+ 359 89 430 0484 / office@murgova.com

Нови възможности пред стартиращия бизнес – учредяване на дружество с променлив капитал

Нови възможности пред стартиращия бизнес – учредяване на дружество с променлив капитал
юли 28, 2023 Силвана Джаркова

На 20 юли 2023 г., на проведено пленарно заседание на Народното събрание, бяха окончателно приети продължително обсъжданите промени в Търговския закон, инкорпориращи института на дружеството с променил капитал (ДПК).

Преди да преминем към разглеждане на промените по същество, както и на правните възможности, които предоставят на компаниите, редно е да отбележим, че новата правна уредба е дългоочаквана стъпка, целяща облекчаване на правния режим на старт-ъп компаниите и адаптиране на нормативните правила към бързите темпове на развитие на бизнеса. Както е отбелязано и в мотивите на законопроекта, утвърждаването на страната ни като център на значителен процент от иновативната дейност на компаниите в Европа, изисква привеждане на нормативната уредба в съответствие с нуждите на бизнеса. По този начин се цели осигуряване на възможност за безпрепятствено стартиране на дейността на старт-ъп компании (включително за набиране на значителни по обем инвестиции, задържане на ключови служители, ясно уреждане на взаимоотношенията с инвеститори), които впоследствие, без излишна административна тежест, могат да се развият включително до нивото на компании, чиито акции се търгуват на регулирани пазари.

Как изглежда правната рамка на ДПК?

Правната уредба се доближава частично до уредбата на дружествата с ограничена отговорност (ООД) и в по-голяма степен до тази на акционерните дружества (АД). Същевременно обаче тя предоставя значителни предимства, които преодоляват недостатъците на вече познатите ни правноорганизационни форми и позволяват на правната рамка да се адаптира спрямо бързо развиващите се бизнес отношения.

Измененията предвиждат, че подобно дружество може да бъде единствено микро- или малко предприятие по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. Това ограничение идва да покаже действителната правна воля на законодателя, а именно новата правноорганизационна форма да е на разположение на наистина „прохождащи“ компании. Дружеството може да функционира както при наличие на повече от един съдружник, така и като еднолично. Основен орган на дружеството остава общото събрание (респ. едноличният собственик), в чиито прерогативи е вземането на най-важните решения, свързани с функционирането и съществуването на дружеството въобще.

Интересно е, че на вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ подлежат имената на избрания управител или управителен съвет (броят на членовете на който се залага в приетия от съдружниците дружествен договор), както и избрания начин на представляване, като в регистъра не се публикува публична информация относно собствеността на дяловете в ДПК. Последната следва да се помести в специална за целта книга на съдружниците, като е изрично предвидено, че достъп до нея имат освен съдружниците в дружеството, и трети лица, но не в нейната цялост (а само що се касае до конкретен съдружник) и при условие, че докажат наличието на правен интерес от получаване на информацията.

От друга страна, не се публикува и размерът на капитала на ДПК. Осигурената възможност за установяването му е посредством запознаване с взетите решения на проведено редовно годишно общо събрание за приемане на годишния финансов отчет на дружеството. На същото събрание се вземат решения, с които се установява размерът на капитала към датата на приключване на съответната финансова година, както и как капиталът се е изменил в сравнение с предходната финансова година.

Предвид базовия характер на уредбата, много съществен елемент в организацията на ДПК е дружественият договор, който е предназначен да уреди всички специфични за конкретния нов бизнес права и правоотношения. Последният подлежи на обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. С него могат да се предвидят редица отклонения от диспозитивните общи правила, както и разнообразни частни хипотези, които да отговорят на нуждите на конкретната компания. Примери за подобни хипотези (които са или изцяло неприложими, или изключително трудно приложими при познатите ни правноорганизационни форми на дружества) са:

  • временна забрана за разпореждане с дялове;
  • право на предпочтително изкупуване на дяловете на някой от съдружниците от един или повече от останалите съдружници;
  • възможности за контролиране на участващите в дружеството съдружници – юридически лица на база упражнявания върху тях контрол и промените в последния;
  • създаване на права за придобиване на дружествени дялове при определени условия (включително от наети лица с цел приобщаването им към визията и бизнес целите на компанията).

Уредбата на новия вид дружество говори за разпределяне на имуществото му под формата на дялове. Същевременно обаче се позволява същите да са разделени на отделни класове (а в този смисъл и предоставящи различни привилегии) и да имат различна номинална стойност (като законовият минимум е 1 стотинка), както и да бъдат предмет на придобиване от самото дружество. Това показва, че новата уредба е заимствала утвърдени позитиви както от структурата на познатите ни ООД, така и от тази на АД.

Така, до известна степен, имуществените права, които предоставя всеки записан дял са сходни с вече познатите имуществени права на съдружниците в ООД и акционерите в АД. От друга страна, разпоредбите на новия вид дружество предвиждат съвсем нови права, част от които бяха изброени по-горе.

Интерес и значителна стъпка в посока дигитализация представляват и разпоредбите, които внедряват електронната форма на комуникация и въобще изразяването на воля особено при процедурите по свикване и провеждане на общото събрание на дружеството. По този начин на практика ще се преодолеят много от затрудненията и формалностите при вземане на решения и ще се осигури гъвкавост в комуникацията между съдружниците.

В обобщение, очакванията на законодателния орган, както и на бизнеса са чрез новата уредба да се отговори по един по-адекватен начин на индивидуалните нужди пред всяка стартираща високотехнологична и иновативна компания, ориентирана към бърз икономически растеж, на взаимоотношенията с нейните инвеститори и ключови служители. Отделно от това, анализите показват, че учредяването на подобни дружества е свързано с по-малка административна тежест и първоначални разходи – въпроси, които се оказват водещи при вземането на решение за стартиране на ново бизнес начинание.

Настоящия материал отразява приетите промени в правната уредба, публично достъпни към 24.07.2023 г. Предстои обнародване на новата нормативна рамка в Държавен вестник.

 

 

Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.