От известно време насам най-коментираната тема е инфлацията, независимо дали става дума в световен мащаб или конкретно за България. Безспорно напоследък всеки един бизнес и гражданин усеща ежедневно пряко ефекта от инфлацията, като това води до значителна несигурност и разнопосочни становища какви са най-подходящите мерки срещу тези явления. В този контекст се поражда и един основен въпрос – дали държавата следва да участва в преодоляването на инфлацията чрез директна намеса и механизми при ценообразуването и дали това противоречи на принципите на свободния пазар и действащото законодателство. Като оставим настрана доколко подобна намеса би постигнала широко прокламирани цели за трайно намаление на индекса на потребителските цени и запазване на покупателната способност на населението, по-важно е да се дефинира доколко законодателната рамка позволява подобни намеси в един свободен пазар.
Свободата на вътрешния пазар е залегнала като основен принцип във всички законодателни и съпътстващи актове на Европейския съюз. Това означава, че размяната на стоки и услуги следва да се извършва доброволно при свободна стопанска инициатива. Това е дефинирано и в Хартата на основните права на Европейския съюз, която е правно обвързваща за всички държави – членки. Конституцията на Република България също ясно посочва в чл. 19, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
Към момента Министерство на икономиката и индустрията предлага законопроект на Закон за надценките на хранителните продукти. С него се предвижда формално максимална надценка от 10 % за храни, включени в малката потребителска кошница на Националния статистически институт и които ще се определят със заповед на министъра на икономиката и индустрията. Предвиденият законов текст казва, че цените се формират „свободно в рамките на горна граница на надценката в размер до 10% (десет на сто)“. Макар конкретният текст да включва думата „свободно“ е ясно, че поставянето на горна граница е вид ограничаване на правото на свободна стопанска инициатива. За да се направи заключение, дали това противоречи на основните принципи и свободния пазар, следва да се анализира чл. 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
В тази връзка е достатъчно ясно, че в конкретния случай изискването ограничението да бъде предвидено в закон ще бъде спазено. Доколко обаче предвижданата максимална надценка зачита основното съдържание на „същите права и свободи“? Този аспект определено е дискусионен. Въпреки желанието на законодателя да определи, че ще продължи свободното формиране на цени, макар и при горна граница на надценка, конкретната свобода на стопанска инициатива по-скоро изключва от съдържанието си подобно ограничение. От друга страна трябва да се отчете и че Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда свободата на стопанска инициатива да се признава в съответствие с правото на Съюза с националните законодателства и практики.
Вероятно с цел да се аргументира именно съответствие с националното законодателство на предвижданото ограничение, в мотивите си при оценката на въздействието на законопроекта, Министерството на икономиката и индустрията обосновава, че правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер, както и че не изключва принципите на държавно регулиране и на държавен контрол. Наведени са дори аргументи във връзка с чл. 18 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, с които да се мотивира, че на законодателя е предоставено правото да уреди (съответно да ограничи) свободата на стопанска инициатива по законодателен ред. Ключовото във въпроса с конкретното ограничение обаче не е толкова дали това е възможно да стане по законодателен ред (което е изрично изискване на Хартата на основните права на Европейския съюз), а дали същината и смисълът на конкретната свобода на стопанска инициатива се засяга отвъд допустимото ограничаване и дали наистина това съответства на признат от ЕС общ интерес или защита правата и свободите на други хора.
Интересен е фактът и че в миналото при друга законодателна инициатива, но в сходен смисъл, Комисията за защита на конкуренцията е имала възможност да се произнесе със свое становище. Конкретното предложение беше да бъде въведена чрез законов текст възможност министърът на икономиката, по предложение на министъра на труда и социалната политика, да може в срок до 12 месеца да определи със своя заповед максимална надценка/и на стоките от първа необходимост, като процент от доставната им цена. Комисията за защита на конкуренцията обосновано посочва, че определянето на максимална надценка ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно и спомага за създаването на споразумения между конкурентите. Посочва се и конкретен пример за започната процедура от Европейската комисия за ограничаване на съответен пазар при налагане на максимална надценка в друга държава – членка.
Важно да се отбележи е, че в конкретния случай на законопроекта на Закон за надценките на хранителните продукти се предвижда той да се прилага спрямо значително ограничен кръг от лица. По този начин се постига все пак някакъв аргумент, че ограничението се поставя на малък кръг от субекти и неговият ефект хипотетично не засяга съдържанието на конкретното право. Задължени лица се предвижда да са търговците с годишен оборот от над 30 млн. лв. през предходната календарна година, които предлагат за продажба на дребно храни. Това следва да изключи от обхвата всички микро и малки предприятия. Основното изискване към задължените лица се предвижда да бъде определяне на минимум по един продукт от одобрени със заповед на министъра видове храни, за който да прилагат правилото за максимална надценка, като се избират от тези, продавани на най-ниските непромоционални цени от всеки вид храна. Наред с това обаче се предвиждат съпътстващи още няколко разнородни забрани и изисквания – забрана за издаването на фактури за обратни услуги към доставчика, касаещи продуктите, за които се прилага правилото за максимална надценка, забрана имитиращи продукти да са част от предвиждания механизъм, изисквания за деклариране на информация, поддържане на наличности и други.
Видно от обема на предвижданите задължения, лицата попадащите в неговия обхват, ще бъдат натоварени с немалка допълнителна административна и оперативна тежест. Всичко това без да е достатъчно обосновано дали въобще ще постигне ефект за намаляване на инфлацията и осигуряване на достъпни храни от съответните категории за потребителите, но под угрозата от значителни санкции за задължените лица при нарушения – в определени случаи до 2 на сто от реализирания оборот в страната през предходната календарна година. В случай че законопроектът бъде приет, трябва да се отчете и фактът, че заключителните разпоредби предвиждат срок за прилагане на новите задължения от само 6 (шест) месеца от обнародване – срок, който едва ли ще е достатъчен за постигане на реални резултати и по-скоро приемането на този закон ще породи единствено множество затруднения, въпроси и спорове.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговско право, административно право, защита на конкуренцията и осигуряване на нормативно съответствие със специални закони и регулации. Практиката ни е насочена, както към консултиране и оптимизиране на търговската дейност и осигуряване на съответствие с промените в законодателството, така и към предоставяне на цялостно съдействие и процесуално представителство. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/
Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.