Пропуснатите ползи не са нов правен институт в нашето право и съдебната практика е сравнително богата на казуси, при които се присъждат обезщетения освен за претърпени вреди и за пропуснати ползи. Въпреки това и с оглед спецификите на отделните казуси при търсене на обезщетения за пропуснати ползи се наблюдаваха противоречия в съдебните решения относно начините за доказване на пропуснатите ползи и критериите, по които се определят размерите на присъдените обезщетения на засегнатите страни.
В тази връзка Върховния съд на Република България излезе с тълкувателно решение, в което се произнесе по съществени въпроси относно пропуснатите ползи в случаите на извъндоговорна (или деликтна) отговорност. Това е Тълкувателно решение № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, което по своята същност е задължителна практика за всички съдилища в България.
С настоящия материал ще представим кратък анализ на ТР № 3/2021, както и на друга относима практика на ВКС в двете направления при претендиране и присъждане на пропуснати ползи – при деликтна и договорна отговорност, с фокус върху установения от върховните съдии висок стандарт за доказване на пропуснатите ползи, именно с ТР № 3/2021.
Пропуснати ползи при деликтна отговорност
В ТР № 3/2021 на двете колегии на ВКС се приема следното:
- при деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност;
- наличието на пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение на увреденото лице;
- уточнява се, че доколкото понятието пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон, в теорията и съдебната практика се приема, че пропуснатата полза е „неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на третото лице, увредено от деликта“.
По този начин с мотивите на ТР се поставя равенство при доказването на пропуснатите ползи при договорна и деликтна отговорност.
Решението в тази му част е придружено с две особени мнения, подкрепени от четиринадесет върховни съдии. Според тях е крайно неясно какво следва да бъде тълкуванието на „доказани със сигурност“ в контекста на пропуснатите ползи, като се приема за по-целесъобразен критерий за определянето на обезщетението да се анализира размера на „нереализирано увеличение на имуществото на пострадалия, което би било очаквано при положена от него грижа на добрия стопанин, освен ако особените обстоятелства на конкретния случай изключват полагането й“. Според част от тях, тези изисквания са „абсурдно високи“ и на практика те биха създали предпоставки страните да използват антидатирани договори, за да докажат пропуснати ползи от деликт при евентуални съдебни спорове.
Въпреки, че и преди ТР № 3/2021, ВКС се е произнасял по въпроси, свързани с пропуснатите ползи (така в ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., както и в Решение № 67 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2012 г., II т. о., ТК), при анализа на това тълкувателно решение не се дава категоричен отговор за това какво следва да бъде прието за пропусната полза и как на практика ще се осъществи доказването й при спазване на критерия за т.н. сигурност на нереализираното.
Докато при договорната отговорност може много по-лесно да се използват обичайните практики за протичане на бизнес отношенията като основа за доказване на нереализирани доходи, неосъществени сделки и непривлечени клиенти, то при деликта, който сам по себе си е настъпване на едно непредвидено и непредвидимо събитие, тези аргументи едва ли биха били достатъчни основания за „сигурното“ доказване на претърпените финансови и търговски пропуски.
Пропуснати ползи при договорна отговорност
По отношение на пропуснатите ползи при неизпълнение на договорни отношения, приложими са стандартите, установени с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, които конкретизират обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, а именно:
- обезщетението е за всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
- при недобросъвестно поведение от страна на длъжника е дължимо обезщетението за всички преки и непосредствени вреди.
- пропускането на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника, и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, следва да се доказват от кредитора, както и размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася.
Обосноваването на пряка причинна връзка с противоправното деяние и бъдещите вреди е в основата на определянето на адекватен размер на обезщетението и сигурността от наличието на пропуснати ползи. В контекста на обичайната търговска дейност съществени биха били конкретни факти, на база на които би могло да се направи заключение за несбъдването на съществен икономически резултат от дейността като последица от деликт или доказването на договорно неизпълнение, което води до загуби на перспективи за търговски отношения, които са взаимообвързани. Например, липсата на доставка на суровина за производство на продукт води до нереализиране на договор за дистрибуция на крайната стока, или неизпълнението на договор за строеж препятства получаването на окончателните вноски за продадените обекти на „зелено“ от страна на инвеститора.
Обезщетяването на пропуснатите ползи макар и непряка последица от конкретното неизпълнение или непозволено увреждане имат съществено влияние върху бизнеса и създават предпоставка за реализирането на справедливи компенсации за провалени сделки и неосъществени печалби.
Тези високи стандарти за сигурност при доказването на пропуснати ползи, установени в практиката на върховните съдии, могат от една страна да спомогнат за развитието на стабилни и сигурни бизнес отношения, но от друга страна при некоректни действия могат да затруднят предвидимостта и създадат потенциални възможности за рискове за гражданския и търговския оборот.
В заключение, важно е при преговори и избор на договорни партньори, при съставянето на договорни клаузи за неизпълнение и при управлението на „рискови“ договори, както и при възникване на непредвидени събития, да се предприемат навременни и адекватни действия за сдобиване със съответните документи и предвиждане на целесъобразна стратегия за защита на интересите на увредения с цел доказване както на претърпените вреди, така и на пропуснатите ползи в рамките на евентуални съдебни спорове.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава задълбочена експертиза при консултирането и защита на клиентите си при претендиране на обезщетения в резултат от неизпълнени договори, или произтичащи от извъндоговорни отношения. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, свържете с нас чрез https://murgova.com/