От година насам интерес сред професионалните среди представляват въпросите по приложението в практиката на измененията на Гражданскопроцесуалния кодекс („ГПК“), въведени с Държавен вестник, бр. 86 от 2017 г. Основен акцент сред множеството промени се поставя на промените, въведени в производството по касационно обжалване на актове на въззивните съдилища.
Повод за дискусии, както в средите на утвърдени практици в областта на процесуалното представителство, така и сред магистратите, предизвика разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предложение последно от ГПК, според което: „Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване …. при очевидна неправилност.“
В редица научни разработки се направи опит да се даде дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, така че да се изгради ясна и безпротиворечива концепция за същото, която да гарантира еднакво прилагане на разпоредбата от различните състави на Върховния касационен съд („ВКС“).
Засиленият интерес в областта, както и невъзможността за възприемане на единна позиция по въпроса, доведе до сезиране на Конституционния съд от страна на тричленен състав на ВКС, Гражданска колегия, Трето отделение с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК в частта: „…както и при очевидна неправилност.“
Аргументите в подкрепа на депозираното искане се съсредоточават основно около това, че според съдиите от ВКС предпоставката „очевидна неправилност“ на решението не е дефинирана от законодателя и въвежда „неясен“, „неизясним“, „бланкетно“ формулиран критерий за допускане на касационното обжалване, чието съдържание „…не може да бъде изяснено по тълкувателен път по начин, който да предвижда универсално правило за поведение на Върховния касационен съд при упражняването на неговата дейност по селекция на касационните жалби.“
Следващо основание за противоконституционност ВКС обосновава с обстоятелството, че формулировката на разпоредбата противоречи на принципа за разделение на властите „тъй като при дейността си по селекция на касационните жалби ВКС „прилагайки неясен и неизясним критерий „очевидна неправилност” на въззивното решение, той правораздава без действаща правна норма, която по универсален начин да определи предпоставките на упражненото правомощие. Следователно така ВКС създава правна норма по всяко разгледано гражданско дело, по което това основание е заявено, изземвайки компетентността на законодателната власт.”
Видно от мотивите на постановеното на 06.11.2018 г. Решение № 15 на Конституционния съд („КС“) редица утвърдени специалисти и практици в областта на гражданския процес застават на диаметрално противоположни позиции.
Отчитайки мотивите на заинтересованите страни, КС заема позицията, че цитираната разпоредба не противоречи на нормите на Конституцията.
На първо място, КС отчита мотивите на законодателната промяна, а именно да се осигури баланс и по-добра функционална връзка между несъдебната функция на ВКС по унифициране на съдебната практика и правораздавателната му функция по конкретно гражданско дело, с което е сезиран. Видно от мотивите на Решението на КС атакуваната разпоредба на ГПК „дава нова, допълнителна посока в развитието на селективния модел на касационната фаза от исковото производство. Целта е да се разшири приложното поле на касационното обжалване на въззивните актове по чл. 280, ал. 1 ГПК чрез формулиране на нови, допълнителни предпоставки за достъп до касация, с което да се отговори на нуждата от баланс между двете функции в дейността на върховната инстанция – несъдебната и правораздавателната.“
На следващо място се приема, че чрез нововъведената предпоставка за достъп до касационен контрол се облекчава последния, като по този начин се защитава едновременно частният и общественият интерес.
В Решението си КС пространно тълкува значението на понятието „очевидна неправилност“, като отбелязва следното: „За правната теория и съдебната практика основанието „неправилност” на съдебното решение/определение има ясно и утвърдено съдържание. Всяко едно от регламентираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване и отмяна на решението като неправилно, има своя утвърден точен и ясен смисъл. В чл. 281, т. 3 ГПК неправилността е определена изчерпателно чрез три основания за обжалване и отмяна, всяко от които също има бланкетен характер. Конкретното съдържание на всяко от тях е извлечено по тълкувателен път… С добавянето на определението „очевидна“ към определяемото „неправилност“ законодателят е създал ново правно понятие, което действително не е легално определено. Това обаче не означава, че предпоставката „очевидна неправилност” е с неизяснимо съдържание.“ По-нататък КС приема, че дефинирането на понятието може да се извърши чрез извличане на неговия смисъл по тълкувателен път, като по този начин се запълни с конкретно правно съдържание.
В заключение конституционните съдии приемат за неоснователни и доводите в посока на това, че разпоредбата противоречи на принципа на разделение на властите.
От всичко изложено е видно, че темата вълнува немалък кръг от субекти, като следва да се отчете фактът на наличието на коренно различните позиции, заемани от тях. Въпросът, който може да се постави в такива случаи, е дали не е следвало тази своеобразна форма на обществена дискусия да бъде проведена преди, а не след въвеждане на законодателни промени с толкова съществено значение.
Бихме могли обаче да откроим и една положителна тенденция, а именно – обстоятелството, че в мотивите зад тезите на двете страни прозира ангажираността на юридическата общност спрямо възможностите за адекватно реализиране на правото на защита на всички субекти на гражданския процес.
Пълният текст на решението е достъпен на следния линк: https://bit.ly/2HTvxmE
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ има богат и високо експертен опит в сферата на процесуалното представителство и касационното обжалване. За повече информация и при въпроси, може да се свържете с нас на www.murgova.com
