Обществената динамика в търговския оборот поставя все по-често на дневен ред въпросите, свързани с отговорността на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, които едновременно с това си качество осъществяват и функции на управители. В практиката е честа хипотезата, в която някой от съдружниците в ООД съвместява и качеството управител, като с дадени свои действия може да засегне интересите на Дружеството. В този аспект е важно да се уточнят пределите на отговорността и какви санкции са приложими спрямо това лице при извършване на нарушения и неизпълнения на задълженията си спрямо компанията.
С настоящия материал ще се фокусираме именно върху един от въпросите, разгледани с Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС (ТР № 1/2020), свързана с отговорността на съдружника, а именно: Приложима ли е санкцията по чл. 126 от Търговския закон по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1 – 3 от ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 от ТЗ?
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 1 – 3 от Търговския закон, съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато:
- не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;
- не изпълнява решенията на общото събрание;
- действа против интересите на дружеството.
Процедурата по изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност представлява крайна мярка при наличие на изключително съществени, системни и непоправими нарушения на Дружествения договор и закона и най-тежка санкция спрямо съдружника.
В чл. 145 от ТЗ пък е уредена отговорността на управителя и контрольора в дружеството с ограничена отговорност, като съгласно посочената норма същите отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.
До този момент по въпросите, свързани с отговорността на съдружника – управител бе налице противоречива практика на Върховния касационен съд. Според част от съдебните състави се приема, че когато съдружник в качеството си на управител осъществява действия, които попадат в хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 – 3 от ТЗ, той може да отговоря единствено за имуществени вреди по реда на чл. 145 от ТЗ. Аргументите за това са, че отговорността на управителя е договорна, произтича от мандатно правоотношение – сключен договор за възлагане на управление, възниква при неизпълнение на задълженията му и има винаги имуществено изражение. Именно по тази причина, тези състави застъпват тезата, че съдружникът не може да бъде изключен от дружеството за действия, извършени от него в качеството му на управител.
Друга част от съдебните състави застъпваха становището, че санкцията по чл. 126 от ТЗ е приложима и спрямо съдружник, който в качеството си на управител е осъществил някои от предвидените в нормата действия.
В актуалното ТР № 1/2020 ВКС приема за правилно второто становище. Съобразно мотивите на върховните съдии, когато управителят, притежава и качеството на съдружник, той има две групи задължения – едните, които произтичат пряко от членственото му правоотношение и правата и задълженията му на съдружник в ООД съгласно закона и дружествения договор, а другата група касае отговорността му съобразно мандатното правоотношение с дружеството, когато е назначен и за управител на същото. При неизпълнение на своите задълженията както управителят, така и съдружникът носят имуществена отговорност за нанесените на дружеството вреди. Както бе посочено и по-горе, спрямо съдружникът може да бъде приложена и допълнителна санкция – да бъде изключен при условията на чл. 126 от ТЗ и визираните в нормата нарушения.
Върховните съдии отбелязват, че когато едно лице съвместява и двете функции, е възможно действията на управителя – съдружник да осъществят някои от фактическите състави на чл. 126, ал. 3, т. 1 – 3 от ТЗ, като няма основание да се ограничат правомощията на Общото събрание да го изключи, в случай че е налице нарушение на тези изисквания. При съвместяване на двете функции е трудно да се разграничи кое действие в какво качество е извършено, като неизпълнение на съответните задължения може да доведе до накърняване или засягане на дружествените интереси. Такова разграничение на задълженията би могло да се направи само в случаите, в които управителят е трето лице, което няма качеството на съдружник. При тази хипотеза той ще носи единствено имуществена отговорност при засягане на интересите на Дружеството.
Именно съобразно изложените съображения, в Тълкувателното решение върховните съдии стигат до крайния извод, че съдружникът – управител може да бъде санкциониран с изключване от Дружеството и за действия, които е извършил в качеството си на управител, които биха могли да се квалифицират като нарушения на чл. 126 от ТЗ, изброени по-горе.
Действително в динамиката на търговския оборот, съдружникът, който осъществява и функции на управител, следва да се въздържа от действия, с които се нарушават интересите на дружеството, да оказва съдействие във връзка с дейността на компанията, както и да изпълнява решенията на Общото събрание, като тези задължения съществуват едновременно. Като особена крайна мярка – изключването на съдружник в ООД, обаче следва да бъде извършено при стриктно спазване на предвидената в ТЗ и Дружествения договор процедура и при наличие на особено съществени нарушения. В противен случай, макар и приложима съобразно цитираното Тълкувателното решение, тази санкция би могла да бъде несъразмерна с извършените нарушения от съдружника – управител и по този начин да се стигне до злоупотреба с права от страна на останалите съдружници, целящи единствено да изключат някой от своите досегашни партньори.
Както процедурата по изключване на съдружник в ООД, така и търсеното на имуществена отговорност са изключително комплицирани процеси, тъй като в много ситуации се касае до настъпил разрив в отношенията между съдружниците, липса на комуникация, загуба на доверие, както и често до цялостно изолиране на някои от бившите партньори от дружествените работи и до поредица от взаимно свързани съдебни дела. В тази връзка препоръчваме дори при първи признаци и/или съмнения за извършени нарушения, своевременно да се обърнете за юридическа консултация към специалисти с опит в областта на търговското право.
Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.