На 04 септември 2018 година Съдът на Европейския съюз постанови решение по Дело № C 80/17 с предмет относно преюдициално запитване – Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, паркирани в частен имот и право на органа за изплащане на обезщетения да предяви иск срещу собственика на незастраховано превозно средство.
С решението си Съдът на Европейския съюз дава отговор на два основни въпроса, предмет на тълкуване във връзка с правото на Европейския съюз в областта на застраховането, а именно:
1. Задължително ли е сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ в случаите, в които съответното превозно средство се намира, единствено по желание на собственика си, който няма намерение повече да го управлява, паркирано в частен имот.
Понятието моторно превозно средство според правото на Европейския съюз е всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша.
Според даденото от Съда на Европейския съюз тълкувание, застраховката „Гражданска отговорност“ е задължителна за всички автомобили с регистрационни номера, независимо дали те са в движение, т.е. независимо дали те по желание на техния собственик се използват, или не. В случаите, в които собственикът не желае повече да управлява съответните превозни средства, а единствено ги държи паркирани в частен имот, задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност не отпада и собственикът следва да сключи подобна застраховка.
2. Вторият въпрос цели да установи дали правото на Европейския съюз допуска или не допуска съответното национално законодателство да предвижда, че органът, оправомощен от държавата членка със задачата да предоставя обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, има право да предяви иск освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователно събитие, и срещу лице, което е имало задължение да сключи такъв договор, но не е изпълнило това задължение. Въпросът е разгледан в хипотезата, в която лицето, имащо задължение да сключи застрахователния договор, не носи в конкретния случай гражданска отговорност за произшествието, при което вредите, причинени от превозното средство, са настъпили.
Съдът е възприел, че национално законодателство може да предвиди, че когато собственик на превозно средство, участвало в произшествие, не е изпълнил задължението си да застрахова това превозно средство, каквото задължение е имал в случая съгласно националното право, посоченият орган за изплащане на обезщетения може да предяви иск, освен срещу лицето или лицата, отговорни за застрахователното събитие, и срещу този собственик, независимо от това дали последният носи гражданска отговорност за настъпването на произшествието. С други думи, това право на иск е налице въпреки обстоятелството, че задълженото лице за застраховката не носи гражданска отговорност за произшествието, при което са настъпили вредите, т.е. това лице не е причинило застрахователното събитие.
Решението на Съда на ЕС в Люксембург е задължително за всички съдилища на територията на Съюза, които гледат подобни дела.
Пълният текст на решението може да намерите на следния линк:
https://bit.ly/2QFiu7S
