Европейска заповед за плащане
Европейският съюз цели създаването, поддържането и развитието на област на свобода, сигурност и справедливост, в която е гарантирано свободното движение на хора. За постигането на тази цел, а и с оглед нормалното функциониране на вътрешния пазар, Съюзът предвижда приемането на мерки в различни области, една от които е областта на съдебно сътрудничество по граждански дела, имащи трансгранични последици.
Успореден е и стремежът на Съюза към гарантиране на стабилност на икономическите оператори посредством ограничаване причините, водещи до неплатежоспособност, най-вече чрез осигуряването на бързо и ефективно събиране по съдебен ред на неизплатени задължения, по отношение на които не е налице правен спор.
Резултат от кумулативните усилия на Съюза в тези две направления е Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. (Регламента/ът), създаващ процедура за европейска заповед за плащане (ЕЗП).
ЕЗП е замислена и създадена като бърз и ефективен механизъм за събиране по съдебен ред на безспорни парични вземания в рамките на Европейския съюз. Процедурата намира приложение във всички държави-членки с изключение на Дания. Това ще рече, че подобна заповед би могла да бъде издадена или изпълнена от компетентен съд във всяка една от държавите-членки с изключение на Дания.
Регламентът се прилага единствено по отношение на вземания, произтичащи от граждански или търговски дела – например вземания по търговска сделка (спедиционен договор, договор за лизинг, търговска продажба и др.) или вземания по гражданскоправен договор (договор за наем, договор за заем и др.), които представляват трансграничен случай. Изискването за трансграничност на случая е налице, щом една от страните има местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд, като двете понятия се тълкуват съобразно Регламент (ЕО) 44/2001 (Брюксел I).
Процедурата представлява допълнително и факултативно средство за ищеца, което не го препятства да прибегне към процедури, предвидени в съответното национално законодателство. Регламентът предпоставя опростяване, ускоряване и намаляване на разходите за съдебни спорове, а така също и свободно обръщение на европейски заповеди за плащане в рамките на Съюза.
Ищецът инициира процедурата чрез подаването на молба до съответно компетентния съд, която молба се изготвя съобразно утвърден формуляр. В молбата се идентифицират страните и се индивидуализира вземането (посочва се стойността на главницата, а в приложимите случаи и лихвите, договорните неустойки и други разходи, свързани с него). Ищецът следва да посочи и причините за завеждане на делото, да опише доказателствата, подкрепящи вземането, а също така и да се обоснове компетентността на съда, както и да очертае трансграничния характер на случая. От молителя не се изисква да представя каквито и да било допълнителни документи в приложение на молбата, като въпреки това той може да представи такива, ако желае. На практика, ако ищецът е изпълнил изискванията за редовност на молбата и съдът прецени, че вземането е основателно, последният ще издаде възможно най-рано и обикновено в 30-дневен срок ЕЗП, използвайки за това утвърден формуляр.
С оглед защитата на ответника, формулярът за молба за издаване на ЕЗП изисква максимално подробно описание на обстоятелствата, свързани с вземането, така че ответникът да може да вземе информирано решение по отношение действията си. Ответникът би могъл да плати сумата, посочена в заповедта, а така също и да възрази срещу нея, подавайки пред съда по произход възражение в 30-дневен срок от връчването на заповедта. Подаването на възражение препятства възможността за принудителното изпълнение на ЕЗП, като в същото време производството продължава съобразно правилата на редовния граждански процес, освен ако ищецът изрично не пожелае неговото прекратяване.
Ищецът, убедил съда в основателността на иска си, получава в относително кратък срок изпълнително основание за вземането си. От друга страна, ответникът е защитен, тъй като ако ищецът не успее да изложи детайлно обстоятелствата, свързани с вземането му, съдът няма да издаде ЕЗП. Дори и да издаде такава, ищецът има възможност, ако в действителност има основание за това, да направи възражение, което ще трансформира производството в такова по редовния граждански процес, с което би се препятствал бързият ефект на ЕЗП.
