Ключовата роля на международния транспорт в днешната бизнес реалност определя и решаващото значение всяка страна по транспортни договори да познава своите права и задължения съгласно Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, известна като ЧМР или CMR (за краткост тук ,,Конвенцията“). По същността си международен договор, Конвенцията е създадена през 1956 година в рамките на Европейската икономическа комисия към ООН при участието на Международния институт за уеднаквяване на частното право (UNIDROIT), Международната търговска камара (ICC) и Международната търговска организация (IRU). Въпреки дългата си история, тя е най-младата сред конвенциите, които уреждат въпросите с международния транспорт.
Множество са аспектите на Конвенцията, които могат да бъдат анализирани, но централно място заемат въпросите кога договорът за международен превоз на стоки се счита за сключен и какво е значението на международната товарителница.
Начинът, по който се сключва договорът за превоз по Конвенцията, не е предмет на изрична разпоредба. Поради това и практиката на държавите, ратифицирали Конвенцията, се различава. Върховният касационен съд на Република България (ВКС) например е приел, че този договор е реален, тоест освен съглашението между страните е необходимо и реалното предаване на товара, за да се счита договорът за сключен. Това виждане не се споделя изцяло в международен план. В Германия и Нидерландия се е наложил възгледът, че за сключване на договора е достатъчно само съглашението на страните. Разбирането си те подкрепят с чл. 9, ал. 1 от Конвенцията, която прави разлика между сключването на договора и предаването на товара. Особено виждане имат съдилищата на Италия. Те прилагат правилата на Конвенцията, само ако това е вписано в товарителницата или ако и двете страни се позовават на нея. Въпреки тези различния, консенсус в сравнителноправен аспект е налице относно въпроса, че договорът се счита са сключен и тогава, когато не е издадена товарителница. Това следва от изричното разпореждане в чл. 4, ал. 2 от Конвенцията, съгласно който липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора. Въпреки това, нейното значение в практиката е голямо, защото с нея се установява сключеният договор.
Съгласно Конвенцията именно с товарителницата са свързани и редица права, които има изпращачът по договора за превоз. Например съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията, изпращачът има право да получи екземпляр от товарителницата. Това се обуславя от нейното централно значение като документ, с който се доказва сключеният договор за международен превоз на стоки и неговите особености.
На следващо място – следва да се отбележи правната възможност, произтичаща от пропуски в попълването на задължителните реквизити на товарителницата. При тази хипотеза превозвачът е отговорен за всички разходи и щети, които би понесъл имащият права върху стоката. Това следва от чл. 7, ал. 3 от Конвенцията. Ако спорът се разглежда от български съдилища, това няма да има голямо отражение върху изхода от спора. Не е така, ако спорът се решава от съдилища на държава, която не е член на Конвенцията, както и от съдилищата на Италия. Както беше посочено, в Италия предпоставка за прилагането ѝ е това да бъде вписано изрично в товарителницата. Ако в договора изрично е уговорена подсъдност в Италия или ако мястото на приемане на стоката е в Италия, тази особеност трябва да се има предвид.
Редица от правата на изпращача са свързани с особеностите и рисковете на самия транспорт. Член 12, ал. 1 от Конвенцията урежда правото на изпращача да се разпорежда със стоката. Правото на разпореждане преминава у получателя, когато вторият екземпляр на товарителницата му бъде предаден. Същото важи и от момента на съставяне на товарителницата, ако за това има бележка от изпращача върху тази товарителница. Това право е особено важно в случаите, когато изпълнението на договора стане невъзможно преди пристигане на стоката в предвиденото за доставянето ѝ място. Тогава превозвачът е длъжен съгласно чл. 14, ал. 1 от Конвенцията да поиска нареждания от лицето, което има право да се разпорежда със стоката.
Друг важен аспект е отговорността на превозвача по чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за цялостната или частичната липса или повреда на стоката, както и за забавата при доставянето ѝ. Когато изпращачът е правоимащ по смисъла на чл. 12, то това обезщетение се дължи на него. Отговорността на превозвача се ограничава съгласно чл. 17, ал. 2 от Конвенцията, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на изпращача, на негови нареждания, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Доказването на тези обстоятелства е обаче съгласно чл. 18, ал. 1 от Конвенцията е в тежест на превозвача, с което е в интерес на изпращача, защото увеличава шансовете му при съдебен спор.
В обобщение може да се каже, че когато договорът за превоз е подчинен на Конвенцията, товарителницата има съществено значение. За да предотвратят нежелани плащания, страните по договора не следва да гледат на този документ просто като на една формалност. Тя не трябва да се попълва с лека ръка, а с ясното съзнание за нейното значение.
В бъдеще тези процеси би следвало да се улеснят от въвеждането на електронна товарителница в ЕС и в България, съгласно Протокол № 2 към Конвенцията, който е ратифициран в България през 2010 година. Това ще промени само формата, докато съдържанието и значението на товарителницата ще останат непокътнати. Едни от положителните ефекти от въвеждането на електронната товарителница ще бъдат намаляване на разходите, свързани с предоставянето на товарителницата и намаляване на случаите на пропуски в различните реквизити на документа.
Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава богата успешна експертиза и практически опит при уреждане на отношения в сферата на международния транспорт, на претенции при превоз и зашита интересите на превозвачи и изпращачи на стоки и товари. Материалът има информативен характер и не следва да бъде тълкуван като правен съвет. При всеки отделен казус са от значение конкретните факти и обстоятелства, които са и могат да бъдат разнообразни. При нужда от съдействие, може да се свържете с експертите от екипа ни чрез www.murgova.com или на office@murgova.com
Статията е публикувана и в Колонката на Мургова и партньори в сайта на списание „Tвоят БИЗНЕС“
*Image by www.freepik.com