Съвременният свят поставя редица нови предизвикателства пред всеки от нас, неминуемо тласкащи ни към откриване на иновативни решения, които имплементираме все повече в различни сфери от ежедневието ни. Към някои от тези сфери подходът е по-консервативен, но неоспоримите предимства на прогреса водят към либерализация при стриктно следене на законовата и целевата съобразност на нововъведенията. Една от сферите, в които се налага качествено нов подход на ниво Европейския съюз, е именно здравеопазването и в частност в областта на превенцията и лечението на онкологични заболявания.
ЕС заявява, че здравеопазването е основен приоритет пред Съюза и държавите членки като в ЕС стартирани редица инициативи, целящи подобряване и защита на здравето и живота на гражданите . В края на 2020 г. ЕК обяви първите стъпки за изграждане на Европейски здравен съюз като отговор на последиците от пандемията от COVID 19.
Тези инициативи се разпростират и в областта на онкологията. На 03.02.2021 г. Комисията обяви Европейски план за борба с рака (Europe’s Beating Cancer Plan). Документът се определя като ключов, тъй като с него се предлага нова перспектива към профилактиката, лечението и грижите за онкоболни пациенти. С него се трасира целия път на заболяването, от превенцията до подобряване качеството на живот на пациентите и преболедувалите, като се поставя фокус върху дейности, чрез които ЕС може добави най-голяма стойност.
На този етап в България визирания План се обсъжда и неговото изпълнение са анализира предимно от представители на неправителствения сектор.
От гледна точка на нормативната уредба, Европейският план за борба с рака също може да се определи като изключително съществен, тъй като изпълнението му предполага значителни промени и нововъведения в действащата в страната ни консервативна национална правна рамка на онкологичната дейност.
Текущата национална уредба относно онкологичната дейност се съдържа основно в Закона за лечебните заведения и в Медицинския стандарт за медицинска онкология, които определят онкологията като самостоятелна специалност и научна дисциплина, която изучава и третира злокачествените солидни тумори с химични продукти или имунотерапия. Законовата рамка обуславя като основна цел на специалността осигуряването на висококвалифицирана ранна оценка, прогноза относно хода на онкологичната болест и специфична лекарствена терапия. В нея обаче почти не се съдържа регулация, отговаряща на съвременните методи и технически достижения, относно дейностите по диагностициране, скрининг и следене на пациентите.
Към момента е нормативно установено, че всяка една дейност, пряко или косвено свързана с лечение, съставлява медицинска услуга, и като такава тя следва да се извършва от лечебно заведение. Към създаването на лечебно заведение, от своя страна, се прилагат редица изисквания относно техника, персонален субстрат и физическо присъствие, които не винаги отговарят на действителните нужди на лицата, които страдат от онкологични заболявания и имат нужда от навременна медицинска консултации, здравни грижи и последващо мониториране. Съвсем нормално е законовата рамка да осигурява строга защита на правата на пациента и прецизност, но тя изостава от технологичния растеж, създавайки редица затруднения за въвеждането на модерни и удобни за пациентите практики при осъществяване на онкологична грижа.
В тази връзка, в цитираните по-горе документи и инициативи на ЕС, подкрепени и от неправителствените организации в България, се налагат апели и обръща особено внимание да се преразгледат понятията за медицина и лечебна дейност и изискванията за осъществяването им, като се разшири и обогати тяхното съдържание, чрез извеждане на преден план постиженията на телездравеопазването.
Осъвременяването на нормативната рамка е пътят, по който всяка от държавите – членки следва да премине, за да се поставят здрави и сигурни основи, въз основа на които чрез е-здравеопазване ще се осъществяват широк спектър от дистанционни здравни грижи, като мониториране на пациенти, запис и изпращане на данни и интерактивна комуникация между лекар и пациент от разстояние. Необходимостта от тези промени е особено належаща в областта на онкологията, където профилактичните дейности и постоянния достъп до медицински консултации, включително и от разстояние са основни приоритети при запазване и подобряване качеството на живот на пациентите и техните семейства. Нуждата от предприемане на своевременни действия за актуализация и изменения на нормативната уредба на национално ниво, която да отговаря на съвременните достижения на технологията, става все по-осезаема и във връзка с условията на пандемията, причинена от коронавируса, особено що се касае за пациентите с онкологични заболявания.
За сравнение, при дерматологичната и естетичната грижа, ендокринологията, дори в сферата на педиатрията и инфекциозните болести е достъпно онлайн медицинско обслужване, което дава възможност на пациентите да получат консултация и първоначално насочване като се изключат ограниченията, които наложи пандемията от Covid-19. Практическата необходимост от такъв подход при обслужването на пациенти на практика дерогира фактически действащите неоптимизирани Медицински стандарти, които също поставят изисквания за наличие на физически кабинет на медицинския специалист, оборудване и водене на медицинска документация по образец без да се нарушават нормативните изисквания.
Доколкото обаче към лечението на онкоболни пациенти се прилагат по-високи изисквания, свързани с наличието на стационар и амбулатория по смисъла на чл. 26б от Закона за лечебните заведения, както и с оглед строгия контрол, който се наблюдава относно спазването на тези изисквания, дистанционната форма на предоставяне на медицински грижи се оказва недостъпна за лекуващите се лица към настоящия момент.
Въпреки неоспоримата разлика в естеството и съдържанието на медицинските грижи в различните сфери на здравеопазването, европейските насоки по-скоро изключват диференцирания подход при въвеждане на възможността за дистанционни здравни грижи. Тези технологични постижения би следвало да бъдат неизменна част от е-здравеопазването и да се въвеждат наред с други негови елементи. Обратната методика, каквато бе приложена по отношение на е-рецептата, за съжаление по-скоро доведе до недоверие у пациентите, отколкото способства за тяхното улеснение и удобство.
Достиженията на науката и съвременните технологии позволят лечение и следболнична грижа за онкоболните пациенти, чиято ефективност, бързина и прецизност е несравнима с тази, която могат да осигурят единствено конвенционалните методи. Именно поради това институциите на ЕС посочват необходимостта от въвеждане на достъпните иновативни методи в сферата на здравеопазването чрез осъвременяване на нормативната регламентация в сферата на онкологията. Своевременната, но и задълбочена законотворческа дейност в областта е нужната спешна стъпка, която следва да бъде предприета от държавите членки в сътрудничество с неправителствените организации. Здравните експерти в сътрудничество с юридическите консултанти следва да създадат предпоставките за използване на телемедицината и в областта на онкологията като възможност за по-добро и здраво бъдеще на населението.
АДД „Мургова и партньори“ разполага с богат опит в сферата на медицинското право и европейските регулации, приложими към лечебната дейност и стандарти, като работи усилено за въвеждане на телемедицината и осъвременяване на законовата рамка. Адвокатското дружество разполага с експерти в областта на медицинското право с успешна практика в процедурите по транспониране на европейската нормативна рамка и приложеното й за защита на правата и законните интереси на физически и юридически лица и организации. При възникване на въпроси или нужда от консултации може да се свържете с нас на www.murgova.com.