо значение ще може да бъде актуализиран чрез електронния регистър на индустриалните паркове. На следващо място е предвидено, че ще бъде създадена специална Наредба за определяне на критериите на ключови индустриални паркове. Този нов подзаконов акт ще бъде от голяма важност, тъй като така ще се създадат обективни правила и процедура при определянето на ключовите индустриални паркове. Изменението е свързано и предвиденото в новата алинея трета в чл. 20 от Закона, според която ще се получава приоритет по отношение на собственици или инвеститори в ключови индустриални паркове, когато те кандидатстват при равни и други условия за подкрепа по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Изискване за получаване на приоритет при получаването на помощта, посочена в чл. 20, ал 2 от Закона, е индустриалният обект да не нарушава балансираното териториално развитие на страната.

    Допълнително са направени изменения, които изрично да посочват необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението за вписване на парка в регистъра по чл. 21, ал. 1 от Закона. Новият текст на чл. 30, ал. 2 от Закона (след изменението ще бъде ал. 3) е изцяло съобразено с практическите нужди, възникващи при подаване на заявление за вписване в регистъра. Липсата на конкретика, съществуваща към момента в закона относно необходимите документи, които следва да придружават заявлението, се преодоляват чрез предложените изменения.

    С приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за индустриалните паркове се очаква да се създадат по-добри, прозрачни и улеснени условия за кандидатстване до тази възлова за националната икономика дейност. Чрез нововъведенията ще се насърчат инвестициите, които ще спомогнат за още по-голямото развитие на този важен за инвеститорите бизнес модел. Всяко изменение на закон, който спомага бизнесът да има улеснен достъп до административните процедури и по-пряк път за реализация на проектите, следва да бъде стимулирано и приветствано.

    Към датата на публикуване на настоящия материал Законопроектът все още не е съгласуван от ресорните комисии в Народното събрание, поради което не е гласуван и в пленарна зала. Екипът ни ще следи процеса по евентуално допълване или изменение на проектозакона при гласуванията на текстовете в Народно събрание и ще ви информира своевременно при евентуални съществени промени при неговото приемане.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има опит в работата с индустриални паркове в България, като сме участвали като правен консултант при изготвянето на цялостна стратегия на чуждестранни инвеститори, във връзка с придобиването на имоти в големи индустриални паркове в страната и последваща реализация на проектите. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които новият закон урежда, като. при нужда от допълнителна информация и съдействие. Можете да се свържете с експертите на https://murgova.com/

    [1]Екипът на АДД Мургова и партньори ви информира за Закона в материала си, достъпен тук – https://www.tbmagazine.net/statia/industrialnite-parkove-v-blgariya-veche-imat-svoyata-normativna-uredba.html

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и Партньори в сайта на списание „Твоят Бизнес“.

    0

  • Правни аспекти на европейската цифрова идентичност

    В категория В обектива, НА ФОКУС, На фокус на дата

    В контекста на актуалните тенденции в дигиталната трансформация, Европейският парламент прие изменения в Регламент (ЕС) № 910/2014 за създаването на рамка за европейска цифрова самоличност (eID), които влизат в сила от 16.04.2024 г. и следва да бъдат прилагани в пълна степен през 2026 г. Новите правни изисквания гарантират:

    • трансграничното използване с високо ниво на сигурност на електронната самоличност за публични и частни услуги;
    • установяването на персонална цифрова идентичност за физически и юридически лица;
    • възможности за целево споделяне на данни за самоличност, които са ограничени до необходимото за конкретната поискана услуга;
    • по-мащабно приложение на квалифицираните удостоверителни услуги.

    Основи на европейската цифрова идентичност

    Основното приложение на европейската цифрова идентичност са т. нар. портфейли за цифрова самоличност (EDIW). Те предоставят на гражданите и бизнеса технологични функционалности за достъп до онлайн услуги чрез тяхната национална цифрова идентификация, която ще се признава в целия Европейски съюз. Регулацията дава възможност на всеки потребител на специални средства за контрол на неговия цифров идентификатор и персонално управление на данните при споделянето им. Освен това се осигуряват и условия за максимална сигурност по отношение на индивидуалната цифрова самоличност, включително при издаването на единния портфейл и цялостната инфраструктура за събиране, съхранение и разкриване на данни за дигиталната идентичност.

    Държавите членки ще предоставят на гражданите и дружествата цифрови портфейли, свързвани с тяхната национална цифрова самоличност посредством доказателства от други удостоверителни данни (например регистрация в публични регистри, шофьорска книжка, професионални регистри за квалификация, банкови данни и други). Гражданите ще могат да удостоверяват самоличността си и да предоставят електронни документи от своите цифрови портфейли и чрез използваните от тях мобилни устройства.

    Европейските портфейли за цифрова самоличност се издават от държава членка, съгласно разрешение от държава членка или от независими участници, признати от държава членка. Те трябва технически да дават възможност за избирателно разкриване на атрибути на доверяващи се страни, още на етапа на проектиране и да свеждат до минимум на обработването на лични данни.

    Какви са нововъденията при цифрова идентификация?

    С промените се подсигурява оптималното цифрово опериране на вътрешния пазар и сигурността на средствата за електронна идентификация и удостоверителни услуги чрез следните изисквания:

    • задължават се държавите членки да предоставят и признават средствата за електронна идентификация на физически и юридически лица;
    • определят се правилата за удостоверителните услуги и електронните трансакции;
    • установява се единна правна рамка за електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща, услугите за удостоверяване на автентичността на уебсайтове, електронното удостоверяване на атрибути;
    • определят се условията за издаване на европейските портфейли за цифрова самоличност от държавите членки.

    Когато частните доставчици, използват удостоверяване на автентичността на потребителя чрез онлайн идентификация или когато договорно задължение изисква стриктно удостоверяване на автентичността на потребителя, следва да приемат също използването на европейските портфейли за цифрова самоличност. Основни области за приложение са транспорта, енергетиката, банковото дело и финансовите услуги, социалната сигурност, здравеопазването, пощенските услуги, цифровата инфраструктура, образованието или далекосъобщенията и други подходящи сфери.

    Изисквания към квалифицираните удостоверения за автентичност на уебсайтове

    Въвеждат се специални условия към квалифицираните удостоверения за автентичност на уебсайтове, които да предоставят информация на потребителите за това кой стои зад даден уебсайт и засилени стандарти за сигурност в сектора на цифровите технологии. Уеб браузърите трябва да гарантират, че данните за самоличност, трябва да поддържат и да са оперативно съвместими с квалифицираните удостоверения за автентичност на уебсайтове. Изключение от това правило е предвидено за предприятията, считани за микро и малки предприятия (в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията), през първите 5 години от тяхната дейност като доставчици на услуги за уеб-браузъри.

    Правно действие на електронното удостоверяване на атрибути

    По същността си „атрибут“ представлява представено в електронен формат свойство, характеристика или качество на физическо или юридическо лице. За „електронно удостоверение за атрибути“ се приема удостоверение в електронен формат, което дава възможност за удостоверяване на автентичността на атрибути. Тези данни следва да се запазват в хранилище или система, които се управляват от орган от публичния сектор или на частен субект и съхраняват атрибути за физическо или юридическо лице, които са основен източник на тази информация или са признати за автентични в националното право. Като доказателство в съдебни производства те имат същата правна сила като законно издадените удостоверения на хартиен носител и се признават във всички държави членки.

    Доставчиците на услуги трябва да информират държавите членки, когато решат да използват европейския портфейл за цифрова самоличност и да подсигурят механизми за защита на чувствителните набори от данни, в съответствие с националното и европейско право. Те не следва да комбинират лични данни, свързани с предоставянето на тези услуги, с лични данни от други услуги, предлагани от тях и се задължават да ги съхраняват физически и технологично отделно от всички други обработвани данни.

    Обновената нормативната рамка ще осигури множество възможности за разработването на нови цифрови услуги. Посредством нея значително ще се улесни развитието на иновациите в технологичния сектор, както и на трансграничните партньорства между фирмите, опериращи в съвременната динамична дигитална среда. Същевременно при всеки отделен проект за въвеждането и прилагането на цифрови инструменти следва да бъде направен детайлен правен анализ за нормативно съответствие. Реализацията на новите проекти трябва да бъде съобразена с други трансформиращи законодателни тенденции и регулативни изисквания към конкретния сектор. Такива нормативни регулации, които са със съществено значение за бизнесите, базирани на дигитализацията на процесите, са: Регламентите относно хармонизираните правила за справедлив достъп и използване на данни и за изкуствения интелект; Директивите за киберсигурност, за съответствие на финансовия сектор, на здравеопазването, ИКТ услугите, онлайн търговията, логистиката и други

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава значителен опит в осигуряването на нормативно съответствие с европейските и национални регулации на компании в различни сектори при използването на цифровите технологии и правната обезпеченост за осъществяването на проекти за дигитални услуги. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по темите в настоящия материал, бихте могли да се свържете чрез https://murgova.com/

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и Партньори в сайта на списание „Твоят Бизнес“.

    0

  • Какво представлява Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите и какви предизвикателства поставя пред бизнеса

    В категория В обектива, На фокус, НА ФОКУС на дата

    През последните години в законодателната политика на Европейския съюз („ЕС“) сериозен фокус има темата за климатичната неутралност. Немалко усилия бяха положени до момента във връзка, от една страна с формулиране на политическите инициативи по пътя на екологичния преход, а от друга страна – по изграждане на основната правна рамка, която да регламентира постигането на климатична неутралност до 2050 г. Съществен елемент в тази насока е познатият като законодателен пакет „Подготвени за 55“ („Fit for 55“), с който се предвиждат законодателните изменения и конкретни механизми, чрез които да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове в сравнение с 1990 г. с 55% до 2030 г. и климатична неутралност в Европейския съюз до 2050 г.

    Наред с по-широко популярните мерки като изменения в Схемата на ЕС за търговия с емисии, инициативата ReFuel EU по отношение на авиационния сектор и доставчиците на горива, внимание изисква и Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите („Carbon Border Adjustment Mechanism“). Намаляването конкретно на въглеродните емисии е в основата на всяка стъпка във връзка с предотвратяването на климатичните изменения, като именно Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите е един от елементите, които трябва да подсигурят, че този преход няма да се осъществява за сметка на европейската икономика и индустрия.

    Регламент (ЕС) 2023/956 за създаване на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите влезна в сила през месец май 2023 г. България вече предприе действия по допълване на националното си законодателство, като с брой № 28 от дата 02.04.2024 г. на Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, чрез който в националното законодателство се създава механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите.

    По своята същност Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите е мярка, която има за цел да подкрепи амбициозните стремежи във връзка с намаляване на въглеродните емисии на територията на ЕС, като същевременно предотврати риска от изместване на производства (и техните въглеродни емисии) в страни извън ЕС. Механизмът е разработен в съответствие с правилата на Световната търговска организация и другите международни задължения на ЕС, с което се цели постигането на равнопоставеност и справедливост, които да насърчат развитието на модерна и конкурентноспособна икономика на територията на ЕС.

    Механизмът се прилага при внос от трети страни на митническата територия на ЕС на стоките, попадащи в изрично посочени кодовете по Комбинираната номенклатура (КН) групирани в категории: стомана, желязо, алуминий, цимент, изкуствени торове, електрическа енергия и водород, включително и преработени от тях продукти, когато са получени в резултат на режим активно усъвършенстване съгласно член 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013. На практика това означава, че за да бъде внесена на територията на ЕС стока, която е произведена извън ЕС и попада в обхвата на Механизма, вносителите ще трябва да заплатят разликата между цената на разрешителните за въглеродни емисии в мястото на производство на стоките и цената по схемата на ЕС за търговия с емисии.

    Водещо е дали стоката попада в съответния код по Комбинираната номенклатура (КН), а не дали ще бъде използвана за производство на продукти от съответната категория на Приложение I на Регламент (ЕС) 2023/956. Всичко това налага необходимост от подсигуряването на една доста подробна отчетност за използваните емисии при производство на съответните продукти от всички лица по веригата, за да може вносителят да е наясно с информацията, която следва да декларира и да може да обоснове надеждност на тази информация. Този елемент със сигурност ще засегне значително и договорните отношения при наличието на сделки с лица от трети страни.

    В момента Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите вече се намира в предвидения „преходен период“. Този период е нормативно определен от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. През него вносителите или техните косвени митнически представители следва единствено да докладват вноса на територията на ЕС (в частност Република България) на стоките по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2023/956, без за тях да възникват допълнителни задължения за заплащане във връзка с конкретните емисии. Задължението за докладване трябва да бъде изпълнено не по-късно от един месец след края на всяко съответно тримесечие, като всеки вносител или косвен митнически представител, внесъл стоки през дадено тримесечие от календарната година, подава доклад с обем посочен в чл. 35 от Регламент (ЕС) 2023/956. Чрез обнародваните промени в националния Закон за ограничаване изменението на климата, при неспазването на това задължение се предвижда имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

    Особено внимание следва да се отдели на датата 1 януари 2026 г., след която внос на попадащите в обхвата на Механизма стоки ще може да се извършва само от лица със статут на „одобрен декларатор“. След тази дата митническите органи следва да не допускат на територията на ЕС внос на стоки от лица, които не са получили по надлежния ред такъв статут. След тази дата, вече ще е налице и задължение за заплащане на разликата в цената на разрешителните за въглеродни емисии в мястото на производство на стоките и цената по схемата на ЕС за търговия с емисии. След тази дата в пълен обем ще започне и функционирането и използването на обща централна платформа за закупуване и търговия със сертификати по Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите.

    Получаването на статут „одобрен декларатор“ е обвързано с изпълнението на редица нормативно изброени критерии, между които, 1) заявителят да е установен в държавата членка, в която е подадено заявлението, 2) да не е участвал в сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство или на правилата за данъчно облагане, 3) да е доказал своя финансов и оперативен капацитет за изпълнение на задълженията си и други.

    Чрез обнародваните промени изрично се посочва и националният за България компетентен орган относно функционирането на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите, а именно Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда. Това ще е администрацията, до която следва да бъдат адресирани исканията за получаване на статут „одобрен декларатор“, като са предвидени изрично срокове за административното производство, а самите разпоредби влизат в сила от 1 януари 2025 г. Пред същия административен орган следва да бъде изпълнявано и задължението на „одобрените декларатори“ за предоставяне на декларация за внесените стоки през предходната календарна година след 1 януари 2026 г.

    С оглед на факта, че първият подлежащ на докладване период вече отмина, е препоръчително всяко потенциално засегнато дружество, да проведе задълбочен анализ по отношение на своите вериги на доставки. Внимание следва да се обърне на информацията, която може да бъде събирана и надлежно обосновавана за съответните стоки, както и да се предвиди какъв би бил финансовият ефект след настъпване на етапа на пълно прилагане на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите.

    Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, административно право, енергийно право, нормативно съответствие и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

     

    Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и Партньори в сайта на списание „Твоят Бизнес“.

    0