Клаузата за забрана за извършване на конкурентна дейност като част от трудов договор или облигационно споразумение е често срещан способ за защита на интересите на икономически по-силната страна, била тя работодател или инвеститор в търговско дружество. Възможностите за включване на такива клаузи, тяхната действителност и начин на изпълнение зависи от характера на договорното правоотношение между страните. Най-често тези клаузи биват гарантирани с уговорени в договорите неустойки, чиято действителност също е обект на допълнително обследване, но много често самото им присъствие възпира ответната страна от извършване на конкурентна дейност.
Забраната за извършване на конкурентна дейност може да бъде разгледана най-общо в следните направления:
Забрана за извършване на конкурентна дейност по трудово правоотношение:
До 1998 г. в Закона за защита на конкуренцията е била уредена хипотеза, според която лице, което е в трудово правоотношение, не може да извършва конкурентна стопанска дейност за срок от три години след прекратяване на трудовия договор. С отмяната на тази разпоредба е отпаднало и това законово ограничение за работниците и служителите. Фактът, че от дълги години липсва подобна законова възможност за ограничаване не възпира работодателите все пак да включват подобни клаузи в трудовите договори на служителите си.
Според константната практика на съдилищата, правото на труд и упражняването на професия е императивно гарантирано от чл. 48, ал. 3 от Конституцията и подобно ограничение на това конституционно уредено право не би могло да е предмет на облигационна сделка. Поради това, уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за период след прекратяване на трудовия им договор, на първо място нарушава конституционно признатото право на труд. На следващо място, работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на престиране на труд в бъдеще, поради което подобна клауза по своята същност е нищожна.
Следва да се отбележи, че в чл. 111 от Кодекса на труда е предвидена възможност за извършване на работа извън установеното в трудовия договор по основното трудово правоотношение работно време, но само в случай, че тази възможност не е ограничена от работодателя в рамките на трудовия договор. Именно при анализа на тази разпоредба се налага извод, че в трудовия договор е възможно да се предвиди забрана за извършване на конкурентна дейност от служителя, но в срока на действие на трудовото правоотношение.
Забрана за извършване на конкурентна дейност от управляващи търговски дружества и от съдружници в дружество с ограничена отговорност (ООД):
Търговският закон изрично урежда в чл. 41, ал. 2, чл. 142, ал. 1, т. 1 и в чл. 237, ал. 4 забрана за извършване на конкурентна дейност от определена категория лица с цел съхраняване интересите на търговците, които тези субекти представляват, управляват или контролират по силата на договор или закон. В обхвата на забраната попадат: търговските представители, управителите на дружества с ограничена отговорност, както и членовете на съвета на директорите и на управителния съвет на търговски дружества. Следва да се отбележи, че тази законова забрана е временна, само докато лицата изпълняват съответната длъжност, а не след прекратяване на договорното правоотношение.
За разлика от горепосочените хипотези, Търговския закон не предвижда забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружници в ООД от страна на управляващите търговски дружества. На практика, обаче, подобни ограничения биват уговаряни в допълнителни споразумения между инвеститори и съдружници доколкото няма императивна забрана в този смисъл. Изпълнението на задълженията по такива споразумения може да бъде скрепено с неустойки за неизпълнение на задължението за неизвършване на конкурентна дейност от управител и съдружник, както докато заема тази длъжност, така и за период след прекратяване на участието в дружеството.
При оспорване на действителността на такива клаузи за неустойки по съдебен ред, съдилищата доскоро заемаха по-скоро консервативния подход, като приемаха, че правото по чл. 48, ал.3 от Конституцията на Република България всеки гражданин да може свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, вкл. като клауза на трудов договор, респ. споразумение, въз основа на което са прогласявали нищожността уговорката за неустойка при неспазването на ограничение за извършване на конкурентна дейност.
Новата практика на ВКС от 2020 година разчупи това разбиране като прие, че конституционно закрепеното право на лицето свободно да избира своята професия и място на работа не се нарушава с договорена между страните забрана за извършване на конкурентна дейност за период от една година.
Съдът приема, че задължението да не се извършва конкурентна дейност за период от една година не ограничава правото на лицето да осъществява труд по трудово правоотношение в предприятия със сходна дейност, нито да бъде управител на дружества, осъществяващи различна дейност от тази на дружеството, в което е бил управител или съдружник. Положението на управителя или съдружника в едно търговско дружество не е аналогично с това на работник или служител, заемащ определена длъжност и престиращ труд в изпълнение на сключен с работодателя трудов договор.
Новата съдебна практика отваря нови възможности за защита на интересите на инвеститорите в търговски дружества. По този начин те могат да защитят инвестицията си и да ограничат недобросъвестните действия на управителите и съдружниците. Поемането на договорно задължение за неизвършване на конкурентна дейност от управителя или съдружника само по себе си представлява задължение за бездействие за конкретно определен период. Целта на поетото задължение е да се гарантира запазването на клиентите и разработените пазари, както и съхраняването на производствените и търговските тайни на управляваното до този момент от управителя/съдружника дружество. В тези случаи уговорената в договорите неустойката има засилена обезпечителна функция, т.е. цели да възпре бившия съдружник и/или управител от извършване на конкурентна дейност, за да гарантира на дружеството, което е управлявал, запазване на клиентите, както и на търговските и производствени тайни.
Оскъдната нормативна уредба, свързана с ограничението за извършване на конкурентна дейност, предполага уреждане на спорните въпроси чрез тълкуването им от съда. Съветваме ви при всеки конкретен случай да консултирате с юридически експерти, както възможностите за включване на такива клаузи в договори и споразумения, така и тяхното съдържание, за да може по този начин да бъде постигната максималната им ефективност и да бъде осигурено фактическото им изпълнение, независимо по доброволен или принудителен ред.
Екипът на Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ притежава дългогодишна експертиза и богат опит в областта на търговското и конкурентното право. Разполагаме с опитен екип за създаване на работещи стратегии за защита срещу нелоялна конкуренция и ограничаване на конкуренцията. В настоящия материал бяха изложени само част от съществените аспекти на нормативната база и актуална съдебна практика, като с оглед спецификите, всеки случай следва да бъде консултиран отделно. При нужда от консултация или допълнителна информация по повод повдигнатите въпроси в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас чрез https://murgova.com/