Всеки бизнес притежава бази с данни, ноу-хау и друга важна информация за своите бизнес активности, градени и надграждани с години. Освен уникалният продукт или услуга, които компанията предлага, тази информация е “съкровищницата” на компанията, която е в основата и изгражда добрата търговска репутация и създава нейните конкурентни предимства. Най- общо казано, тази информация съставлява и е част от безценния актив, наречен “търговската тайна на компанията”.
Търговската тайна, за разлика от защитените обекти на интелектуалната собственост като търговските марки, патентите, промишлени образци не се ползва със същата специална закрила, поради което незаконното й разкриване или използване могат да причинят на компанията огромни щети. Затова всяка компания следва да създаде надеждни вътрешни механизми и да използва най- добрите практики, за да запази строго конфиденциални своята търговска, технологична информация и ноу- хау, които създават нейното конкурентно предимство.
В адвокатската си практика сме се сблъсквали нерядко със случаи, свързани с кражба на ноу- хау, бази данни, списъци с клиенти, контакти, и друга ценна търговска информация, които охотно биват разкрити на конкуренцията срещу високо възнаграждение на лицето, което я предоставя. Нерядко компаниите привличат играчи на възлови позиции, които знаят и могат да разкрият подобна търговска или технологична информация. И тук се поставя въпроса? Как да се защитим? Основният проблем с успешната защита в случай на незаконно разкриване на търговски тайни е свързан най-често с доказването, че информацията е стриктно определена като търговска тайна, имаща търговска стойност и че компанията е взела необходимия набор от политики за защита на търговската тайна. А вредите, които може да причини подобно незаконно използване и разпространяване на търговски тайни са не само материални, но и нерядко имат висока морална и имиджова стойност.
Защо е така? Първо, защото до момента нямаше единна правна защита на търговската тайна, нямаше надеждни механизми за определяне на обезщетенията, които бяха преодолени с приемането на Новия Закон за защита на търговската тайна, обнародван в ДВ от 05.04. 2019 година и второ защото общото записване в клаузите на договорите с персонала и трети лица, на задължението да се пазят тайните на възложилия работата няма необходимата стойност в съда.
С приемането новия закон за защита на търговската тайна беше запълнена една от основните празнини в нашето законодателство, а именно се унифицира понятието за търговска тайна и се въведе ясен механизъм за определяне размера на обезщетението.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА?
Определението на търговска тайна включва в себе си три компонента, които трябва да са налице кумулативно, за да може дадена информация да се квалифицира като търговска тайна.
Търговската тайна е всяка търговска информация, ноу хоу и технологична информация, която отговоря едновременно на следните три изисквания:
- информацията следва да представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи да не е общоизвестна или лесно достъпназа лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация.
- На второ място информацията трябва да има търговска стойност
- Третото условие е по отношение на нея да са предприети мерки за запазването й в тайна от лицето, което има контрол върху нея.
Най- общо задължението за пазене на търговската тайна се изразява в:
- неразгласяване и неизползване на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестните търговски практики.
- Забрана за узнаването на чужда търговска тайна в противоречие с добросъвестните търговски практики
За да може да се ползва от специфичната закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия всяка компания следва:
- да е определила предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп;
- тези данни трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието;
- трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин;
- да е предвиден съответен режим на достъп до тях;
- да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията.
Целта е информацията, определена като конфиденциална, да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица относно узнаването, използването или разгласяването й.
В следващият материал ще ви запознаем с новите законови възможности за защита срещу незаконно използване и разпространяване на търговски тайни, видовете обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Новият закон дава възможност за налагане на забрана върху производството, предлагането, пускането на пазара и използването на стоките – предмет на нарушение, както и унищожаването на документи, вещи, материали и други носители, които съдържат или носят търговска тайна.
АДД „Мургова и партньори“ разполага с богат опит при разработването на цялостен набор от документи за защита на търговската тайна, на специални договорни клаузи, разграничаващи прецизно задълженията за лоялност, конфиденциалност и опазване на поверителна информация, на споразумение за неразкриване на поверителна информация (NDA), както и при осъществяване на съдебна защита срещу нарушителите.
*Image by : https://medium.com/
