Европейският съюз създаде първите в света общи правила за изкуствения интелект чрез Регламент(ЕС) 2024/1689. Въпреки че Регламентът официално влезе в сила през август 2024 г., за корпоративния свят най-важна е фазата на неговото поетапно прилагане. В края на 2025 г. регулацията вече е факт и българският бизнес трябва да се съобрази с новите законови изисквания. След като през февруари 2025 г. влязоха в сила забраните за AI системи с неприемлив риск, и по-късно през август се активираха изискванията за прозрачност при т.нар. General Purpose AI, сега фокусът се прехвърля върху най-съществената част от Регламента – новите задължения за високорисковите системи с изкуствен интелект.
2 август 2026 г. е финалният срок, от който влиза в сила задължителното прилагане на изискванията на Регламента за високорисковите AI системи. От тази дата всички регулирани AI технологии, предоставяни или използвани в рамките на ЕС, трябва да демонстрират пълно съответствие с Регламента. Системите се дефинират като високорискови, когато функционират в сектори, които пряко засягат здравето, безопасността и основните права на гражданите. Именно това предполага бизнесът точно да определи и класифицира всички AI инструменти, които използва в дейността си. За да продължат да оперират легално след тази дата, тези системи задължително трябва да преминат през процедура по Оценка на съответствието (Conformity Assessment). Това на практика представлява правен и технически одит, доказващ тяхната надеждност.
AI Act поставя изключително високи стандарти пред няколко ключови сектора от бизнеса, които оперират в България. Сред тях най-силно засегнати са компаниите, използващи AI в Човешките ресурси (HR) – за автоматизиран скрининг на автобиографии, оценка на кандидати или мониторинг на служители, тъй като тук съществува висок риск от алгоритмична дискриминация. Също толкова сериозно са засегнати финансовите институции (банки и кредитори), използващи AI за оценка на кредитоспособността и застрахователните премии, както и частните оператори в здравеопазването, където AI системите за диагностика и избор на лечение трябва да отговарят на строги критерии за безопасност, съпоставими с тези за медицинските изделия. За тези компании прилагането на Регламента означава въвеждане на система за управление на риска, одит на данните за обучение и осигуряване на механизъм за човешки надзор при вземане на решения.
Вероятно най-силният аргумент пред корпоративните клиенти е свързан с финансовия риск.
AI Act въвежда изключително високи санкции, които ясно показват решимостта на ЕС да наложи ред в дигиталното пространство. При неспазване на основните задължения, свързани с високорискови системи, глобите достигат до 15 милиона евро или 3% от годишния глобален оборот на компанията, като се прилага по-високата сума. При най-тежките нарушения, свързани със забранените практики, санкцията може да достигне 35 милиона евро или 7% от глобалния оборот. Тези санкции са самостоятелно основание за задължителното имплементиране на изискванията на Регламента, а неспазването му би следвало да се оценява като директен финансов риск за задължените субекти.
AI Act вече е в сила и неговото поетапно прилагане налага неотложна оценка на свързаните с него рискове, както и привеждане дейността на вашия бизнес в съответствие преди август 2026 г. Експертното съдействие за оценка и анализ на текущото състояние на задължените субекти следва да включва класифициране на техните AI системи, одит на данните за обучение, установяване на вътрешни протоколи за съответствие и въвеждане на вътрешни правила и протоколи съобразно нормативните изисквания на Регламента.
Екипът на АДД Мургова и партньори притежава висока експертиза и богат опит в областта на нормативно съответствие и следи за въвеждането и прилагането на всички нови европейски регулации, засягащи бизнеса. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете чрез murgova.com
