НА ФОКУС

Влизането на България в Еврозоната не е просто техническа смяна на валутата – това е мащабна регулаторна трансформация, която засяга всеки аспект на Вашия бизнес. Първото тримесечие на годината вече премина и компаниите започнаха да се приспособяват към новата валута. За бизнеса „плавният преход“ е от съществено значение и означава преди всичко предвидимост и информираност относно изискванията към компаниите и осигуряването им на съответствие с новата валута и изискванията на Законът за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

ЗВЕРБ поставя ясни изискванията и срокове, чието неспазване може да доведе до значителни имуществени санкции и репутационен риск.

С настоящия материал маркираме основните аспекти, на които всяка компания следва да обърне внимание, за да бъде в пълно съответствие с регулациите и новата валута.

Изискванията за двойно обозначаване на цените

Непосредствена задача пред бизнеса е задължителното двойно обозначаване на цените. Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започна на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

Съобразно разпоредбите на ЗВЕРБ, всички цени на стоки и услуги трябва да са изписани едновременно в левове и евро. Двете цени трябва да са разположени в непосредствена близост, да са с еднакъв размер, вид и цвят на шрифта, така че да не въвеждат потребителя в заблуждение.

Търговците разполагаха с „гратисен период“ за адаптиране от 8 август до 8 октомври 2025 г., в който контролните органи издавaха предписания, вместо да налагат глоби.

Математическият тест: Превалутиране и закръгляване

При преизчисляването на сумите бизнесът следва стриктно да спазва изискванията за превалутиране, като законът забранява използването на курсове, различни от официалния (1.95583 лв.). Получената сума в евро се закръглява до два знака след десетичната запетая на база на третия знак. Ако третият знак е под 5 – вторият остава непроменен. Ако е 5 или повече – вторият знак се увеличава с единица.

Важен аспект на ЗВЕРБ е въведената протекция и забрана за спекула.

ЗВЕРБ изрично забранява необоснованото увеличение на цените под претекст за въвеждане на еврото.

В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, следва да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

Тази формулировка на закона, обаче създава множество компликации за бизнеса при извършване на проверки от страна на контролните органи на НАП и КЗП, тъй като на практика към момента няма методика, по която да се формират цените, а същевременно от началото на 2026 г. има множество обективни икономически фактори, които повлияха на цените на стоките и услугите, като процента на инфлацията, войната в Близкия изток, стремглавото покачване на енергийните ресурси и др.

В този контекст е от съществено значение, търговците в хода на проверките да представят доказателства, които да обосноват повишаване на цените на предлаганите от тях стоки и услуги, като такива доказателства могат да са фактури за повишени сметки за комунални услуги, фактури от доставчици за повишени цени на суровини и др.

Непрецизната формулировка, използвана от законодателя, може да доведе до необосновано налагане на санкции на търговците.

Липса на необходимост от приподписване на договори

ЗВЕРБ въвежда принципът на приемственост, като изрично бе уредено, че въвеждането на еврото не променя и не прекратява действието на съществуващите договори. Сумите, посочени в лева, се считат за суми в евро по официалния курс. Възнагражденията на служителите по сключени трудови договори също се превалутират автоматично.

Необходимост от промяна на вътрешните дружествени документи на компаниите, с оглед въвеждането на еврото

ЗВЕРБ урежда как дружествата следва да адаптират своите дружествени документи и капитал при преминаването към единната валута.

• Основното изискване е преобразуването на стойностите от левове в евро да става при прилагане на официалния фиксиран валутен курс** (1.95583 лева за 1 евро) и спазване на правилата за закръгляване, упоменати по-горе.
• Номиналната стойност на акциите или дяловете се преизчислява. Тя не може да бъде по-малка от 1 евроцент.
• Учредителни актове и Устави: всички суми, посочени в дружествените документи (капитал, номинал на дялове/акции, прагове за вземане на решения), трябва да бъдат актуализирани в евро.
• Изрично е регламентирано, че Агенцията по вписванията не събира такси за вписване на промени, които са пряко следствие от въвеждането на еврото.
• Промяната не изисква незабавно свикване на събрание на съдружниците или акционерите, тъй като законът предвижда следните механизми за улеснение:
• Автоматично преизчисляване: Към датата на въвеждане на еврото сумите в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се считат за преизчислени по закон, но компаниите трябва да отразят това в документите си при първата следваща промяна.
• За промени в дружествените договори/устави, които се отнасят единствено до техническото адаптиране към еврото, често е достатъчно решение на управителния орган на съответното юридическо лице.
• В Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ следва да се подаде заявление заедно с актуализираните учредителни документи, в които сумите са посочени в евро.
• ЗВЕРБ поставя краен срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България, в който всички компании следва да приведат в съответствие с новите изисквания своите дружествени документи.

Важно е да се има предвид, че ако след датата на въвеждане на еврото дружеството планира да прави каквато и да е друга промяна (смяна на адрес, управител и т.н.), то е длъжно едновременно с това да актуализира и цифрите в евро.

Следва да се вземе предвид, че не рядко при преизчисляване на дяловете на съдружниците и акционерите,  стойността на дяловете и акциите може да не съвпада точно с общия преизчислен капитал. В такива случаи законът позволява минимални корекции, за да се изравни математическият модел, като в този процес е важно да се извърши по начин, който не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала.

Както е видно от въведените нормативни изисквания, бизнесът има редица задължения с оглед новата официална валута, като в този процес е от ключово значение да имате доверен правен съветник, който надлежно да Ви информира и осигури плавния преход на компанията.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ осигурява цялостно юридическо корпоративно обслужване на своите клиенти, включително привеждането на вътрешните им корпоративни документи към новите изисквания, както и съдействие при осъществяване на проверки на страна на контролните органи, с оглед спазване на нормативната уредба. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

В контекста на подготовката на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), националното законодателство в областта на обществените поръчки претърпя промени, насърчаващи устойчиви модели на потребление. Ключов момент в този процес е приемането на Наредба № Н-1 от 23 юли 2024 г. за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки, обнародвана в Държавен вестник (бр. 64 от 30.07.2024 г.).

В настоящия материал ще акцентираме върху новите императивни изисквания и тяхното отражение върху практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС).

Какво предвижда Наредба № Н-1/2024 г.

Наредбата въвежда задължителни минимални екологични изисквания. Нейната основна цел е да стимулира пазарното търсене на екологосъобразни и иновативни продукти, без да натоварва излишно администрацията при поръчки на ниска стойност. Изискванията са приложими само за публични възложители при процедури, чиято стойност надвишава праговете по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗОП.

Регулацията обхваща четири специфични продуктови групи, избрани заради техния значим екологичен отпечатък: копирна и графична хартия, почистващи препарати и услуги, компютърно оборудване и храни/кетъринг услуги.

Възложителите разполагат с оперативна самостоятелност да внедрят тези изисквания или чрез техническите спецификации, или като показатели в критериите за възлагане.

Как доказваме съответствие и икономически ефект?

За доказване на екологичните характеристики на продуктите (хартия, препарати, компютри) се приемат такива, които са в зависимост от продуктовата група:

Екомаркировки тип I, напр. Екомаркировката на ЕС или еквивалентни; Техническа документация на производителя; Протокол от изпитване от орган за оценяване на съответствието; Сертификати; Доказателства за енергийни характеристики (ETEC), като напр. резултати от изпитвания и изчисления или протоколи от акредитирани лаборатории; Доказателства за неизползване на опасни вещества (хлор и бром), като напр. данни от изпитвания по стандарти БДС и дори декларации от производителя; Енергиен стикер и др.

При храните и кетъринга е въведено изискване за минимален дял биологични продукти, като тук важи правилото за пропорционалност – биологичните продукти трябва да присъстват във всяка отделна група храни (месо, мляко, плодове и др.), което предотвратява формалното изпълнение на изискването чрез доставката само на един вид евтини и тежки продукти. В тази група изискуемите документи, с които се доказва съответствие са: Сертификати, Декларации за съответствие; Стандартни оперативни процедури, Планове, Инструкции.

Практика на КЗК и ВАС

Прилагането на екологични изисквания, известни като „зелени обществени поръчки“, се ръководи от принципите на пропорционалност, недискриминация и прозрачност.

1. КЗК стриктно следи за спазването на Наредба № Н-1. Липсата на изискуеми документи, като сертификати за биологични продукти или планове за управление на отпадъците, е категорично основание за отстраняване на участник (Решение № Акт-1152/04.12.2025 г. по преписка КЗК/850/2025 г.). Важно е да се отбележи, че общи системи за безопасност на храните (напр. HACCP) не се приемат за еквивалент на специфичните екологични изисквания (Решение № Акт-998/30.10.2025 г. по преписка КЗК/773/2025 г.).

2. Критерии за подбор и ISO 14001: Като честа грешка в практиката се отчита незаконосъобразното изискване на сертификат ISO 14001 (Решение № АКТ-980-05.10.2023 г. на КЗК; Решение по адм.д. № 420/2022 г. на АС-Велико Търново). Съдилищата и КЗК приемат това изискване за ограничително, когато то не е пряко свързано и пропорционално на предмета на поръчката (например при консултантски услуги в областта). Обратно, при доставка на съдове за отпадъци такова изискване е допустимо, ако е предвидена възможност за еквивалентни мерки.

3. Технически спецификации и оценка: Съдебната практика (ВАС) изрично изисква ясно разграничение между критериите за подбор (годност на участника) и показателите за оценка (качество на офертата), за да се избегне нарушение на чл. 70, ал. 12 от ЗОП, дори и когато те са в областите на „зелени поръчки“ – виж напр. Решение № 10660/09.10.2024 г. по адм.д. №7297/2024 г. на ВАС. В Решение № 11762 от 05.10.2017 г. по адм.д. 7577/2017 г., ВАС приема, че показател „Мерки за опазване на околната среда“ в техническото предложение е законосъобразен показател за оценка и не представлява недопустимо смесване с критериите за подбор.

4. Яснота на изискванията: Съдилищата приемат, че екологичните изисквания трябва да бъдат ясни, конкретни и обективно оценими. В Решение № 7364 от 17.06.2021 г. по адм.д. 13417/2020 г., ВАС потвърждава налагането на финансова корекция, тъй като изискването за представяне на „организационни мерки, съответстващи на препоръките за зелени обществени поръчки“ е било неясно, създавало е предпоставки за субективна преценка и е ограничило конкуренцията

Ключови принципи

Въвеждането на задължителни екологични критерии поставя пред възложителите задачата -да превърнат устойчивите изисквания в работещ елемент от подготовката и изпълнението на поръчките. Практиката показва, че успешните „зелени“ процедури се основават на три ключови действия: прецизно формулиране на техническите спецификации, реалистична оценка на пазарните възможности и ефективен контрол върху изпълнението на договорите. Когато тези елементи са налице, екологичните критерии, заложени в “зелените обществени поръчки” не водят до ограничаване на конкуренцията, а до по‑качествени доставки, по‑ниски разходи в жизнения цикъл и по‑голяма правна сигурност за възложителя.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ осигурява цялостно юридическо обслужване на клиентите, чиято дейност следва да бъде съобразена със ЗОП – възложители и изпълнители,  като консултираме и съдействаме за нормативно съответствие на дейността на възложител/изпълнител; за подготовка на документации/оферти; за оформяне на документи в процеса на възлагане; за процесуално представителство по дела; за изменения на договори за обществени поръчки; за подготовка на документи по вътрешни и външни проверки; а така също и в приложението на разпоредбите на ЗОП по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал и други в материята, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/

Семейният бизнес има ключова роля за развитието на икономиките по света. В рамките на Европейския съюз семейните предприятия представляват над 60% от всички компании и осигуряват повече от 40% от работните места. Тези данни ясно показват, че тяхното значение далеч надхвърля рамките на отделните семейства – те са важен фактор за икономическата стабилност, предприемачеството и създаването на устойчиви работни места.

Подобна е картината и в България. По данни на Националния статистически институт през 2023 г. активните предприятия в страната са над 400 хиляди, като приблизително една четвърт от тях могат да бъдат определени като семейни. Особено значим е делът им в сегмента на малките и средните предприятия, като около три четвърти от малките и средните компании у нас са създадени и управлявани от семейства.

Устойчивостта на семейния бизнес и значението на приемствеността

Наред с икономическите показатели, съществено значение за тяхната устойчивост играе и  способността им да изградят работещи механизми за приемственост – процес, при който управлението и собствеността постепенно преминават към следващото поколение.

За много семейни компании именно този преход се оказва най-сложният етап от развитието им. Докато създаването и разрастването на бизнеса обикновено се основават на предприемаческата енергия на основателя, бъдещето на компанията изисква по-структуриран подход – ясно определени правила, роли и стратегическа визия за развитието след смяната на поколенията.

В редица държави този процес се планира години предварително- още с раждането на наследниците. Семействата създават и подобряват своите вътрешни правила за управление на собствеността, определят ясни принципи за участие в бизнеса и изясняват начина, по който ще се вземат ключовите решения. В международната практика подобни документи често се наричат семейна харта или „семейна конституция“ – рамка, която урежда отношенията между бизнеса и семейството и намалява риска от бъдещи конфликти.

Защо липсата на план създава риск

В България много семейни компании, макар второто поколение да е встъпило в бизнеса, все още не е уреден въпросът за тяхната роля в поемането на бизнеса и  въпросът за наследяването на бизнеса се отлага във времето, докато не възникне конкретна необходимост – например при оттегляне на основателя или при настъпване на непредвидено събитие.

И тогава възникват рисковете, които се изразяват в блокиране на компанията и нейните активи, невъзможност да се ползват банковите сметки, докато бъдат вписани наследниците и редица други компликации, които съществено затрудняват бизнеса. Но това е само част от проблема – в множество случаи, при непълнолетни наследници преживелият родител упражнява правата им, а ако той не е сегашният съпруг/съпруга на починалия съдружник, ситуацията става още по-сложна, поради проблеми между поколенията, неразбирателство между различните наследници и разностранни желания за притежаване на активи, за продажба и осребряване на акгиви, особено при деца от различни бракове. Философията на компанията и нейното управление може да са непознати на наследниците, а понякога и практически невъзможни за менажиране, поради което проблемите са разнородни и рискът от конфликти и на практика блокиране на бизнеса докато не се уредят, значително нараства.

Например, наш реален казус при който собственик на производствена компания почива внезапно, без да е уредил план за наследяване, като същевременно собственикът е и управител на дружеството. Негови наследници са съпругата му и две деца – едното работи в компанията, а другото никога не е участвало в бизнеса. До приключване на наследствената процедура банковите сметки на дружеството са блокирани и заплатите на служителите не могат да бъдат изплатени, както и да бъдат заплатени задълженията на дружеството за данъци, осигуровки на служители, такси и др. Междувременно възниква спор кой трябва да поеме управлението – работещото в компанията дете настоява да продължи развитието на бизнеса, докато другият наследник предпочита продажба на активите. Съпругата, която формално упражнява права и от името на непълнолетен наследник, няма опит в управлението и се колебае между различните позиции. В резултат на настъпилите противоречив в интересите, стратегическите решения се отлагат, ключови партньори губят доверие, а оперативната дейност на компанията сериозно се затруднява и бизнесът на практика е блокиран.

Подобна несигурност може да доведе до напрежение между членовете на семейството, особено когато те имат различни очаквания или визии за бъдещото развитие на бизнеса. В някои случаи част от наследниците желаят активно участие в управлението, докато други предпочитат да останат само собственици или изобщо да се дистанцират от дейността на компанията. Когато тези въпроси не са изяснени предварително, конфликтите могат да се задълбочат и да доведат до блокиране на важни решения, спад в ефективността на управлението и до съдебни спорове, които продължават с години, възбраняване на активи и други.

Човешкият фактор – най-сложният елемент

В семейния бизнес  се преплитат два различни свята – този на бизнеса и този на личните отношения, докато в корпоративната среда конфликтите обикновено се разглеждат през призмата на професионалните интереси, а в семейните компании, предвид личните отношения тези конфликти имат и силно емоционално измерение.

Различията между поколенията също могат да окажат влияние върху развитието на бизнеса. По-младите наследници нерядко имат различен подход към управлението, по-голяма готовност за технологични промени или въвеждане на нови бизнес модели. От своя страна основателите често се стремят да запазят доказаните във времето практики, които са изградили компанията.

Когато между поколенията липсва диалог и постепенно предаване на отговорностите, преходът може да се окаже рязък и труден както за наследниците, така и за самата организация.

Правните аспекти на приемствеността

Наред с управленските и човешките фактори, процесът на наследяване има и важни правни измерения. В практиката често възникват въпроси, свързани с наследяването на дялове или акции в търговски дружества, правата на наследниците и начина, по който те могат да участват в управлението на компанията.

Тъй като не всички наследници могат и желаят да бъдат активни участници в бизнеса, следва да бъдат намерени механизми за уреждане на техните права – например чрез изплащане на паричен еквивалент на дяловете или чрез други форми на компенсация.

Предварителното уреждане на тези въпроси значително намалява риска от бъдещи спорове и създава по-голяма предвидимост за развитието на компанията.

Най-честите рискове пред семейните компании

Практиката показва, че трудностите при приемствеността в семейния бизнес най-често се дължат на няколко основни фактора:

• липса на навременна подготовка на наследниците за участие в управлението;
  • нежелание на основателя да сподели контрола върху бизнеса или да се оттегли навреме;
  • отсъствие на ясен план за наследяване и разпределение на ролите;
  • неуредени правни въпроси, свързани със собствеността и наследяването;
  • липса на обща визия за развитието на компанията в следващото поколение.

Планирането като инструмент за устойчивост

В крайна сметка устойчивостта на семейния бизнес не се определя единствено от икономическите резултати, а от способността на семейството да управлява достатъчно мъдро едновременно бизнеса, собствеността и отношенията помежду си. Навременното планиране на приемствеността – чрез ясни правила, съчетание на подходящи и добре структурирани правни механизми и постепенно въвеждане на следващото поколение в управлението – е ключов фактор за запазването на стабилността на компанията. Когато този процес бъде разглеждан като част от дългосрочната стратегия, а не като реакция на настъпил проблем, семейният бизнес има значително по-голям шанс да съхрани не само икономическата си стойност, но и ценностите, върху които е изграден.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на семейното планиране и онаследяване на компании, създаване на успешни бизнес стратегии за управление на бизнеса.. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. Ще се радваме  да се свържете с нас по повдигнатата тема  на https://murgova.com/ или info@murgova.com.

Удръжките от трудовото възнаграждение представляват съществен елемент от уредбата на трудовите правоотношения, тъй като засягат начина, по който се формира и изплаща дължимото на работника или служителя възнаграждение. В практиката често възникват ситуации, при които работодателят се опитва да компенсира причинени от служител вреди чрез директни удръжки от трудовото възнаграждение, включително въз основа на подписано съгласие. Макар това да изглежда логично от бизнес гледна точка, трудовото законодателство поставя строги ограничения, които не могат да бъдат заобикаляни дори по взаимно съгласие.

 Основната правна уредба се съдържа в Кодекса на труда, и по-конкретно в чл. 272, който изчерпателно посочва в кои случаи работодателят има право да прави удръжки без съгласието на работника или служителя. Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда без съгласие могат да се правят удръжки единствено за получени аванси, за надвзети суми вследствие на технически грешки, за данъци, които по силата на специални закони подлежат на удържане от трудовото възнаграждение, за осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, за наложени по съответния ред запори, както и в случаите по чл. 210, ал. 4 от КТ (удръжка в резултат на реализирана ограничена имуществена отговорност). Това изброяване е изчерпателно и работодателят не може да разширява неговия обхват. Всяка удръжка, извън предвидените в закона хипотези, извършена без съгласие на работника, би била незаконосъобразна.

Законът въвежда и ограничение относно размера на удръжките. Съгласно чл. 272, ал. 2 от Кодекса на труда общият размер на месечните удръжки, които се извършват без съгласие, не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс. Това препращане има съществено значение, тъй като ГПК урежда така наречената несеквестируема част от трудовото възнаграждение – частта от дохода, която не може да бъде принудително отнета, за да се гарантира минималното издържане на длъжника и неговото семейство. По този начин се постига баланс между интересите на кредитора и необходимостта от социална защита на работника.

В правната теория и съдебната практика бе дискусионен въпросът дали работодателят разполага с правото да приспада от трудовото възнаграждение суми, представляващи обезщетение за причинени от работника имуществени вреди, когато е дадено писмено съгласие от служителя. Нерядко работодатели, а и съдебната практика приемаше, че подписването на писмено съгласие от страна на работника е достатъчно основание за автоматично прихващане или приспадане на цялата претендирана сума от дължимото трудово възнаграждение или командировъчни суми.

В рамките на разгледано от адвокатското дружество трудово дело актуалната съдебна практика на Върховния касационен съд внесе необходимата яснота по този въпрос. Съдът прие, че дори при наличието на писмено съгласие от страна на работника е незаконно работодателят да извършва автоматично приспадане на цялата сума, равностойна на претърпените вреди или санкции, ако не е спазен установеният в Кодекса на труда ред за реализиране на ограничената или пълна имуществената отговорност. В този смисъл императивните разпоредби, които уреждат имуществената отговорност на работниците и служителите, не могат да бъдат дерогирани чрез съгласие между страните.

Имуществената отговорност в трудовото право е уредена като ограничена или пълна, в зависимост от конкретните предпоставки. За да бъде ангажирана такава отговорност, следва да се установят наличието на вреда, противоправно поведение, вина и причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат. Освен това законът предвижда специална процедура и срокове, които работодателят трябва да спази. Само при законосъобразно реализирана имуществена отговорност може да се пристъпи към удържане на съответните суми при наличие на нанесена имуществена вреда от служителя.

Следователно не е допустимо работодателят едностранно да санкционира работника чрез директно намаляване на трудовото му възнаграждение, дори ако разполага с подписано съгласие. Подобно действие би представлявало заобикаляне на императивните разпоредби на трудовото законодателство и би довело до незаконосъобразност на удръжката, въпреки че на практика реда за реализиране на пълната или ограничена имуществена отговорност по съдебен ред би била доста по-утежняваща за служителя.

Така, със съдебната практика на ВКС се затвърди принципът на равновесие в трудовите отношения и се осигури защита на едно от фундаменталните социални права – правото на трудово възнаграждение.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на трудовото право, нормативното съответствие и изготвянето на успешни бизнес стратегии за приобщаване към предстоящите промени. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите в материала въпроси бихте могли да се свържете с нас на https://murgova.com/

На 30.01.2026 г., Народното събрание на Република България (НС) окончателно прие нови промени в Закона за адвокатурата (ЗАдв.) и процесуалните закони, които създават предвидимост и яснота относно дискусионните правила за размера на адвокатските възнаграждения по дела при направено изрично възражение за техния размер oт другата страна. Допълнително, с измененията, бяха уредени и изрични правила за възнагражденията за адвокат, действащ като особен представител на страна по делото, както и критерии за определяне на възнаграждението му.

Приетите промени са повече от две години след постановеното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), с което на практика в този период отпадна задължителното прилагането на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, изготвяна от Висшия адвокатски съвет, което доведе до противоречия в практиката на съдилищата, както и в отношенията между участниците в процеса.

С цел създаване на предвидими правила относно присъждането на възнаграждения за адвокатска защита на страните в процеса, НС измени и допълни текстове на съответните закони, като предвиди, че при осъществено от страна (или неин процесуален представител) изрично възражение за прекомерност на разноските за адвокат на другата страна в съдебното производство, съдът не може да присъди по-ниско възнаграждение, отколкото е платила на защитника си насрещната страна по делото.

За прекомерно се счита това определено между доверител и довереник възнаграждение, при което договорения размер не отговаря на юридическата и фактическата сложност на казуса, не представлява времеотнемащо дело, както и такова, което не се отличава със специфики, различаващи се от сходен тип дела. Уговореният значително по-висок от обичайния за такъв тип казуси хонорар би довел до неоправдани и сериозно обременителни разходи за насрещната страна, която бъде осъдена да заплати тези разноски. Поради тази причина законодателят е призван да уреди правила, които не създават прекалено обременителни разпоредби за страната, която ще понесе тежестта от загубения процес. В същото време, разпоредбите трябва да са съобразени с обективни обстоятелства и критерии, които да не доведат до несправедливо присъждане на възнаграждение в дотолкова намален размер, че тежестта му да бъде поета от страната спечелила процеса.

Измененията на закона не преустановяват залегналия принцип в отношенията между адвокат и доверител, съгласно който размера на възнаграждението се определя свободно и по обща воля на страните. Изрично обаче ще се посочва, както в ЗАдв., така и в приетата съвместно от Министерство на правосъдието и Висшия адвокатския съвет наредба към закона, че определеното възнаграждение трябва да бъде справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Както до момента, неговият размер може да се уговаря в абсолютна сума или като процент върху определен интерес с оглед изхода на делото. Изключение от това правило е предвидено единствено относно възнаграждението за процесуално представителство по наказателни дела и по граждански дела, при които няма определен материален интерес. В тези случаи хонорарът следва да е фиксирана сума, която не позволява допълнителни уговорки, свързани с изхода и решението по делото.

В случаите, когато възнаграждението между страните не е уговорено изрично в договор, законът въвежда критерии, които адвокатските съвети задължително следва да прилагат когато определят възнаграждението на адвокат. Такива критерии са фактическата и правна сложност на казуса, засегнатия интерес – типа и материалния интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита – по неотложност, респ. спешност или друг случай, включително отделеното време, квалификацията, опита и специализацията на ангажирания адвокат.

Законодателят е предвидил и задължение за Министъра на правосъдието и Висшия адвокатски съвет в шестмесечен срок от обнародването и влизането в сила на измененията и допълненията, съвместно да изготвят наредба към ЗАдв., която да определи правилата за прилагане на горепосочените критерии. Те ще важат и за определяне на възнаграждението на особения представител от адвокатските съвети.

Важно за защита на интересите на страните по делото е приетото изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), свързано със задължаването на страните или техните представители, които отправят възражение за прекомерност, задължително да мотивират това свое волеизявление. До момента, законът не изискваше мотивиране на възражението за претендираните разноски, като бланкетното възражение за прекомерност обвързваше съда да се произнесе относно размера на разноските в мотивите на своето съдебно решение. След приетите изменения, единствено в случай на изрично мотивирано становище за прекомерност на претенцията за разноски на насрещната страна, съдът ще е ангажиран да се произнесе по направеното възражение. При преценката за прекомерност съдът прилага критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по закона и наредбата. В тези случаи съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не и по-ниско възнаграждение от това, което е заплатено на адвоката на насрещната страна.

Измененията и допълненията на ЗАдв., както и в ГПК, Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в частта, касаеща размера на присъжданите разноски при волеизявления на страните за тяхната прекомерност, заслужават положително становище. Те създават по-голяма предвидимост в отношенията между страните относно присъждането на разноските, включително и уреждат една спорна тема, която през последните години създаде предпоставки за несигурност по темата. Положително е и предвиденото задължително мотивиране при възражение за прекомерност, което ще доведе до значително по-добре мотивирани актове на съдилищата, основаващи се на изявленията на страните по делото.

Заплащаните от страните разноски по съдебни дела са основополагащ въпрос за разглеждане още от началния етап на вземането на решение за водене на съдебно производство. Знанието на всяка от страните какъв би бил предела на възможните загуби по присъдените разноски, както и при какви условия е възможно присъждането на сторените разноски в пълен размер, е сигурна гаранция за интересите на участниците в процеса. С осигуряването на предвидимост, касаеща сторените по делото разноски, страните ще получат по-голяма сигурност при вземането на решението си за водене на процес и по-осезаемо усещане за справедливост при тяхното присъждане. Изхождайки от принципа, че правото си поставя за цел справедливото уреждане на обществените отношения, всяко действие в тази насока заслужава подкрепа.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ е водеща правна кантора в сферата на процесуалното представителство, в която има изграден екип с многогодишен опит във всякакъв тип граждански, търговски и административни дела. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти, които проектозакона урежда, като при нужда от допълнителна информация и съдействие, можете да се свържете с екипа ни на https://murgova.com/

Дигитализацията на административните процеси в България навлезе и в сферата на трудовите правоотношения. След десетилетия на хартиени книжки, от 01.06.2025 г. електронната трудова книжка вече е факт. Единният електронен трудов запис (или т.нар. електронна трудова книжка) е електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ. Администрирането на електронния регистър ще се извършва от Националната агенция за приходите (НАП), като системата съдържа единните електронни трудови записи на работниците и служителите и данните за трудовата история на всеки работник.

Промяната има за цел да улесни обмена на информация между работодатели, НАП и работници/ служители, да намали грешките и да осигури постоянен достъп до данните за трудовия стаж. За работодателите това означава не просто административна промяна, а нов начин на работа с трудовите досиета.

Така от 1 юни 2025 г. се премина от хартиени трудови книжки към изцяло дигитална система за съхранение и обработка на трудовите данни. Всички трудови данни при започване на трудово правоотношение след 01 юни 2025 г. се вписват в електронния регистър и отпадна необходимостта от издаване на хартиена трудова книжка. Работодателите имат задължение в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. да оформят хартиените трудови книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв. След оформянето й трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя.

Работниците или служителите имат право на достъп до своя единен електронен трудов запис по всяко време за проверка на вписаните записи и историята на достъпите до тях чрез портала на НАП, като могат да го достъпват лично с квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК). Родителите, настойниците и попечителите на наетите на трудов договор лица под 18 години също имат право на достъп до трудовите данни.

Работодателите имат право на информация за наети от тях работници и служители, въведена от предходни работодатели, с изключение на размера на трудовите възнаграждения и обезщетения, които работникът или служителят е получавал при предходни работодатели. Работодателите имат право и на информация за изплатените обезщетения по чл. 222, ал. 2 (при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест ) и по ал.3 (при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) от Кодекса на труда.

От 1 юни 2026 г. системата ще обхване и държавните служители, като електронните трудови досиета ще станат задължителни и за тях.

Единният електронен трудов запис ще съдържа данни за работодателя, имена и идентификатор на работника, дати на сключване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, основания за промените, срок на трудовия договор, размер на основното трудово възнаграждение, заемана длъжност, основна икономическа дейност на работодателя и др. Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис данни и настъпилите промени в тях за всеки служител/ работник. Старите записи от хартиените трудови книжки няма да се прехвърлят автоматично, а ще останат в тях като официален архив.

С оглед защитата на личните данни, работодателите трябва да спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и Закона за защита на личните данни. Достъпът до профилите трябва да е защитен, а служителите, които обработват данните, да бъдат обучени за спазване на мерките за защита на данните.

Въвеждането на електронната трудова книжка е важна стъпка към модернизация на трудовите отношения и намаляване на административната тежест. За работодателите това е възможност да направят процесите си по-прозрачни, бързи и надеждни. Очаква се, че чрез електронната трудова книжка да се помогне за ограничаване на сивата икономика, да се осигури по-ефективен контрол върху спазването на трудовото и осигурителното законодателство, да се намали бюрокрацията и използването на хартия, както и ще се позволи по-добър мониторинг на пазара на труда.

Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ разполага с богат опит и дългогодишна практика в областта на трудовото право, нормативното съответствие и изготвянето на успешни бизнес стратегии за приобщаване към предстоящите промени. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите в материала въпроси бихте могли да се свържете с нас на https://murgova.com/

Министерството на правосъдието (МП) отново публикува за обществено обсъждане промени в Правилника за вписванията (ПВ), с които се предвижда нов по-стриктен контрол за получаването на преписи и преписи извлечения от вписани актове в Агенция по вписванията, касаещи чужди имоти от тези на заявителя. Въпреки че предварителната оценка на МП е да се стигне до намаляване на имотните измами и да се редуцира прекалената свобода при издаване на незаверени преписи от актове, значителна част от бизнеса и юридическата общност не гледат със същото позитивно отношение на предвижданите промени.

От мотивите на проектоизмененията става ясно, че определеният като „свободен“ достъп до книгите по вписванията (и актовете, подлежащи на вписване), който над 20 години не е ограничаван значително, към момента вече не изпълнявал функциите си по гарантиране на информираността на лицата, заинтересовани при придобиване на вещни права върху недвижими имоти или имащи друг интерес при получаване на информация, касаеща имотите. В частност, според оценката на Министерство на правосъдието, умножилите се имотни измами в последните години са ясен знак, че прекалено голямата публичност на вписаните актове в Агенция по вписванията създава предпоставки за злоупотреба. В тази връзка се предлагат сериозни ограничения, касаещи субектите, които могат да получават такава информация и преписи от книжа, както и се лимитира цялостни достъп при получаването им, който за значителна група от субекти ще се случва при доказан интерес.

Следва да припомним, че това е вторият опит на Министерство на правосъдието да ограничи достъпа за получаване на преписи от актове, вписани в службите по вписванията в страната. В първоначалният проект, споделен с обществеността през месец август на 2025 г., беше дадено предложение незаверени преписи от чужд акт да могат да се издават само на адвокати и нотариуси. След сериозен отпор от страна на адвокати, правозащитници, банки и брокери, към днешна дата МП отново прави предложения за ограничаване достъпа до преписи от актове, които обаче може да се определят като смекчени, въпреки че в сравнително-правен аспект те отново са сериозно отстъпване от свободния достъп до документи за правото на собственост.

С настоящите изменения в Правилника за вписвания е предвидено ограничение на лицата, които ще могат да искат издаване незаверени преписи и препис-извлечения. Страните, за които се касае искането, техни правоприемници и пълномощници, нотариуси и техни служители, адвокати, частни съдебни изпълнители, органи на съда и прокуратурата, както и предвидени със закон органи ще имат безпрепятствена възможност да искат и получават всякакъв вид преписи.

За всички останали лица, извън посочените по-горе, предоставянето на незаверени преписи и препис-извлечения от вписани актове е поставено в зависимост от доказването на правен интерес. Въз основа на посочените от заявителя обстоятелства и представените от него документи, единствено съдията по вписванията ще преценява наличието или липсата на правен интерес за всеки конкретен случай.

Наличието на интерес ще се преценява индивидуално за всеки случая от длъжностните лица по вписванията въз основа на посочените от заявителя обстоятелства и представените от него документи. Общото положение предвидено с измененията е, че заявителят на препис от акт ще следва изрично да посочи целта за която се иска издаването на препис и в полза на кое лице е направено искането. В проекта за изменение на ПВ са посочени лицата, които могат да искат издаване на преписи, както и какви документи следва да представят за доказване на правния интерес, а именно:

• купувач по сделка за недвижим имот и/или лице което води преговори от негово име ще следва да представи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, кореспонденция или друг документ удостоверяващ воденето на преговори;
• лице, което осъществява посреднически услуги за придобиване на недвижим имот (брокер), ще следва да представя при заявяването договор с възложителя на услугата или друг документ удостоверяващ представителните му права;
• юрисконсултите в ЮЛ, което по занятие извършва сделки с недвижими имоти, вкл. учредяване на ипотеки за обезпечаване на вземания (банки, финансови институции и други) ще получават исканите преписи с пълномощно, с предвидени изрични права за извършване на тази услуга;
• други изрично посочени лица

В частичната предварителна оценка, публикувана от МП е дадена положителна оценка на предложенията. Вносителят, счита че измененията ще осигурят ефективна възможност  на всеки притежател на вещни права върху недвижим имот да направи самостоятелно справка за него без нуждата от услугите на нотариус или адвокат. При искане на заявителя да получи препис от акт за чужд имот, същото можело да се осъществи доказвайки правен интерес или чрез самия собственик на недвижимия имот.

Както вече беше посочено, тези мотиви на МП, макар и частично изменени от предходното предложение през същата година, са сериозно критикувани от юридическите и бизнес средите, които често имат необходимост от свободен достъп до данните и актовете вписани в Агенция по вписванията. Един от основните аргументи против ограничаването на свободата за получаване на преписи (заверени, но най-вече незаверени) е възможността да проявяване на субективизъм при анализа за наличие на правен интерес от издаване на препис от акт. Друго притеснително обстоятелство е все още непълната законова регламентация кои са другите изброени документи и/или кореспонденции, които в случая на представяне ще дават възможност на заявителя на получи преписи.

Предвижданите сериозни ограничения на лицата и основанията, въз основа на които ще се допуска издаването на заверени и незаверени преписи от актове, вписани в Агенция по вписване, би създало сериозни затруднения и при обезпечението на искове по реда на ГПК. В тези производства една съществена част от предварителното изготвяне на молба за обезпечение на иска е проучването на имотното и имуществено състояние на длъжника. В случая тази възможност ще бъде предоставена само на адвокати или нотариуси и няма да е възможно да бъде извършвана от други лица.

Сериозни са и критиките от юридическите среди за това, че по този начин макар и с представена като добронамерена цел се ограничават правата на купувачи да проучат имотите, които желаят да закупят, което има противна на обявената цел да избегне имотните измами.

Допълнително, в проекта за изменение е предложено да се осигури на възможност за всички лица, които имат вещни права върху недвижим имот да имат възможността да използват специализирана услуга от Агенцията по вписванията за автоматизиран достъп до информация (електронно известяване) за извършени от трети лица справки и издадени преписи и препис-извлечения от вписани актове, отбелязвания или заличавания по книгите за вписване или от партидите им. С това нововъведение се предлага всеки титуляр на вещни права върху недвижим имот в във всеки момент да може да получи информация дали е извършена справка или е предоставен препис или препис-извлечение от акт, отнасящ се за негов имот.

Макар и на пръв поглед това да изглежда като удачно предложение, при което всеки притежател на право на собственост ще може да следи кой и защо е търсил информация за имота му, същото крие рискове. Последните отново са свързани с обезпечителното производство, целящо защита на процесуални права на кредиторите. Така, когато един длъжник очаква, че срещу него може да се заведе иск, в реално време би се информирал, че се иска информация за имота му, което ще му даде преднина при евентуалното му отчуждаване и ликвидиране на възможността за изпълнение спрямо този имот.

Анализът на направените предложения, както и реакцията на част от бизнеса, юристи и други организации водят до извод, че доброто намерение да се ограничат законовите измами следва да бъде подкрепено, но се изисква да се осъществи без съмнение за ограничаване на правата на гражданите да бъдат осведомени и без да се създават възможности за крайно затруднен достъп до документи и информация, с които се осъществяват сделки или други действия ежедневно. Предвид това дискусията за гарантиране на правото на собственост на всеки гражданите, чрез пресичане на имотната мафия, следва да продължи при равно третиране на други фундаментални права на субектите.

Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има над 25 години опит в извършване на сделки с недвижими имоти, проучване на тежести върху имоти, както и процесуално представително в обезпечителни производства и дела по защита на права на собственост върху недвижими имоти. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/