През последните години в законодателната политика на Европейския съюз („ЕС“) сериозен фокус има темата за климатичната неутралност. Немалко усилия бяха положени до момента във връзка, от една страна с формулиране на политическите инициативи по пътя на екологичния преход, а от друга страна – по изграждане на основната правна рамка, която да регламентира постигането на климатична неутралност до 2050 г. Съществен елемент в тази насока е познатият като законодателен пакет „Подготвени за 55“ („Fit for 55“), с който се предвиждат законодателните изменения и конкретни механизми, чрез които да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове в сравнение с 1990 г. с 55% до 2030 г. и климатична неутралност в Европейския съюз до 2050 г.
Наред с по-широко популярните мерки като изменения в Схемата на ЕС за търговия с емисии, инициативата ReFuel EU по отношение на авиационния сектор и доставчиците на горива, внимание изисква и Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите („Carbon Border Adjustment Mechanism“). Намаляването конкретно на въглеродните емисии е в основата на всяка стъпка във връзка с предотвратяването на климатичните изменения, като именно Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите е един от елементите, които трябва да подсигурят, че този преход няма да се осъществява за сметка на европейската икономика и индустрия.
Регламент (ЕС) 2023/956 за създаване на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите влезна в сила през месец май 2023 г. България вече предприе действия по допълване на националното си законодателство, като с брой № 28 от дата 02.04.2024 г. на Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, чрез който в националното законодателство се създава механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите.
По своята същност Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите е мярка, която има за цел да подкрепи амбициозните стремежи във връзка с намаляване на въглеродните емисии на територията на ЕС, като същевременно предотврати риска от изместване на производства (и техните въглеродни емисии) в страни извън ЕС. Механизмът е разработен в съответствие с правилата на Световната търговска организация и другите международни задължения на ЕС, с което се цели постигането на равнопоставеност и справедливост, които да насърчат развитието на модерна и конкурентноспособна икономика на територията на ЕС.
Механизмът се прилага при внос от трети страни на митническата територия на ЕС на стоките, попадащи в изрично посочени кодовете по Комбинираната номенклатура (КН) групирани в категории: стомана, желязо, алуминий, цимент, изкуствени торове, електрическа енергия и водород, включително и преработени от тях продукти, когато са получени в резултат на режим активно усъвършенстване съгласно член 256 от Регламент (ЕС) № 952/2013. На практика това означава, че за да бъде внесена на територията на ЕС стока, която е произведена извън ЕС и попада в обхвата на Механизма, вносителите ще трябва да заплатят разликата между цената на разрешителните за въглеродни емисии в мястото на производство на стоките и цената по схемата на ЕС за търговия с емисии.
Водещо е дали стоката попада в съответния код по Комбинираната номенклатура (КН), а не дали ще бъде използвана за производство на продукти от съответната категория на Приложение I на Регламент (ЕС) 2023/956. Всичко това налага необходимост от подсигуряването на една доста подробна отчетност за използваните емисии при производство на съответните продукти от всички лица по веригата, за да може вносителят да е наясно с информацията, която следва да декларира и да може да обоснове надеждност на тази информация. Този елемент със сигурност ще засегне значително и договорните отношения при наличието на сделки с лица от трети страни.
В момента Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите вече се намира в предвидения „преходен период“. Този период е нормативно определен от 1 октомври 2023 г. до 31 декември 2025 г. През него вносителите или техните косвени митнически представители следва единствено да докладват вноса на територията на ЕС (в частност Република България) на стоките по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2023/956, без за тях да възникват допълнителни задължения за заплащане във връзка с конкретните емисии. Задължението за докладване трябва да бъде изпълнено не по-късно от един месец след края на всяко съответно тримесечие, като всеки вносител или косвен митнически представител, внесъл стоки през дадено тримесечие от календарната година, подава доклад с обем посочен в чл. 35 от Регламент (ЕС) 2023/956. Чрез обнародваните промени в националния Закон за ограничаване изменението на климата, при неспазването на това задължение се предвижда имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.
Особено внимание следва да се отдели на датата 1 януари 2026 г., след която внос на попадащите в обхвата на Механизма стоки ще може да се извършва само от лица със статут на „одобрен декларатор“. След тази дата митническите органи следва да не допускат на територията на ЕС внос на стоки от лица, които не са получили по надлежния ред такъв статут. След тази дата, вече ще е налице и задължение за заплащане на разликата в цената на разрешителните за въглеродни емисии в мястото на производство на стоките и цената по схемата на ЕС за търговия с емисии. След тази дата в пълен обем ще започне и функционирането и използването на обща централна платформа за закупуване и търговия със сертификати по Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите.
Получаването на статут „одобрен декларатор“ е обвързано с изпълнението на редица нормативно изброени критерии, между които, 1) заявителят да е установен в държавата членка, в която е подадено заявлението, 2) да не е участвал в сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство или на правилата за данъчно облагане, 3) да е доказал своя финансов и оперативен капацитет за изпълнение на задълженията си и други.
Чрез обнародваните промени изрично се посочва и националният за България компетентен орган относно функционирането на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите, а именно Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда. Това ще е администрацията, до която следва да бъдат адресирани исканията за получаване на статут „одобрен декларатор“, като са предвидени изрично срокове за административното производство, а самите разпоредби влизат в сила от 1 януари 2025 г. Пред същия административен орган следва да бъде изпълнявано и задължението на „одобрените декларатори“ за предоставяне на декларация за внесените стоки през предходната календарна година след 1 януари 2026 г.
С оглед на факта, че първият подлежащ на докладване период вече отмина, е препоръчително всяко потенциално засегнато дружество, да проведе задълбочен анализ по отношение на своите вериги на доставки. Внимание следва да се обърне на информацията, която може да бъде събирана и надлежно обосновавана за съответните стоки, както и да се предвиди какъв би бил финансовият ефект след настъпване на етапа на пълно прилагане на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областите на търговското право, административно право, енергийно право, нормативно съответствие и процесуално представителство. Практиката ни е насочена, както към цялостно консултиране по отношение на търговската дейност и проектите на наши клиенти, така и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/
Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и Партньори в сайта на списание „Твоят Бизнес“.