Като една от най-предпочитаните форми за осъществяване на търговска дейност, дружеството с ограничена отговорност често е в основата на множество казуси между съдружници и/ или управители. По тази причина разнообразни въпроси касаещи ООД стигат до съд и са обект на съдебен анализ и разнообразна съдебна практика.
Дългоочакваното Тълкувателно решение 1/2020 от 31.05.2023 на ВКС (ТР 1/2020) също е посветено на отношения, свързани с ООД, като 6 от 8 въпроса пряко анализират особени хипотези относно прекратяването на еднолично ООД (ЕООД), оспорване на решения на общото събрание на съдружниците в ООД, прекратяване на членствени правоотношения, заличаване на управител и други.
Един от анализираните въпроси в ТР 1/2020, който представлява особен интерес касае хипотеза на прекратяване на ЕООД, в което едноличният собственик на капитала и управителят са едно и също физическо лице.
До този момент практиката на съдилищата беше разнородна в случаите, в които физическото лице – едноличен собственик и управител на ЕООД, е починало и наследниците му не са поискали да продължат дейността на дружеството. Съобразно съдебната практика имаше установени две разрешения относно реда за прекратяване на ЕООД в тази особена хипотеза – смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на дружеството, и бездействие на наследниците му. Според първото разбиране, ЕООД се прекратява по право към датата на смъртта. С оглед на което водене на последващ конститутивен иск за прекратяване на основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон (ТЗ), а именно от прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител, е недопустим. При това разрешение обаче се констатира празнота в законодателната уредба, тъй като в нея не е уреден въпросът по какъв начин и кой следва да заяви в Търговския регистър прекратяването на дружеството.
Според второто разбиране, дружеството не се прекратява по силата на закона (по право) с настъпването на факта на смъртта на собственика на капитала, който е и управител на ЕООД, а само въз основа на съдебно решение, постановено по иск на прокурора на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Именно това второ разбиране е възприето и от върховните съдии в ТР 1/2020. Мотивите на съда, с които се възприема това разбиране, са насочени към принципите и правилата за прекратяване на ЕООД, така в чл. 157, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че Дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. С оглед на което се прави извод, че „смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а е относително и непряко такова“, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е уговорено друго в учредителния акт на дружеството или наследниците да не са поискали продължаване дейността на ЕООД. Липсата на тези предпоставки води до състояние на висящност и очакване по отношение на ЕООД, поради което върховните съдии смятат, че в този период дружеството не може да се счита за прекратено. Ето защо редът за прекратяване на ЕООД в тази хипотеза остава прекратяването му с решение на съда по иск на прокурора (на основание чл. 155, т. 3 във връзка с чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ). Както беше посочено и по-горе, според чл. 155, т. 3 от ТЗ прокурорът има право да иска прекратяване на ЕООД в случай, че то няма вписан управител в продължение на три месеца. При смърт на управителя на ЕООД, се приема, че то се лишава от дееспособност и на практика хипотезата е идентична по правни последици с тази, при която липсва вписан управител в регистъра.
Самото производство по прекратяване на ЕООД по съдебен ред не застрашава правата на наследниците, в случай, че последните решат, че искат да продължат дейността на дружеството. Ако в рамките на съдебното производство наследниците предприемат действия по продължаване на дейността на дружеството и впишат управител в търговския регистър, искът за прекратяване ще подлежи на отхвърляне.
Възприетото от върховните съдии разбиране в ТР относно реда за прекратяване на ЕООД в описаната хипотеза представлява задължителна съдебна практика, с която следва да се съобразяват занапред всички съдилища.
В допълнение на горното и с оглед пълнота на представения анализ по въпроса, интерес представлява особеното мнение по ТР 1/2020 на четирима от върховните съдии, което е в несъгласие с формираното мнозинство по поставения въпрос за реда за прекратяване на ЕООД в разгледаната хипотеза. С особено мнение е застъпено разбирането, че прекратяването на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала настъпва по право. За да стигнат до това особено мнение, върховните съдии са обследвали правилото на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ, според което със смъртта на съдружник в ООД неговото членство се прекратява. Следователно, когато членствените права са съсредоточени в едно лице, както е при ЕООД, то със смъртта му тези права се прекратяват, съответно се прекратява самото дружество, защото то не може да съществува без персоналитет. Доколкото законът предвижда възможност наследниците да вземат решение за продължаване дейността на дружеството, въпреки че членствените права са ненаследими, те всъщност подписват нов договор за дружество с ограничена отговорност, с който уреждат преразпределение на участието им в дружеството и в капитала съобразно наследствените им права, назначават нов управител, като имат възможност да уговорят и други условия. В случай на бездействие от страна на наследниците, и при условие, че дружеството има управител, различен от едноличния собственик на капитала, именно той е задължен да заяви за вписване настъпилото прекратяване. Аналогично следва да процедира и управителят на ЕООД в случай, когато едноличният собственик на капитала е юридическо лице и то бъде прекратено. В този смисъл застъпената теза в особеното мнение е, че моментът на прекратяване на ЕООД следва да е един и същ, а именно – смъртта, респективно прекратяването на едноличния собственик на капитала. В мотивите към особеното мнение посочват, че не бива да се прави разлика дали управителят на ЕООД е идентичен с неговия едноличен собственик на капитала или не, както и дали наследниците заявят нежелание да продължат дейността на дружеството или бездействат. Това разбиране според тях осигурява съобразяване на правните последици от настъпилото прекратяване към ясно определен момент – смъртта на едноличния собственик ФЛ/ прекратяването на ЮЛ едноличен собственик на капитала, а от там и провеждане на принципа на правна сигурност в тези отношения. В особеното мнение са изложени мотиви на върховните съдии и относно особеностите на иска по чл. 155, т. 3 от ТЗ и защо намесата на прокурор в гражданските отношения следва да се допуска само в изрично предвидените от закона случаи.
Особеното мнение по ТР 1/2020 е поредното доказателство за богатите възможности на тълкуване и прилагане на правото при разрешаване на юридическите казуси, които винаги са обусловени от житейски ситуации. Бизнес отношенията често следва да се съобразяват със съдебната практика, особено със задължителната такава, за да се постигнат сигурни и устойчиви търговски решения.
Практиката на екипа ни по търговско право изобилства с примери, където наглед „лесни“ решения на бизнес партньори и/ или на наследници на дружествен дял водят до несигурни правни конструкции или промени, които застрашават сигурното съществуване на доскоро успешни бизнеси, създадени като еднолични дружества с ограничена отговорност или до нескончаеми съдебни дела, блокиращи на практика бизнеса. Ето защо винаги съветваме нашите клиенти да не подхождат формално при учредяване на дружество с ограничена отговорност и при изготвяне на учредителните документи. Етап, който често се подценява, с помощта на експертен юридически съвет може да се превърне в гаранция за устойчив бизнес, който да се предаде на поколения занапред.
Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „твоят БИЗНЕС“.
