Все по-често малки и средни предприятия в България прибягват до адвокатска защита, в случай че правата им биват засегнати от страна на държавни или общински институции, публичноправни организации, секторни предприятия или други възложители на обществени поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Макар производствата по жалби срещу решения, действия или бездействия на възложителите по ЗОП, да представляват по същността си административни производства, за тях важат специални законови правила, включително по отношение на размерите и отговорността за разноски. По-специално внимание в настоящото изложение ще обърнем на коректното изчисляване на разноските за адвокатски възнаграждения, доколкото е налице празнота в нормативната уредба, предизвикваща противоречива практика и честа необходимост от водене на допълнителни производства във връзка със спорове за дължимите суми.
Действаща към момента Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че в производства по обжалване на окончателните решения по процедурите за възлагане на обществени поръчки (решения за определяне на изпълнител по договор или рамково споразумение, за класиране на участници и/или присъждане на награди в конкурс за проект) възнаграждението се определя съобразно правилата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата върху интереса. В тези случаи на практика възникват множество тълкувания от страна на процесуалните представители на страните, част от които изчисляват дължимото им адвокатско възнаграждение на базата на прогнозната стойност на обжалваната поръчка. Други считат, че сумата следва да бъде пресметната като се вземе предвид ценовото предложение на спечелилия участник или пък на участника-жалбоподател.
В действителност, трайно утвърдената практика на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС), отхвърля всички посочени по-горе методи за изчисляване на адвокатския хонорар и приема, че втората хипотеза на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, а именно за определяне на адвокатското възнаграждение „върху интереса“, е на практика неприложима, защото „до настоящия момент, нито Наредба № 1, нито друг нормативен акт, дефинират понятието „интерес“ за производствата по ЗОП, който е различен от този в производствата по ГПК и не може да се счита обвързан със стойността на поръчката, нито с предлаганата от участник, конкретна цена за изпълнението й, тъй като те не представляват печалбата на определения за изпълнител, а включват и направените за изпълнението й разходи“ (Виж Определение № 6077 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5358/2018 на ВАС, Определение № 4083 от 29.03.2018 г. по адм. д. № 3499/2018 на ВАС). Съдебната практика категорично приема, че предвид липсата на изрична законова разпоредба минималният размер на адвокатското възнаграждение може да бъде определено единствено като конкретна стойност в размер на 700 лв. (чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. 1 от Наредба № 1). Приложими, разбира се, остават правилата за определяне на възнагражденията съобразно фактическата и правната сложност на делото, които в голяма част от случаите обосновават и по-висок размер на дължимите разноски.
Въпреки изложеното, изчисляването на дължимите адвокатски хонорари „върху интереса“ по някой от начините, описани по-горе, продължава да се използва от голяма част от процесуалните представители на страните в производствата по ЗОП, което често води до претендиране на суми на особено високи стойности, а при липса на възражение срещу техния размер – до неоправдано ощетяване на „загубилата“ страна, която бива натоварена с възстановяване на всички разноски по делото. В не малка част от случаите, дори при успешен изход на делото, би могло да се стигне до значително намаляване от страна компетентните държавни органи на заплатения от спечелилата страна хонорар, а разликата остава за сметка на заплатилия. В някои случаи именно особено високият размер на дължимите разноски оказва и решаващо влияние върху желанието на заинтересованото лице да потърси защита на правата си и дори да доведе до отказ от обжалване.
Предвид особения характер на законодателството в областта на обществените поръчки и с оглед на съществуващата законова празнота, водеща до описаните по-горе противоречия в практиката, ние от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ препоръчваме при нужда от правна консултация и съдействие по ЗОП, да се обърнете към адвокат с необходимата теоретична подготовка и професионален опит, който да ви обясни възможните рискове и да сведе до минимум вероятността от неоснователни разходи за вас и представляваните от вас дружества.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат и високо експертен опит сферата на отношенията, регулирани от ЗОП, включително по казуси и дела, разгледани в настоящия материал.
За повече информация и при въпроси, може да се свържете с нас на www.murgova.com
