75% от малките и средни предприятия в България са семейни и развитието им е определящо за икономиката на страната. В Европейския съюз семейните компании съставляват повече от 60% от всички фирми и осигуряват над 40% от общата заетост.
Въпреки това е малко известно, че процесът на прехвърляне на собствеността и унаследяването на семеен бизнес, вътре или извън семейството, е един от ключовите проблеми на този вид бизнес. Като имаме предвид, че най-разпространената форма на сдружаване е дружеството с ограничена отговорност, настоящето изложение има за цел да обсъди някои по-важни практически въпроси, свързани с наследяването на дялове в ООД, за които е добре да се помисли още при създаването на едно дружество.
Макар по своята законова принадлежност дружеството с ограничена отговорност да е капиталово дружество, то има и характеристиките на персонално дружество поради личното участие и принос на всеки един от съдружниците.
Според българския Търговски закон дружественият дял може да се наследява, но стават ли наследницитe съдружници в бизнеса и какви са основните предизвикателства пред наследяването на дружествени дялове?
Въпросите, които настоящото изложение ще обсъди са:
• Кога възниква членственото правоотношение на наследниците и стават ли те директно съдружници в дружеството?
• Какво могат да очакват като контрадействия от другите съдружници?
• Какви са предизвикателствата, които трябва да имаме предвид при наследяване на дялове в ООД?
• Как да осигурите максимална защита на вашите дялове в ООД в случай на смърт на съдружник?
Дружественият дял представлява част от имуществото на дружество с ограничена отговорност (чл. 127 от ТЗ), а правото на членство е регламентирано като право на участие в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял – чл. 123 от ТЗ. Законодателно е проведено разграничение между притежаването на дружествения дял и правата на съдружника в ООД, т.е. членственото правоотношение.
Правото на наследяване възниква при настъпване на юридическо събитие (смърт на съдружник), Наследяването винаги е право с имуществен характер, тъй като личните и неимуществените права на наследодателя не преминават върху неговите наследници.
При смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете и има характера на трето лице за дружеството, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание.
Приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 от ТЗ. Притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи само равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или ако Общото събрание откаже на наследника да го приеме за съдружник.
Наследяването на дела на починалия съдружник не е равнозначно на придобиване на членствени права в съответното дружество.
Според чисто юридическото доктринално становище, застъпвано от множество уважавани наши юристи, сред които и доц. Кристиан Таков, ако в клаузите на дружествения договор в ООД изрично е предвидено, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично, е ненужно решение на ОС на ООД. Това е така, понеже одобрението на ОС за приемане като съдружник на трето лице се счита дадено по силата на самия дружествен договор, но съдебната практика не споделя това виждане2.
В последните години се наложи и утвърди противоположна на тази теза практика на съдилищата и ВКС, която е последователна и непротиворечива, според която, за да бъдат приети наследниците като съдружници в дружеството, то следва да бъде проведено извънредно Общо събрание при спазване на всички изисквания на закона за неговото свикване, провеждане и кворум за вземане на решения.
Заслужава изрично да се отбележи, че когато поемането на дружествените дялове се извършва от трето лице, което не е съдружник, съгласно изричната разпоредба на чл. 65, ал. 2 от ТЗ същото следва да отговаря на изискването за учредител на дружество, а именно – да е дееспособно българско или чуждестранно физическо или юридическо лице
В тази хипотеза и при горното условие, ако наследникът е трето лице, т.e не е съдружник, за да придобие това качество, следва да бъде изпълнен следният сложен фактически състав:
Да е приел наследството, да е подал изрична молба до дружеството, в която заявява желанието си да встъпи като съдружник и приема условията на дружествения договор;
Да бъде взето решение на общото събрание, с което се одобрява приемането му като съдружник;
Да бъдат направени съответните промени в дружествения договор, да бъде обявен новия дружествен договор и да бъде направено вписване на новия съдружник в Търговския регистър.
Наследниците на починалия съдружник не могат да се разпоредят с дружествените дялове на наследодателя им чрез правна сделка, тъй като те нямат качеството съдружници в ООД до приемането им от Общото събрание на съдружниците. В тази хипотеза останалите съдружници в дружеството могат да поемат дяловете на починалия съдружник, като изплатят равностойността им на наследниците.
Безспорно смъртта на съдружник е прекратително основание по чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ, като в този случай членството се прекратява автоматично, без допълнителни правни действия, като наследниците на починалия съдружник наследяват неговите имуществени права в дружеството. Т.е. наследниците на починалия съдружник имат право да получат от дружеството паричната равностойност на дружествения му дял, изчислен въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.
Под имущество на дружеството се разбира чистото такова, представляващо разликата между актива (паричната стойност на правата) и неговия пасив (паричната стойност на задълженията).
За съжаление няма единна съдебна практика по въпроса за определяне на равностойността на дела, поради което от важно значение е този въпрос да бъде решен изрично с дружествения договор, за да се избегнат евентуални усложнения и противоречия.
Налице е практика на доста окръжни съдилища, които намират, че дружественият дял на починалия съдружник следва да се определи по справедливи пазарни цени на активите на дружеството, а не по балансовата им стойност на междинния баланс, като определят хипотезата като сходна с тази на ликвидацията, когато наличните активи се осребряват по пазарната им цена и се изплаща ликвидационен дял.
Според тази съдебна практика, логическото тълкуване на закона налага да се възприеме тезата за пазарната стойност на активите като критерий за определяне стойността на дружествения дял. Според чл. 127 от ТЗ всеки съдружник притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ урежда правото на напусналия дружеството съдружник да получи паричната равностойност на дружествения си дял. Тълкуването на посочените разпоредби в своята взаимовръзка налага да се приеме, че размерът на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, който напусналият съдружник има право да получи, не може да бъде различен от размера на дружествения дял, който притежава от имуществото на дружеството, от което следва, че той следва да се определи по пазарната му стойност. Да се приеме противното – оценяването му по цени на придобиване, означава напусналият съдружник да получи парична сума, различна от стойността на дружествения му дял, която може да бъде както по-голяма, така и по-малка от реалната му стойност. Именно, за да се гарантира правото на напусналия съдружник да получи пазарната стойност на дела си, законодателят е предвидил изготвянето на нарочен счетоводен баланс, в който активите на дружеството следва да се оценят по текущата им пазарна стойност.
Други съдилища, сред които и Върховният съд, изхождат от разбирането, че имуществото на действащото предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не само вещи и вещни права. Основавайки съжденията си на това разбиране, те считат още, че затова законодателят определя имуществото въз основа на което да се изчисли делът на починалия съдружник, да се оцени по балансовата стойност на активите и пасивите, а не по справедливи пазарни цени. По този начин се обяснява и разликата между действащото и прекратено дружество и съответно различната методика, въведена от закона за оценяване на дружествен дял и за оценяване на ликвидационен дял.
Важността на Дружествения договор
С цел избягването на дълги съдебни спорове и минимализиране на риска от злоупотреби от преживял съдружник, решил да „обсеби” и поеме дяловете на починалия съдружник, и за се даде предвидима яснота на съдружниците относно техните права и задължения в случай на наследяване на дялове, считаме, че е важно още при започване на бизнеса или разширяването му с приемане на нови съдружници да се обърнете към адвокат, който професионално да ви обясни възможните рискове и да се опита да ги предвиди максимално изчерпателно в дружествения договор, а не да се ползват бланкови такива.
С оглед на съществуващата законова празнота, и предвид изложените по-горе усложнения, препоръчваме дружественият договор да урежда изчерпателно въпросите касаещи отношенията при смърт на съдружник, свикването на ОС при такова събитие, начин на оценяване на дела на починалия съдружник и др.
Много наши клиенти избират акционерното дружество като по –сигурен и надежден начин за защита на наследствените си права, тъй като акциите се наследяват, но имайки предвид, че малкият и среден бизнес, са избрали дружеството с ограничена отговорност като своя форма на сдружаване следва да подхождат отговорно при уреждането на подобни въпроси.
В България, поради исторически, социални, политически и други причини, голяма част от семейните бизнеси се намират на етап преход от първо към второ поколение на собственост и управление, което прави темата наследяване и прехвърляне на собствеността все по-важна и изключително интересна.
